Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Тетевен, 07.06.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори
състав,в публично
заседание
На десети май,
През две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ Х.,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 734 по описа на Районен съд-Тетевен за
2020 година,със страни:
Ищец: „ А 1 България“-ЕАД-град София,
Ответник: Х.Т.Х. ***,
И за да
се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че между страните е сключен договор от 01.09.2015г ,същият е рамков такъв и има предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти.Различните услуги и продукти са предоставени от ищеца на ответника чрез подписване на допълнителни индивидуални договори и приложения към рамковия договор.С приложение №1 на ответника е предоставена мобилна услуга за СИМ карта с посочен телефонен номер,срокът на договора е 24 месеца,с договор за продажба на изплащане на ответника е продаден на ответника посочен мобилен апарат,като устройството е предоставено в пакет с мобилна услуга за СИМ карта,срокът на договора е 23 месеца.С приложение №1 от 02.07.2016г на ответника е предоставена услуга за СИМ карта с посочен номер,при посочен тарифен план,срокът на договора е 24 месеца. С приложение №1 от 12.07.2016г на ответника е предоставена мобилна абонаментна услуга за СИМ карта с посочен номер и тарифен план,срокът на договора е 24 месеца.С договор за продажба на изплащане от същата дата на ответника е продаден продукт-таблет,срок на договора е 23 месеца.С приложение №1 от 20.09.2016г на ответника е предоставена фиксирана абонаментна услуга за СИМ карта с посочен номер и тарифен план,срокът на договора е 24 месеца.С приложение №1 от същата дата на ответника е предоставена абонаментна услуга за СИМ карта с посочен номер и тарифен план,срокът на договора изтича на 20.09.2018г.С договор за продажба на изплащане от 20.09.2016г на ответника е продаден продукт-мобилен апарат,в пакет с посочена мобилна услуга,като срокът на договора е 23 месеца.Всички останали услуги,използвани от абоната извън избраните тарифни планове се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор,посочен в отделни приложения.
На основание сключените договори и във връзка с предоставените услуги ищецът е издал ежемесечни фактури,като незаплатените суми за електронни съобщителни услуги по издадените фактури за периода от 27.12.2016г до 26.04.2017г са в общ размер на 143.39 лева,посочени в таблица в исковата молба.
Незаплатените суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане са 537.64 лева.При тези договори същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача.Договорът се счита прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми.Ищецът сочи три фактури с начислени суми по прекратени договори за продажба на изплащане.
Поради неизпълнение на задълженията в срок от ответника,същият дължи на ищеца и обезщетение за забава ,като лихвата възлиза на сумата от 215.31 лева.
На основание чл.92 от ЗЗД е начислена и неустойка във връзка с виновното неизпълнение на договорните задължения от ответника в размер на 317.46 лева, като неустойката във връзка с предсрочното прекратяване на договорите е в размер на 209.43 лева.
Ищецът претендира и неустойка за възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства в размер на 108.03 лева.
Исковата молба се подава във връзка със заявление по чл.410 от ГПК,въз основа на която е образувано ч.гр.дело №296/2020г по описа на РС-Тетевен.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено съществуване на вземане в размер на 681.03 лева-главница,законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-11.05.2020г,за сумата от 215.31 лева-законна лихва за забава за периода от 17.01.2017г до 04.05.2020г,за сумата от 317.46 лева-неустойка,като му се присъдят и разноските в исковото и в заповедното производство.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначеният особен представител на ответника, в който се излага, че в сключените договори от 2015 -2016 година са основни плащанията,които по смисъла на Закова -чл. 111“б „от ЗЗД са периодични плащания,направено е изявление, че след като претенцията се предявява към 01. 10.2020година,а се претендира плащане възникнало преди повече от 5 години, то е наведено е възражение за погасяване на същите с кратката 3 годишна давност, сочи се също, че във връзка с издаваните фактури не изяснено по кой от договорите са издадени съответните фактури, а с ответника са сключени 7 договора , фактурите са еднолично издадени от оператора и за тях не е уведомен ответника и по тази причина същият няма право да ги оспори.Изложено е изявление, че сключените договорите следва да се считат прекратени още към 2016-2017год., поради което са погасени с 3 годишния давностен срок. Становището на особеният представител е, че ищеца следва да установи вземането си с помощта на вещо лице.Доказателства не сочи.
От приложените по делото писмени доказателства,както и ч.гр.дело № 296/2020г. по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:
Приложени са Общи условия за взаимоотношенията между ищеца и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на ищеца.
Приложени са следните индивидуално сключени между страните договори и приложения,цитирани и в исковата молба:Договор №502871/1281 от 01.09.2015г,Приложение №1/01.09.2015г,договор за продажба на изплащане №502871/1281,приложение №2 към договора,Приложение №1 към договор от 02.07.2016г,Приложение №1,със срок на действие от 16.07.2016г до 16.07.2018г.,договор за продажба на изплащане,без дата,Приложение №1 към договор от дата 20.09.2016г,приемо-предавателен протокол от дата 20.09.2016г,приложение №1 към договор от дата 20.09.2016г-условия за ползване на тарифни планове,допълнение към приложение №1 към договор ,договор за продажба на изплащане от 20.09.2016г,Приложение №3 към договор без дата,данъчни фактури,сметки,решение по гр.д. №12268/2014г по описа на СГС,извлечение от търговски регистър за актуално състояние на ищеца и пълномощни.
Със заявление от 12.05.2020г,ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника/длъжник в заповедното производство/,като по ч.гр.дело №296/2020г на 18.06.2020г заповедният съд-Районен съд-Тетевен, е издал Заповед по чл.410 от ГПК,за следното вземане: сумата от 681.03/шестстотин осемдесет и един лева и три ст./лева-главница,законната лихва върху главницата от 681.03 лева,начиная от 21.05.2020 до изплащане на вземането,сумата от 215.31/двеста и петнадесет лева и тридесет и една ст./лева-законна лихва за забава ,изчислена върху главницата от 681.03 лева,за периода от 17.01.2017г до 13.03.2020 година,сумата от 317.46/триста и седемнадесет лева и четиридесет и шест ст./лева-неустойка,сумата от 385.00/триста осемдесет и шест лева и десет ст./лева-разноски по делото,от които внесена държавна такса 25.00 лева и 360.00 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което с разпореждане от 01.10.2020г заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви установителен иск срещу длъжника в едномесечен срок .Съобщението с разпореждането е връчено на заявителя на дата12.10.2020г,а исковата молба е депозирана в деловодството на РС-Тетевен на дата11.11.2020г,т.е. искът е предявен в преклузивния срок по чл.415,ал.4 от ГПКТ.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,е допустим,а разгледан по същество е неоснователен.
Съдът приема,че между страните са възникнали облигационни правоотношения с източници цитираните в исковата молба договори и приложения за предоставяне на електронни съобщителни услуги и стоки /продукти/ на изплащане.
За да установи вземането си ищецът е предоставил по делото като приложение към исковата му молба данъчни фактури и сметки. Така приетите по делото писмени доказателства-заверени преписи от фактури и сметки на което ищецът се позовава за доказване вземанията си спрямо ответника, притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 от ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „А1 България“/с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/- гр. София и че лицето, което е подписало тези документи,респ. сметката за начислената неустойка, е техен автор. Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящи от ответната страна, удостоверяват изгодни за ищеца факти и не могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът реално дължи претендираните от ищеца суми за потребени услуги/главница и лихви/ и неустойка. За да бъде уважен искът в частта му за дължимите по договорите суми за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и продукти на изплащане, в тежест на ищецът е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи неговата претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Само по себе си наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми, не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата, като частен писмен документ, не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания.В тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори. Изцяло неустановено остана какви именно задължения на ответника са фактурирани, за какви конкретно далекосъобщителни услуги и продукти на изплащане, за какъв период и колко са потребени и на каква стойност. Изцяло неясно е начислените месечни такси, посочени във фактурите, за какви абонаментни такси, пакетни минути и/или друго са начислени.
По отношение на вземането в частта на претендираната неустойка,в размер на 317.46 лева,съдът излага допълнително и следните съображения:
С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В случая ищецът,видно и от исковата молба, се позовава на неустоечна клауза,съгласно която в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Тълкувайки волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че посочената клауза регламентира дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. В този смисъл по арг. от ТР №7/13.11.2014г. по т.д. №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е
уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма
за доказване произтича както от изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК,
така и по арг. от чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за
установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С
оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на неустойката, установяването на
факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от значение не само
доказването на основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай по
делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната
писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение. По
изложените съображения съдът намира, че след като кредиторът не се е възползвал
от правото си да прекрати договорите за продажба на изплащане по посочения
по-горе начин, в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора,което е с посочен размер от 209.43 лева.
По изложените
съображения съдът приема,че ищецът не доказва възникването и размерът на
претендираното вземане ,за което е издадена заповедта по ч.гр.дело №296/2020г.
по описа на РС-Тетевен-за главница в размер на 681.03 лева,за акцесорното
вземане за лихва за забава в размер на 215.31 лева,изчислена за периода от
17.01.2017г до 04.05.2020г. и неустойка в размер на 317.46 лева,от която 209.43
лева за предсрочно прекратяване на договори за продажба на изплащане.
В предвид извода за
неоснователност и недоказаност на главния и акцесорните искове,съдът намира,че
не следва да обсъжда възражението на особения представител на ответника за
погасяване на вземането/или част от същото/по давност.
По отношение на разноските: Съгласно т.12 от цитираното тълкувателно решение,съдът в исковото производство следва да разпредели,съобразно изхода на делото,отговорността за разноските както в заповедното,така и в исковото производство.След като съдът отхвърля изцяло предявеният установителен иск,то следва да бъде отхвърлено искането за присъждане на сторени разноски на ищеца в исковото производство,както и претенцията за разноските по заповедното производство.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от
„А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД-град София,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
в град София,район Илинден,ул.“Кукуш“ №1,представлявано от хххххххххх,заедно,чрез
пълномощника по делото адвокат П.-САС
,против Х.Т.Х. ***,ИСК по чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК, за установяване на
вземане в размер на 681.03
лева-главница,законната лихва върху главницата от 11.05.2020г до изплащане на вземането,за
сумата от 215.31 лева-лихва за забава от 17.01.2017г до 04.05.2020г и за сумата
от 317.46 лева-неустойка,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по частно гражданско дело №296/2020г. по описа на РС-Тетевен.
ОТХВЪРЛЯ искането на „А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД-град София,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район
Илинден,ул.“Кукуш“ №1,представлявано от ххххххххх,заедно,чрез пълномощника по
делото адвокат П.-САС, за присъждане на
сторените разноски както в настоящето исково производство,така и в заповедното
производство по ч.гр.дело №296/2022г. по описа на РС-Тетевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: