Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№ 2428 15.07.2020 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 16.06.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18925 по описа на съда за
2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на иска е чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК.
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД
твърди, че на 28.07.2016г. И.Й.Е. е кандидатствал за отпускане на потребителски
кредит, като е попълнил искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“.
Твърди се, че на 29.07.2016г. дружеството „Профи
Кредит България“ ЕООД предоставя на ответника И.Й.Е.“Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит“ относно
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с пакет от допълнителни услуги
Бонус. На 29.07.2016г. е сключен договор за потребителски кредит № *****, между
„Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор от една страна и И.Й.Е., като
длъжник от друга страна. Твърди се, че ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда паричната
сума в размер на 2800 лева по посочената от И.Й.Е. банкова сметка, жения по
Договора за потребителски кредит. На 21.02.2017г. между ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД и ответника И.Й.Е. е сключен Анекс № 1 към Договор за
потребителски кредит № ***** за отлагане на вноски, като за целта бил изготвен
нов погасителен план, който се считал за неразделна част от Анекс № 1.
Ищецът иска от съда да признае за установено, че
ответника И.Й.Е. дължи следните суми:главница в размер на 5 843,88 лева, която
представлява главница по договор за потребителски кредит № *****/29.07.2016г.,
обявен за предсрочно изискуем, считано от 05.07.2017г., за което обстоятелство
длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда- 07.06.2018г. до окончателното й изплащане,
както и разноските по делото, от които 116,88 лева- държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и разноските по
настоящето производство за които суми е била издадена заповед №
6566/20.07.2018г. по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 11547/2018г. по описа на РС – Пловдив.
С Определение № 2342/27.02.2019г. съдът е допуснал
назначаване на особен представител на ответника на основание чл. 47, ал.5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с вх. №
27359/24.04.2019г. от особения представител на ответника – *** С.В..
С отговора на исковата молба се оспорва изцяло по
основание и размер исковата молба, възразява се срещу иска и обстоятелствата,
на които се основава. Прави се възражение за нищожност по клаузата в т. VІ от
договора за кредит.
Със становище, с вх. № 31418/15.05.2019г. ищецът
„Профи Кредит България“ ЕООД, заявява, че счита възраженията, направени с
отговора на исковата молба за недоказани и неоснователни и моли съда да остави
същите без уважение.
Съдът след като се запозна с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното.
Със заповед № 6566/20.07.2018г. по
чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 11547/2018г. по
описа на РС – Пловдив е разпоредено ответник
И.Й.Е. да заплати в полза на ищеца главница в размер на 5 843,88
лева, която представлява главница по договор за потребителски кредит № *****/29.07.2016г.
обявен за предсрочно изискуем считано от 05.07.2017г., за което обстоятелство
длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда- 07.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото, от които 116,88 лева
- държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника
при условията по чл. 47 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е предявен
настоящия установителен иск, който се явява допустим.
В хода на производството пред
настоящата инстанция се установява, че ищецът е отпуснал паричен заем –
потребителски кредит на ответник за сумата от 2800 лева със срок на кредита от
36 месеца при ГПР 49.90% и ГЛП 41.17% или общо дължима сума от 4918.68 лева. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги е начислено възнаграждение в
размер на сума от 2 181.96 лева или общото задължение възникнало за
ответника е в размер на сумата от 7 100.64 лева. Впоследствие е бил
сключен на 21.07.2017г. Анекс № 1 за отлагане на вноски. Поради неизпълнение
задължението на ответника да погасява редовно месечните си вноски в общ размер
на 197 лева кредита е обявен изцяло за предсрочно изискуем считано от
05.07.2017г. за което обстоятелство длъжникът е бил уведомен. Ищецът посочва,
че ответникът е погасил 7 вноски или сума в размер на 1 380,68 лева – л.4
от заповедното производство.
Относно тези факти ищецът представя писмени
доказателства както следва: европейски стандартен формуляр, договор за
потребителски кредит ведно с ОУ и погасителен план, преводно нареждане от
29.07.2016г., извлечение към сметка по договора за потребителски кредит,
уведомително писмо.
Следователно, задължението на ищеца по така сключения
кредит е да върне остатъка от главницата и уговорената възнаградителна лихва за
периода от 29.07.2016г. до 05.07.2017г. когато дългът е обявен за предсрочно
изискуем като след настъпването изискуемостта му кредиторът има правото да
начислява единствено законната лихва за забава върху главницата до
окончателното й изплащане – така т.2 от тълкувателно решение № 3/2017г. от
27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. При това положение задължението за договорна
лихва при главница от 2 800 лева и ГЛП от 41.17%, за периода от 29.07.2016г.
до 05.07.2017г е в размер на сумата от 608.70 лева изчислена по реда на чл. 162 ГПК или общото задължение на ответника за главница плюс възнаградителна лихва възлиза
на сумата от 3 408.73 лева.
По отношение на задължението за закупен пакет в размер
на сумата от 2 181,96 лева уреден в споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги съдът намира следното.
Уговореното възнаграждение не става ясно за какъв
точно пакет от допълнителни услуги е закупен, за да може да се прецени до колко
уговорената цената съответства на справедливостта и добрите нрави, респ. налице
ли е изискуемата потребителска еквивалентност. Не се установява от ищеца
клаузата да отговаря на изискването за добросъвестност, респ. очевидно тази
клауза води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая няма спор, че
сделката е потребителска, до колкото ответника има качеството на потребител.
Разгледан на плоскостта на съдържателната част на пакета от допълнителни услуги
се констатира следното. Първо пакетът включва пет допълнителни услуги всяка от
които е неясно на каква стойност възлиза, неясно е също така по каква
методология се определя и каква е реалната стойност за търговеца при
осъществяването на тази услуга. Така например улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства по т.5 от пакетът от допълнителни услуги
/уредена в споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги – л.21
от дело/ не става ясно в какво точно се състои улеснение в сравнение с
обичайната процедура. В т.15.5.1 от ОУ към договора за потребителски кредит се
посочва, че ищецът може да одобри за отпускане следващи парични средства на
клиента, но всъщност тази услуга е част от предмета на икономическата дейност
на търговеца, т.е той не престира нищо повече от това за което е създаден. На
следващо място услугата предполага липса на допълнително кандидатстване, което
фактически се тълкува от настоящата инстанция като ново предложение за
сключване на нов договор за потребителски кредит или за рефинансирането му, без
това да е изрично поискано от потребителя, което пък отново е част от предмета
на търговската дейноста на ответника. Следователно, улеснената процедура за
получаване на парични средства не представлява нищо различно, нищо
преференциално от обичайната икономическа дейност на търговеца, която е
свързана с публично предлагане на кредити.
Следващата позиция от пакета е промяна на падежа,
която съгласно 15.4.1. от ОУ е посочена като право на клиента да поиска промяна
на падежа на задължение, което не е изискуемо, същевременно обаче липсва
разписано задължение от страна на търговеца да се съгласи с направеното от
клиента искане или другояче казано ответника си запазва правото да прецени
основателността на искането. Фактически клиентът си купува услуга, която му се
предоставя от закона, всеки длъжник може да поиска промяна на падежа на
задължението съобразно свободата на договаряне уредена в чл.9 ЗЗД и затова не
му е необходимо да заплаща възнаграждение. Другояче би било ако ответникът беше
разписал процедура по която да се осъществи това искане за промяна на падежа
или най-малкото да поеме ангажимент към потребителя, че ще удовлетвори това
искане при наличието на определени условия – което реално в ОУ няма. Следващата
услуга предвидена в пакета е приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, разписана в 15.1 от ОУ в тази услуга обаче отново остава неясно за
потребителя какво точно преимущество ще получи до колкото нито е описано
времето за което се извършва одобряването на кредита за клиентите без закупен
пакет и за тези със закупен пакет. Другите две услуги – отлагане на вноски и
намаляване на погасителни вноски уредени в т.15.2 и т. 15.3 от ОУ отново касаят
възможността на страните свободно да договарят и предоговарят сключения договор
за кредит. Безспорно тези услуги са уредени по-подробно и изчерпателно на фона
на останалите услуги, но отново никъде не е разписан ангажимент на кредитора
при наличието на описаните предпоставки да се съгласи на отлагане плащанията по
вноските, респ. на намаляването им. Без да има наличието на такова съгласие
отнапред дадено от кредитора, реално той не е задължен да удовлетвори искането
на потребителя, а последния си плаща за нещо, което законът му позволява да
иска, а именно намаляване на вноските или отлагането им. Следователно и по
отношение на тези две услуги не става ясно каква е възмездността на
престациите, т.е не става ясно за какво точно потребителят заплаща
допълнителния пакет, какво точно получава в повече и какви точно преференции
възникват за него след като всичко, което е разписано в ОУ е законово възможно
да бъде поискано, както и законово възможно да бъде отказано. Другояче казано
допълнителния пакет не създава допълнителни права за потребителя на които да
съответстват задължения на кредитора тези права да бъдат удовлетворени, не го
поставят в по-неблагоприятна фактическа и икономическа ситуация спрямо
клиентите, които не са закупили такъв пакет.
Поради гореизложеното фактическото оскъпяване на кредита
от 49,90 % ГПР скача на два пъти поради което и настоящата инстанция приема, че
допълнителния пакет услуги маскира допълнително оскъпяване на кредита до
колкото реално за тази разлика ищецът не установи какво точно фактически дава,
за да се оскъпи дълга, респ. не се установи конкретно допълнителния пакет
услуги какви ползи предоставя на потребителя.
Следователно, съдът констатира, че е налице недействителност
на клаузата за пакет допълнителни услуги, в раздел VI „Параметри“ на основание чл.143 вр. с чл. 146 ЗЗП с
оглед на което всички заплатени суми по тази пакет следва да се отнесът към
общото задължение за главница и договорна лихва начислявана до 05.07.2017г.
посочена по-горе в размер на сумата от 3 408.73 т.е от тази сума следва да
се приспаднат платените 7 вноски по кредита на обща стойност 1 380,68 лева
или в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 2 100,05 лева.
За сумата на 2 100.05 лева до пълния претендиран
размер от 5 843.88 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Не се споделят доводите на ответника чрез особения му
представител за недействителност на целия договор за кредит поради нарушение
императивното изискване на чл. 10, ал.1 ЗЗП, тъй като шрифтът на изследваните
документи касае заявление за промяна на погасителен план и анекс № 1, а не
самия договор за кредит, респ. по-малкия от законово изискуемия шрифт касае
заявление за промяна на погасителния план.
На основание чл. 78 ГПК ищецът има право на разноски
по съразмерност с оглед на уважената част на предявения иск. Общ разноските на
ищеца са в размер на 1 627,95 лева, от които 116.88 лева – държавна такса
в заповедното производство, 116.88 лева такса за исковото производство и 622.19
лева за платен депозит за особен представител, към тези разноски са добаваени
150 лева за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 622
лева за настоящата инстанция. На първо място, следва да се отбележи, че
разноските за юрисконсултско възнаграждение определени в заповедното
производство са в размер на 50 лева, а за настоящата инстанция съдът ги
определя на 100 лева по реда на ЗПрП и приложимата към него Наредба за
заплащането им, която урежда
възнаграждението за юрисконсултското процесуално представителство. Следователно,
отправна точка при изчисляване дължимите на ищеца разноски е сумата от
1 005,95 лева като по съразмерност се присъжда сума в размер на 361,50
лева.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ищецът следва да бъде
осъден с оглед отхвърлителната част на иска да заплати разноските заплатени от
бюджета на съда за графологина
експертиза в размер на сумата от 150 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Й.Е. с ЕГН **********
с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* от
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощник – ***. К. А.
сумата от 2 100,05 лева, която представлява главница по договор за
потребителски кредит № *****/29.07.2016г. обявен за предсрочно изискуем считано
от 05.07.2017г., за което обстоятелство длъжникът е уведомен ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда- 07.06.2018г. до окончателното й изплащане за която сума е
била издадена заповед № 6566/20.07.2018г. по чл. 410 ГПК за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 11547/2018г. по описа на РС – Пловдив КАТО
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 2 100.05 лева до пълния му
размер от 5 843,88 лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА И.Й.Е. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* от гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощник – ***. К. А. сумата от 361,50
лева разноски по съразмерност с оглед на уважената част от предявения иск;
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* от гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощник – ***. К. А. ДА
ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от
150 лева разноски за съдебно-графологична експертиза предвид отхвърлената част
на предявения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./В.А.
Вярно с оригинала.
К.К.