РЕШЕНИЕ
№363/27.05.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова......…………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като
разгледа докладваното от съдия Бодикян
адм. дело № 1072 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
на Х.Р.Д., с посочен адрес ***, против Заповед №434/11.10.2018 г., издадена от Кмет
на Община Ивайловград.
Жалбоподателят оспорва
заповедта, като твърди, че същата била незаконосъобразна и издадена при грубо
нарушаване на административнопроцесуалните правила. Налице били пропуски, които
водели до некоректност и на издадения констативен протокол и на базираната на
него заповед на Кмета на Община Ивайловград, както и не било направено връчване
на книжата по предвидения в закона ред. На следващо място се сочи, че имотът,
описан в заповедта, не подлежал на събаряне, защото на практика това не било строителство,
а една обикновена кошара. Моли се за отмяна на заповедта.
В представено по
делото писмено становище се сочи, че атакуваната заповед се базирала на
констативен акт №6 от 27.09.2018г., изготвен от комисия, чийто състав бил
определен от кмета на Община Ивайловград. В пункт II на този констативен
акт, означен като „данни за строежа“, било посочено, че процесната постройка
представлява строеж V категория, съгласно чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ и
Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. В
атакуваната заповед на Кмета на Община Ивайловград на стр.2 най-горния ред била
преписана абсолютно същата констатация. При така изготвените документи (и
констативния акт, и заповедта, която се основавала на него), оспорващият
твърди, че било нарушено правото му да се защитава срещу индивидуалния
административен акт на Кмета на Община Ивайловград, защото не било посочено
конкретното основание, на което се приемало, че в случая се касае за строеж
пета категория. Навеждат се доводи, че чл.137 ал.1, т.5 от ЗУТ съдържал в себе
си 7 възможни хипотези от буква „а“ до буква „ж“. От друга страна следвало да
се съобрази, че не бил посочен конкретен текст от Наредба №1 от 30.07.2003г. на
МРРБ за номенклатурата на видовете дейности, на които да се основава
констатацията за категорията на строителството. В тази наредба чл.10 бил
отреден да регламентира пета категория строежи, но този текст, който по
същността си повтарял чл.137 от ЗУТ, имал 6 алинеи, всяка от които давала
различни опции за строеж пета категория. Изготвянето на констативния протокол и
заповедта в този им вид очевидно било грубо нарушаване на
административнопроцесуалните правила, но това не било случайно. Пропускът се
дължал на обстоятелството, че процесната постройка не попадала в нито една от
детайлно описаните хипотези както на ЗУТ, така и на Наредбата. При тази
ситуация не било ясно нито дали въобще в случая ставало въпрос за строеж,
подлежащ на събаряне, нито пък ако е такъв, дали е в правомощията на Кмета на
Община Ивайловград да издава заповед за това или това е право и задължение на
друг държавен орган. Моли се за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът, Кмет на
Община Ивайловград, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде
отхвърлена. Моли да бъде потвърдена издадената заповед като законосъобразна.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, а именно разноски за
пътни разходи и командировъчни в размер на 157.80 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно приложен списък.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения
по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №119, том I,
рег. №175, дело №101 от 29.09.2010г., Х.Р.Д. е собственик на следният недвижим
имот: нива с площ от 1,906 дка, находяща се в местността „Зад стрелбището“ в
землището на гр. Ивайловград, община Ивайловград, област Хасково, с категория
на земята при неполивни условия – IX, с ЕКАТТЕ 32024,
съставляваща имот №066006 по картата на землището на гр. Ивайловград, община
Ивайловград, при посочени граници /съседи/ на имота, върху имота при ползване
има следните ограничения – 11 Електропровод 20 kV. На 10 м от двете
страни до крайните проводници или на 11 метра от оста на електропровода, не
могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност.
С вх.
№30-00-484/03.08.2018г. в Община Ивайловград е заведена жалба, с която се
сигнализира за извършено незаконно строителство на заслон (кошара) на закупена
от Х.Р.Д. нива, като се моли да се извърши проверка на посочените в жалбата
обстоятелства и да се вземат необходимите мерки.
Във връзка с
постъпилата жалба с вх. №30-00-484/03.08.2018г. и на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, от Кмет на Община Ивайловград е издадена Заповед №389/31.08.2018г., с
която е назначена комисия, със задача да извърши проверка на място и по
документи на стопанска постройка (заслон-кошара), построена в поземлен имот №066006
по КВС на гр. Ивайловград, собственост на Х.Р.Д., съгласно Нотариален акт №119,
том I, нот. дело №101/29.09.2010г. във връзка с
установяване на законността на същата.
С писмо изх.
№94-00-1893/03.09.2018г. на Община Ивайловград, получено лично от Х.Р.Д. на
04.09.2018г., видно от приложеното известие за доставяне, същият е уведомен за
издадената Заповед №389/31.08.2018г. и за необходимостта на 10.09.2018г. в
09:00 ч. да осигури достъп до описания имот за извършване на проверка, както и
да предостави всички документи и строителни книжа, които има за постройката.
Видно от Констативен
протокол от 10.09.2018г., на посочената дата комисията не е успяла да влезе в
имота. В протокола е отразено, че собственикът на имота бил предварително
уведомен за проверката, за да осигури достъп до имота, но не се е явил.
Оглеждайки имота отвън, комисията е констатирала границите на поземлен имот
№066006 по КВС на гр. Ивайловград с помощта на GPS
„Trimble Juno SB“ и в същия видимо имало извършено строителство.
Със Заповед №407/18.09.2018г.,
издадена от Кмет на Община Ивайловград, на основание чл.194, ал.1 от ЗУТ е
разрешено на комисията осъществяването на свободен достъп за период
18.09.2018г. – 05.10.2018г. в поземлен имот №066006 по КВС на гр. Ивайловград,
за осъществяването на замервания и изясняване на подробните данни за строежите,
изградени в същия имот. Указано е, че при неизпълнение на задълженията за
осигуряване на свободен достъп до недвижимите имоти, описани в заповедта,
достъпът се осигурява принудително по административен ред, а при необходимост –
и със съдействието на органите на полицията.
На 27.09.2018г. от
комисията, назначена със Заповед №389/31.08.2018г., е извършена проверка на
място на строеж, представляващ стопанска постройка (заслон-кошара), построена в
поземлен имот №066006 по КВС на гр. Ивайловград и е съставен Констативен акт №6
от 27.09.2018г. В същия е отразено, че имотът и строежът са собственост на Х.Р.Д.,
като е описано,, че поземлен имот №066006 е идентифициран на място с GPS „Trimble Juno SB“ и се констатира, че в имота има застроена полумасивна стопанска
постройка – кошара с размери 22,20 м/6,60 м и височина от 1,10 до 1,90 м над
прилежащия терен. Постройката е изградена от бетонова основа с бетонови колони,
стени от етернитови платна и дървена покривна конструкция с ламаринено
покритие. Посочено е, че строежът е V категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи. Посочено е също, че строежът се ползва по предназначение:
стопанска постройка – кошара. Отразено е, че няма издадено разрешение за
строеж. Установено е наличие на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.
С писмо изх.
№30-00-484/10 от 28.09.2018г. на Община Ивайловград, получено от Д. на
01.10.2018г., видно от приложеното известие за доставяне с баркод ИД PS 6570 001RHS 0, на същия е изпратен съставения Констативен акт №6 от 27.09.2018г.
Липсват данни, а и по
делото не се твърди в законоуставения срок да е постъпило възражение срещу
съставения констативен акт.
Въз основа на
съставения Констативен акт №6 от 27.09.2018г. е издадена обжалваната Заповед
№434/11.10.2018 г. на Кмета на Община Ивайловград, с която на основание чл.44,
ал.2 от ЗМСМА и чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
във връзка с чл.148, чл.157 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се
премахне незаконен строеж „Полумасивна стопанска постройка ш кошара” в поземлен
имот №066006 по КВС на гр. Ивайловград, извършен без одобрени проекти, без
разрешение за строеж.
Заповедта е изпратена
до адресата си с писмо изх. №30-00-484/12 от 12.10.2018г., получено на
16.10.2018г., видно от представеното известие за доставяне с баркод ИД PS 6570 001RUC X.
Жалбата срещу
заповедта е подадена чрез Община Ивайловград на 26.10.2018 г.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е
постановена на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, съгласно която за строежите
от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни
строежи. Разпореденият за премахване строеж е посочен в акта от пета категория
и Кметът на Община Ивайловград се явява административен орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед.
Съдът не установи допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при нейното издаване.
Спазена е процедурата, регламентирана в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от
служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, с който е установен строеж от V-та категория, незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, извършен в поземлени имоти, представляваща горска и земеделска територии, без необходимите
строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, в
нарушение на нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя, който не е
изложил никакви възраженията за търпимост на строежа, както и не е представил
доказателства за неговата законност.
Правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съобразно § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да бъдат извършвани само ако са разрешени,
съгласно ЗУТ.
Установява се от събраните по делото
писмени доказателства, в това число от съставения констативен акт, че е
изпълнена описаната в обжалваната заповед полумасивна стопанска
постройка-кошара с размери 22,20м./6,60м. и височина 1,10м. до 1,90м. над
прилежащия терен. Изградена е от бетонова основа с бетонови колони, стени от
етернитови платна и дървена покривна конструкция, която сграда представлява
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, V-та категория, без одобрени проекти и разрешение за строеж,
в поземлени имоти – горска и земеделска
територия с непроменен статут, за които няма данни по делото да е изготвен ПУП.
Следователно, правилен е извода на административния орган, че построеното
представлява незаконен строеж съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ.
Правилно административният орган е приел в
мотивите на обжалваната заповед, че строежът не е търпим. От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че процесният строеж е изграден
след 2010г., след като Д. придобива имота, видно от представения по делото
нот.акт.№119 от 29.09.2010г. Имотът придобит от жалбоподателя представлява
нива, земеделски по своето предназначение и в акта за придобиване липсва
описана постройка в имота. Действително нито в констативния акт, нито в
оспорената заповед не е посочена годината на построяване на незаконната
постройка, но доказателствата по делото сочат на строеж, който е реализиран
след 2010г., при което правилно в оспорения акт е прието липсата на
предпоставки по пар.16, ал.2и ал.3 от ПР на ЗУТ. От друга страна жалбоподателят
не твърди обратното и не представя доказателства за това. По негово изрично
настояване съдът е заличил назначената по делото съдебно-техническа експертиза
за установяване категорията на реализирания строеж в имота, при което
констатациите на административния орган като неоспорени, следва да се приемат
за достоверни.
Отделно от изложеното, следва да се има
предвид, че строежът попада в неурегулирана територия извън строителните
граници на населеното място и за нея няма действащ ПУП. Съгласно действащата
разпоредба на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, извън границите на урбанизираните територии застрояване се
допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за
територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за
застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план
за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗУТ предвижда, че без промяна на предназначението на земята
застрояване в поземлени имоти по ал. 1 се допуска при условията на чл. 12, ал.
3 - на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при
спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен
план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.
В случая е изградена полумасивна стопанска
постройка, за която не е издадено застроително разрешение, отделно за
местността, в която е извършено строителството няма данни да са одобрявани
регулационни и застроителни планове, а поземления имот, в които е изпълнен
строежа е с непроменен статут на земеделска
земя. Изложеното мотивира съда да приеме, че строежът не е търпим и подлежи на
премахване.
Съобразно изложеното се установява, че
разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на
законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за
налична хипотезата на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съставеният
Констативен акт № 6/27.09.2018 г., с който е поставено началото на
административното производство по премахването, като официален свидетелстващ
документ има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно
удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им
чрез съответните доказателства. В случая установеното с констативния акт
относно вида, характера и местоположението на констатираното строителство не се
опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.
Следва също да се отбележи, че от страна
на жалбоподателя, въпреки указаната му още при насрочване на делото
доказателствена тежест, не са ангажирани каквито и да било доказателства във
връзка с твърденията му по жалбата.
Съдът намира за установено по категоричен
и несъмнен начин, че процесният строеж е извършен без изискващото се разрешение
за строеж, което го определя като незаконен и като е разпоредил премахването
му, Кметът на Община Ивайловград е постановил административен акт в
съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Подадената срещу
заповедта жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, основателна е
претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи разходи за
командироване на юрисконсулт в размер на 157лв. , за които по делото са
представени писмени доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Р.Д., с посочен адрес ***, против
Заповед №434/11.10.2018 г., издадена от Кмет на Община Ивайловград.
ОСЪЖДА Х.Р.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 157 (сто петдесет и седем)
лв, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: