Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, _12.02._ 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _четиринадесети януари_ две хиляди двадесет и първа година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

         

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_319_ по описа на съда за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото производство по постъпила жалба от К.В.К., ЕГН**********,***, чрез пълномощника адв. Р.Р., против НП №2/17.06.2020г. на началник РУ Левски при ОДМВР – Плевен, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 45, ал.3 от ЗЗД, за нарушение на чл. 8, ал.4 от ЗЗД.

Жалбоподателят оспорва издаденото против него наказателно постановление. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Навежда съображения за допуснати съществени нарушения на материалния и  процесуалния закон. Твърди, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на императивната норма на чл. 57, ал.1, т.4 от ЗАНН и че нарушителят не бил идентично идентифициран. Посоченото ЕГН в наказателното постановление не отговаряло на ЕГН на лицето с имена К.В.К.. Така посоченото ЕГН не отговаряло и на ЕГН на нарушителя, посочено в АУАН. Посочва подробни съображения.

Счита, че съдържанието на констатираното и описано в АУАН не съответства на съдържанието на описаното в наказателното постановление. В акта било записано „не е осигурил дееспособно лице за придружител“, а в наказателното постановление – „не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител“, което също съставлявало съществено процесуално нарушение.   

Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Моли на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат Р.Р. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен в Наредба 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения.

         За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител. Писмено становище, че жалбата е неоснователна, а НП е правилно и законосъобразно е изразено в придружителното писмо, с което е изпратена окомплектована жалбата.    

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

         Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения защитник, който моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

         Против жалбоподателя на 02.06.2020г. е съставен АУАН за това, че на 29.05.2020г., около 23:10 ч. в гр. Левски, пред снек бар *******, в качеството на родител на В. К.В., с ЕГН ********** не е осигурил дееспособно лице за придружител  на обществено място след 22:00 часа.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 8, ал.4 от ЗЗД.

За описаното в АУАН нарушение на К.В.К. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което му е наложено на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД административно наказание глоба в размер на 300 лева.

От показанията на разпитаните актосъставител се установява, че АУАН по отношение на жалбоподателя е бил съставен въз основа на докладна записка от М. В., затова че не е осъществил родителски контрол, тъй като детето е било на улицата след 22:00 часа. Установява се от показанията му, че детето е било предадено на дядото, тъй като родителите не са били открити. 

В качеството на свидетел показания е дала и М.П.В. – инспектор детска педагогическа стая. Свидетелката разяснява, че детето е установено пред заведение в гр. Левски, след вечерния час. Помолен бил да извика родител, но не е искал. Впоследствие се обадил на баща си, който отказал да дойде да го вземе. Обадил се на майка си, която се намирала в чужбина, като за детето дошъл неговия дядо.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено на 29.05.2020г. нарушение в гр. Левски, по чл. 8, ал.4 от Закона за закрила на детето. Според цитираната разпоредба ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 часа, ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Разпоредбата на чл. 46, ал.1 от Закона за закрила на детето предвижда, че нарушенията по чл. 45, ал.1 – 4 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.

В конкретния случай обжалваното пред съда наказателно постановление е издадено не от директора на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, а от началника на РУ – Левски.

 По делото като доказателство от страна на административно наказващия орган за установяване компетентността на издателя на наказателното постановление е представена и приета от съда Заповед №316з-947/06.04.2016г. на директора на ОДМВР – Плевен.

В цитираната заповед, издадена от директора на ОДМВР – Плевен старши комисар Г. Г. е оправомощил да издават наказателни постановление за нарушения по чл. 45 ал.1-4 от Закона за закрила на детето началниците на районни управления при ОДМВР – Плевен. Едновременно с това, е вписано, че „настоящата заповед отменя заповед рег.№3163-2630/30.09.2016г.“, поради което съдът приема, че със същата заповед, цитирана по – горе визираното длъжностно лице не се оправомощава да издава наказателни постановления във връзка с констатирани нарушения по чл. 45, ал. 1-4 от Закона за закрила на детето. Доколкото не са ангажирани други доказателства в тази насока, следва да се приеме, че по делото липсват приложени и приобщени надлежни доказателства, които да удостоверяват, че към момента на издаване на процесното наказателно постановление на наказващия орган е възложено с нарочен акт да издава санкционни актове по чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето. 

Констатираното нарушение, свързано с недоказване на компетентността на административнонаказващия орган, представлява съществено такова и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Възражението на жалбоподателя е, че не е идентично идентифициран; че посоченото ЕГН в НП не отговаря на ЕГН на лицето с имена К.В.К.; че така посоченото ЕГН не отговаря и на ЕГН на нарушителя посочено в АУАН.  

Приложено е копие от лична карта на жалбоподателя, от която се установява, че К.В.К. е с ЕГН**********. Безспорно се установява, че записаният в НП срещу името К.В.К. единен граждански номер е различен от действителния ЕГН на санкционирания, както и не отговаря на посочения в АУАН, поради което единият от задължителните идентификационни данни и реквизити на обжалваното наказателно постановление не отговаря на действителните данни за самоличността на нарушителя.

Точното и недвусмислено посочване на ЕГН на нарушителя е абсолютно необходим реквизит на НП и условие за неговата законосъобразност. Този реквизит следва да бъде посочен по начин, небудещ съмнение и не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика. Погрешното посочване на ЕГН на нарушителя в НП се явява пречка същият да бъде безспорно индивидуализиран и установен, което пък води до неяснота в авторството на нарушението.  В този смисъл твърдяното правно нарушение остава недоказано по несъмнен и безспорен начин. Неточното изписване на ЕГН на нарушителя в НП е довело до цялостно опорочаване на административнонаказателното производство, което обуславя незаконосъобразността на атакувания административен акт.

Изложеното налага извод за наличие на допуснато от административнонаказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, което по своя характер е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Като взе предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Отправено е искане на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат Р.Р. – процесуален представител на жалбоподателя да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.  За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Налице са посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв.

Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на разноските от юридическото лице в структурата на което е административният орган.

Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Плевен. 

 

На основание изложеното, съдът

 

                                                     РЕШИ:

 

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №2/17.06.2020г., издадено от ВПД началник РУ - Левски при ОДМВР - Плевен, с което на К.В.К., ЕГН**********,***, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание – глоба в размер на ТРИСТА лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи – Плевен да заплати на адвокат Р.Р. за осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: