Р Е Ш Е Н И Е
№……….../……08.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети август през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 572/2020 г.
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ
и е образувано по молба на „Милениум трейд консулт“ЕООД с ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр.София, ж,к,“Красно село“, бул.“Генерал
Ед.Тотлебен“2, вх.Г, ет.1, ап.2 за откриване на производство по несъстоятелност
на „Мистрал България“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“София“2, ет. 3, ап.4, представлявано от управителя Д.Д.Б., поради
неплатежоспособност, а в условията на евентуалност поради свръхзадълженост.
Молителят насочва претенцията си срещу
ответника като капиталово търговско дружество. Твърди се, че легитимацията на
молителя произтича от търговска продажба на стоки, представляваща субективна и
абсолютна търговска сделка /чл. 625 ТЗ/. Твърди, че се явява изправна страна по
сключените с ответника неформални договори за търговска покупко-продажба на
хранителни стоки, обективирани във фактури №№3/10.05.2019г. на стойност
125633.46 лева, 5/06.06.2019г. на стойност 42624.41 лева и 9/10.07.2019г. на
стойност 4796.83 лева, като е изпълнил задължението си да му предаде
уговорените количества стоки. Ответникът е извършил само частично плащане по
първата фактура в размер на 105890 лева, а задълженията по останалите две
фактури за изцяло неплатени, като неплатеният остатък е в размер на общо
67164.70 лева. Молбата е основавана на твърдения за неплатежоспособност на
ответника, като се сочи, че същият не притежава недвижими имоти, има неуредени
публични задължения в размер на 303947 лева, от м.06.2019г. броят на здравноосигурените
от дружеството лица рязко е спаднал, а за последните месеци на 2019г. и изцяло
за 2020 г. изобщо липсват данни в публичните регистри. Търговецът не е в
състояние на изпълни свои изискуеми задължения от търговски сделки и затрудненията му нямат временен
характер. Претендира да се установи състоянието на неплатежоспособност на
дружеството длъжник с начална дата 30.06.2019г. - датата на падежа за плащане
по втората фактура, останала изцяло неплатена. В условията на евентуалност се
твърди свръхзадълженост, основано на твърдения за липса на имущество и налични
задължения в значителни размери.
Ответникът, редовно призован по реда на
чл.50, ал.2 от ГПК, не депозира отговор в предоставения срок, не изразява
становище по молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по
несъстоятелност се открива по молба на изчерпателно посочени, с оглед начина на
изброяването им в чл. 625 от ТЗ лица, а именно: всеки кредитор на длъжника по
търговска сделка или по публичноправно задължение към държавата и общините.
В разглеждания случай вземанията на молителя
произтичат от договори за търговска продажба на стоки. Договорите са неформални
и са материализирани в издадените данъчни фактури, приложени към делото и
неоспорени от ответника с номера, както следва: 3/10.05.2019г. на стойност
125633.46 лева, 5/06.06.2019г. на стойност 42624.41 лева и 9/10.07.2019г. на
стойност 4796.83 лева. В тях са отразени съществените елементи на сделката -
страни, вид и количество на стоката, както и уговорената цена с ДДС. Фактурите
не са подписани от представител на ответника и поради неосигуряване на достъп
до счетоводството му експертизата не е установила с категоричност дали същите
са осчетоводени. Независимо от това въз основа на ССЕ съдът приема за установен
отразеният в публичните регистри факт, че ответникът е вписал процесните
фактури в справка-декларация по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит по тях.
Упражняването на правото на данъчен кредит представлява индиция, че фактурите
са били осчетоводени, а доставките – извършени. Касае се за търговска сделка
между търговци и ответното дружество не се е противопоставило веднага след
узнаването, поради което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързано от извършените
от негово име действия по приемане на изпълнението по договорите. Липсват
наведени твърдения и представени доказателства ответникът да е престирал в
уговорения срок дължимата продажната цена по договорите, поради което следва се
приеме, че същият има непогасени задължения към молителя. След приспадане на
осчетоводените при ищеца частични плащания общият размер на вземаният му към
ответника по процесните фактури според ССЕ възлиза на 67164.70 лева.
С оглед изложеното съдът счита, че по
делото е установено обстоятелството, че молителят има качеството на „кредитор
по търговска сделка” по смисъла на чл.268, ал.2 от ТЗ по отношение на ответното
дружество, поради което е надлежно легитимиран да иска откриване на
производство по несъстоятелност на същото при твърдения за неговата
неплатежоспособност.
Неплатежоспособността е фактическо,
обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
Съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК
молителят носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него
факти –наличието на изискуеми парични задължения по търговски сделки и
публичноправни задължения, твърдяната
липса на парични средства и активи за покриване на задълженията към кредиторите,
както и състоянието на неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост.
За установяване финансовото състояние на
дружеството с молбата за откриване на производството по несъстоятелност са
представени писмени доказателства, изискани са справки по реда на чл.186 от ГПК
и е допусната ССЕ. Експертизата изчислява
финансовите показатели само на база данни от публични регистри за периода
2014г. – 2018г. и представените по делото доказателства, без проверка в счетоводството на
ответника, поради невъзможност за осъществяване на контакт с негов
представител.
Изчислените от вещото лице показатели за рентабилност са под препоръчителните
стойности за целия обследван период 2014г.-2018г. Общата ликвидност и
коефициентът за бърза ликвидност за периода 2014г. – 2017г. се доближават до
препоръчителните стойности, което се дължи на наличните стоки и вземанията от
клиенти, които дружеството има през този период. Коефициентът за абсолютна
ликвидност е с много ниски нива през 2016г., 2017г., 2018г., което е индикация,
че наличните парични средства не са достатъчни, за да се удовлетворяват
кредиторите. В периода 2014г. – 2018г. дружеството е реализирало положителен
финансов резултат, а за 2019г. лисват данни. Понастоящем следва да се допусне, че пасивът
надхвърля актива с 381000 лева, предвид наличните данни за задължения в общ
размер на 381104.53 лева и липса на информация за налични активи. Съгласно
справките от публични регистри ответното дружество не притежава недвижими имоти
и пътни превозни средства. Длъжникът няма открити банкови сметки и не притежава
движимо и недвижимо имущество, върху което да бъдат наложени обезпечителни
мерки. В публикувания ГФО за 2018г. са отразени ДМА на стойност 1 000 лв.
и краткотрайни материални активи в размер на 1398000 лева, но не е възможно да
се посочи техният състав, тъй като отчетът е в съкратена форма. Според същия
отчет собственият капитал е 55000 лева, а задълженията са в размер на 1345000
лева. По данни на приходната агенция публичните задължения на дружеството към
НАП са в общ размер на 313939.83 лева, за които има образувано изпълнително
дело. Задълженията на ответника към ищеца са в размер на 67164.70 лева. Задълженията по
търговски сделки към други контрагенти не могат да бъдат установени поради
липса на относима счетоводна документация. Към 22.07.2020г. не се
установява кадрова
обезпеченост. За 2019г. ответното дружество не е подало годишен финансов отчет
и годишна данъчна декларация.
Изложените обстоятелства представляват
индикация, че дружеството не може да
изпълни изискуемите си задължения към съконтрагенти и държавата, не упражнява
търговска дейност, не притежава свободни парични средства, нито възможност да
набави такива. Липсата на персонал, прекратената
отчетност пред НАП и неоткриването на длъжника на адреса на управление са
индикация за преустановена дейност. Затрудненията на длъжника са с траен и
необратим характер и не са налице данни от публични регистри, от които да е
видно, че длъжникът притежава активи, чрез продажбата на които би могъл да
удовлетвори своите кредитори. Дружеството
не разполага с имущество, което да е достатъчно за покриване на задълженията
към кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността. Посоченото
икономическо състояние е трайно, като с оглед обстоятелството, че дружеството
не разполага с активи и не развива дейност, не може да се очаква подобряването
му, а оттам и създаване на възможност за изпълнение на задълженията. Забавата
на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към държавния фиск и към
молителя, предполага състояние на неплатежоспособност. Следователно, налице са материално-правните
предпоставките на чл. 630 ТЗ,
във вр. с чл. 608 ТЗ за приемане, че длъжникът е неплатежоспособен.
При определяне на началната дата на
неплатежоспособност следва да се изхожда от момента, в който е намерило проявление
влошеното икономическо състояние на длъжника. Дружеството
е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с
всички налични ликвидни средства. Нарушаването на соченото съотношение индикира
неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. Анализът на
финансово-икономическото състояние на дружеството сочи, че същото е започнало
да изпитва финансови затруднения през 2019 год., тъй като до този момент е
имало положителен финансов резултат и е поддържало изискуемата отчетност пред
приходната агенция. Последното плащане
по публично и.д. *********/2017г. е извършено на 17.07.2018г., а на
09.07.2019г. е извършено последното плащане по текущи публични задължения.
Най-ранен падеж на непогасено търговско задължение е на 10.06.2019г., по фактура
3/10.05.2019г. Последното установено по делото извършено от ответника плащане е
по задължението му към молителя – на 08.08.2019г., но най-рано
възникналото неудовлетворено задължение е към НАП с падеж 14.01.2016г. Същевременно
съгласно данните от ГФО още към края на 2018г. дружеството е отчело задължения
значително надхвърлящи собствения капитал. Последно са подадени данни по ЗДДС за данъчен период 01.10.2019г. –
31.10.2019г., а към НОИ и НЗОК – последно подавани данни са за отчетен период
01.08.2019г. – 31.08.2019г. При съобразяване на
горепосочените критерии, началната дата на неплатежоспособност следва да бъде
определена на 10.06.2019г., когато е настъпила изискуемостта на
най-ранното неудовлетворено задължение по търговска сделка. Дори да се приеме, че
финансовите затруднения на дружеството са започнали в началото на година, към
този момент те вече са придобили траен характер. От събраните данни е видно, че
към този момент дружеството не е извършвало търговска дейност, като индиция за
това е липсата на обявен ГФО и ГДД за финансовата 2019г. Следователно към
посочената дата са съществували икономически затруднения, водещи до
невъзможност за погасяване на публичноправни задължения, установени по
надлежния ред. Съдът приема възможно най-ранната дата, установена по делото, с
оглед интересите на евентуалните кредитори в производството.
Въз основа на данните по делото, като е
приел, че дружеството – длъжник не притежава имущество както за покриване на
задълженията към кредиторите, така и за покриване на разноските по
несъстоятелността, с определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.08.2020
г., съдът е приканил съгласно чл. 629б от ТЗ молителя, както и всички
заинтересовани кредитори на длъжника да предплатят минималните начални разноски
в производството по несъстоятелност в размер на 6900,00 лв. В дадения от съда
срок никое от посочените лица не е представило доказателства за предвнасяне на
разноски.
При така установените факти съдът приема, че
е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като длъжникът следва да бъде
обявен в несъстоятелност, едновременно с откриването на производство по
несъстоятелност, а производството по делото да бъде спряно. С оглед
предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ възможност за възобновяване на
производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от
същия закон търговецът - длъжник не се заличава от търговския регистър,
настоящият състав приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде открито
след решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по
несъстоятелността. Това налага да бъде постановена обща възбрана и запор върху
имуществото длъжника.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
632, ал. 1 от ТЗ съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Мистрал България“ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“София“2, ет. 3, ап.4,
представлявано от управителя Д.Д.Б., с начална дата 10.06.2019г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на
длъжника „Мистрал България“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“София“2, ет. 3, ап.4, представлявано от управителя Д.Д.Б..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и
запор върху имуществото на „Мистрал България“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“София“2, ет. 3, ап.4,
представлявано от управителя Д.Д.Б..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Мистрал
България“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“София“2, ет. 3, ап.4, представлявано от управителя Д.Д.Б.,.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Мистрал България“ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“София“2, ет. 3,
ап.4, представлявано от управителя Д.Д.Б..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Мистрал България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.“София“2, ет. 3, ап.4, представлявано от управителя Д.Д.Б.,
при обявяване на фирмата си да прибави добавката “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на длъжника „Мистрал България“ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“София“2, ет. 3,
ап.4, представлявано от управителя Д.Д.Б., на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде
възобновено в срок от една година от вписването на решението в ТР, по молба на
длъжника или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен
случай, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника
от ТР.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис
от настоящото решение, на основание чл.
624, във вр. с чл. 622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в
7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, на основание чл. 633, ал.
1, във вр. с чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634 от ТЗ.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в
от ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: