Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

25.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

414

по описа за

2019

година.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 от ЗУТ.

Производството е образувано по жалба на С.С.А.  от ***, действащ чрез пълномощника адв.А.С., против Разрешение за строеж № ***/*** г., издадено от главния архитект на община Момчилград.

Твърди, че оспореното разрешение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Въвежда доводи, че по силата на Решение № 39/15.04.2016 г. по гр.д. № 325/2015 г. по описа на Районен съд - Момчилград бил собственик на масивен гараж с лятна кухня, със застроена площ от 30 кв.метра, находящ се в ***, построени с отстъпено право на строеж върху държавен УПИ № *, пл.сн. № ***, кв. ** по плана на ***, одобрен на 01.01.1998 г., целият с площ от 540 кв.м.,при граници на УПИ № **: УПИ № *** и УПИ № ***.

Твърди, че вещното право на строеж на поземлен имот № *, пл.сн. № **,кв. *** по плана на *** е в идеална съсобственост с М.С.Д., явяваща се собственик на 2/6 идеални части-180 кв.м. и М. Х. А., който притежавал 3/6 идеални части-270 кв.м., като жалбоподателят съответно се явявал собственик на 1/6 идеални части-90 кв.м.

Излага съображения, че не му е искано съгласие и не е съгласен с издаденото в полза на възложите­ля М.С.Д., ЕГН: **********, Разрешение за строеж № ***/***г., издадено от главния архитект на община Момчилград за строителство на обект: „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда и пристройка на стълбище“ в УПИ № **, пл.сн.№ **, кв. ** по ПУП на ***.

В тази връзка от представената техническа записка към идейния проект и издаденото разрешение за строеж, било видно, че е предвидена реконструкция на двата етажа, като стьлбищната клетка се преустройва в спално помещение и на двата етажа. Обособявала се нова стълбищна клетка с тераса на кота +2,70. Премахвали се вътрешни зидове, частично било предвидено изграждането на стоманобетонна плоча, създавали се нови отвори, а други се зазиждали. Счита, че фактически с обособяването на стълбищна клетка с тераса се отнемала земя, с което се ограничавала и намаляла свободната площ и достъпът до входа на неговите сгради.

На следващо място твърди, че липсвало както неговото съгласие, така и съгласието на съсоб­ственика на вещното право на строеж М. Х. А. и сънаследниците на същия, обективирано с нотариална заверка на подписите им. Липсвало и учредено право на пристрояване в съответната форма от собственика (държавата) на УПИ * с пл.сн.№ **, в кв. ** по ПУП на ***.

Релевира доводи, че освен горното, процесния поземлен имот бил с неуредени регулационни сметки. Регулационни план на *** не бил приложен в 6 месечния срок по § 6, ал. 2 и съгласно § 8, ал. 1 ДР на ЗУТ отчуждителното действие било прекрате­но. По преписката нямало данни по искане на възложителката да е било образувано някое от производствата, изброени като възможности за подобни имоти в § 8, ал. 2 от ДР на ЗУТ. При това положение разрешаване на строителство по смисъла на § 8, ал. 5, изр. 1 от ДР на ЗУТ се явявало недопустимо, защото нормата на § 8, ал. 5 от ДР на ЗУТ било императивна. При наличието на предпостав­ките по § 8, ал. 1 от ДР на ЗУТ, главният архитект действал при условията на обвързана компетентност.

Моли съда да постановите решение, с което да отмените като незаконосъобразно Разрешение за строеж № ***/*** г., издадено от главния архитект на община Момчилград за строителство на обект „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда и пристройка на стълбище“ в УПИ № *,пл.сн. № **, кв. ** по ПУП на ***. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез адв.С. поддържа жалбата си. От пълномощника на жалбоподателя е постъпила писмена защита, в която са изложени аналогични доводите за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж.

Ответникът по жалбата – главен архитект на община Момчилград, чрез адм.Д. Х. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че процесното разрешение за строеж е законосъобразно и издадено в съответствие с изискванията на ЗУТ и АПК. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на доводите си. Сочи, че е налице валидно учредено право на строеж от 12.09.2019 г., вписано с рег. № ***, акт № ***, том *** в с СВ при Районен съд – ***. Счита, че в конкретния случай е неприложима хипотезата на чл. 183 от ЗУТ, тъй като не е налице етажна собственост. Дори и да се приемело противното, то следвало да се има предвид нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която не се искало съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им и не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването и му присъди деловодни разноски.

Заинтересованата страна по делото – М.С.Д., не взема становище по жалбата и не въвежда релевантни искания по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 39/15.04.2016 г. по гр.д. № 325/2015 г. по описа на Районен съд – Момчилград/л. 4 – л. 6/ е поставен в дял на М.С.Д. недвижим имот, представляващ западната половина на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 128 кв.м., представляваща обособено самостоятелно жилище със самостоятелен южен вход, на два етажа, ведно с по 1/2 идеална част от общата свързваща вертикална стена, двете реални половини от жилищната сграда и общата покривна конструкция на същата, построена с отстъпено право на строеж върху държавен УПИ № *, пл.сн. № ***, кв. ** по плана на ***, одобрен на 01.01.1998 г., целият с площ от 540 кв.м.,при граници на УПИ *: УПИ *** и УПИ ***. Със същото решение е поставен в дял на С.С.А. недвижим имот, представляващ масивен гараж с лятна кухня, със застроена площ от 30 кв.метра, находящ се в ***, построен с отстъпено право на строеж върху държавен УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по плана на ***, одобрен на 01.01.1998 г., целият с площ от 540 кв.м., при граници на УПИ *: УПИ *** и УПИ ***.

С договор за учредяване право на пристрояване, вписан с рег. № ***, акт № ***, том * в с СВ при Районен съд – ***/л. 29 – л. 30/, Община Момчилград представлявана от кмета С. Х. Х. е отстъпила възмездно в полза на М.С.Д., право на строеж – пристройка за стълбище към западната половина на съществуваща двуетажна жилищна сграда със застроена площ 1.60 кв.м. и разгърната застроена площ 4.30 кв.м., построена с отстъпено право на строеж в ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-275/03.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК.

С Разрешение за строеж № ***/*** г./л. 7/, издадено от главния архитект на община Момчилград, на М.С.Д.,***, е разрешено да извърши строеж: „Реконструкция на жилищна сграда и пристройка за стълбище“, намиращ се в УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по ПУП на ***.

Съгласно техническата записка към одобрения инвестиционен проект с възложител М.С.Д., част архитектурна, се предвижда следното: Реконструкция на двата етажа, като стълбищната клетка се преустройва в спално помещение и на двата етажа. Обособена е нова стълбищна клетка с тераса на кота + 2,70. Премахват се вътрешни зидове, частично е предвидена стоманобетонова плоча, правят се нови отвори, а на други места се зазиждат. Предвиден е нов зид на частта от сградата, която се преустройва. Изцяло се запазва съществуващия дървен покрив, без да се засягат общите части и се проектира продължаване на западния скат с нов покрив, съобразен с пристройката-стълбище.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ/жалбата е постъпила на 15.10.2019 г., а разрешението за строеж е съобщено на пълномощника на жалбоподателя на 01.10.2019 г., видно от известия за доставяне – л. 8 от делото/, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

С.С.А. се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ предвид обстоятелството, че се легитимира като собственик на построените в поземления имот масивен гараж с лятна кухня, със застроена площ от 30 кв.метра, находящ се в ***, построен с отстъпено право на строеж върху държавен УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по плана на ***, одобрен на 01.01.1998 г., целият с площ от 540 кв.м., което право на собственост е придобил по силата на съдебна делба, извършена с Решение № 39/15.04.2016 г. по гр.д. № 325/2015 г. по описа на Районен съд – Момчилград, влязло в сила на 04.05.2016 г. Предвид това жалбоподателят се явява носител на активната процесуална легитимация да оспорва издаденото Разрешение за строеж № ***/*** г./л. 7/, издадено от главния архитект на община Момчилград, на М.С.Д.,***, с което й е разрешено да извърши строеж: „Реконструкция на жилищна сграда и пристройка за стълбище“, намиращ се в УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по ПУП на ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Процесното разрешение за строеж, касае реконструкция на жилищна сграда и пристройка за стълбище, намиращ се в УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по ПУП на ***. С одобрения проект е предвидено изграждането на пристройка за стълбище, разположено до част от западната половина на съществуващата сграда-близнак в имота, която сграда е с идентификатор ***.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени в със Заповед № РД-18-275/03.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК.      Предвидено е реконструкция на двата етажа, като стълбищната клетка се преустройва в спално помещение и на двата етажа. Обособяването на стълбищна клетка с тераса на кота + 2,70. Премахването на вътрешни зидове, с частично изграждане на стоманобетонова плоча, обособяването на нови отвори, съответно  зазиждането на съществуващи такива. Предвиден е и нов зид на частта от сградата, която се преустройва. Запазване на съществуващия дървен покрив като се продължава западния скат с нов покрив, съобразен с пристройката-стълбище.

Процесният строеж е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ като оспореното  Разрешение за строеж № ***/*** г. е издадено от главния архитект на община Момчилград в съответствие с нормата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, респ. издадено е от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на отредената му териториална компетентност, в съответствие с изискването за форма и съдържание.

Безспорно е, че изграждането на пристройка за стълбище, разположено до част от западната половина на съществуващата сграда-близнак, намираща се в УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по ПУП на ***, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съгласно която норма, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Изградената в УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по ПУП на *** двуетажна жилищна сграда, от която възложителят М.С.Д.  е собственика на западната половина със застроена площ от 128 кв.м., представляваща обособено самостоятелно жилище със самостоятелен южен вход, на два етажа, ведно с по 1/2 идеална част от общата свързваща вертикална стена, двете реални половини от жилищната сграда и общата покривна конструкция на същата, е с идентификатор ***.

Видно от постъпилото по делото и прието писмо от СГКК-Кърджали/л. 228/, в посочената сграда са обособени два броя самостоятелни обекти с идентификатори: СОС *** на две нива, разположен в западната част на сградата и СОС *** на две нива, разположен в източната част на сградата. В кадастралния план, действал до момента на одобряване на КККР, сградата също не е разделена на източна сграда и западна сграда, а е била отразена/изчертана/ като една сграда с общ покрив за двете половини на сградата. По същия начин е отразена/изчертана/ и в регулационния план от 1964 г. Границите на поземлен имот с идентификатор *** в кадастралната карта не съвпадат с регулационният линии на УПИ * *** в кв.** по регулационния план на ***. Поземлен имот с идентификатор    *** в кадастралната карта включвал имот, чиито граници съвпадат с регулационните линии на УПИ * *** в кв.** и поземлен имот с пл.сн. № *** . Налице са непълноти и грешки, срещу които община Момчилград не е възразила при създаването, приемането и одобряването на кадастралната карта. В договора за учредяване право на пристрояване – Акт № ***, т. *** от *** г., е било отразено, че се отстъпва право на строеж в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 570 кв.м., но в скицата, с която е вписан договора в СВ-Момчилград, издадена от КАИС, имота е бил отразен с площ 1090 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** не съвпадал с УПИ * *** в кв.**.

Според настоящият съдебен състав процесната двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, по отношение на която с оспореното разрешение на строеж е разрешена реконструкция и пристройка за стълбище, представлява сграда в режим на етажна собственост по смисъл на чл. 37 от Закона за собствеността. В този връзка видно от приетите по делото в заверени копия Нотариален акт за учредяване правото на строеж върху недвижим имот/суперфиция/ № ***, том ***, дело №***/*** г./л. 299/, Нотариален  акт за прехвърляне правото на строеж № ***, том **, дело № ***/*** г./л. 298/, Нотариален акт за прехвърляне право на строеж № ***, том ***, дело № ***/*** г./л. 15/, се установява, че двуетажната жилищна сграда е построена с отстъпено право на строеж върху кооперативен парцел *** с пл. сн. № *** в кв. *** по плана на ***. Очевидно е, че сградата е построена от М. Х. А./М. Х. А./, в съответствие с прехвърленото му право на строеж от К. А. М., в чиято полза е било учредено правото на строеж върху кооперативен имот. Безспорно е и обстоятелството, че двуетажна сграда-близнак е с общ покрив и обща разделителна стена. В същата са били обособени две самостоятелни жилища, съответно в западната половина на два етажа със самостоятелен вход от южната страна и друго такова в западната половина със самостоятелен вход от южната страна. Собственик на жилището в западната половина на сграда, по силата на извършената съдебна делба е М.С.Д., а на източната М. Х. А., Е. М. А., Г. М. Ю. и Г. М. С./последните трима в качеството си на низходящи на А. С. А., съгласно Удостоверение за наследници № ***/*** г. – л. 16, чиито наследодател е покойна съпруга на М. Х. А./.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице етажна собственост в сградата, тъй като части от етажите на същата принадлежат на различни лице, а именно по-горе посочените. С други думи, налице е етажна съсобственост между М.С.Д. от една страна и М. Х. А., Е. М. А., Г. М. Ю. и Г. М. С. от друга, като последните четирима се явяват съсобственици на източната половина на сградата. Характерно за етажната собственост е съчетанието на изключителна собственост върху помещенията и съсобственост върху така наречените общи части. По силата на чл. 38, ал. 1 от ЗС общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Според съда, в конкретния случай не са налице доказателства, които да обосновават извода, че се касае за две самостоятелни сгради – източен и западен близнак. Независимо, че на практика, след построяването на сградата са били обособени реални самостоятелни обекти в западната и източната част на сградата, то в същата е налице обща, свързваща вертикална стена и общ покрив, обслужващ цялата сграда. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че в кадастралния план, действал до момента на одобряване на КККР, сградата не е разделена на източна и западна половина, респ. е отразена като една сграда с общ покрив, като в КККР двуетажната сграда е  нанесена с един идентификатор ***, в която са обособени два броя самостоятелни обекти с идентификатори: СОС *** на две нива, разположен в западната част на сградата и СОС *** на две нива, разположен в източната част на сградата. Безспорно е, че за всеки от самостоятелните обекти е обособен отделен вход от южната част, което е видно и от приложния снимков материал в присъединеното в настоящето производство а.д. № 274/2017 г. на Административен съд – Кърджали/л. 55 от същото/, което обаче не променя горния извод, тъй като всеки един от входовете е общ само за помещенията обособени в съответната половина, в който смисъл е и нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗС.

Съгласно чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост.

Предвид това, че процесното разрешение за строеж се отнася до реконструкция на жилищна страда и пристройка на стълбище към сградата в режим на етажна собственост, находяща се в УПИ, то следва да са изпълнени изискванията на цитираната норма на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ. В конкретния случай е налице валидно учредено право на пристрояване, в изискуемата писмена  форма със собственика на УПИ - Община Момчилград, а именно договор за учредяване право на пристрояване, вписан с рег. № ***, акт № ***, том * в с СВ при Районен съд – Момчилград/л. 29 – л. 30/, с който Община Момчилград е отстъпила възмездно в полза на М.С.Д., право на строеж – пристройка за стълбище към западната половина на съществуваща двуетажна жилищна сграда със застроена площ 1.60 кв.м. и разгърната застроена площ 4.30 кв.м., построена с отстъпено право на строеж в ПИ с идентификатор *** по ККК. Не е изпълнено обаче, въведеното в посочената разпоредба, изискване за предоставено съгласие от всички съсобственици в етажната собственост, с нотариална заверка на подписите.

По делото са представени доказателства за предоставено съгласие за извършването на строежа единствено от Г. М. Ю. и Г. М. С./л. 183 и л. 184/, предоставено в качеството им на съсобствениците на източната половина от масивната двуетажна жилищна сграда. Липсва съгласие за извършването на процесната реконструкция и пристройка, дадено от останалите двама съсобственици -  М. Х. А. и Е. М. А., като за наличието на такова не са въведени твърдения от пълномощника на ответника и заинтересованата страна. От пълномощника на жалбоподателя са представени писмени доказателства – нотариално заверени декларации от Е. Й./Е. М. А./, М. Й./М. Х. А./ и С. Й./С.С.А./, съставени в ***, ведно с превод на български език и Удостоверения за идентичност на лица с различни имена/л. 209 – л. 216, л. 293 – л. 295/, от които се установява, че М. Х. А. и Е. М. А. се противопоставят на намеренията на М.С.Д. да извърши строеж, стълби и всякакви допълнителни постройки в недвижим имот, представляващ къща, намираща се в в ***, построена в УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по плана на ***.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното разрешение за строеж е издадено в противоречие със закона, а именно чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, поради което същото се явява незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 4 от АПК и следва да бъде отменено като такова.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на пълномощника на ответника, въведени в представените писмени бележки, че в конкретния случай не намирала приложение нормата на чл. 183 от ЗУТ и евентуално била налице хипотезата на чл. 185 от ЗУТ. В тази връзка, на първо място, по-горе в решението са изложени мотиви, защо според съда процесната сграда се намира в режим на етажна собственост, поради което за законосъобразността на оспореното разрешение следва да са налице изискванията на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, и на следващо място, тъй като разрешението за строеж касае не само реконструкция на съществуващата сграда, а и пристройка към сградата на основното застрояване, то нормата на чл. 185 от ЗУТ е неприложима по отношение на нея. Посочената норма би била релевантна в случай, че се касаеше единствено за извършване на преустройство на собствените на М.Д. самостоятелни обекти, но не и при издадено разрешение за строеж на пристройка за стълбище.

Според съда, липсата на предоставено съгласие от страна на жалбоподателя за процесния строеж не влияе на законосъобразността на издаденото Разрешение за строеж № ***/*** г., тъй като С.С.А. не се легитимира като собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост и не е собственик на УПИ, в който се извършва строежа/ УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по плана на *** е собственост на Община Момчилград/. В тази връзка ирелевантни са и доводите в жалбата за неуредени регулационни сметки по отношение на процесния поземлен имот, като по делото нямало данни по искане на възложителката да е било образувано някое от производствата, изброени като възможности за подобни имоти в § 8, ал. 2 от ДР на ЗУТ, поради което разрешаване на строителство по смисъла на § 8, ал. 5, изр. 1 от ДР на ЗУТ се явявало недопустимо, защото нормата на § 8, ал. 5 от ДР на ЗУТ било императивна.

По изложените съображения съдът приема, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен по материя и степен орган – главен архитект на община Момчилград и в предписаната писмена форма, но в противоречие с материално правни разпоредби, поради което и на основание чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменено като незаконосъобразна.

С оглед горното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Разрешение за строеж № ***/*** г., издадено от главния архитект на община Момчилград, на М.С.Д.,***, с което е разрешено да извърши строеж: „Реконструкция на жилищна сграда и пристройка за стълбище“, намиращ се в УПИ *, пл.сн. № ***, кв. ** по ПУП на ***.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат и внесена държавна такса, общо в размер на 590 лв., от които 580 лв. възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения по делото/л. 162,стр. 2/ Договор за правна защита и съдействие № 000377 от 16.12.2019 г. и 10 лв. внесена държавна такса при образуване на делото. Присъдените разноски следва да бъдат възложени в тежест на Община Момчилград, в качеството й на юридическо лице със самостоятелен бюджет, в структурата на която община осъществява дейност издателят на оспореното по делото разрешение за строеж.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.С.А. ***, с ЕГН **********,***, чрез адв.С., Разрешение за строеж № ***/*** г., издадено от главния архитект на община Момчилград, на М.С.Д.,***, с което е разрешено да извърши строеж: „Реконструкция на жилищна сграда и пристройка за стълбище“, намиращ се в УПИ ***, пл.сн. № ***, кв. *** по ПУП на ***

ОСЪЖДА Община Момчилград да заплати на С.С.А. ***, с ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 590 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: