РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив, 06 февруари 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2143 по
описа за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните :
1. Производството е
по реда на Глава ХІХ от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба предявена от Производството
по делото е образувано по жалба, предявена от “ЙОМИКС-2”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Й.П.З., против Акт за
установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 1520-1/11.05.2022 г., издаден
от Б.Т.на длъжност старши специалист в сектор „Местни
приходи“ на Дирекция „Обща администрация“ при Община Брезово, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Обща администрация“ при Община
Брезово, относно установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2020 г. в размер на 376,71 лв., ведно
със законната лихва в размер на 64,62 лв. и за 2021 г. в размер на 348,95 лв., ведно със законната лихва в размер
на 24,53 лв., изчислена към 11.05.2022 г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска неговата отмяна. На първо място се оспорва
материалната компетентност на лицето, издало процесния АУЗД. На второ място,
жалбоподателят счита, че не дължи такса битови отпадъци (ТБО) поради
непредоставяне от страна на общината на услугите по събиране, извозване и
обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение на
притежавания от дружеството имот. Претендират се сторените в производството
разноски, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Обща администрация“ при
Община Брезово, е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази
насока са изложени в „становище“ вх. № 16347/13.09.2022 г. по описа на съда.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок, срещу годен за
обжалване административен акт и от лице имащо правен интерес от оспорването,
което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите и за правото:
5. Както вече
бе казано, с оспорения в настоящото производството АУЗД № 1520-1/11.05.2022 г.,
издаден от Б.Т.на длъжност старши специалист в сектор „Местни приходи“ на
Дирекция „Обща администрация“ при Община Брезово, мълчаливо потвърден от
Директора на Дирекция „Обща администрация“ при Община Брезово, на жалбоподателя
са установени задължения за ТБО за 2020 г. в размер на 376,71 лв., ведно със
законната лихва в размер на 64,62 лв. и за 2021 г. в размер на 348,95 лв.,
ведно със законната лихва в размер на 24,53 лв., изчислена към 11.05.2022 г.
Според съдържанието на процесния АУЗД, неговият
издател – Б.Т.е „… оправомощена със Заповед № 891/22.12.2017 г. на основание чл. 107, ал. З от ДОПК във връзка с чл.
4, ал. 1-5 и чл. 9б от ЗМДТ …“. С цитираната заповед, Кметът на Община Брезово, на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 37, ал. 1 буква „б“ от Закона за
административните нарушения и наказания, УПЪЛНОМОЩАВА „като актосъставител
на територията на община Брезово по Закона за местните данъци и такси г-жа Б.Т.Т., ЕГН … - ст. специалист в ОбА гр. Брезово“.
6. В
изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от
Административнопроцесуалния кодекс, за служебна проверка на обстоятелствата,
дали административният акт е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съдът констатира,
че оспореният административен акт се явява нищожен. В следващото изложение ще
бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
7. За разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо
да се посочи следното:
За да е
нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е процесният, същият трябва
да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо
оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не
поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна
привидност, когато съдът констатира такъв акт следва да го отстрани от правния
мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за
това дават разпоредбите на чл.
168, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на акта, дори да
липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на
срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Цитираните разпоредби
намират приложение в производствата по установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси по препращане от § 2 от ДР на ДОПК във
връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.
В
административното право, за разлика от гражданското право липсва специален
законов текст, който да регламентира в
кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното
разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е
разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на
същественост на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е
становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни
актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират
като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от
правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни
последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се
преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той
е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.
8. В случая, релевантните за
разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално некомпетентен орган. В тази насока е необходимо да се
съобрази следното:
8.1. Според чл. 9б ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал. 1 – 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред.
Съобразно
чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на
общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В ал. 2 на чл. 4 от закона е
предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с
лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси
и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се
извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
В това производствата служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители (чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ). Същите се определят със заповед на кмета на
общината (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ).
8.2. В конкретния случай липсва именно заповед на Кмета на Община
Брезово, с която Б.Т.Т. - старши специалист в сектор „Местни приходи“ на Дирекция
„Обща администрация“ при Община Брезово, да е оправомощена да изпълнява функциите на орган по
приходите, така както предвижда чл.
4, ал. 4 от ЗМДТ.
Действително по делото е представена
Заповед № 891/22.12.2017 г., но
с нея, както вече бе казано, Кметът на Община Брезово, на основание чл. 44, ал.
2 от ЗМСМА, чл. 37, ал. 1 буква „б“ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), УПЪЛНОМОЩАВА „като актосъставител на територията на община
Брезово по Закона за местните данъци и такси г-жа Б.Т.Т., ЕГН … - ст.
специалист в ОбА гр. Брезово“. Очевидно с въпросната заповед, с оглед
нейното правно основание - чл. 37, ал. 1 буква „б“ от ЗАНН (според който актове
могат да съставят длъжностните лица определени от
ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете
на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на
съответните нормативни актове),
Б.Т.е оправомощена единствено да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗМДТ.
8.3. При
това положение следва да се приеме, че издателят на процесния АУЗД не е
надлежно оправомощен да изпълнява функциите на орган по приходите съобразно чл.
4, ал. 4 ЗМДТ.
Липсата
на материалноправна компетентност за административния орган да издаде конкретен
индивидуален административен акт има във всички случаи за последица неговата
нищожност. В конкретния случай обжалваният АУЗД се явява нищожен именно като
издаден от некомпетентен административен орган и следва да бъде прогласен за такъв,
без да се обсъждат изложените доводи за неговата незаконосъобразност и събраните
доказателства, включително показанията на разпитания по делото свидетел.
IV. За разноските:
9. С оглед, констатираната незаконосъобразност на оспорения
административен акт, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се
констатирах в размер на 450 лв. - заплатената държавна такса в размер на 50 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН Акт за установяване на задължения по декларация №
1520-1/11.05.2022 г., издаден от Б.Т.на длъжност старши специалист в сектор
„Местни приходи“ на Дирекция „Обща администрация“ при Община Брезово, мълчаливо
потвърден от Директора на Дирекция „Обща администрация“ при Община Брезово, с
който по отношение на “ЙОМИКС-2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Й.П.З., са установени задължения
за такса битови отпадъци за 2020 г.
в размер на 376,71 лв.,
ведно със законната лихва в размер на 64,62 лв. и за 2021 г.
в размер на 348,95 лв.,
ведно със законната лихва в размер на 24,53 лв., изчислена към 11.05.2022 г.
ОСЪЖДА Община Брезово да заплати на “ЙОМИКС-2” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Й.П.З., сумата от 450 лв., представляваща извършени разноски по производството
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: