Присъда по дело №379/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 8
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20212150200379
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. гр.Н. , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В.В.С.
Съдебни заседатели:В.И.И.

Г.А.А.
при участието на секретаря А.Д.Г.
и прокурора В.Н.Д. (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от В.В.С. Наказателно дело от общ характер №
20212150200379 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Л. Ж. М., роден на ***** г., в гр.П., живущ в с.О., общ.Н.,
ул. М. №*, българин български гражданин, неосъждан, с начално
образование, общ работник в бетонов възел к.к „Слънчев бряг“,
ЕГН**********, за ВИНОВЕН в това, че на неустановени дати през периода от
17.09.2020г. до 29.09.2020г. в село О., общ. Н., като непълнолетен, в състояние да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
условията на продължавано престъпление, неколкократно извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14 годишна възраст - малолетната ИВ. Ж. СТ., ЕГН **** - на
13 години, както следва:
- на неустановена дата, няколко дни след започване на учебната година на
17.09.2020 год., пред училище ОУ „Г.С.Р.“, с. О., опипал ИВ. Ж. СТ. по
седалищните части, влагалището и гърдите, миришел косата й и се опитвал да я
целува по врата и устните;
1
- на неустановена дата, пред магазина в село О. опипал ИВ. Ж. СТ. по
влагалището и седалищните части, като едновременно с това опипвал половия си
член и казал на С. „Виж колко ми е дебел, виж как стана“;
- на неустановена дата, в двора на дома на И.С., опитал да я целуне по
устните, допрял дървена пръчка до влагалището и задните части на С. и казал
„Айде да отиваме в къщата да правим секс“, опипвал половия си член, ПОРАДИ
КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК, го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ със следните
пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ЕДНА ГОДИНА;
- Включване в корекционна програма за обществено въздействие“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, Л. Ж. М., роден на ***** г., в гр.П.,
живущ в с.О., общ.Н., ул. М. №*, българин български гражданин, неосъждан, с
начално образование, общ работник в бетонов възел к.к „Слънчев бряг“,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Ж. СТ., ЕГН ****, сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение неимуществени вреди от престъплението по чл. 149,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 58А, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„Б“ от НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Л. Ж. М., роден на ***** г., в
гр.П., живущ в с.О., общ.Н., ул. М. №*, българин български гражданин,
неосъждан, с начално образование, общ работник в бетонов възел к.к „Слънчев
бряг“, ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Ж. СТ., ЕГН ****, сумата от 300
лева, представляваща направени в хода на производството разноски.
ОСЪЖДА Л. Ж. М., роден на ***** г., в гр.П., живущ в с.О., общ.Н., ул. М.
№*, българин български гражданин, неосъждан, с начално образование, общ
работник в бетонов възел к.к „Слънчев бряг“, ЕГН**********, да заплати по
сметка на Районен съд Н. сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху
2
уважената част от гражданския иск.
ПРИЗНАВА Л. Ж. М., роден на ***** г., в гр.П., живущ в с.О., общ.Н.,
ул. М. №*, българин български гражданин, неосъждан, с начално
образование, общ работник в бетонов възел к.к „Слънчев бряг“,
ЕГН**********, за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановени дати през
периода от 17.09.2020г. до 29.09.2020г. в Основно училище „Г.С.Р.“- село О.,
общ. Н., като непълнолетен, в състояние да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано
престъпление неколкократно извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст - малолетната Г. Д. АД., ЕГН ********** -
на 13 години, като я опипвал по задните части и гърдите, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
извършено спрямо Г.А. престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 НК.
ПРИЗНАВА Л. Ж. М., роден на ***** г., в гр.П., живущ в с.О., общ.Н.,
ул. М. №*, българин български гражданин, неосъждан, с начално
образование, общ работник в бетонов възел к.к „Слънчев бряг“,
ЕГН**********, за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановени дати през
периода от 17.09.2020г. до 29.09.2020г., в Основно училище „Г.С.Р.“ село О.,
общ. Н., като непълнолетен, в състояние да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано
престъпление неколкократно извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст- малолетната Б. Ж. Б., ЕГН ********** - на
13 години, като я опипвал по задните части и гърдите, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
извършено спрямо Б. Ж. Б. престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Л. Ж. М. /със снета
самоличност/ да ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР Бургас сумата в размер
на 732 (седемстотин тридесет и два) лева, представляващи направените в хода
на ДП разноски.
3
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд – гр. Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 от 20.07.2021г. по НОХД №*79/2021г. по описа на Районен
съд Н., VI състав, Валери Събев.
Районна прокуратура Бургас, ТО Н., е внесла обвинителен акт по ДП 113/2020г. по описа
на Окръжен следствен отдел Бургас, против Л. Ж. М. за това, че: на неустановени дати през
периода от 17.09.2020г. до 29.09.2020г. в село О., общ. Н., като непълнолетен, в състояние да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление, неколкократно извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст -
малолетната И.Ж.С.., ЕГН ***** - на 13 години, както следва:
- на неустановена дата, няколко дни след започване на учебната година на 17.09.2020 год.,
пред училище ОУ „Г.С.Р.“, с. О., опипал И.Ж.С.. по седалищните части, влагалището и гърдите,
миришел косата й и се опитвал да я целува по врата и устните;
- на неустановена дата, пред магазина в село О. опипал И.Ж.С.. по влагалището и
седалищните части, като едновременно с това опипвал половия си член и казал на С. „Виж колко
ми е дебел, виж как стана“;
- на неустановена дата, в двора на дома на И.С., опитал да я целуне по устните, допрял
дървена пръчка до влагалището и задните части на С. и казал „Айде да отиваме в къщата да
правим секс“, опипвал половия си член – престъпление чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1 от НК.
Със същия обвинителен акт на М. е повдигнато обвинение за това, че на неустановени дати
през периода от 17.09.2020г. до 29.09.2020г. в Основно училище „Г.С.Р.“ - село О., общ. Н., като
непълнолетен, в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, в условията на продължавано престъпление неколкократно извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст - малолетната Г. Д. АД., ЕГН ********** - на 13 години, като я
опипвал по задните части и гърдите - престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1 НК.
Повдигнато е обвинение и за това, че през периода от 17.09.2020г. до 29.09.2020г., в
Основно училище „Г.С.Р.“ село О., общ. Н., като непълнолетен, в състояние да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано
престъпление неколкократно извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст- малолетната Б. Ж. Б.,
ЕГН ********** - на 13 години, като я опипвал по задните части и гърдите - престъпление по чл.
149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 НК.
Представителят на РП Бургас, ТО Н., поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Счита, че
авторството на инкриминираното деяние се доказва от събрания доказателствен материал. Сочи,
че към датата на извършване на деянията обвиняемият е бил в състояние да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. Намира свидетелските показания за
еднопосочни. Относно показанията на свидетелите С.С., В.С. и С.Я., счита, че същите не
разколебават обвинителната теза на прокуратурата, тъй като тяхната функция е да подкрепят
защитната теза на обвиняемия. Предлага Л. Ж. М. да бъде признат за виновен по повдигнатите
обвинения и да му се наложат наказания „Пробация“. Счита, че наказанието следва да включва
двете задължителни пробационни мерки. Предлага подсъдимият да бъде включен в програма за
обществено въздействие, която успешно може да съдейства за правилното формиране на
личността му. Счита, че приложение следва да намери чл. 23 от НК и да се наложи едно общо
наказание, което да остане същото. Моли мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия, да
бъде потвърдена. Счита, че в тежест на подсъдимия следва да се възложат извършените в хода на
ДП разноски. По отношение на предявения граждански иск, моли същият да бъде уважен в пълен
1
размер.
Повереникът на гражданския ищец е изцяло съгласен с изложената теза от представителя
на прокуратурата. Счита, че с предложеното от прокуратурата наказание ще бъдат постигнати
целите на чл. 36 от НК. По отношение на предявения граждански иск сочи, че към днешна дата
пострадалото лице има съществена промяна в начина на живот, промяна в начина на поведение,
следствие на извършеното деяние, което е продължавано престъпление в условията на реална
съвкупност. Навежда, че детето чувства срам, болка, страх да посещава училище, като мисли, че
със сумата от 1000 лева би се постигнало някакво обезщетение по отношение на това дете. Моли
да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия счита, че от събраните по делото доказателства не може по
безспорен начин да се докаже извършване на умишлено престъпление. Намира, че е налице едно
поведение между деца. Сочи, че спрямо подсъдимия е имало едно отношение от неговите
съученици като повтаряч и член на малцинствена група. Излага, че И.С. е имала желание за
някакви отношения с подсъдимия, но той не е откликнал и именно това е довело до нейното
изявление, че е пострадала. Излага, че дори да има извършено деяние от страна на подсъдимия, то
се дължи на лекомислие и увлечение и е с ниска степен на обществена опасност, а поведението му
е продиктувано от възрастта и емоционалното развитие, в което се намира той. Обръща внимание,
че твърдените от пострадалите действия не са извършени с цел да се възбуди полово желание, а по-
скоро М. да се утвърди сред съучениците си. Счита, че това са едни закачки между съученици и
единствено пострадалата С. твърди, че се е почувствала уязвима, не е ходила на училище, което е
продължило по-малко от месец, а другите пострадали не са го възприели въобще като
посегателство по отношение на тяхната полова неприкосновеност. Намира, че е налице
възможността съдът да приложи налагането на възпитателна мярка по смисъла на чл. 61, ал. 2 от
НК. Обръща внимание, че обвиняемият не е агресивен, но има занижено самочувствие. Възрастта
му към момента на деянието е била близо до 14 г., т.е. близо до такава, която би го направила
наказателно неотговорен. Счита, че следва Л.М. да бъде признат за невиновен или алтернативно да
му бъде наложена възпитателна мярка. Сочи, че по-голяма превантивна мярка от това едно лице да
работи в полза на обществото, няма. Ако все пак съдът реши, че е налице предпоставка за
осъждане, счита, че наказанието следва да бъде „обществено порицание“. Намира, че същото ще
изиграе роля, съгласно целите на чл. 36 от НК. Навежда, че „пробация“ от една година ще доведе
до преустановяване на работа. В случай на определяне на наказание „пробация“ моли да бъде в
минималния размер. Намира, че курсове за обществено въздействие подсъдимият реално вече е
започнал, тъй като работи. Счита гражданския иск за необосновано висок. Обръща внимание, че
пострадала по-малко от месец не е посещавала училище.
Подсъдимият е съгласен с казаното от защитата. В последната си дума иска да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК,
доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните
допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 1 от НПК.
С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Л. Ж. М. е роден на 27.01.2005г., в гр. П., живущ в с. О., общ.Н., ул. М. №*,
българин български гражданин, неосъждан, с начално образование, общ работник в бетонов възел
к.к „Слънчев бряг“, ЕГН**********. С Решение № 8/2017г. от 15.11.2017г. на МКБППМН на М. е
наложена възпитателна мярка „Предупреждение“ за участие в извършен побой над друго лице. С
2
Решение №*/2020г. от 12.06.2020г. му е наложена възпитателна мярка „Предупреждение“ за
извършено деяния през декември 2019г. „кражба“, като е приложен чл. 61, ал. 1 от НК.
В началото на учебната 2020г. – 2021г. подсъдимият Л.М. (към онзи момент на 15 години)
бил записан в седми клас на училището в с. О. – ОУ „Г.С.Р.“. Той бил по-голям от съучениците си,
тъй като предходната учебна година повтарял шести клас. В същия клас учебната година
започнали свидетелките И.Ж.С.., Г. Д. АД. и Б. Ж. Б.. Децата били съученици в предходната
учебна година – в шести клас, който завършили заедно (вкл. Л.М.). Останалите ученици в класа
били на възраст 12 и 13 години. Два-три дни след началото на учебната година подсъдимият М.
настигнал И.С. (към онзи момент на 13 години) докато вървяла към училище и започнал да й
казва, че е много красива. Започнал да я опипва по седалищните части, влагалището и гърдите, да
мирише косата й, опитвал се да я целува по врата и устните, но не успял, тъй като С. го отблъснала
с думите „Разкарай се, аз не те харесвам, харесвам друг, така че се разкарай от мен“. М. я
погледнал ядосано и си заминал. Впоследствие в междучасието подсъдимият отново се опитал да
целуне С., като извил ръцете й зад гърба, но тя успяла да го избута и да избяга. Поведението му
било възприето от свидетелите А. и Б., които се приближили до С. и я попитали какво се случва.
След тези инциденти С. решила да изчаква малко преди да си тръгне от училище, за да не върви по
едно и също време с М.. Понякога обаче се засичали и подсъдимият се приближавал до нея, казвал
й, че е красива, наричал я „Любов моя“, а тя му отвръщала „Л.е, разкарай се, аз не съм ти никаква
любов“. При това М. започвал да гледа лошо и продължавал да върви.
На неустановена дата през месец септември 2020г. С. се намирала пред магазина в с. О.,
като била сама и чакала свои приятелки. Л.М. се появил, приближил се до нея и започнал да й
говори, че е красива. Опипал И.С. през дрехите по влагалището и седалищните части, като
едновременно с това опипвал половия си член и казал на С. „Виж колко ми е дебел, виж как
стана“. С. успяла да се отскубне от него и да избяга. Впоследствие – на друга дата в края на месец
септември 2020г. (около 29.09.2020г.) С. се намирала в дома на баба си в с. О.. Седнала в двора и
си играела на телефона. В това време подсъдимият и негов приятел (св. В.С.) прескочили оградата
и влезли в двора. Л. се приближил и се опитвал да целуне С., но тя се отдръпнала. Приятелят му –
св. С. казал да си тръгнат, но подсъдимия му казал „Ти си тръгвай“ и С. напуснал двора. Л.М.
останал сам със С. и започнал да се пипа в областта на половия член. Взел дървена пръчка и я
допрял до влагалището и задните части на С. и казал „Айде да отиваме в къщата да правим секс“.
Тя му отвърнала „Не, не, мерси, аз си имам приятел, харесвам друг, върви си“. Тъй като М.
отказвал да си тръгне С. се развикала, а в същия момент се задала колата на баща й и като я видял
подсъдимият си тръгнал. На другия ден подсъдимият видял С. и я заплашил, че ще я изнасили ако
каже на някого – на полицията, на майка си или баща си. На следващата сутрин С. не отишла на
училище, тъй като я било страх от М.. За извинение на отсъствията взела бележка от лекар. Майка
й – св. Ж. С., я попитала защо не ходи на училище и тогава й разказала за ситуациите с М..
Междувременно в същия период подсъдимият М. се държал вулгарно с повечето от
момичетата в класа му (вкл. свидетелките А. и Б.), правел им сексуални намеци. Опипвал А. и Б.
по задните части и гърдите, като това се случвало в класната стая и двора на училището на
занимания по физическа подготовка.
След 29.09.2020г. Л.М. спрял да посещава училището, като до края на месец октомври имал
уважителни медицински бележки за това от личен лекар, а от ноември 2020г. нямал извинителни
причини за отсъствията си.
В хода на досъдебното производство е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза (заключението на която е приобщено по надлежния ред на чл. 373, ал. 1
вр. чл. 283 от НПК). От нея се установява, че към момента на описаните в обвинението деяния М. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е
способен правилно да възприема фактите, които имат значение за производството. От
експертизата се установява, че у подсъдимия са изградени представи за морално-етичните
норми на поведение – добро-лошо, позволено-забранено, както и представи за секс и сексуално
3
общуване. В ценностната му система приоритетно място заема задоволяване на базисни
потребности, което определя примитивен тип функциониране с доминиране на нагонови
тенденции.
В хода на съдебното производство по делото е постъпило писмо от
Център за обществена подкрепа при Община Н., видно от което във връзка
с процесния случай Л.М. бил насочен да ползва социална услуга –
„Семейно консултиране и подкрепа“ и „Индивидуална работа с психолог“,
но въпреки направените опити за връзка с баща му, той не се явил на
поканите от страна на служители на ЦОП, поради което социалната услуга
не е предоставена. По отношение на И.С. са предоставени същите услуги,
като във връзка с тях бил изготвен социален доклад за периода
18.01.2021г. – 18.06.2021г. (на л. 34 – л. 39 от делото), от който се
установява, че са налице елементи за преодоляване и справяне с
травматичния опит на детето, предвид преживяната ситуация на насилие,
както и страховете и напрежението, свързани с това. В хода на работата
било постигнато справяне с травматичния опит, редуциране на
напрежението. Бил постигнат напредък във всички аспекти на социалното
функциониране на детето. Като напредък било отчетено, че детето вече
посещава училище само.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП П. по отношение на
подсъдимия М. (на л. 40 – л. 41) се установява, че той е роден и
отглеждан в семейството на многодетна майка, като извършва
нерегламентирана трудова дейност в сферата на строителството. По данни
от училището подсъдимият не го посещавал и няма да завърши седми клас.
От майката на подсъдимия не е оказано нужното съдействие на социалните
работници.
От предсъдебен доклад (на л. 43 – л. 46 от делото), изготвен от
РС „ИН“ Бургас, се установява, че съществува среден риск за обществото
и другите от поведението на подсъдимия. Посочени са фактори, които
допринасят за този риск – склонността му към незачитане на личните
права, неговата импулсивност, необмисляне на действията и последиците
от тях, склонността към агресивно поведение, липсата на родителски
контрол и влиянието на криминално обкръжение. Дадено е заключение, че
е удачно налагането на наказанието пробация, като пробационната служба
разполага с набор от програми за индивидуална работа с осъдени, както
и специализирани програми за обществено въздействие – корекционни и
развиващи, предназначени за индивидуална или групова корекционна
работа с правонарушителя.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от съдържанието на съответните
протоколи за разпитаните по досъдебното производство на свидетелите Ж. С., И.С., Г.А., М.С.,
Б.Б., Ж.Б., Л. Х., Ж.М., С.С., С.Я., В.С., Д.Е., и експертноте заключение от ДП, приобщени по
делото чрез прочитането им по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК. Непосредственото
съдържание на тези протоколи е ползвано от съда при постановяване на присъдата, с оглед
обстоятелството, че производството се е развило по реда на чл. 371, т. 1 от НПК по искане на
подсъдимия. Фактическата обстановка се потвърждава и от останалите писмени доказателства от
досъдебното производство, приети в хода на съдебното такова, както и от изготвените и приети в
рамките на настоящото производство доклади от ДСП П., ЦОП при Община Н. и РС ИН Бургас.
Съдът не споделя доводите на защитата, че описаните в обвинителния акт факти и
обстоятелства не се доказват от събраните по делото доказателства. На първо място по-голямата
част от установените по делото факти се установяват от показанията на свидетелката И.С.,
4
разпитана в рамките на ДП. Съдът намира, че показанията й следва да се кредитират изцяло и не
са мотивирани (както твърди защитата) от обстоятелството, че имала желание за отношения с М.,
на които той не откликнал. Съдът намира, че показанията на свидетелката са последователни и
логични и не страдат от несъответствия. Освен това същите се подкрепят от всички други събрани
по делото доказателства. На първо място майката на пострадалата – св. Ж. С., възпроизвежда част
от тези показания, като споделени от дъщеря й. Свидетелките Г.А. и Б.Б. също потвърждават
показанията на И.С. в частта им, касаеща ситуациите, случили се на територията на училището
(когато подсъдимият, пострадалата и двете свидетелки са били заедно). Показанията на св. Е.
(класен ръководител за процесния период както на М., така и на свидетелките И.С., А. и Б.) се
потвърждават показанията на другите обсъдени свидетели. Нещо повече – от показанията на
свидетелката се установява, че според наблюденията й и трите момичета са откровени, скромни и
изпълнителни, като не е забелязала да са манипулативни. С оглед обстоятелството, че става въпрос
за свидетелски показания на малолетни (към момента на разпита им) лица, съдът намира, че
показанията на Е., като техен пряк учител и лице, осъществяващо надзор над тях по времето когато
се провеждат учебните им занятия, са от съществено значение. С показанията на св. Е. се
потвърждава извода на съда, че показанията на тези три свидетелки следва да се кредитират, тъй
като не се установява желание в тях да манипулират по някакъв начин създалата се ситуация.
Показанията на свидетеля В.С. (приятел на подсъдимия) също потвърждават установените по
делото факти, тъй като този свидетел потвърждава, че е виждал М. да пипа И.С. по задните части и
гърдите – както в училището, така и в махалата. Наред с това свидетелят С. си спомня добре
случай, при който подсъдимият влязъл при Ивелина в двора на къщата на баба й, за да я опипва.
Свидетелят възприел как И.С. крещи на М. да я остави и след като към къщата се приближил
бащата на пострадалата подсъдимият избягал. Ето защо показанията на този свидетел (пряк
очевидец на конкретни ситуации) са в пълен унисон с показанията на свидетелките С., Б. и А.. От
показанията на свидетели Л. Х., Ж.М., С.С. и С.Я. не се установяват различни факти и
обстоятелства, тъй като всички тези свидетели акцентират върху случай, при който подсъдимият
нарекъл И.С. „пищялка“. Наличието на такъв случай обаче по никакъв начин не може да изключи
извършването на останалите действия, установени по делото. Обстоятелството, че посочените
свидетели не са възприели тези действия не е основание да се счете, че не са се случили, при
наличието на достатъчно други доказателства за това.
Фактите по делото се потвърждават в пълнота от изготвената на ДП експертиза, която е
установила, че в ценностната система на подсъдимия приоритетно място заема задоволяване на
базисни потребности, което определя примитивен тип функциониране с доминиране на нагонови
тенденции. Т.е. поведението му се потвърждава косвено и от нагласите, които има, установени от
експертизата.
Показанията на св. И.С. се подкрепят напълно и от изготвения от ЦОП при Община Н.
социален доклад в периода 18.01.2021г. – 18.06.2021г., като в рамките на работата с нея са
установени травми и стрес, които съответстват на преживяванията, описани от нея в
свидетелските й показанията.
За установяване на фактическата обстановка по делото допринасят и всички останали
писмени доказателства, събрани в рамките на ДП, приобщени по надлежния ред.
Налага се извод, че няма доказателства, които да разколебават установената по делото
фактическа обстановка, като доказателства са еднопосочни и допълващи се, а показанията на
свидетелите се потвърждават и от други, независими доказателствени източници, включително
изготвени експертизи и доклади от компетентни институции.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до извод, че подсъдимият е
осъществил спрямо И.Ж.С.. деяние по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 149, ал. 1 от НК който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се
5
наказва за „блудство“. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК е
очертано като извършване на действие с цел деецът да възбуди или удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст. Самото деяние се
характеризира с т. нар. „блудствени действия“ срещу специфичен субект – лице ненавършило 14-
годишна възраст, като е без значение дали тези действия са извършени със съгласие на
пострадалото лице, или не. От своя страна обективното проявление на блудственото действие
(имащо за цел да възбуди и удовлетвори полово желание на извършителя) може да бъде от
различно естество, като съдебната практика и теорията са възприели неизчерпателно действията,
които могат да характеризират това проявление – милувки, целувки, опипване на различни
ерогенни зони или места по тялото и други подобни (напр. в А.С. – Наказателно право – особена
част. Престъпления против правата на човека, Сиела, София – 2006, стр. 189). Както се установи от
фактическа страна, съдебният състав приема за доказано по делото, че Л.М. е извършил спрямо
И.С. действия от естество да възбудят и удовлетворят полово желание – опипвал я по
седалищните части, влагалището и гърдите, миришел косата й, опитвал се да я целува по врата и
устните, допрял дървена пръчка до влагалището и задните и части. Тези действия на М. били
съпроводени от опипване на половия му член и изразите „Виж колко ми е дебел, виж как стана“,
„Айде да отиваме в къщата да правим секс“. Т.е. по делото са доказани блудствени действия, а
видно от събраните по делото данни към септември 2020г. И.С. била на 13 години (с оглед
обстоятелството, че е родена на 01.04.2007г.). Следователно и този елемент от обективната страна
на деянието е налице.
Наличието на специална цел (да възбуди или удовлетвори полово желание) се потвърждава
от факта, че поведението на М. било съпроводено с опипване от негова страна на половия му член
и използване на изрази, които явно насочват към обстоятелството, че И.С. е била обект на
половите му желания. Заключението на вещото лице от изготвената комплексна експертиза също
потвърждава наличието на специална цел у М., с оглед основното място в приоритетите му, което
заема удовлетворяването на нагона и установеното от експертите, че у М. се е формирало съзнание
за сексуалните отношения.
С оглед горното съдебният състав достигна до краен извод, че от обективна страна са
извършени всички елементи от състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК – подсъдимият е
извършил с пострадалата (ненавършила 14 години към момента на деянието) действия имащи за
цел да възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление.
Съдът счита, че процесното деяние е извършено от подсъдимия при условията на
продължавано престъпление. В чл. 26 НК е дадено и легално определение на понятието
„продължавано престъпление”, като са очертани неговите признаци както от обективна, така и от
субективна страна. Продължавано престъпление е налице когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. В случая безспорно са налице 3 отделни деяния, извършени от подсъдимия на
различни места и на различни, неустановени по делото дати, които осъществяват състави на
престъплението „блудство”, като отделните прояви са еднородни и между тях съществува връзка,
а комплексно погледнати формират едно цяло и очертават цялостното поведение на подсъдимия,
насочено към стремеж да удовлетвори половото си желание с точно определен обект –
пострадалата И.С.. Безспорно деянията са извършени при една и съща обстановка, която се е
свеждала до ситуации, при които С. и М. са били сами. Безспорно също така следващите действия
представляват продължение на предходните такива, като субективното отношение на подсъдимия
към извършеното е било едно и също. Същевременно отделните прояви са извършени през
непродължителен период от време, тъй като трите деяния са осъществени в рамките на кратък
период от близо две седмици.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Той е съзнавал, че извършените от него действия по опипване на ерогенни зони на пострадалата и
6
опити да я целуне са от естество да възбудят и удовлетворят половото му желание без
съвкупление, имал е особената цел да възбуди полово желание, съзнавал е, че жертвата не е
навършила 14 години (с оглед събранните данни, че подсъдимият и И.С. са били заедно ученици в
шести клас, а след това и в седми клас). Прекият умисъл на М. се извежда от конкретните му
действия, от които безспорно се установява, че е опипвал пострадалата по ерогенни зони,
извършвал е и други блудствени действия с нея, като почти всички тези негови действия са били
съпроводени с опипване на половия му член и приканване на С. да правят секс.
Налице са и предпоставките на чл. 31, ал. 2 от НК подсъдимият да носи наказателна
отговорност, тъй като съобразно приетото от комплексната експертиза той е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
С оглед изложеното съдебният състав достигна до краен извод, че
М. е извършил престъплението по чл. 149, ал. 1 НК от обективна и субективна страна.
По отношение на другите две лица, посочени като пострадали в обвинителния акт – Г.А. и
Б.Б., съдът не констатира наличие на признаците на деяние по чл. 149, ал. 1 от НК. Действително
по делото се установява, че спрямо тях М. извършил действия по опипване в областта на задните
части и гърдите. Това обаче не е достатъчно за реализиране на състав на престъпление по чл. 149,
ал. 1 от НК, тъй като липсват данни за формирана у М. специална цел – да възбуди или
удовлетвори свое полово желание. Както се посочи специалната цел при извършеното спрямо С.
се осъществява от съпровождащото поведение на подсъдимия, което от самото начало е следвало
единна линия и е било насочено към третиране на И.С. като обект на полово желание, формирало
се у него. Вече се посочи, че това се установява от всички други действия, съпровождащи
блудствените. От своя страна по делото не са събрани доказателства за такива действия, насочени
към А. и Б.. Налице са данни единствено за отделни случаи, при които М. опипвал тези две свои
съученички, но няма никакви данни те да са били обект на негово полово желание и да се е
обръщал към тях с действия, думи и изрази, които да потвърждават това желание. Налага се извод,
че макар срещу А. и Б. да са извършени действия, които принципно биха могли да възбудят или
удовлетворят полово желание, по делото не се установи специална цел при извършването им. С
оглед установеното от комплексната експертиза, че е напълно възможно М. да има импулсивни
прояви, дължащи се на незряла преценка на последствията от определени действия, съдът намира,
че с оглед възрастта му, действията, насочени към А. и Б. се дължат на негова незряла преценка, а
не на стремеж да възбуди или удовлетвори полово желание. Поради тази причина съдебният
състав достигна до извод, че тези действия не осъществяват състава на престъплението по чл. 149,
ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК М. беше оправдан за това да е извършил такова
престъпление спрямо Б.Б. и Г.А..
При индивидуализация на наказанието за извършеното спрямо И.С. престъпление по чл.
149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК съдебният състав взе предвид, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. На първо място става въпрос за престъпление,
извършено от непълнолетен, поради което с оглед чл. 149, ал. 1 от НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
наказанието, което следва да му се наложи е „Лишаване от свобода“ до три години (т.е. без
предвиден минимум). На следващо място съдът намира, че са налице изключителни смекчаващи
вината обстоятелства. Както вече се посочи е напълно възможно М. да има импулсивни прояви,
дължащи се на незряла преценка на последствията от определени действия, а освен това у
подсъдимия са изградени представи за морално-етичните норми на поведение – добро-лошо,
позволено-забранено, както и представи за секс и сексуално общуване и в ценностната му система
приоритетно място заема задоволяване на базисни потребности, което определя примитивен тип
функциониране с доминиране на нагонови тенденции. Касае за лице, което към момента на
деянието е било на 15 години и личността му не се е формирала напълно. Съдът намира, че тези
характеристики на личността на М. следва да се разглеждат като изключително смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като за обществената опасност на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК от
съществено значение е мотивацията на извършителя, а в случая става въпрос за непълнолетно
лице, което не е формирало в пълнота представи за нормалното сексуално общуване. Наред с това
7
показателно в случая е, че след довеждане на инцидента до знанието на компетентните органи М. е
спрял да посещава училище. Т.е. поведението му след инцидента е насочено към липса на
конфронтация с пострадалата и е допринесло за по-бързото и възстановяване. Изключителното
младата възраст на М. също се отчита като смекчаващо вината обстоятелство. Всички тези
обстоятелства, с оглед техния многоброен, а и изключителен характер, мотивираха съдебният
състав да приеме, че приложение към настоящия случай следва да намери разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК. За формиране на този извод на съдебния състав допринесе и изготвения по
делото предсъдебен доклад, според който определянето на наказание „пробация“ по отношение на
подсъдимия е подходящо в настоящия случай.
Тук е моментът да се посочи, че не се установяват сочените от защитника на подсъдимия
предпоставки на чл. 61, ал. 1 от НК. Този текст е приложим само ако се установи, че деянието е
извършено поради увлечение и лекомислие, не представлява голяма обществена опасност и
спрямо подсъдимия могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН. На първо
място по делото не се установява деянието спрямо И.С. да е извършено поради увлечение или
лекомислие, тъй като се касае за относително трайно престъпно поведение, представляващо
продължавано престъпление по чл. 26 от НК, характеризиращо се с множество прояви спрямо
пострадалото лице. Деянието по чл. 149, ал. 1 от НК се характеризира като такова с висока степен
на обществена опасност с оглед факта, че пострадалото лице винаги е малолетно. Освен това не се
установява, че спрямо подсъдимия могат да се приложат успешно мерки по ЗБППМН, тъй като
такива вече са прилагани два пъти спрямо него, за предходни противообществени прояви (вкл.
свързани с упражнено спрямо друго лице насилие), но очевидно не са изиграли своята роля и не са
препятствали подсъдимия да продължи с противообщественото поведение. Крайният извод на
съдебния състав е, че предпоставките на чл. 61, ал. 1 от НК не са налице, поради което този текст
не беше приложен.
С оглед горните изводи съдебният състав замени предвиденото в чл. 149, ал. 1 НК
наказание „Лишаване от свобода” с „Пробация”. При решаване на въпроса за конкретните
пробационни мерки, които следва да се наложат на подсъдимия, съдът отчете всички смекчаващи
вината обстоятелства, съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца. Анализът на тези
обстоятелства води до краен извод, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия
и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва да е над минималния размер, предвиден в
закона. От една страна, както вече се посочи, са налице множество смекчаващи вината
обстоятелства. От друга страна към момента подсъдимият не се характеризира като личност с
голяма обществена опасност, но както се установява от предсъдебния доклад – налице е среден
риск от последващо негово поведение, което може да се превърне в опасност за обществото.
Налице са и други негови противообществени прояви, за които е наказан като малолетен по
ЗБППМН. Не без значение е и обстоятелството, че вследствие на извършеното деяние
пострадалата И.С. (с оглед и възрастта й) е претърпяла вреди, изразяващи се в натрупан
травматичен опит още от тази възраст, възникване на страхове и напрежение. Т.е. самото деяние
се характеризира с определена степен на обществена опасност. По тези причина съдът от една
страна прие, че към случая е неприложимо наказанието „обществено порицание“, предвидено в чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а от друга страна наказанието „пробация“ не може да бъде определено
към минимума по на чл. 42а от НК и съдебният състав достигна до извод, че срок на мерките от
една година съответства на всички констатирани по делото обстоятелства (при възможна
продължителност на мерките от 6 месеца до 3 години по смисъла на чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК). По
арг. от чл. 42а, ал. 4 вр. чл. 42б, ал. 1 от НК наказанието „Пробация” задължително включва
определянето на следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и
подписване на осъдения пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител. Ето защо съдебният състав определи тези две
пробационни мерки с посочената по-горе продължителност – от една година. Тук е моментът да се
посочи, че не се възприема доводът на защитата, че налагането на наказание „пробация“ ще лиши
подсъдимия от възможността да извършва трудова дейност, тъй като са събрани данни за
нелегална трудова дейност, извършвана от него, а няма как наказанието да бъде съобразено с
нелегални дейности, извършвани от подсъдимото лице. На следващо място съдебният състав
8
отчете, че подходяща в случая е мярката „включване в корекционна програма за обществено
въздействие“. Такава мярка е препоръчана в изготвения по делото предсъдебен доклад, което е
основание съдебният състав да я възприеме по смисъла на чл. 202, ал. 2 от ЗИНЗС. Освен това
подобни мерки вече са предоставени на подсъдимия – с възлагане от ДСП П. на ЦОП при Община
Н., но са събрани данни, че липсва желание от родителите му да съдействат за включването му в
„Индивидуална работа с психолог“ и „Семейно консултиране и подкрепа“. Ето защо при тези
данни изводът на съдебния състав е, че налагането на мярката по чл. 42а, ал. 1, т. 4 от НК е от
особена необходимост за този подсъдим. На първо място това е така с оглед възрастта му и
спецификата на извършеното престъпление, които изискват допълнителна работа за поправяне на
породените в него желания да задовалява нагона си без да зачита желанието и правата на другите
лица. На следващо място при очевидната необходимост от работа на компетентните институции с
подсъдимия и явния отказ на родителите му да окажат съдействие, от особено значение е
включването в съответните програми да бъде скрепено с налагането на наказание „пробация“,
което да мотивира подсъдимия (под страх от по-тежки последици) да изпълнява съответните
корекционни програми, които да спомогнат за поправяне на личността му. Поради изложените
причини и тази мярка беше определена за срок от една година. Съдебният състав счете, че с
определяне на посочените мерки в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК,
като тези мерки ще изпълнят в пълнота целта си да въздействат превъзпитателно и
предупредително както на подсъдимия, така и на другите членове на обществото. Същевременно
налагането на тези мерки в най-пълна степен отговаря на всички обсъдени смекчаващи вината
обстоятелства и на специфичния характер на извършеното от него деяние.
По отношение на предявения от повереника на И.С. граждански иск, който е приет за
съвместно разглеждане с определение № 56 от 20.07.2021г., съдебният състав намери следното:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде уважен
гражданския иск, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на дееца, в
причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия. С оглед признаването на подсъдимия
за виновен, е налице противоправно и виновно деяние, извършено от него. Безспорно вследствие
на това деяние И.С. е претърпяла вреди, тъй като именно тя е пострадало лице от престъплението
по чл. 149, ал. 1 от НК. Т.е. тя е претърпяла вреди и гражданският иск е доказан по своето
основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се
определя по справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. По делото се установява, че И.С.
е преживяла травма, довела до стрес и напрежение. Непосредствено след инцидента с превантивна
цел тя е спряла да посещава училище. Впоследствие е възложено извършване на индивидуална
работа с нея от ЦОП при Община Н.. Видно от изготвения социален доклад с нея е била
извършвана работа в периода 18.01 – 18.06.2021г., за да се редуцират напрежението, страховете и
тревожността й. Свидетелките А. и Б. също са възприели промяна в поведението на С. след
инцидента и от показанията им се установява, че той е й е повлиял в негативна насока. Т.е. по
делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че извършеното спрямо И.С.
деяние е довело до съществени морални вреди за нея (с оглед и ниската й възраст), за
преодоляването на които са били необходими съществени усилия, включително работа със
специалисти. Ето защо сумата от 1000 лв. напълно съответства като паричен еквивалент на
претърпените от нея вреди и съдебният състав достигна до извод, че гражданския иск следва да
бъде уважен изцяло.
При това положение и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият беше осъден да
заплати на гражданския ищец сумата от 300 лв., представляваща направени в хода на
производството разноски – заплатено възнаграждение в полза на повереника на гражданския ищец.
Тук е моментът да се отбележи, че сумите бяха присъдени лично на И.С., а Л.М. беше
9
осъден в лично качество да й ги заплати, тъй като и двамата към момента са непълнолетни
(навършили са 14 години), поради което на основание чл. 4 от Закона за лицата и семейството
могат да извършват правни действия.
Поради признаването на подсъдимия за виновен, с присъдата същият беше осъден да
заплати и разноски по сметка на Районен съд Н. – 50 лв., представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск. На същото основание подсъдимият беше осъден да заплати сумата от
732 лв. – разноски от досъдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10
Съобщи за изтекли лични данни