Р
Е Ш Е
Н И Е
№
7
Гр.Д. 28.01.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд търговско
отделение в публично заседание на седми януари през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря като
разгледа докладваното от Т.Ангелова т.д.№ 59/2014г. по описа на Окръжен съд гр.Д.
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е
иск от „***”ЕООД гр.Д. срещу „Ж.И.”ЕООД
гр.Д. за заплащане на сумата от 232 740 лв.,от които 216 006.03 лв.
представляват стойността на 99 311.5 куб.м предоставени и незаплатени **
услуги за периода 01.10.2010г. до 31.10.2013г.,както и сумата от 16 733.97 лв.
обезщетение в размер на законната лихва,считано деня на падежа на всяка фактура
до постъпване на дължимата сума по сметка на *** оператора .Твърди се в
исковата молба,че на осн. чл.3 т.1 от Общите
условия,одобрени от ДКЕВР ответникът се явява потребител на *** услуги за питейно-битови нужди,като по аргумент на
противното –чл.4 от Общите условия операторът не предлага на потребителите индивидуални договори за доставяне на ***
услуги по смисъла на
ЗРВКУ.Облигационната връзка била възникнала валидно и се осъществявала съгл. Наредба
№ 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи,като съгл. чл.8 от
същата Наредба получаването на *** услугите се осъществява при публично
известни общи условия,одобрени от държавния регулатор ДКЕВР.Въз основа на уредените
в ОУ права и задължения на оператора и потребителя за периода м.октомври 2010г. до м.октомври
2013г. ищецът е доставял *** услуги от
общо 99 311.5 куб.м на стойност 216 006.03 лв.,които
ответникът не е заплатил.Ответникът е следвало да извърши плащане съгл. чл.6
т.2 във вр. с чл.31 ал.2 от ОУ в 30-дневен срок след датата
на фактурирането.Съгл. чл.42 от ОУ ищецът претендира обезщетение в размер на законната лихва ,считано от
първия ден на падежа на всяка фактура до завеждане на исковата молба.Претендира
се законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане,както и
направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.367 ГПК е постъпил отговор от ответника,в който оспорва изцяло иска,като
твърди,че дружеството няма качеството на собственик или ползувател
на недвижимите имоти,в които са потребени претендираните за заплащане *** услуги.Не били представени
доказателства,че посочените във фактурите обекти са собственост на ответника
,липсвали данни за апортиране в капитала на
дружеството.Оспорва твърдението,че между страните са налице договорни отношения
за посочения в исковата молба период,не били представени доказателства кога и
на какво основание са открити партиди за процесните
обекти на името на ответното дружество.Оспорват се количествата потребена вода във всеки един от обектите,както и
служебното определяне на потребените
количества.Оспорва правните твърдения на ищеца като твърди,че не е потребител
по смисъла на чл.2 ал.1 от ОУ,липсвали открити партиди на дружеството,такива
били само на физически лица,оспорва размера на предявения иск,като прави и
евентуално възражение за погасителна давност,тъй като се касаело за периодични
плащания и давността е тригодишна.посочените във фактурите периоди обхващали
време преди 01.04.2011г.,т.е. повече от три години преди предявяване на
иска,като посочва подробно фактурите,погасени по давност.Сочи,че представените
от ищеца годишен доклад за дейността на ответника и решения на Общински съвет
са неотносими към спора и не следва да се приемат
като доказателство.
В
допълнителната искова молба ищецът твърди,че от 01.09.1990г. до момента целият
жилищен фонд на Община гр.Д. е предоставен на ответника,който е поел активите и
пасивите на „***”към 31.08.1990г.Твърди,че разликата между апортната
вноска вписана в ТР по партидата на ответника и непаричната
вноска,представляваща жилищния фонд на Общината е в начина им на завеждане
счетоводно,като сочи решение за увеличаване на собствения капитал и какво е
предназначението на допълнителния резерв.Повторно посочва липсата на ангажимент
за *** оператора да сключва индивидуални договори с потребителите,като сочи
изключението.Сочи,че извлечението от годишния доклад на ответника е с оглед
доказване ,че ищецът е основен доставчик,което е трайно установено във всички
годишни финансови отчети на ответника.Твърди,че не е налице служебно определяне
на количествата,а същото се извършва съгласно показанията на монтираните
водомери на сградните водопроводн
отклонения.Твърди,че възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно,тъй като плащане се дължи в 30-дневен срок след издаване на
фактурите,а същите били с дата 05.10.2013г.Оспорва представените от ответника
актуален учредителен акт и съобщение.Допълва задачата на счетоводната
експертиза.
В депозирания
допълнителен отговор ответникът поддържа становището си от първоначалния
отговор,като твърди,че моментът на издаване на фактура е ирелевантен,а
изискуемостта възниквала при съответната доставка в случая- при измерването и
начисляването на стойността на потребената
услуга.Моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с подробно поставени
задачи.
В съдебно
заседание от 07.01.2016г. ищецът намалява размера на предявения иск поради
погасяване чрез плащане и отказ от погасените по давност задължения до
01.04.2011г.,като поддържа иска за 29 300 лв. главница и 8 950.85
лв.изтекли лихви по заключението на вещото лице Д. - от 05.10.2013г. датата на издаване на
фактурите до 01.04.2014г.-датата на завеждане на иска.
В писмените си
бележки ищецът поддържа становището си от исковата молба като сочи,че към
настоящия момент ответникът продължава
да заплаща сумите,предмет на иска,като неизплатени са останали 46 642.06
лв. и съдът следва да приеме,че е налице признание на иска от страна на
ответника,който погасява доброволно
задълженията по фактурите.Твърди,че възраженията на ответника,че не е
собственик на имотите,в които са потребявани ***
услугите са неоснователни като се позвава на
заключението на вещото лице Д. и представените доказателства за внесена
непарична вноска в капитала на ответника.Позовава се на чл.61 от Общите условия
относно правото си да открие партида на ответника-наемодател,тъй като липсвала
декларация за солидарна отговорност на наемодателя с наемателя.Не се доказало
твърдението на ответника за съвпадение на периодите за които са заведени дела
срещу физическите лица и фактурираните на ответника услуги.Представя списък на
разноските.
В писмената
си защита ответникът поддържа изложеното в отговорите на исковите молби като
твърди,че не е потребител на *** услугите на ищеца,не е собственик на имотите,потребяващи тези услуги,не му било учредено право на
ползване.Имотите били собственост на Община Д.,не били включени в капитала на
дружеството.Тъй като сградният фонд не бил включен в
записания капитал,а в допълнителните резерви ,то решението на Общински съвет
гр.Д. съдържало воля за предоставяне на управление и реализиране на приходи от
него.Записването на сградите счетоводно по сметка 203 било без основание ,нямало правопораждащ
ефект за възникване на собствеността.Между страните липсвали договорни
отношения,формално и без основание било откриването на партида и издаването на
фактури на ответника.Поддържа възраженията си за недължимост
на суми вече присъдени на ищеца по заключението на в.лице Й.,погасените по
давност преди 01.04.2011г. суми,относно заплатените от наемателите
169 742.22 лв. ,за недължимост на суми
начислявани без да е извършвано
измерване за повече от три месеца.Претендира разноските по делото.
С оглед
изясняване на фактическата обстановка са допуснати съдебно-счетоводни
експертизи,по които вещите лица са депозирали писмени заключения.Заключенията
на вещите лица се базират на извършена обемна документална проверка и специални
знания,не са оспорени от страните,поради което се кредитират от съда.
След преценка
на събраните писмени доказателства и доводите на страните ,както и заключенията
на вещите лица Д.Д. и Е.Й. съдът приема за установено
следното:
Съгласно разпоредбите
на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи
ищецът е издал Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от „***”ЕООД
–Д.,уреждащи отношенията между дружеството като „*** оператор” и потребителите
на водоснабдителни и канализационни услуги на територията,обслужвана от
оператора.Общите условия са публично известни и са одобрени от ДКЕВР,което
обстоятелство не се оспорва.На 05.10.2013г. ищецът е фактурирал на ответника цената
на предоставените на ответника *** услуги,състоящи се в доставяне на
вода,отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 01.10.2010г. до
31.10.2013г. на обща стойност 216 296.73 лв.Установено е от вещото лице Д.Д. ,че за процесния период ищецът
е издавал фактури на физическите лица-наематели на ответника и тъй като
задълженията по същите не са заплатени същите са фактурирани на наемодателя.С
исковата молба ищецът претендира сумата от 216 006.03 лв. представляваща
цената на 99 311.5 куб. м „***” услуги ,както и изтекли лихви от
16 733.97 лв.В хода на делото по-голямата част от фактурираните услуги са
заплатени,като от второто заключение на вещото лице Д. се установява,че
неизплатени са останали 46 642.06 лв.Начислените услуги за периода
01.10.2010г.-01.04.2011г. са в размер на 16 372.42 лв.В съдебно заседание
на 07.01.2016г. ищецът е направил изменение на иска ,прието от съда,като
претендира стойност на неплатени услуги за периода по исковата молба
/изключвайки погасените по давност суми до 01.04.2011г./,в размер на
29 300 лв.,както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 8 950.85 лв. ,поради което в
останалата част претенциите не следва да се обсъждат.
Основното възражение
на ответника е,че не е собственик на имотите,в които е потребявана
фактурираната услуга от ищеца.Видно от представеното Решение 41-12 от
26.02.2002г. на Общински съвет гр.Д. /Приложение 5 и в заключението на в.л. Д./
целият жилищен фонд на Общината се прехвърля на ответника като непарична
вноска, като се увеличава капитала на дружеството в частта му на допълнителните
резерви с балансова стойност 948 390.65 лв.Няма спор,че начислените услуги
касаят обектите от жилищния фонд,внесен в капитала на ответника.Необосновани и
неоснователни са възраженията,че собствеността на жилищния фонд е общинска и не
е прехвърлена на ответника,че неправилно недвижимите имоти са вписани
счетоводно в сметка „допълнителни резерви”.Елементи на собствения капитал на
дружеството са основен капитал,резервен капитал/допълнителни резерви/ и
финансов резултат.Вписването счетоводно на внесения жилищен фонд в „допълнителни резерви”-активите
на дружеството, сочи,че собствеността е преминала в ответното
дружество,последното/както сочи вещото лице Д. стр.59 -411/ е подавало данъчни
декларации , заплащало данък сгради и такса смет за имотите,извършвало е
инвестиции в имотите.Вещото лице изрично сочи,че допълнителните резерви са част
от капитала на дружеството/стр.313/.В тази насока Св.*** в монография
„Имущество и капитал на търговските дружества” изд.СЮБ сочи:”По общо правило
всяко търг.дружество-юридическо лице е самостоятелен собственик или притежател
на всички права,включени в неговия актив ,съставляващи неговото имущество и
записани в актива на баланса му”/стр.68-69/. По тези съображения ,след като
физическите лица наематели в процесните обекти на
жилищния фонд не са заплатили цената на *** услугите ищецът се е насочил към собственика
–наемодател,предвид чл.2 ал.1т.1 във вр. с ал.3,както
и чл.61 на Общите условия,съгласно които собственикът,който не е подписал
декларация-съгласие за солидарна отговорност с наемателя ,е потребител на
услугите и следва да ги заплати.По тези съображения са закрити партидите на
физическите лица-наематели на ответника и към 05.10.2013г. е открита партида на
„Ж.И.”ЕООД гр.Д..
Неоснователно
е възражението за липса на договорни отношения между страните-сключване на
договори съгл. чл.4 от задължителните за
*** оператора и потребителите на услугите Общи условия операторът
предлага договори на потребителите по чл.3 т.2 и 3 от ОУ,т.е. на потребителите
на услугите за стопански и обществени нужди,но не и индивидуални договори на потребителите за
питейно-битови нужди,какъвто е ответникът в случая.
Не се
доказаха твърденията на ответника за двойно фактурирани количества и стойност
на услугите на физически лица и наемодателя за процесния
период,не се доказаха твърденията на ответника за количества,начислени без да
се извършват измервания за период повече от три месеца.По отношение на
погасените по давност задължения към 01.04.2011г. ищецът не поддържа
иска,поради което не следва да се коментират.
Неоснователно е възражението,че исковата
сума се погасява от физическите лица-наематели- видно от второто заключението
на Д./стр.27-58/ сумата от 169 742.22 лв. към датата на извършване на
експертизата е изплатена от ответника по
счетоводни данни.
Предвид
гореизложеното съдът намира,че предявеният иск за сумата 29 300 лв.-размер,установен
и неоспорен по заключение от
22.15.2015г.на вещото лице Д. като основателен следва да се уважи.Съгл. чл.86
от ЗЗД при забава в изпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва.Основателен е искът по чл.86 от ЗЗД за
изтекли лихви,начислени от датата на фактуриране на задълженията до завеждане
на делото в претендирания от ищеца размер –
8 950.85 лв.,който е посочен от вещото лице Д. /Приложение 4/, като са
приспаднати погасените по давност задължения и извършени предходни плащания.В тзи размер акцесорният иск следва
да се уважи.
Предвид
изхода на спора като законна последица от уважаване на иска ответникът следва
да заплати законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане,както и на осн чл.78 от ГПК -направените съдебно-деловодни разноски от
ищеца в размер на 18 709.60 лв. съгласно приложения списък на разноските.
Воден от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
О С Ъ Ж Д
А „Ж.И.”ЕООД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.Д.,ул.”***” № 1 да заплати на „***”ЕООД ЕИК *** СЪС
СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ ГР.Д.,бул.”***”№ 59 сумата от 29 300
лв./двадесет и девет хиляди и триста лева/представляващи неизплатен остатък от
цената на *** услуги ,състоящи се в доставяне на вода,отвеждане и пречистване
на отпадъчни води по фактури от 05.10.2013г.,8 950.85 лв./осем хиляди деветстотин
и петдесет лева 85 ст./ изтекли лихви за периода от 05.10.2013г. до
01.04.2014г.,законна лихва върху главницата ,начиная
от 01.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата,както и 18 709.60
лв./осемнадесет хиляди седемстотин и девет лв.60 ст./съдебно-деловодни
разноски.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия: