Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на шести февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 8761 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.439 ГПК.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от К.Б.Б., ЕГН**********,*** против К.И.И.Б.
ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, ***, представлявано от Я.Й.О. и П.Я.П., в която твърди, че
ищеца е осъден да заплати на *** както следва: 1. По силата на ИЛ от
26.11.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 3813/2010г. следните суми 2609,20-главница
заедно с лихвата за забава от 10.06.2010г., 686,23 лв. мораторна лихва за
периода 06.06.2007г. до 10.06.2010г., 165,91 лв. разноски по ч.гр.д.3813/2010г.
и 2. По ИЛ от 06.07.2010г. по ч.гр.д.№ 3800/2010г. на РС-Плевен сумите 468,15
лв. главница ведно с лихвата за забава считано от 10.06.2010г., 149,50 лв.
мораторна лихва за перода 15.08.2007г. до 10.06.2010г. и 125,00 разноски по
ч.гр.д.3800/2010г. Твърди, че общата сума е в размер на 4203,99 лв. Твърди, че
въз основа на издадените изпълнителни листове по ч.гр.д.3813/2010г. и по
ч.гр.д.3800/2010г. е образувано изпълнително дело № ***на ***Т.К.. Твърди, че
на 15.05.2015г. с договор за продажба на вземания е извършена цесия, като *** е
продало вземането сина К.И.И.Б. ЕАД и
последното е конституирано като взискател по изпълнителното дело. Твърди, че
впоследствие, с Постановление с изх №39789/17.09.2018г. е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като изрично в Постановлението за прекратяване
на изпълнителното дело ***Т.К. е посочила, че: „В периода 2011-2017 година не
са извършвани изпълнителни действия". Твърди, че кредиторът "К.И.И.Б."
ЕАД е изтеглило издадените от Районен съд - гр.Плевен, по ч.гр.д. №3813/2010,
Изпълнителен лист от 26.11.2010г. и по ч.гр.д. №3800/2010, Изпълнителен лист от
06.07.2010г. и е образувало ново изпълнително дело № *** по описа на ***Т.К.,
като по същото дело на 15.10.2018г. е наложен запор на банкови сметки на ищеца
в ***АД. Твърди, че от издаването от Районен съд - гр.Плевен, по ч.гр.д.
№3813/2010, на Изпълнителен лист от 26.11.2010г. и по ч.гр.д. №3800/2010, на ИЛ
от 06.07.2010г. по изпълнително дело № ***по описа на ***Т.К. до 26.06.2017г.,
когато е наложен запор на сметки на ищеца, няма извършени изпълнителни
действия. Излага съображения, че в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Със същото тълкувателно Решение е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
перемпция настъпва по силата на закона, а съдебни изпълнител може само да
прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е че е без
правно значение, дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
кто неговата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Твърди, че в продължение на повече от шест
години от издаването на процесните
изпълнителни листи, когато е наложен запор на сметки на ищеца, не е предприето
никакво изпълнително действие за принудително събиране на вземане на ***, което
вземане е цедирано на ***ЕАД срещу ищеца по изп.д.***по описа на Т.К.. Моли да
бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника следните суми: 1.
По силата на ИЛ от 26.11.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 3813/2010г. следните суми
2609,20-главница заедно с лихвата за забава от 10.06.2010г., 686,23 лв.
мораторна лихва за периода 06.06.2007г. до 10.06.2010г., 165,91 лв. разноски по
ч.гр.д.3813/2010г. и 2. По ИЛ от 06.07.2010г. по ч.гр.д.№ 3800/2010г. на
РС-Плевен сумите 468,15 лв. главница ведно с лихвата за забава считано от
10.06.2010г., 149,50 лв. мораторна лихва за перода 15.08.2007г. до 10.06.2010г.
и 125,00 разноски по ч.гр.д.3800/2010г. Твърди, че общата сума е в размер на
4203,99 лв. Претендира направените
деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но изцяло
неоснователен. Твърди, че нa 30.11.2006 г. между "***" ЕАД (с
предишно наименование ***АД), в качеството му на Кредитор, от една страна и К.Б.Б.,
в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № ***,
по силата на който в полза на ищеца К.Б.Б. е отпусната сума в размер на 2000.00
лв. /две хиляди лева/, която да послужи за потребителски нужди. Фиксиран е
краен срок на погасяване на сумите, спрямо договора за кредит, като първата
анюитетна вноска е била с падежна дата 10.01.2007 г., а последната: 10.12.2008
г. Твърди, че на 06.01.2007 г. между "***" ЕАД (с предишно
наименование ***АД), в качеството му на Кредитор, от една страна и К.Б.Б., в
качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № ***,
по силата на който в полза на ищеца К.Б.Б. е отпусната сума в размер на 533.00
лв. /петстотин тридесет и три лева/, която да послужи за покупка на стоки.
Фиксиран е краен срок на погасяване на сумите, спрямо договора за кредит, като
първата анюитетна вноска е била с падежна дата 15.02.2007 г„ а последната:
15.07.2008 г. Твърди, че вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения, същите уточнени в чл.1 от горепосочените договори за кредит,
кредиторът "***" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за К.Б.Б. е
възникнало задължение да издължи горепосочените кредити съгласно условията по
сключените договори, описани в чл. 2 от същите и допълнително уточнени в
приложените погасителни планове. Твърди, че поради неизпълнение на възникналите
договорни задължения от страна на К.Б.Б., кредиторът се е снабдил със Заповед
за изпълнение № 2619/11.06.2010 г„ по ЧГД 3800/2010 г„ по описа на PC - гр.
Плевен, като впоследствие е издаден изпълнителен лист от 06.07.2010 г„ както и
Заповед за изпълнение № 2598/11.06.2011 по ЧГД 3813/2010 г., по описа на PC -
гр. Плевен, като впоследствие е издаден изпълнителен лист от 26.11.2010 г.
Твърди, че по молба на "***" ЕАД от 23.02.2011 г. е образувано изп.
дело № 473/2011 г. по описа на ***Т.К. , с per. № 815 към К***и са приведени в
изпълнение гореописаните изпълнителни листове. Твърди, че в молбата си за
образуване, взискателят е възложил на ***Т.К. правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
Счита, че на тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като Съгласно
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК.
Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също
както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." Счита, че по
аргумент на противното, следва да се заключи, че молбата за иницииране на
изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 З***е редовна
и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Счита, че след
образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла,
който факт обосновава неоснователността на претенцията ищцовата страна съгласно
чл. 115, ал. 1,б. „ж" ЗЗД. Счита, че това произтича от задължителната
тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.2018 г., която
твърди, че е била в сила към датата на образуването на изпълнително дело №
473/2011 г. по описа на ***Т.К.. Подобно становище е възприето и в решенията на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се дава разрешение на въпроса
свързан с реда, по който следва да се прилагат ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015 г. в хода на висящо изпълнително производство „...Такъв е именно случаят,
предмет на разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с
ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. Излага съображения, че с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВНС, обаче е дадено съвсем
различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността
се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с
това е отменено цитираното ППВС. Счита, че прилагането на даденото с посоченото
ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването
по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този
срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с
него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на
правната норма, счита, че следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в
бъдеще...". (Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда
на чл.290 ГПК). Излага съображения, че спрямо рамката, поставена от
горецитираното решение на ВКС, следва, че за изпълнително дело № 473/2011 г.,
образувано по описа на ***Т.К. на дата 23.02.2011г., следва да намира
приложение текста на ППВС № 3/18.11.1980 г. „...Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД
след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД. След образуването
обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата
вече давност се спира...". счита, че от предходното следва извода, че за
периода от образуване на изпълнително дело № 473/2011 г. по описа на ***Т.К.,
до дата на влизане в сила на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече. Счита, че давност
започва да тече отново след влизане в сила на това решение, арг. Решение на ВКС
№ 170/17.09.2018 г., IV ГО, "... като по силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на
изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж" от ЗЗД.
Действието на това спиране е преустановено с Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС.".
Твърди, че освен това по време на образуваното изпълнително производство
по изпълнително дело № 473/2011/перемирано/ и по преобразуваното въз основа на
същите изпълнителни листове изпълнително дело № 2495/2018 - и двете по описа на
***Т.К., по желание на взискателя са били предприети множество изпълнителни
действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност, видно от преписката
по горепосоченото изпълнително дело. Твърди, че например на дата 26.06.2017 г.
е наложен запор върху банковите сметки на длъжника К.Б.Б., посредством
изпратено запорно съобщение до „***" АД и „***" АД. Твърди, че на
дата 15.05.2015 г., между "***" ЕАД (с предишно наименование ***АД) в
качеството му на Цедент и „К.И.И.Б. ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на Цесионер,
се е сключил договор за цесия, по силата на който ***" е прехвърлило
вземанията си по сключените с К.Б.Б. договори за кредит от 30.11.2006 г. и
06.01.2007г. на „К.И.И.Б." ЕАД. С пълномощно № 10094 от 09.06.2015 г.,
предишният кредитор (цедентът) е упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ***, да
уведоми от името на "***" ЕАД всички длъжници по вземания на "***"
ЕАД, които ***" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "***" ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И.Б." ЕАД, е изпратил
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника К.Б.Б..
Изпратеното уведомление се е върнало с бележка, че уведомлението не е
потърсено. Твърди, че съгласно универсалните условия за предоставяне на
пощенски услуги, когато пратката не може да бъде доставена на адреса, поради
отсъствие на получателя (или пълнолетен член на домакинството), в пощенската
кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба. Твърди, че срокът за доставяне е 20
дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При неявяване на
получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в
пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие,
което се доставя по реда на препоръчаните пратки. Твърди, че по този начин
ищцовото дружество е положило необходимата грижа гореописаните уведомление и
известие да достигнат до знанието на К.Б.Б.. Твърди, че съгласно чл. 8 от
„Договорите за кредит № *** и ***: „Всички изявления на кредитора, отправени
към Кредитополучателя се считат узнати от Кредитополучателя, ако бъдат
доставени на адреса, съответно изпратени по факс или до e-mail адрес, или
съобщени по телефон, посочени на лицето на този документ в съответните полета,
посочени в група „Информация за връзка". Твърди, че фактът, че пратката не
е получена от получателя, в никакъв случай не освобождава ищеца от отговорност
спрямо новия кредитор, предвид уговореното в самия договор за кредит. Счита че затова,
следва да се приеме, че уведомлението е надлежно изпратено до длъжника, но
неполучено от него по негова вина. Следователно, длъжникът по договора е
надлежно уведомен за прехвърляне на задълженията му - в този смисъл и Решение
от 22.05.2015 г. по гр. дело № 4510/2014 г. на Районен съд - гр. Стара Загора.
Моли, в случай че Съдът приеме, че длъжникът К.Б.Б. не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието приложеното към настоящия
отговор Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на
чл. 99 ЗЗД. Излага съображения, че в този смисъл е установената трайна съдебна
практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 от ГПК
(отм.) - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК.
Твърди, че на 17.09.2018 г. с постановление на ***Т.К. изпълнително дело ***е
прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В последствие по молба на взискателя
е образувано ново изпълнително дело № 2554/2018 г. пак по описа на ***Т.К., по
което е изпратено запорно съобщение до „***" АД и „***" АД и са
наложени запори на наличните банкови сметки на името на длъжника. Счита, че
видно от гореописаните изпълнителни действия, дори да бъде прието, че по време
на образуваното изпълнително дело, преди постановяване на Тълкувателно Решение
от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС е текла погасителна давност,
не е изтекъл предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен срок. Твърди, че в
депозираната от К.Б.Б., чрез своя процесуален представител, искова молба не е
взето под внимание и въобще не се упоменават предприетите действия по събиране
на вземането. Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни
действия представлява годно да прекъсване погасителната давност основание,
който извод следва от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР
№ 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъква, че
съгласно чл. 116, 6. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до заключение, че
давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно,
което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...".
излага съображения, че въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС
посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с
прекъсващ ефект за давността. Това са: „ ... насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ;
назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица." Счита, че не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това
следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят
неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Реш. № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69
г., I г. о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат
принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител
и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на
длъжника на посочените адреси". В тях се застъпва становище, че при
предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане
отстрана на взискателя законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение
на задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина да остане
неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме обратното, то
ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници към създаване
на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към
поощряването им за тази недобросъвестност. Твърди, че в настоящия случай
погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишния
взискател ***" ЕАД, настоящия взискател „К.И.И.Б." ЕАД, ***Т.К. не са
бездействали, а напротив са предприемали необходимите действия, в хода на
образуваното изпълнително дело № 473/2011, което доказва отношение за активно
събиране на сумите по изпълнителния титул. Моли предявената претенция да бъде
отхвърлена. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 06.07.2010г. по
ч.гр.д.№3800/2010г.на РС-Плевен, длъжникът К.Б.Б. е осъден да заплати на *** сумите
468,15 лв. главница, 149,50 лв. мораторна лихва, 25 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатски
хонорар.
Видно от Изпълнителен лист от 26.11.2010г. по
ч.гр.д.№3813/2010г.на РС-Плевен, длъжникът К.Б.Б. е осъден да заплати на ***
сумите 2609,20 лв. главница, 686,23 лв. мораторна лихва и 165,91 лева разноски
по делото.
Установява се от Молба № 2529/23.02.2011г.,
подадена до ***Т.К., че с нея е отправено искане за образуване на изпълнително
производство въз основа на приложените и гореописани изпълнтелни листи,
издадени по ч.гр.д.№ 3800/2010г. и 3813/2010 г. на РС-Плевен срещу длъжника К.Б.Б..
Възложено е от взискателя на частния съдебен изпълнител всички действия по чл.18,
ал.1 ЗЧСИ.
С молба вх.№ 6597/20.08.2015г. ***ЕАД е направило
искане за конституиране по изпълнителното дело като взискател въз основа на
Договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2015г. Направено е искане за
извършване на опис на движимите вещи, находящи се дома на длъжника. На
основание чл.18 З***е възложено на частния съдебен изпълнител да извършва
всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
Конституирането на новия взискател е извършено от
съдебния изпълнител на основание чл.429 ГПК с постановление-резолюция върху
подадената молба / лист 20 от делото/.
Видно от Запорно съобщение от 26.06.2017г. до ***е
наложен запор върху всички вземания на длъжника К.Б.Б. от банката на договорно
и извъндоговорно основание, в това число банкови сметки, банкови сметки и
открити акредитиви.
Видно от Запорно съобщение от 26.06.2017г. до *** АД
е наложен запор върху всички вземания на длъжника К.Б.Б. от банката на
договорно и извъндоговорно основание, в това число банкови сметки, банкови
сметки и открити акредитиви.
Установява се от Постановление от 17.09.2018г., че
***Т.К., че като е взела предвид, че в продължение на две години взискателят ***ЕАД
не е поискал извиршването на изпълнителни действия, на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК е прекратено изпълнителното производство по ИД № 2018150400473 по описа
на ***Т.К.. Посочено е, че в периода 2011-2017г. не са извършвани изпълнителни
действия.
Видно от Молба вх.№ 38252/20.09.2018г. ***ЕАД е направил искане да бъде образувано
изпълнително дело срещу К.Б.Б., въз основана на изпълнителните листи, находящи
се по прекратеното изп.д.№ 472/2011г. по описа на ***Т.К.. Възложено е на ***всички
правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Направено е искане за пристъпване към принудително
изпълнение, като бъде насрочена дата за опис, оценка и публична продан на
движимите вещи в дома на длъжника.
Видно от Запорно съобщение
от 15.10.2018г. до ***е наложен запор върху всички вземания на длъжника К.Б.Б.
от банката на договорно и извъндоговорно основание, в това число банкови сметки,
банкови сметки и открити акредитиви.
Представени са и други
неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което има
формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави на ответника
възражения, свързани с действителността и размера на задължението.
Ищеца твърди, че след установяване на вземането на
ответника по влязлата в сила заповед за изпълнение за сумите по издадените
изпълнителни листове от 06.07.2010г. по ч.гр.д.№3800/2010г. и от 26.11.2010г.
по ч.гр.д.№ 3813/2010г. и двете по описа на РС-Плевен, кредитора по издадените
изпълнителни листове не е извършвал
валидни изпълнителни действия срещу ищеца за събиране на сумите по посочените
изпълнителни листове повече от 5 години, поради което установените с влязлите в
сила заповеди за изъпление се е погасило с изтичането на общата 5-годишна
давност. Не е спорно между страните, че вземането на ответника по делото за
процесните суми е установено със посочените в изпълнителните листи заповеди за
изпълнение № 2619/11.06.2010г. и № 2598/11.06.2010г. към датите на издаване на
описаните изпълнителни листи. Влязлата в сила заповед на изпълнение се ползва
със стабилитет като събедно решение.
Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД Ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Давността съгласно
чл.115, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Вземането, установено със съдебен акт става изискуемо от деня на
влизане в сила на съдебния акт. Заповедите
за изпълнение, с които са установени вземанията
на ответника срещу ищеца по настоящото дело са издадени на 11.06.2010г., от
която дата тече 5-годишната погасителна давност. Отвеника по делото се позовава
на прекъсване на давността чрез извършване на изпълнителни действия срещу
длъжници-ищци по делото след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В
чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността. Съгласно
чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия на
принудително изпълнение. Действия по принудително изпълнение, представляват
такива действия, които пряко са насочени
към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената
сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на
взискателя. Съгласно задължителната
тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС,
съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за процесното
вземане е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, с което вземането е установено-11.06.2010г. и е била прекъсната
валидно на 23.02.2011г. с подаването на молба за образуване на изпълнително
дело и възлагането на основание чл.18 З***на
съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия по събиране на вземането
по приложените изпълнителни листи. След това в периода от 23.02.2011г. до 20.08.2015г.,
когато е подадена молба за конституиране на новия взискател ***ЕАД и отново е
направено искане за извършване на изпълнителни действия- извършване на опис и
оценка на движими вещи в дома на длъжника, не са извършвани никакви
изпълнителни действия за събиране на вземането и не са искани такива от
взискателя по изпълнителното дело, поради което и на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК и постановената в тази
връзка съдебна практика изпълнителното дело се счита прекратено по силата на
закона в случай, че в период от две години от последното изпълнително действие
нито от съдебния изпълнител, нито по възлагане от взискателя, са предприети
други изпълнителни действия. В настоящия случай изпълнително дело № ***се счита
прекратено по силата на закона на 23.02.2013г. Съгласно т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК При прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие
т.е. от 23.02.2011 г. и на 23.02.2013 г. е изтекла. Към датата на конституиране
на ответника по делото ***ЕАД като взискател на мястото на първоначалния
взискател *** по изпълнително дело № ***на
20.08.2015 г. изпълнителното дело е било вече прекратено по силата на закона,
като е без значение, че съдебния изпълнител не е бил издал постановление за
това, поради което конституирането на ответника като взискател по прекратеното
изпълнително дело не е било валидно извършено, не следва да бъде зачетено и не
е произвело действие по прекъсване на погасителната давност за вземането. По
същия начин стои въпроса и с направените искания от новия взискател ***ЕАД за прилагане на изпълнителни способи и
предприемане на изпълнителни действия с молба вх.№ 6597/20.08.2015г. спрямо ищеца
по делото К.Б.Б. и съответното налагане на запор върху вземанията на К.Б. от ***АД
и *** АД на със запорни съобщения от 26.06.2017г. Посочените изпълнителни
действия не са валидно извършени поради прекратяването по силата на закона на
изпълнителното дело и не са произвели действие по прекъсване на давността.
Първите валидно извършени изпълнителни действия са извършени след образуване на
новото изпълнително дело №***, по което на дата 20.09.2018г. е подадена Молба
вх.№ 38252/20.09.2018г., с която от взискателя ***ЕАД е направено искане да
бъде образувано изпълнително дело срещу К.Б.Б., въз основана на издадените
срещу него изпълнителени листи, приложени към молбата. Направени са искания за прилагане на
изпълнителни действия срещу длъжника. Със Запорно съобщение от 15.10.2018г. по
изпълнително дело № ***се установи, че с него е наложен запор върху вземането
на длъжника от ***АД. Поради изложеното съдът приема, че по отношение на ищеца е
предприето изпълнително действие на дата 20.09.2018г., тъй като в молбата се
съдържа направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ и са
поискани съответни изпълнителни действия. Това обаче се е случило след като
вече вземането е било погасено по давност. Както беше посочено по-горе
последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната давността е
извършено на дата 23.02.2011г. и до 20.09.2018г. не са извършвани валидни
изпълнителни действия, тъй като извършените такива са извършени по прекратено
по право изпълнително дело № ***поради
настъпилата пемпиция./ В този смисъл
Определение № 290 от 25.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3217/2017 г., III
г. о., ГК, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2016 г.,
III г. о., ГК /
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника по делото, че след като вече
е прекъсната давността с образуването на изпълнителното дело и посочване на
изпълнителен способ, то тя спира да тече докато трае изпълнителното
производство. Съгласно т.10 от ТР 2/2013 на ОСГТК на ВКС, в исковия процес
давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие,
с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава
давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна
възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да
не иска нови изпълнителни способи/. /Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК/. Съгласно задължителното тълкуване,
дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №
2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
С молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определя начина
на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го
освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото
развитие. При наличие на подобно упълномощаване, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което съдебния
изпълнител реши да предприеме в изпълнение на възложените му правомощия, но
взискателя не е лишен от възможността да инициира приложението на изпълнителни
способи въпреки натоварването на съдебния изпълнител, нито да иска извършването
на контректни изпълнителни действия. След образуване на изпълнителното дело
обаче, както взискателя, така и от съдебния изпълнител не са предприели
действия по изпълнението в период по-дълъг от 2 години, поради което
първоначално образуваното изпълнително дело е прекратено по силата на закона и
извършените впоследствие по него изпълнителни действия не са породили правните
последици по прекъсване на давността. След като не могат да бъдат зачетени тези
извършени изпълнителни действия, то съдът приема, че за периода от 23.02.2011г.
до 20.09.2018г. не са извършвани валидни изпълнителни действия по отношение на длъжника,
поради което вземането по изпълнителни листове от 06.07.2010г. по
ч.гр.д.№3800/2010г. и от 26.11.2010г. по ч.гр.д.№ 3813/2010г. и двете по описа
на РС-Плевен, по отношение на длъжника К.Б.Б. в рамер на 4203,99 е погасено по давност. Искът се явява
основателен и доказан в предявения си размер и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца К. Б.направените в
настоящото производство деловодни разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предявен и е оценяем иск с цена на
иска 4203,99 лв. Поради изложеното материалния интерес по делото е 4203,99 лв. Минималния размер на
дължимото адвокатското възнаграждение съобразено с материалния интерес е в
размер на 524,28 лв. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 500
лв., което е под посочения минимален размер, поради което не е прекомерно.
Предвид гореизложеното следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 668,16 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса /500,00+168,16
лв./.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.439 ГПК, по отношение на К.И.И.Б.
ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, ***, представлявано от Я.Й.О. и П.Я.П., че К.Б.Б.,
ЕГН**********,*** не дължи плащане на
сумата 4203.99лв., /формирана от 2609,20 лв. главница, 686,23 лв. лихва за
забава, 165,91 лв. деловодни разноски, 468,15 лева главница, 149,50 лв. лихва
за забава и 125 лв. деловодни разноски/, за която сума са издадени изпълнителни
листове от 06.07.2010г. по ч.гр.д.№3800/2010г. и от 26.11.2010г. по ч.гр.д.№
3813/2010г. и двете по описа на РС-Плевен, поради погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА К.И.И.Б. ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***,
***, ***, представлявано от Я.Й.О. и П.Я.П.
да плати на К.Б.Б., ЕГН**********,***,
направените деловодни разноски в размер на 668,16
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: