Р Е Ш Е Н И
Е
№ 886 17.04.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Зинаида Монева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2685/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б, кв.””, ул.”” , представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т. против Х.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1804.73 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2014г. до 25.08.2017г., с отчетен период по фактури от 08.07.2014г. до 11.08.2017г., сумата от 78.15 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства – фактури и справка за показанията на водомера. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство. Претендира се и разпит на един свидетел, който да установи реда на отчитането на измервателните устройства и осигуряването на достъп на отчетниците.
Искът е по чл.422 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез особения му представител, с който искът се оспорва. Твърди се, че ответникът няма качеството на потребител на услугите на ВиК. Оспорват се по съдържание представените фактури с мотив, че не става ясно от тях какъв е механизмът на отчитане на потребената вода. Водата е отчитана служебно, както и при повреден водомер. Прави се възражение за изтекла давност за сумата от общо 379.56 лева. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Първоначално ищецът се е снабдил за
претендираните вземания със заповед за изпълнение № 5086/09.11.2017г. на БРС по
ч.гр.дело № 8519/2017г., връчена по чл.47 ГПК, поради което е заведено
настоящото дело за доказването на претенцията по общия ред.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови
разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният от ищеца ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД иск се явява частично основателен.
Установява се по делото, че ответникът е абонат на ВиК и обитава
недвижим имот, находящ се в гр.Б, кв.”“, ул.““ , който получава водоподаване от
ищеца. Доказателство за наличие на облигационни правоотношения между страните е
представеното копие на заявление за откриване на партида, подадено от ответника
на 25.05.2009г. В него е записано, че лицето желае да му бъде открита партида
за новомонтирани водомери на адрес ул.““ . Наличен е и протокол от 07.07.2014г.
за монтиране на нов водомер, подписан от ответника като клиент. Предвид тези
писмени доказателства БРС намира, че се доказва качеството на потребител на
ответника по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда
за присъединяване
на потребителите
и за
ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Подписаните от ответника молба за откриване на партида
и протокол за подмяна на водомера са индиция, че той е собственик на
водоснабдявания имот и именно като такъв е поискал да се открие партида на
негово име. Ето защо следва да се приеме, че е налице облигационна връзка между
страните по повод доставяне,
отвеждане и пречистване на вода.
Доказва се също така и потреблението на вода от страна на ответника през процесния период. Представена е справка за начисленията по партидата на процесния имот, записванията в която сочат, че потребяваните кубици вода в голяма част от времето са реално отчитани. На два пъти са поставяни нови водомери – през юли 2014г. и юни 2015г. Налице е и служебно начисление на изразходваните кубици вода, когато водомерът е бил повреден през 2015г. и когато не е даван достъп до имота /след октомври 2016г./. Разпитаната св.Т., инкасатор във ВиК, е заявила, че ответникът живее на адреса, но достъпът в имота е много труден, тъй като вратата е заключена. Служебното отчитане се извършва когато инкасаторът няма достъп до имота. Ако в имота инкасаторът не е открил човек, той пита съседите колко души живеят вътре. Според свидетелката, в момента имотът е обитаем, в него тя е виждала и малко момиченце, което казало, че няма ключ да й отвори.
Съгласно изготвената съдебно – техническа експертиза за процесния период потребеното водно количество е 875 куб.м. В имота има монтиран 5 кубиков водомер, който е със заводска пломба и притежава и баркод, необходим за отчитането с електронно устройство.
В случая част от потреблението е отчитано служебно, като доставчикът е приложил чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според тази разпоредба по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Когато водомерът е бил повреден или служител на ищеца не е бил допускан да отчете потреблението, са извършвани служебни начисления на потребените количества вода. Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото инкасаторка, която е обяснила, че се извършва служебно отчитане когато няма достъп до водомера. Ако не е открит никой, тогава практиката е била да се питат съседите колко души живеят вътре в имота. БРС намира, че явно тази практика е била спазвана през годините, като са налице протоколи, подписвани от предишния инкасатор, в които е записано за съответния период колко души са обитавали жилището. Наистина тези протоколи не са подписани от клиента, но съдът, като съобрази показанията на свидетелката, ги намира за правдоподобни и им дава вяра. Впрочем, в по-голямата си част протоколите удостоверяват, че в имота живее само 1 човек, налице са едва два протокола, в които е записано, че имотът се обитава от 4, респ. 5 души, поради което съдът счита, че дружеството-ищец добросъвестно е отразило броя на живущите и няма данни за злоупотреба в тази връзка.
При горните факти съдът намира, че искът се доказва в своето основание. Ясно е в случая, че е било извършвано реално отчитане на потреблението в част от процесния период, в друга част са начислявани служебно кубици вода според нормативните разписания, когато водомерът е бил повреден или е нямало достъп до имота. Служебните начисления на потребена вода са правомерни, при спазване на чл.39, ал.5, т.1 от Наредбата, като на един човек се начислява 5 кубика вода потребление. В последно време, след октомври 2016г., според протоколите в имота живее само един човек, поради което са начислявани кубици за един човек, но тъй като начисленията са правени на два месеца, са били записвани по 10 куб.м. за тези периоди /по 5 кубика на месец/. По тези съображения БРС намира, че фактурите на ищеца правилно са отразили размера на дължимите за потреблението суми, тъй като отразените служебни количества вода също са верни.
Следователно вземанията на ищеца за главница се доказват по основание и
размер, още повече че няма твърдения, нито данни ответникът да ги е погасил с
плащане. По отношение на иска за мораторна лихва, съдът съобразява следното:
Според чл.33, ал.2 от ОУ, абонатът трябва да заплаща потребените услуги
в 30-дневен срок от издаване на съответната фактура. В случая има потребена
услуга, издадени са фактури, но няма данни абонатът да е заплатил сумите при
падежирането им. Ето защо с настъпване на падежа ответникът е изпаднал в забава
и дължи и мораторно обезщетение от падежа на всяка фактура до 03.11.2017г.
След исковете са доказани, следва
да се разгледа възражението на ответника за погасяване на част от сумите по
давност. Касае се за периодични плащания, които се погасяват с кратката 3-годишна
давност по чл.111 ЗЗД. Както беше казано, според чл.33, ал.2 от ОУ, абонатът
трябва да заплаща потребените услуги в 30-дневен срок от издаване на
съответната фактура. Видно е от данните по делото, че заявлението по чл.410 ГПК
е подадено в съда на 08.11.2017г. Следователно вземанията, чийто падеж е
настъпил преди 08.11.2014г., следва да се считат за погасени по давност. Това
са вземанията по фактура № **********/25.08.2014г. в размер на 108.60 лева и
по фактура № **********/25.09.2014г. също в размер на 108.60
лева. За тези суми давността е изтекла, поради което те не се дължат от
ответника. След приспадане на тези суми остава дължима и непогасена по давност
главница от 1587.53 лева. За толкова е основателен главният иск, поради което
следва решение, с което по реда на чл.422 ГПК се признае за установено, че се
дължат 1587.53 лева за консумирана студена вода, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до изплащането. В останала си част искът трябва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
С погасяване на посочените две главници по давност, се считат за
погасени и мораторните лихви върху тях – чл.119 ЗЗД. По реда на чл.162 ГПК
съдът изчисли размера на лихвите, при което установи, че по първата фактура
лихвата е в размер на 34.34 лева, а по втората фактура лихвата е в размер на
33.40 лева. Следователно погасени по
давност са лихви в размер на 67.74 лева. Общият сбор на всички лихви за
посочения период, също изчислен по чл.162 ГПК, възлиза на 381.18 лева. След
приспадане на лихвите, погасени по давност, следва извод, че остава дължима и
непогасени лихва от общо 313.44 лева. В случая се търси сумата от 78.15 лева,
т.е. претендира се по-малка сума, поради което искът за лихвата се явява изцяло
основателен и доказан по размер. Следва решение, с което този иск се уважи
изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни
разноски в размер на 820.23 лева, в това число и юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски в заповедното дело в размер на 66.35 лева.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Б, кв.””, ул.”” , представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т, сумата от 1587.53 лева /хиляда петстотин осемдесет и седем лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2014г. до 25.08.2017г.,
с отчетен период по фактури от 08.07.2014г. до 11.08.2017г., сумата от 78.15 лева /седемдесет и осем лева и
петнадесет стотинки/ лихва за забава за периода от 26.09.2014г. до 03.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2017г.
до окончателното изплащане, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение
№ 5086/09.11.2017г.
на БРС по ч.гр.дело № 8519/2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 1587.53 лева главница до целия търсен размер от 1804.73 лева.
ОСЪЖДА Х.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б, кв.””,
ул.”” , представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т, сумата от 820.23 лева /осемстотин и двадесет лева и двадесет и три
стотинки/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 66.35 лева /шестдесет и шест лева и
тридесет и пет стотинки/ съдебно – деловодни разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Иван Дечев
Вярно с оригинала: З.М.