№ 190
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
в присъствието на прокурора П. Г.
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500975 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 6279 от 08.04.2024 г., постановено по гр.д. № 57536/2023
г. по описа на Софийски районен съд, Софийски градски съд е осъден заплати
на Д. И. Д., ЕГН ********** и на П. Е. Д., ЕГН **********, сумата от 500,00
лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
вследствие нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен
срок на в.гр.д. № 11854/2020 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба ( 19.10.2023 г.) до окончателното
заплащане на задължението, като е отхвърлен предявеният иск за горницата
над присъдената сума да пълно предявения размер от 5 000,00 лева, като
неоснователен. Със същото решение СГС е осъден да заплати на ищците
разноски в размер н а 1,00 лев, представляващ част от заплатената от тях
държавна такса, съразмерно с уважената част от претенцията.
Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се излагат
съображения за неправилност на обжалвания акт. Изразява се несъгласие с
решаващия извод на районния съд за наличие на нарушение на изискването за
разумен срок по в.гр.д. № 11854/2020 г. по описа на СГС. Също така
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не може да се
позовава на пандемичната обстановка, нито на собствената си натовареност,
1
като не е взел предвид, че всички процесуални действия са предприети в
рамките на обичайното за този съд насрочване и разглеждане на делата, а не се
дължи на бавно правораздаване по конкретното дело. Поддържа се
възражението за недоказаност на настъпили вреди, както и за липсата на
причинно-следствена връзка между забавеното разглеждане на делото и
претендираните от ищците неимуществени вреди. Определеното от
първоинстанционния съд обезщетение не отговаряло на критерия за
справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. По същество моли решението да бъде
отменено, а предявеният иск – отхвърлен, а при условията на евентуалност -
размерът на присъденото обезщетение, да бъде намален.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от Д. И. Д. и на П. Е. Д., с който оспорват жалбата.
Ответникът по делото е подал и частна жалба срещу Определение №
19352 от 09.05.2024 г. по гр.д. № 57536/2023 г. на СРС, с което по реда на чл.
248 ГПК, съдът е оставил без уважение искането на СГС за изменение на
решението в частта за разноските.
Срещу подадената частна жалба е подаден отговор от Д. И. Д. и на П. Е.
Д., с който същата се оспорва.
В проведеното открито съдебно заседание контролиращата страна -
Софийска окръжна прокуратура, изразява становище за основателност на
подадената въззивна жалба.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковата
претенция за обезщетение на претърпените от ищците неимуществени вреди
до размера от 500,00 лв., и е отхвърлил иска за разликата до пълния
претендиран размер от 5 000,00 лева.
Решението на Софийски районен съд е обжалвано само от ответника в
производството и само в осъдителната му част, поради което спорът е висящ
пред настоящата инстанция единствено в тази част. В останалата
(отхвърлителна) част, първоинсатнционното решение е влязло в сила.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият
въззивен състав намира решението, в обжалваната му част, за валидно и
допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на иска с
правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ – изчерпана е
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от Закона за съдебната власт, като липсва постигнато споразумение -
абсолютна процесуална предпоставка ( арг. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ).
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Според изложеното в исковата молба ищците претендират заплащане от
ответника на общата сума от 5 000,00 лев, представляваща обезщетение за
претърпените от тях вреди, в резултат на нарушеното им право на разглеждане
и решаване в разумен срок на производството по в.гр.д. № 11854/2020 г.
Твърди се, че ищците са били ответници по гр.д. № 74861/2019 г. по описа на
СРС, като по делото било постановено осъдително решение. Решението било
обжалвано и е образувано посоченото въззивно дело пред СГС. Делото било
насрочено за 04.02.2022 г., като в същото заседание е обявено за решаване, но
2
решението е постановено на 28.02.2023 г. или 12 месеца и 24 дни след срока
по чл. 235, ал. 5 ГПК. Ищците твърдят още, че тези действия са довели до
разглеждане на делото в неразумен срок, от което били подложени на стрес и
изгубили доверие в правосъдната система, поради и което подали заявление
до ИВСС.
След преценка на събраните по делото доказателства и с оглед доводите
във въззивната жалба, съдът намира за установено от фактическа страна
следното.
Безспорни на етапа на въззивното производство са следните
обстоятелства: производството пред СРС е образувано на 23.12.2019 г. по
искова молба на Д. Н. Д. срещу ищците в настоящото производство. Препис от
исковата молба им е бил връчен на 25.02.2020 г. производството пред
първоинстанционния съд е приключило с осъдително решение постановено на
25.09.2020 година.
Не се оспорва и обстоятелството, че срещу постановеното от СРС
решение, настоящите ищци са подали въззивна жалба на 02.10.2020 година.
По повод на подадената въззивна жалба на 30.10.2020 г. е образувано
в.гр.д. № 11854/2020 г. по описа на СГС.
С определение от 09.12.2020 г. делото е насрочено за открито съдебно
заседание за 04.02.2022 година.
Делото е разгледано и обявено за решаване в това първо и единствено
заседание, като въззивното решение е постановено на 28.02.2023 г., същото не
е подлежало на обжалване и е влязло в сила.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Решението на Софийски районнен съд освен валидно и допустимо е и
правилно.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите
(имуществени и неимуществени), причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Това право се отнася до всички
видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни.
Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо
да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/
това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от
забавянето ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица; 4/ да е налице причинноследствена връзка
между забавянето и неблагоприятните последици (вредите). Посочените
елементите трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване
от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на
граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна
и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без
3
значение кой е причинил вредоносния резултат. Тази отговорност на
държавата се реализира чрез нейните органи – в случая Софийски градски съд.
Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване
на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за
обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите,
определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в
практиката на ЕСПЧ (виж. Решенията на ЕСПЧ по делото Димитров и
Хамънов срещу България от 10 май 2011 г.). Тези критерии са обща
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. Преценката дали е спазено изискването за
разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси
баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство.
В случая въззивният съд приема за доказано, че изискването за
разглеждането на делото пред СГС в разумен срок действително е нарушено.
Касае се за исково производство, което не се отличава с фактическа и правна
сложност, като общата му продължителност по отношение на ищците е три
години (от момента, в който в качеството на ответници са получили препис от
подадената срещу тях искова молба, до постановяването на въззивното
решение от СГС). Тази продължителност на делото се дължи най-общо на
недобрата организация на СГС във връзка с насрочването, провеждането и
решаването на делата. В етапа на въззивното производство е проведено едно
единствено заседание, в което делото е обявено за решаване, но въпреки това
производството по в.гр.д. № 11854/2020 г. е продължило почти две години и
четири месеца (2 години 3 месеца и 29 дни). Констатира се необосновано
забавяне за периода след образуване на делото на 30.10.2020, от момента,
когато с определение от 09.12.2020 г. делото е насрочено за открито съдебно
заседание за 04.02.2022 г., както и от тази дата, до постановяване на
въззивното решение на 28.02.2023 година. Обстоятелството, че Софийски
градски съд е един от най-натоварените в страната, с намален човешки ресурс
и значителен брой дела, разпределение на един съдебен състав, не е в
състояние да доведе до обратен извод. Нещо повече: следва да се посочи, че
съгласно чл. 1 КЗПЧОС, държавите членки са длъжни да организират
правните си системи по начин, който да гарантира спазването на чл. 6
ЕКЗПЧОС, като позоваването на финансови или практически затруднения не
може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл. 6 ЕКЗПЧОС (в този
смисъл например - Salesi v. Italy, 1993).
Предвид гореизложеното следва несъмнено да се приеме, че съществено
е нарушен разумният срок за разглеждане на производство по по в.гр.д. №
11854/2020 г., по описа на Софийски градски съд.
По отношение на възражението на въззивника за недоказаност на
неимуществените вреди следва да се посочи, че е налице съдебна практика на
ВКС, съобразена с практиката на ЕСПЧ, според която по отношение на
неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че
4
неразумната продължителност на производството винаги причинява такива. В
този смисъл - Решение № 122 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 611/2020 г.,
III г. о., ГК, Решение № 6 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2021 г., IV г.
о., ГК, Решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г.
о., ГК. В посочените актове се приема, че по начало не е необходимо да се
доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките
на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост
и на доверието му в държавността поради забавяне на делото. В настоящия
случай ищците не твърдят настъпването на вреди над обичайните, а от страна
на ответника презумпцията не беше оборена.
По отношение на размера на обезщетението за репариране на
претърпените от ищците обичайни неимуществени вреди, настоящият състав
намира, че същият следва да бъде определен в размер на 500,00 лева, до който
размер предявеният иск следва да бъде уважен. Този размер се явява
справедлив съблюдавайки принципа, заложен в чл. 52 ЗЗД, като при
определянето му съдът съобрази и примерно изброените критерии в чл. 2б, ал.
2 ЗОДОВ, както и други фактори от значение за правилното решаване на
спора – предмета на исковото производство, обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, нито с необходимост от събиране
на значителен обем доказателства, периодът на необоснованата забава, както и
социално-икономическите критерии в страната към относимия период.
Тъй като крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
съвпадат, решението, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора в настоящото производство разноски за
въззивника не се дължат, а от страна на въззиваемите такива не са поискани.
По отношение на частната жалба съдът намира следното:
Ответникът СГС е претендирал разноски в първоинстанционното
производство на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Същият е бил представляван
от лице с юридическо образование - съдебен помощник при СГС, въз основа
на редовно пълномощно, издадено от представляващия страната, и доколкото
представителят притежава юридическо образование и правоспособност,
страната има право на юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл -
Определение № 510 от 26.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2346/2017 г. на ВКС.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правна помощ, настоящият състав определя размерът на дължимото
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство на
100,00 лева . С оглед изхода на спора пред СРС определеният размер следва да
бъде редуциран, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция, като
в полза на частния жалбоподател бъдат присъдени разноски в размер на 90,00
лева.
Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция не съвпадат с
тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено,
като в место него бъде уважена подадената молба по реда на чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските.
5
Така мотивиран Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6279 от 08.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 57536/2023 г. по описа на Софийски районен съд, в обжалваната част.
ОТМЕНЯ Определение № 19352 от 09.05.2024 г. по гр.д. № 57536/2023
г. на СРС, с което по реда на чл. 248 ГПК, съдът е оставил без уважение
искането на СГС за изменение на решението в частта за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 6279 от 08.04.2024 г., постановено по гр.д. №
57536/2023 г. по описа на Софийски районен съд, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН ********** и П. Е. Д., ЕГН **********, да заплатят
на Софийски градски съд, ЕИК .............., сумата от 90,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Първоинсатнционното решение в необжалваната (отхвърлителна) части
е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6