РЕШЕНИЕ
№…………/29.03.2021 г.
Гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав,
в публично заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Габриела
Владова, като разгледа докладваното от
съдия Атанас Маджев т. д. № 2423/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 150659 от 16.11.2018 г. на М.Р.Р., ЕГН **********, и Е.П., гръцки гражданин, роден на ***
г., притежаващ паспорт № AN *****, издаден на *****г. от N.P.C., срещу М.НА З., БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. София, пл. „*****.
Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно
съединяване са следните осъдителни искове:
1/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във
вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
предявени от М.Р.Р. и Е.П. срещу М.НА З. за заплащане
в полза на всеки от ищците при условията на разделност на сума в размер от по
124 983 лв. – незаплатено възнаграждение за извършена дейност, свързана с
предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги № РД-11-395 от
18.09.2015 г., за което е издадена фактура № 635/04.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху вземането за периода от 16.11.2018 г. – датата на
подаване на исковата молба в съда – до окончателното му изплащане;
2/ искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от предявени от
М.Р.Р. и Е.П. срещу М.НА З. за заплащане в полза на
всеки от ищците при условията на разделност на сума в размер на 31 750,69 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатеното
възнаграждение по договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г.,
дължимо за периода от 04.05.2016 г. до 15.11.2018 г.;
3/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявени
от М.Р.Р. и Е.П. срещу М.НА З. за заплащане в полза
на всеки от ищците при условията на разделност на сума в размер на по 3 124,95
лв. – подлежаща на възстановяване гаранция за добро изпълнение по договор за
правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху
вземането за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в
съда – до окончателното изплащане на задължението;
4/ искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от предявени от
М.Р.Р. и Е.П. срещу М.НА З. за заплащане в полза на
всеки от ищците при условията на разделност на сума в размер на по 788,62 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху подлежащата на възстановяване
гаранция за добро изпълнение по договор за правни услуги № РД-11-395 от
18.09.2015 г., дължимо за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.;
5/ насрещни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от М.НА
З. срещу М.Р.Р. и Е.П. за заплащане от всеки от тях при условията на разделност
на сумата от по 12 498,30 лв. – неустойка по чл. 8 от договор за правни услуги №
РД-11-395 от 18.09.2015 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за юридически
услуги, сключени по реда на ЗОП с М.НА З. под номер № РД-11-395 от 18.09.2015
г. ищците, обединени в А.С.„Ъ.И Я.“, в качеството им на
изпълнители, от една страна, и М.НА З., в качеството му на възложител, от друга
са встъпили в договорно правоотношение, като в рамките на същото изпълнителите са
се обвързали с това да извършат определен кръг от услуги в полза на възложителя,
срещу което последния да им заплати уговорено парично възнаграждение. За да
гарантира пред възложителя добро изпълнение на поетите договорни ангажименти,
изпълнителя се съгласил да заплати определена сума под формата на гаранция за
добро изпълнение. Тази сума била изчислена на 6 250 лв. и надлежно преведена
в полза на министерството. От ищците се настоява, че са изпълнили основното
тяхно задължение към ответника, а именно да му предоставят контрактуваните
услуги, за което са издали и съответната фактура № 635/04.04.2016
г., в която е начислено за плащане възнаграждение равно на сумата от общо 249
996,00 лв. Сочи се, че въпреки изправното поведение на изпълнителите, от
ответника не последвало изпълнение на предвиденото по договора задължение за
заплащане на уговореното възнаграждение, като това продължавало и понастоящем,
като се пояснява, че уговореният падеж за плащане отдавана бил настъпил и
ответника е изпаднал в състояние на забава, което води и до възникване на
вземане за обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на молба-уточнение датираща от 07.12.2018 г. ищците внасят
пояснения в обстоятелствата по депозираната ИМ, като изтъкват, че договорът от
който произтичат имуществените им претенции е сключен по реда на ЗОП след
провела се обществена поръчка, в която те са участвали посредством А.С.„Ъ.И Я.“, като са били избрани от нарочна
комисия сформирана при възложителя за изпълнител на същата. Предметът на
договора се състоял в това да бъде изготвен правен анализ относно
разработването на проект за наредба по смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗЗО, в която
норма било въведено разделянето на здравните услуги на основни и допълнителни
пакети финансирани от НЗОК. Изложено е и това, че в периода на действие и
изпълнение на договора, изпълнителите са били в непрекъсната комуникация с
възложителя, като е била изисквана информация, провеждани ли са били дискусии и
работни срещи с представители на министерството. Изпълнителите поддържат, че са
осъществили изцяло и съответно на възложеното работата, която са поели, чрез
обединяването им в адвокатското съдружие, а именно – изготвили са цялостен
доклад съдържащ както правен анализ по релевантната тема, така и коментари по
историческите нива на разходи в болничната медицинска помощ, методология за
остойностяване на клинични пътеки, както и изчисления илюстриращи
себестойността на предоставяните услуги по клинични пътеки в областта на
онкологията, получени при прилагането на тази методология. Във връзка с
довеждането на доклада до фактическата власт на ответника е споменато, че
начина за това е уреден в клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора, където е
предвидено, че това може да става било на оповестения адрес за кореспонденция,
било по електронен път. Съобразявайки се именно с тази форма на комуникация
представител на ищеца изпратил на *****г. до ответника МЗ изготвения работен
вариант на доклада. Последвало провеждането на редица допълнителни консултации
с представители на възложителя и на различни лечебни заведения, респективно
съобразявайки изяснените по време на тях изисквания, изпълнителя доработил съставения
от него доклад, като финалният вариант на същия се твърди да е бил предоставен
на възложителя на датата - 12.02.2016 г. Подчертава се, че след депозирането на
коментирания финален доклад и в договорения период от 20 дни, от страна на
възложителя не били направени никакви изявления, вкл. и бележки по предаденото
изпълнение на възложената работа, поради което и съответно на уговорката по чл.
5, ал. 3 във връзка с ал. 5 от съглашението работата трябвало да се смята за
надлежно приета. Упоменатото означавало, че в правната сфера на изпълнителите се пораждало
правото да получи предвиденото съгласно сделката насрещно възнаграждение, чиито
размер възлизал на сумата от 249 996,00 лв., като за това си вземане доставчика
на услугата издал фактура от 04.04.2016 г. Погашение
на този дълг обаче не последвало, независимо от редицата писма за напомняне,
които изпълнителите адресирали до възложителя по договора. По отношение съдебно
предявеното вземане за възстановяване на предоставена в полза на възложителя по
договора гаранция за добро изпълнение, уговорена по смисъла на чл. 3, ал. 2, т.
7 от договора, от изпълнителите се сочи, че са изпълнили това свое задължение
към възложителя, като са внесли гаранцията по негова сметка на 07.09.2015 г., и
въпреки настъпилото основание за освобождаване и връщане на тази гаранция, тъй
като договора е изпълнен съответно на договореното, ответното министерство не е
изпълнило и това свое задължение, независимо от това, че то е с настъпил падеж, считано от 10.05.2016
г. Това водело и до възникване правото в полза на носителя на неизпълнените
парични вземания да получи съответните обезщетения в размер на законната лихва
за периода на допусната забава, като това за неизпълнение задължението за
заплащане на възнаграждение се поддържа да е дължимо за периода, считано от
04.05.2016 г. до датата на ИМ, респективно това за неизпълнение на задължението
за заплащане на внесената гаранция за добро изпълнение следвало да се начисли
за периода, считано от 10.05.2016 г. до
датата на ИМ.
Ответникът – М.НА З. възползвайки се от процесуалното си право по чл. 367 ГПК своевременно упражнява по делото писмен отговор по ИМ, като отправя
възражения срещу предявените искове и спрямо техните основания и размери. В тази
насока се прави оспорване по изпълнението на договор № РД-11-395 от 18.09.2015
г., по чл. 1, ал. 1, като се поддържа, че подадените от изпълнителя документи
не съдържат цялостна и пълна информация, която да покрие предмета на възлагане по договора, а именно
не е предоставена информация по всички точки на чл. 1, ал. 1. Успоредно с това
в представените материали се наблюдавали недостатъци, което представлява
неизпълнение на чл. 1, ал 2 от договора. Прави се позоваване, че факта на
изпълнение на договора подлежи на доказване от ищците, което не било направено
с ангажираните към ИМ доказателства. Възразява ищците в качеството си на
изпълнители по възложената работа да са му предоставяли доклад за изпълнение
обхващащ всички точки от чл. 1, ал 1 на съглашението. Обръща внимание, че изпълнението на договора
се отчита чрез писмено потвърждение от Възложителя, съгласно уговорката на чл. 5,
ал 2. Отрича такова потвърждение да е било правено някога от Министерството,
което означавало, липса на предаден окончателен доклад, респективно липса на
приемане на работата поета от изпълнителите. Ответника цитира писмо с изх. № на
МЗ 26-00-1127/24.04.2017г., което е изпратил до ищците, с което ги уведомява,
че от представените материали не може да се установи наличие на изпълнение по
договора и на основание чл. 5, ал 3 от същия следва да се счита, че ищците не
са изпълнили задълженията си и не са представили доклад, който да отговаря на
изискванията на възложителя и на клаузите на договора. В подкрепа на това си
оспорване ответника привежда и аргумент за отсъствие на изричен писмен
протокол, в който да са били отразени основните параметри на изпълнението,
неговото предаване от изпълнителите и приемане от възложителя. На следващо
място е наведен довод за неспазване от изпълнителите на срока, посочен в чл. 5,
ал. 3 от договора, респективно, че изобщо не било постигнато подпомагане от
правна страна по отношение разработването на механизма за определяне на
дейности от извънболничната медицинска помощ по
приоритетни заболявания, които да бъдат включени в основания и допълнителен
пакети, в т.ч. и на икономически анализ за определяне на необходимото
финансиране за тях, съответно за
разработване на методология за остойностяване на клинични пътеки. Вместо да
използва своя собствен капацитет в материята, за която му е възложено
изпълнението на договорената услуга, рамките на поддържаното от ищците
изпълнение те са ангажирали служители на министерството и са се ползвали от ресурсите на същото. Във връзка с
неспазването на определения срок за изпълнение ответникът се позовава на това,
че позицията на ищците, изразена в ИМ, е моментът на предоставяне на финалния
доклад да е 12.02.2016г., а същевременно договорът между страните е сключен на
18.09.2015 г., със срок на изпълнение четири седмици, т.е. доклада е следвало
да бъде представен не по-късно от 16.10.2015г. Отбелязва това, че заложеният в
заданието срок е бил синхронизиран с нуждите на възложителя за промяна на
нормативната уредба и тези, свързани с необходимостта от създаване на разпоредби,
които да уреждат обществени отношения в сферата на здравеопазването. Твърди, че
упоменатото забавяне /депозиране на доклада едва на 12.02.2016 г./ е направило
безполезни изготвените от ищеца материали. По отношение на претенцията за
възстановяване на внесена от изпълнителя в полза на възложителя гаранция за
добро изпълнение е направено оспорване по нейното основание, като
аргументацията е, че за ответника е възникнало право да задържи така дадената
му гаранция, доколкото от изпълнителите не било осъществено уговорения с
договора резултат. Ако все пак се приемело, че в полза на ищците е възникнало
вземане за връщане на платената гаранция за добро изпълнение, то съдът трябвало
да отклони претенцията за присъждане на лихва за забава, тъй като изпълнението
на задължението за връщане на гаранцията възниквало едва, когато възложената
работа бъде изпълнена, а към момента тази предпоставка не била налична.
В отговора на ИМ, ответното М.НА З. е инкорпорирало и насрещна искова
молба, посредством която на основание чл. 211 ГПК е предявило за съвместно
разглеждане в настоящото производство наред с първоначалните искове и насрещен
осъдителен иск за заплащане на договорна компенсаторна неустойка в размер на 10
% от стойността на договора, начислена поради неговото виновно неизпълнение от
страна на изпълнителите.
Чрез молба-уточнение от 22.12.2018 г. процесуалния представител на ищеца
по насрещния иск – М.НА З. – е пояснил, че неустойката се основава на чл. 8 от
договора сключен на 18.09.2015 г., като размерът й възлиза на сумата от
24 999,60 лв. и е определен, като 10 % от договореното възнаграждение /249 996,00 лв./.
На 22.03.2019 г. М.Р.Р. и Е.П. са упражнили
процесуалното си право да подадат допълнителна искова молба, във връзка с
предявените за разглеждане първоначални искове, а така също и правото си на
отговор по депозираната от МЗ насрещна искова молба. Определя за неоснователни
възраженията на ответника за пълно неизпълнение на Договор РД-11-395/18.09.2015
г. Несъответно на обективната истина било твърдението за липса на предаден
доклад за извършена работа. Доказателствата по делото сочели, че този факт се е
осъществил, като в тази насока свидетелствал поставения щемпел с вх. № от МЗ
26-00-317/12.02.2016 г. Паралелно с това се поддържа, че в съдържанието на
договора са разписани ясни правила относно начините на приемане на
изпълнението, като в чл. 5 е уговорено, че писмено потвърждение представлява
потвърждение, изпратено на адреса за кореспонденция или по електронен път,
противно на твърденията на ответника за необходимост от съставяне на нарочен приемо-предавателен протокол. Обръща се внимание, че между
страните има уговорена хипотеза за приемане на възложената работа, чрез конклудентни действия от възложителя, а именно ако той не
реагира в предвидения 20-дневен срок за направа на бележки. Ищците квалифицират
като неоснователно твърдението на МЗ за допуснато лошо изпълнение на договора,
и напомнят, че първото изпълнение на задължението е извършено на 12.10.2015 г.
по електронен път и попада в срока от четири седмици. Освен това според волята
на страните демонстрирана в договора, те са договорили единствено темите, които
трябва да бъдат обсъдени в доклада, като няма изискване за спазване на някаква
последователност при анализа на тези теми, респективно не е заложен критерии за
определена изчерпателност или обем при разработката им. Предвид на това
изпълнителят разполагал сам с правото да
определи начина на структуриране и изложение на анализа си, като се
ръководи от професионалния си опит. Споменава се отново, че след предаване на
работния вариант на доклада на 12.10.2015 г.
се състояли няколко срещи с представители на възложителя, имащи за цел
изясняване пределите на необходимата преработка и доработка на възложения
правен анализ, като финалния вариант на доклада на хартиен носител е предаден в
държане на възложителя на 12.02.2016 г. Прави се коментар и за изначална
неоснователност на аргументите на ответника,
че предвидения срок за заявяване на недостатъци лишавал възложителя от
възможност да обяви недостатъци проявили се по-късно от момента на приемане на
доклада, защото по естеството си характерът на възложената работа /изготвен
правен анализ/ няма как да страда от скрити недостатъци, които да се проявят
пред възложителя на по-късен етап от приемането. Не било вярно и това, че изпълнителите
са се възползвали от капацитета, познанията и ресурсите на възложителя, защото
в чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора изрично се предвиждало, че възложителят е поел
задължение за предоставяне на информация, средства и съдействие на съконтрагента си в етапа на изпълнение на уговорената
престация. Така също във връзка с прецизността на изпълнението осигурено от ищците
се посочва, че ответната страна не им е предоставила достъп до информация имаща
ключово значение за изпълнение на проекта. В тази връзка, дори да се установяло
евентуално наличие на непълнота на изработения анализ, то същата била последица
не от неизправност на изпълнителя, а от липса на оказано съдействие от
възложителя. Що се касае до изпълнението на фактическия състав по възникване
правото на вземане за обезщетение за забава във връщане на дадена гаранция за
добро изпълнение, изпълнителят се позовава на това, че според клаузата на чл.
3, ал. 2, т. 7 от договора страните ясно се фиксирали падеж за изпълнение на
задължението за връщане на дадената гаранция, и той е 60 календарни дни,
считано от момента на успешно осъщественото изпълнение, а този момент бил
11.03.2016 г., респективно забавата настъпвала, считано от 10.05.2016 г.
На 22.03.2019 г. от М.Р.Р. и Е.П. е упражнено и
правото им на писмен отговор по предявените срещу тях насрещни искове за
присъждане на договорна неустойка. Чрез него тази претенция се оспорва, като се
поддържа, че тя не е възникнала в полза на МЗ и трябва да се отхвърли. Изпълнителите
заявяват, че като изправна страна по договора, която е изпълнила надлежно
задължението за изработване на възложения анализ, и то при недопускане на
съществено отклонение, което да обуславя извод за виновно неизпълнение, то не
може да се възприема за задействана клаузата на чл. 8 от договора и начисляване
на предвидената в нея компенсаторна неустойка за търпени от възложителя вреди
във връзка с неполучен договорен резултат.
На 24.04.2019 г. ответникът по първоначалната искова молба и ищец по
насрещната такава – МЗ е депозирал на основание чл. 373 ГПК отговор на
допълнителната искова молба подадена от М.Р.Р. и Е.П.,
респективно на основание чл. 372 ГПК – допълнителна искова молба във връзка със
своя насрещен иск. С тях ищците изцяло поддържат направените от тях до момента
възражения и представени писмени доказателства. Преповтаря съображенията си за
недопустимост и неоснователност на предявените с първоначалната искова молба
осъдителни искове. Оспорва изложените в допълнителната искова молба и отговор
на насрещна искова молба фактически твърдения и доводи, определяйки ги за
недоказани, неправилни и неоснователни. Същевременно по насрещната си претенция
за присъждане на неустойка поддържа, че тя е доказана изцяло в своето основание
и размер. За да подкрепи възраженията си за липса на предаден от
ищеца-изпълнител доклад за извършена работа възложена по договора към отговора е
приложено становище на дирекция „Медицински дейности“, в което изрично се
заявява, че до 21.06.2016г. в звеното не е постъпил писмен доклад, като
договорен резултат от възлагането. Същото становище е потвърдено и към датата
на подаване на процесуалното изявление по чл. 372 и чл. 373 ГПК, като е
цитирано писмо от същата дирекция- възложител с № 75-05-7/05.02.2019г., в което
се отбелязва, че в дирекция „Медицински дейности“, както и в която и да било
друга дирекция на МЗ не е налична информация във връзка с изпълнението на
договор РД-11-395/18.09.2015г. Ответникът отново се позовава на отсъствие на
необходимото потвърждаване от него в качеството му на възложител за изпълнение
на договора и още веднъж подчертава, че такова от МЗ не е давано и същото не е
приело работата на ищците. Твърди, че те са имали възможност да предоставят на
МЗ ангажирания пред съда доклад още в началото на зараждащия се спор, но така и
не го направили. МЗ оспорва така
представения доклад като неотговарящ на изискванията на възложителя и сключения
между страните договор, отново подчертава за наличие на непълноти в изготвения
правен анализ, както и че в тежест на ищците е да докажат изпълнение на
договора, като счита че същите не са го направили. Излага твърдение, че
обявената за противоконституционна с Решение №3 от 08.03.2016г. разпоредба на
чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване е в основата за изпълнение на
договора и изпълнителят би следвало да отчете факта при изготвянето на правния
анализ, което обаче също не е сторено. Това прави изготвения от ищците доклад
напълно безполезен, а претенцията за изплащане дължимите суми по договора,
ведно със законна лихва неоснователна. Ответната страна още веднъж подчертава
за административната и експертна помощ, която е оказана на изпълнителите, и
която следва да се има предвид при евентуалното определяне на полагащото се
възнаграждение по договора, ако се приеме че той е изпълнен в съответствие с
неговия предмет и условия. Освен това МЗ продължава изцяло да поддържа
фактическите си твърдения за осъществяване на материалните предпоставки на чл.
92, ал. 1 ЗЗД относно пораждане в негова полза на вземане за договорна
неустойка по смисъла на чл. 8 от договора, като изтъква че размерът и трябва да
бъде определен, като 10 % от стойността на уговореното възнаграждение. Неустоечното вземане произтичало от допуснатото и
установено по спора пълно неизпълнение на поето от изпълнителите договорно
задължение за изготвяне и предоставяне на правен анализ по темите очертани в
чл. 1 от договора, сключен на 18.09.2015 г.
На 27.05.2019 г. М.Р.Р. и Е.П. на основание чл.
373 ГПК депозират допълнителен отговор по подадената от ищеца по насрещния иск
допълнителна насрещна искова молба. В нея е взето отношение по допустимостта и релевантността на ангажираните от МЗ писмени доказателства
с допълнителната насрещна ИМ. Настоява се, че изпълнителите надлежно са
доказали предаването на финалния доклад в министерството на 12.02.2016 г.,
което е напълно достатъчно за да се смята, че същия е достигнал до субекта, за когото
е предназначен. Това по какъв начин предадения доклад след това е бил
разпределян по компетентност измежду съответните дирекции функциониращи в
министерството, и дали той е достигнал до отговорната дирекция не било
обстоятелство, по което изпълнителите да могат да въздействат, респективно
нямало основание възложителя да черпи изгодни за него последици от този факт.
Фактическото и юридическо предаване на работата от изпълнителите на възложителя
приключвало от момента на депозиране на доклада в деловодството. Дълг за
неустойка не се бил пораждал за изпълнителите, тъй като в рамките на
обсъжданото договорно правоотношение не се наблюдавало допуснато от негова
страна виновно по своето естество неизпълнение на поетите задължения с
договора, в това число за изготвяне на правен анализ. Напротив изпълнението
било точно и своевременно. Аргумент в подкрепа на това било отсъствието на
каквито и да е забележки на възложителя в рамките на уговорения с договора срок
за проверка. Освен това правата на кредитора при некачествено изпълнение се
погасяват в 6-месечен срок, течащ от приемането на работата, което в случая
било станало не по-късно от м. 03.2016 г., респективно този срок за направа на
възражения за недостатъци отдавна е изтекъл, а с това се е погасило и правото
на възложителя да търси неустойка за допуснато некачествено изпълнение. Относно
произнасянето на КС на РБ по к.д. 6/2015 г. се пояснява, че съпоставено с
възникването и изпълнението на задълженията по обсъждания договор, това
действие ги следва във времето, тоест изпълнения от изпълнителя договорен
резултат е бил налице, когато КС е постановил противоконституционност
на законовата разпоредба на чл. 45 ЗЗО и няма как последното да се ползва като
основание изключващо отговорността на МЗ да изпълни вече възникналите за него
договорни задължения. В този смисъл рискът от всички събития и юридически факти
станали след приключване на изпълнението се носи от МЗ. В обобщение на всичко
казано ответникът по насрещния иск настоява за решение, с което претенцията по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД въведена от МЗ под формата на насрещен иск в процеса следва
да бъде отхвърлена, поради недоказаност на своето основание.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните съгласно чл.12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Представен от ищците и приет като писмено доказателство по делото е
договор № РД-11-395 от 18.09.2015 г., сключен между М.НА
З., от една страна, в качеството му на възложител, и М.Р.Р.
и Е.П., обединени в А.С.„Ъ.И Я.“, от друга страна, в качеството им на
изпълнители, с който на последните е възложено извършването на юридически
услуги с предмет изготвянето на правен анализ, необходим за разработвания от М.НА
З. проект за наредба за определяне на основния и допълнителния пакети
медицинска помощ, издавана на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване, със съдържание съгласно чл. 1, ал. 1 т. 1.1. до 1.4. от договора,
както и подпомагане от правна страна разработването на механизъм за определяне
на дейности от извънболнична медицинска помощ по приоритетни заболявания, които
да бъдат включени в основния и допълнителния пакети, и на икономически анализ
за определяне на необходимото финансиране за тях (чл. 1, ал. 2, т. 2.1. от
договора), и методология за остойностяване на клинични пътеки (чл. 1, ал. 2, т.
2.2. от договора). Съгласно чл. 2 от договора срокът за изпълнение на
възложената работа е четири седмици, считано от датата на сключването му. В чл.
5 от договора е предвидено, че предаването на доклада по чл. 1, ал. 2 от
изпълнителя на възложителя се осъществява на адрес за кореспонденция или по
електронен път на адресите за кореспонденция, посочени в договора, като е
предвидено, че приемането на изпълнението се извършва чрез писмено потвърждение
от възложителя, изпратено на адреса за кореспонденция или по електронен път на
електронните адреси, посочени в договора (чл. 5, ал. 2 от договора), а при
липса на изрично писмено потвърждение, услугите ще се считат приети, ако от
страна на възложителя не е отправено искане за преработка, доработка или пък не
е направен отказ за приемане на изпълнението, с оглед това, че не отговаря на
изискванията, като тези действия следва да се предприемат от възложителя в срок
до 20 работни дни, считано от предаването на материалите (чл. 5, ал. 3 от
договора). В чл. 6, ал. 1 от договора е заложено правилото, че за изпълнение на
възложената им работа, на изпълнителите се дължи възнаграждение, възлизащо в общ
размер на сумата от 249 996 лв. с включен ДДС. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 7 от
договора при подписване на същия изпълнителите се задължават да предоставят
гаранция за добро изпълнение в размер на 3% от стойността на договора,
възлизаща на 6 249,90 лв. под формата на банкова гаранция или по банкова сметка
***, която подлежи на освобождаване в срок от 60 календарни дни след датата на
изпълнение на договора (чл. 3, ал. 2, т. 7 от договора). Съгласно чл. 8 от
договора при виновно неизпълнение на поетото договорно задължение за
изпълнителите се поражда отговорност да заплатят в полза на възложителя
неустойка в размер до 10% от договореното възнаграждение. Според клаузата на
чл. 16, ал. 1 от договора всички съобщение и уведомление между страните във
връзка с изпълнението на договора се извършват в писмена форма и са валидни ако
са подписани от упълномощените лица, в ал. 2 от цитираната разпоредба адресът
за кореспонденция на възложителя е гр. София, пл. „*****, съответно адресът за
кореспонденция на изпълнителите е гр. София, бул. „*****, Полиграфия Офис
Център, ет. 4, като посоченото от тях лице за контакт е М.Р., имейл адрес – *****.com.
Представено по делото и прието за доказателство е преводно нареждане,
видно от което на 07.09.2015 г. от съдружниците в А.С.„Ъ.И
Я.“ е осъществен превод възлизащ на сумата от 6 250,00 лв. по сметка на М.НА
З. с посочено в платежния документ основание за извършване на превода „гаранция
за изпълнение по договор за правни усл. ОП
00080-2015-0025“.
От представено по делото извлечение от електронна кореспонденция между
страните се установява, че на 12.10.2015 г. изпълнителите по договор №
РД-11-395 от 18.09.2015 г. са изпратили работна версия на доклада по чл. 1 от
договора относно разделянето на медицинската помощ на основен и допълнителен
пакети на електронната поща на М.НА З., като са обърнали внимание на
възложителя, че за цялостното изпълнение на възложената им работа по изготвяне
на правен и икономически анализ е необходимо да им бъде представен проекта за
Наредба № 40, информация относно дейността, оперативни и финансови показатели
на ниво пациент, отделение и болница за избрани лечебни заведения, съгласно
приложен списък, както и данни от НЗОК, съгласно списък, изпратен до касата.
Сред ангажираните писмени доказателства по делото е и работния вариант на
доклада по чл. 1 от договор № РД-11-395 от 18.09.2015 г., озаглавен „Правен
анализ във връзка с разработване на проект за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от
Закона за здравното осигуряване – работна версия“, като същият е представен на
български и на английски език. Докладът се състои от 54 страници, като в
началото на изложението са определени предметът и целите на анализа, а в
отделна глава е направено обобщение на изводите. Същинското изложение се състои
от пет части – Част 1 „Регулаторна рамка на медицинската помощ“, Част 2
„Подробен анализ във връзка с правното съответствие“, Част 3 „Резултати от сравнителното
проучване“, Част 4 „Анализ на исторически нива на разходи и икономически ефекти
в болничната и извънболничната помощ“, Част 5 „Методология за остойностяване на
клинични пътеки“.
Представено по делото е извлечение от електронна кореспонденция между
страните, водена в периода след датата на предаване на работния вариант на доклада
– 12.10.2015 г. – от чието словесно съдържание се установява, че възложителят е
представил на изпълнителите поисканите от тях материали и информация,
необходими им за изработването на правния и икономически анализ. Констатира се
също така, че в хода на работата по
финалния вариант на доклада е МЗ в качеството си на възложител е формулирало
конкретни препоръки относно съдържанието, което трябва да има възложения за
изпълнение доклад.
Ангажирано като писмено доказателство по делото е писмо вх. № 26-00-317
от 12.02.2016 г. на М.Р. до министъра на здравеопазването – др. П.М.– с което
възложителят е уведомен за изпълнението на работата по договор № РД-11-395 от
18.09.2015 г., като в писмото е посочено, че като приложение към него се
изпраща финалния вариант на доклада по чл. 1 от договора.
Представен по делото е доклад, озаглавен „Правен анализ във връзка с
разработването на проект за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за
здравното осигуряване“. Докладът се състои от 140 страници, като в първата
част, озаглавена „Резюме“, са посочени предметът и целите на анализа, както и е
направено обобщение на изводите. Същинската част на изложението е обособена в
осем части, както следва: Част 1 „Регулаторна рамка на медицинската помощ“,
Част 2 „Подробен анализ във връзка с правно съответствие“, Част 3 „Резултати от
сравнителноправно проучване, Част 4 „Очакван ефект от въвеждането на основен и
допълнителен пакет в болничната помощ“, Част 5 „Ефект от прехвърляне на
дейности от болнична в извънболнична помощ“, Част 6 „Анализ на основен и
допълнителен пакет в извънболнична помощ“, Част 7 „Методология за
остойностяване на клинични пътеки“, Част 8 „Пилотно тестване на методологията
за остойностяване на КП в онкологията“. След същинското изложение към доклада
са представени седем приложения, както следва: Приложение 1 – EY Проучване относно наличието на регулация на планов
прием и максимални срокове за предоставяне на медицински услуги, Приложение 2 – EY Проучване на правната рамка на предоставяне на
медицински услуги в условията на планов прием в четири държави от ЕС (Полша,
Естония, Литва и Словакия), Приложение 3 – Основен и допълнителен пакет в
болничната помощ, Приложение 4 – Таблица за съответствие на болничната помощ
между Наредба № 40 и Наредба 11 на МЗ, Приложение 5 – Пазарни цени на
амбулаторни процедури, Приложение 6 – Себестойност на амбулаторни процедури,
Приложение 7 – Информационна карта/шаблон с инструкции за събиране на
информация от лечебни заведения.
По делото са изслушани заключения на първоначална и допълнителна съдебно-технически
експертизи, които са изготвени от вещото лице И.Д., като от изложеното в тях се
установява, че в 15:14 часа на 12.02.2016 г. под вх. № № 26-00-317/12.02.2016
г. в М.НА З. е входирано писмо с автор - А.С.„Ъ.И Я.“
с приложени към него пет броя анализи в запечатани пликове, като в
„Регистрационно-контролна карта“, разпечатана на 25.10.2019 г., е отбелязано,
че писмото е входирано относно „изпълнение на договор РД-11359/18.09.2015 г. –
Правен анализ във връзка с разработването на проект за наредба съгласно чл. 45,
ал. 2 от Закона за здравното осигуряване във връзка с въвеждането на основен и
допълнителен пакет от здравни услуги, финансирани от НЗОК. От заключението се
установява още, че освен писмото с приложените към него пет броя анализи в
запечатани пликове, под вх. № 26-00-317/12.02.2016 г. е заведен още доклад с
работен № 1-42255 от 13.07.2016 г., изготвен от заместник-министъра д-р В.Ш.,
адресиран до министъра на здравеопазването д-р П.М., с прикрепени към доклада
два файла в pdf формат.
Представен е доклад изх. № 26-00-317 от 13.07.2016 г. на заместник-министъра
д-р В.Ш., адресиран до министъра на здравеопазването д-р П.М.относно изпълнение
на дейностите по договор № РД-11-395/18.09.2015 г. В доклада е посочено, че на
01.07.2016 г. в Дирекция „Медицински дейности“ е постъпил документ с рег. №
26-00-317 от 12.02.2016 г., озаглавен „Правен анализ във връзка с разработване
на проект на наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване“
с резолюция на главния секретар на М.НА З., в която се поставят въпроси относно
договора. Посочва се, че на 12.10.2015 г. на два от електронните адреси на
министерството са получени електронни съобщения с приложен към тях електронен
файл в word формат, озаглавен „Правен
анализ във връзка с разработване на проект за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от
Закона за здравното осигуряване – работна версия“, като в електронните
съобщения било посочено, че за завършване на работата на изпълнителя е
необходима допълнителна информация. Посочва се, че съдържанието на правния
анализ, получен на 12.10.2015 г., не съответства на определения в договора
обхват. Относно доклада, представен на хартиен носител с вх. № 26-00-317 от
12.02.2016 г. и резолюция на главния секретар от 01.07.2016 г., се отбелязва,
че неговото съдържание не съответства изцяло на посочения в чл. 1, ал. 1 от
договора обхват. Маркира се още, че към датата на постъпване на доклада в М.НА
З. – 12.02.2016 г – Наредба № 11 от 09.12.2015 г. за определяне на пакета от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК е действащ нормативен акт,
обнародват в два последователни броя на ДВ, но към момента на предоставянето на
доклада на вниманието на Дирекция „Медицински дейности“ наредбата е вече
отменена, поради което е отпаднала и необходимостта от използване на правния
анализ в процеса на разработване на нормативния акт. В заключение е направен
извод, че работата по договор № РД-11-395/18.09.2015 г. не е изпълнена.
Представено по делото е писмо вх. № 26-00-709/07.04.2016 г., адресирано
до М.НА З., с което позовавайки се на изпълнението на възложената им по договор
№ РД-11-395 от 18.09.2015 г. работа М.Р., действащ в лично качество и като
представител на другия съдружник в А.С.„Ъ.И Я.“ – Е.П., претендира от
Министерството заплащане на уговореното възнаграждение в срок от 30 дни,
считано от получаване на приложената към писмото данъчна фактура № 635 от 04.04.2016 г. Последната е приобщена като
писмено доказателство по делото, като същата е издадена от А.С.„Ъ.И Я.“ на М.НА
З. за сумата от 249 996 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение по
договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г.
Така също е ангажирано и писмо с вх. № 26-00-1127/14.03.2017 г.,
адресирано до М.НА З., с което М.Р., действащ в лично качество и като
представител на другия съдружник в А.С.„Ъ.И Я.“ – Е.П., претендира от
Министерството заплащане на уговореното възнаграждение по договор № РД-11-395 от 18.09.2015 г.
Ангажирано по делото е писмо изх. № 26-00-1127 от 24.04.2017 г., с което
министъра на здравеопазването – д-р И.С.– уведомява изпълнителите по договор №
РД-11-395 от 18.09.2015 г., че отказва да заплати претендираното от тях
възнаграждение, защото не се установява работата да е била приета от
възложителя.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
1.
По
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на възнаграждение по договор № РД-11-395 от 18.09.2015 г.
Предмет на разглеждане в производството е вземане на ищците за заплащане
на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за
изработка. Основателността на посочената претенция е обусловена от наличието на
облигационна връзка между страните по делото, по силата на която ищците са се
задължили да изпълнят възложената им от ответника работа, а последният е поел насрещно
задължение да им заплати възнаграждение за уговорената, изпълнена и приета
работа в претендирания размер.
Съдът намира, че по делото се установява, че между М.Р.Р. и Е.П., обединени в А.С.„Ъ.И Я.“, от една страна, в
качеството им на изпълнители, и М.НА З., от друга страна, в качеството му на
възложител, са възникнали договорни отношения, имащи за източник сключен между
тях договор за изработка. Това е видно от приетия по делото писмен договор №
РД-11-395 от 18.09.2015 г., подписан
от представители на страните по сделката, обективиращ тяхното съгласие за
сключването му, както и съдържанието на всички съществени елементи на договора
за изработка, а именно – вида на възложената работа и размера на уговореното
възнаграждение по повод нейното изпълнение. По силата на този договор за ищците
е възникнало задължение да изготвят правен анализ, необходим за разработвания
от М.НА З. проект за наредба за определяне на основния и допълнителния пакети
медицинска помощ, издавана на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното
осигуряване, със съдържание съгласно чл. 1, ал. 1 т. 1.1. до 1.4. от договора,
както и да осъществяват подпомагане от правна страна при разработването на
механизъм за определяне на дейности от извънболнична медицинска помощ по
приоритетни заболявания, които да бъдат включени в основния и допълнителния
пакети, и на икономически анализ за определяне на необходимото финансиране за
тях (чл. 1, ал. 2, т. 2.1. от договора), и методология за остойностяване на
клинични пътеки (чл. 1, ал. 2, т. 2.2. от договора). Задължението на ищците
подлежи на изпълнение в срок от четири седмици, считано от датата на сключване
на договора, т. е. в срок до 16.10.2015 г., като срещу изпълнението на
възложената и приета от възложителя работа, последният се е задължил да заплати
на изпълнителите възнаграждение, възлизащо в общ размер на сумата от 249 996
лв. с включен ДДС.
При така разкритата договорна връзка породена между страните в
производството, следващият съществен въпрос, на който правния спор изисква да
се отговори при обсъждане субективното материално притезателно право за
получаване на уговореното по силата на процесния договор за изработка възнаграждение
е това, дали изпълнителите са осъществили възложената им работа в съответствие
със заложения в договора обхват, съответно дали последната е приета от
ответника.
Касае се за факт, чието пълно и главно доказване се носи от изпълнителя
поддържащ да има качеството кредитор по вземане за възнаграждение, съгласно
сключен договор за изработка. Установяването на този факт е позволено да се
извърши посредством целия набор от доказателства уредени в процесуалния закон,
в т.ч. и чрез писмени такива. С оглед естеството на възложената за изпълнение
работа, предвид това, че се касае до извършването на интелектуална дейност е необходимо да се
подчертае, че преценката за осъщественото изпълнение следва да се базира
основно на извършването на съпоставка, дали предложения кран резултат –
/изготвен доклад със съответните му части/ кореспондира на поставеното от
възложителя задание/. Направеното от решаващия състав сравнение на предмета на
възложените за изпълнение задачи, съгласно чл. 1 и чл. 2 от договора и предложеното
на възложителя изпълнение на същите, показва липса на различния в обхвата на
извършеното изпълнение, тоест обхванати са всички аспекти на договорираните
услуги, като осъществения от изпълнителите правен анализ е детайлен и
изчерпателен, без в неговото съдържание да се наблюдават пропуски, водещи до неговото
качествено или количествено компрометиране. Съгласно
чл. 5, ал. 2 от договора приемането на изпълнението на доклада по чл. 1, ал. 2
се извършва чрез писмено потвърждение от възложителя, изпратено на адреса за
кореспонденция или по електронен път на посочения в договор електронен адрес на
изпълнителите, като в ал. 3 от цитираната разпоредба е предвидено, че при липсата
на изрично писмено потвърждение, услугите ще се считат приети без забележки,
ако от страна на възложителя не е отправено искане за преработка, доработка или
направен отказ за приемане на изпълнението, ако не отговаря на изискванията, в
срок до 20 работни дни от предаването на материалите. Аргумент за обратното
няма как да следва от изявленията направени в доклада от 13.07.2016 г. дело на
заместник-министъра на здравеопазването – В. Ш., където се прави една изгодна
за възложителя констатация, че съдържанието на доклада представен от ищците не
кореспондира на заложения в договора обхват. Не е изложена никаква
детайлизация, от която да е възможно да се установи, какви конкретни непълноти
са допуснати в предложеното изпълнение от ищците при вече изпълнена съгласно
указания на възложителя преработка на работната версия на доклад, което идва да покаже, че възложителят
е направил едно абстрактно позоваване без да разкрие конкретните недостатъци на
поддържаното неизпълнение на възложената услуга, а оттук при събраните по
делото писмени доказателства следва да се заключи, че тези твърдения на
възложителя не са в състояние да променят извода, че приетите за изпълнение
услуги са били извършени съответно на договорното им съдържание и при
осъществено отстраняване на направените през м. 10.2015 г. забележки от
възложителя.
По делото се установява, че на 12.10.2015 г. – в рамките на
четириседмичния срок за изпълнение на възложената работа – изпълнителите са
осигурили на възложителя работен вариант на доклада по чл. 1 от договора
относно разделянето на медицинската помощ на основен и допълнителен пакети,
озаглавен „Правен анализ във връзка с разработване на проект за наредба
съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване – работна версия“,
като между страните не е спорно, че този вариант на доклад не отговаря напълно
на посочения в чл. 1, ал. 1 от договора обхват. Не е спорно също така, че в
периода след предаване на работната версия възложителят е предоставил
необходимото за завършване на възложената работа съдействие на изпълнителите,
като от ангажираните по делото писмени доказателства, както и от заключенията
на първоначалната и допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява,
че на 12.02.2016 г. изпълнителите са предоставили на М.НА З. окончателният
вариант на доклада по чл. 1 от договора, озаглавен „Правен анализ във връзка с
разработването на проект за наредба съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за
здравното осигуряване“. Оспорването от ответника на така коментираното
предаване на работата станало на 12.10.2015 г. не се явява успешно, предвид
осъщественото от ищеца доказване, доколкото данните от приетите основно и
допълнително заключения на вещото лице по СТЕ свидетелстват за това, че
окончателният вариант на доклада е бил предаден на възложителя, посредством
депозирането му в деловодството на ответното министерство. За това, че документ
от означеното естество е постъпил на цитираната дата еднозначно свидетелства и
отразеното в доклада от 13.07.2016 г. на заместник-министъра на
здравеопазването – В. Ш. в словесната част, на който доклад е посочено, че се
касае до такъв с вх. № 26-00-317/12.02.2016 г. Какви са причините за забавеното
разглеждане и произнасяне по същия от страна на ответното министерство, по
делото не става ясно. Ясно е обаче, че така състоялото се разглеждане на
предложеното от ищците изпълнение е осъществено далеч след разписания в договора 20-днвен срок, в който възложителя
трябва да приеме работата, да направи бележки по нея с оглед доработването й,
респективно да мотивира отказ да я приеме. Това означава, че предложеният
договорен резултат следва да се счита за приет от възложителя без забележки не
по-късно от 05.03.2016 г. на основание чл. 5, ал. 3 от договора.
Обстоятелството, че работата е изпълнена със закъснение – едва на 12.02.2015 г.
при уговорен срок за изпълнение до 16.10.2015 г. – не разколебава извода, че
независимо от допуснатата забава е налице пълно изпълнение, доколкото в случая
не се касае за задължение, чието естество или изрична уговорка между страните
налагат същото непременно да бъде изпълнено в определен срок, поради това че
късното изпълнение се явява негодно да задоволи кредиторовия интерес.
Допуснатата в случая забава не се е отразила върху интереса на кредитора от
изпълнението и поради обявяването на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за
здравното осигуряване е за противоконституционна. Това е станало с Решение № 3
от 08.03.2016 г. по к. д. № 6 от 2016 г. по описа на Конституционния съд на
Република България, което означава, че същото е постановено едва след като
възложеният за изпълнение доклад е бил предаден на възложителя (на 12.02.2016
г.), а и след като работата е била вече приета (на 05.03.2016 г.), като дори и
в противен случай – ако забава беше направила изпълнението негодно – възложителят
не се освобождава от задълженията си по договора, преди последният да бъде
развален. Данни за инициирано от възложителя разваляне на договора, поради
отпаднал за него интерес от изпълнението му не се наблюдават по делото, което
означава, че подобен юридически факт не се е реализирал по отношение на
учреденото договорно правоотношение, което е предмет на съдебен коментар в
настоящия казус.
По делото се установява, че ищците са изпълнили възложената им по силата
на договор № РД-11-395 от 18.09.2015 г. работа, която е била приета от
възложителя, поради което в тежест на последния е възникнало задължение да
заплати уговореното възнаграждение, възлизащо в общ размер на сумата от 249 996,00
лв. Предвид отсъствието на уговорки в противен смисъл възнаграждението се счита
уговорено поравно в полза на двамата изпълнители, поради което всеки от тях е
материално легитимиран да получи половината от уговорената сума, като на
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД М.НА З. следва да бъде
осъдено да заплати на всеки от ищците – М.Р.Р.,
респективно Е.П. – сумата от по 124 983 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение по извършена дейност, свързана с предоставяне на правни услуги
по сключен договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е
издадена фактура № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху вземането
за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда – до
окончателното му изплащане.
2. По
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за
забава върху възнаграждението по договор № РД-11-395 от 18.09.2015 г. за
периода от 04.05.2016 г. до 15.11.2018 г.
С оглед паричния характер на задължението на
възложителя за заплащане възнаграждение за приетата работа, при допусната от последния
забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест възниква задължение за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В чл. 7 от договор № РД-11-395 от 18.09.2015 г. е
предвидено, че възнаграждението за приетата работа се заплаща ов възложителя в
срок от 30 дни, считано от получаване на фактура от изпълнителя. Цитираната
договорна разпоредба разкрива срочния характер на поетото от ответника
задължение за заплащане на уговореното възнаграждение, като в случая по
отношение на момента на изпадането на длъжника в забава приложение намира
нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. По
делото се установява, че изпълнителите са отправили претенцията си за заплащане
на уговореното възнаграждение до М.НА З. с писмо вх. № 26-00-709/07.04.2016 г.
с приложена към него данъчна фактура № 635 от 04.04.2016 г. за сумата от 249
996 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение по договор за правни
услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г. С изтичането на установения съгласно чл. 7
от договора 30-дневен срок за заплащане на възнаграждението, което в случая е
станало на 06.05.2016 г., възложителят е изпаднал в забава по отношение на
задължението за заплащане на дължимото по договора възнаграждение, като в
негова тежест е започнало начисляването на законна лихва за забава, като
санкция за допуснатото закъснение. Предвид размера на следващото се на всеки от
двамата ищци възнаграждение, който съдът приема за установен в размер на сумата
от по 124 983 лв., установения по делото момент на изпадане на ответника в
забава – 09.04.2016 г. – както и периода, за който ищците претендират
заплащането на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че за периода от
07.05.2016 г. /датата следваща – 06.05.2016 г. последният ден, в който
длъжникът е могъл да изпълни без санкцията на забавата/ до 15.11.2018 г. /вкл./
на всеки от ищците се дължи законна лихва за забава в размер на сумата от по 32
046,17 лв. върху следващото се на всеки от тях възнаграждение по договор за
правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г. в размер на сумата от 124 983 лв.
С оглед на изложеното на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
М.НА З. следва да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците – М.Р.Р. и Е.П. – сумата от 31 750,69 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатеното
възнаграждение по договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г.,
дължимо за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г., независимо от това, че
изчисленото от съда обезщетение за забава надвишава посочения размер, доколкото
при произнасянето си съдът е обвързан от принципа на диспозитивното
начало.
3. По исковете с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сума в размер на 3
124,95 лв. – подлежаща на възстановяване на основание чл. 3, ал. 2, т. 7 от договор
за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г. гаранция за добро изпълнение
Предмет на разглеждане на така предявените искове е претенцията на ищците
да им бъде възстановена предоставената в полза на възложителя гаранция за добро
изпълнение по договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г.
Основателността на претенцията е поставена в зависимост от установяването на
следните предпоставки: възникнало в тежест на изпълнителите по договора за
изработка на задължение да представят на възложителя гаранция за добро
изпълнение на възложената им работа; изпълнение на задължението за представяне
на гаранция; осъществяване на условията за възстановявана на гаранцията на
изпълнителите.
По силата на чл. 4, ал. 2, т. 7 от сключения на 18.09.2015 г. между
страните договор за правни услуги в
тежест на ищците, в качеството им на изпълнители, е възникнало задължение да
представят на възложителя гаранция за добро изпълнение, за която е уговорено да
възлиза в размер на сумата от 6 249,90 лв., като в случай на допуснато от
страна на изпълнителите некачествено изпълнение на произтичащите им от договора
задълженията гаранцията ще бъде задържана от възложителя. В случай, че ищците
изпълнят задълженията си по договора на основание чл. 3, ал. 2, т. 7 от
неговите разпоредби за възложителя възниква задължение да освободи
предоставената му гаранция /разбирай да я върне на внеслите я субекти/ в срок
от 60 календарни дни след датата на изпълнение на договора.
По делото не се спори, а и се установява от представеното като писмено
доказателство платежно нареждане от 07.09.2015 г., че ищците са изпълнили задължението
си по чл. 4, ал. 2, т. 7 от договора като са превели по банкова сметка ***ата
от 6 250,00 лв. /при дължима гаранция в размер от 6 249,90 лв./,
представляваща гаранция за добро изпълнение на задълженията им по договора.
Установява се на следващо място, че ищците са изпълнили възложената им работа, като същата е била приета от възложителя не по-късно от
05.03.2016 г. по реда на чл. 5, ал. 3 от договора. Така 60-дневения срок за
освобождаване на гаранцията е започнал да тече, считано от 05.03.2016 г. и
съответно е изтекъл на 05.05.2016 г., от която дата на основание чл.
3, ал. 2, т. 7 от договора в тежест на възложителя е възникнало задължение да
възстанови внесената от изпълнителите гаранция за добро изпълнение, като
заплати на всеки от тях сумата от 3 124,95 лв.
С оглед на изложеното на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД М.НА
З. следва да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците – М.Р.Р. и Е.П. – сумата от 3 124,95 лв., представляваща
подлежаща на възстановяване гаранция за добро изпълнение по договор за правни
услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху вземането
за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда – до
окончателното изплащане на задължението.
4. По исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава върху вземането за
възстановяване на внесена гаранция за добро изпълнение по договор № РД-11-395
от 18.09.2015 г. за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.
С оглед паричния характер на задължението на възложителя по чл. 3, ал. 2,
т. 7 от договора за възстановяване на внесената от изпълнителите гаранция за
добро изпълнение, при допусната от него забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на възложителя възниква задължение за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 7 от договор № РД-11-395 от 18.09.2015 г.
внесената от ищците гаранция за добро изпълнение подлежи на освобождаване в
срок от 60 календарни дни след датата на изпълнение на договора. Посочената
разпоредба обуславя срочния характер на задължението за освобождаване на
гаранцията, като в случая по отношение на момента на изпадането на длъжника в
забава приложение намира нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая ответникът е приел работата на 05.03.2016 г., като с
изтичането на 60-дневния срок за освобождаване на гаранцията, което в случая е
станало на 05.05.2016 г., той е изпаднал
в забава, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест е започнало
начисляването на законна лихва. Предвид размера на подлежащата на
възстановяване на всеки от двамата ищци гаранция, установеният по делото момент
на изпадане на ответника в забава – 06.05.2016 г. /денят следващ изтичането на
възможният срок за несанкционирано изпълнение/ – както и периода, за който
ищците претендират заплащането на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът
намира, че за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г. на всеки от ищците се
дължи законна лихва за забава в размер на сумата от по 788,62 лв. върху подлежащата
на възстановяване на всеки от тях част от внесената гаранция за добро
изпълнение по договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г. в размер на
сумата от по 3 124,95 лв.
5.
По предявеният и приет за съвместно разглеждане насрещен иск имащ правно
основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл. 8 от договор за
правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г.
Предмет на разглеждане на предявения от М.НА З. насрещен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е парично вземане срещу всеки от двамата
изпълнители по договор за правни услуги № РД-11-395 от 18.09.2015 г. – М.Р.Р. и Е.П. – за заплащане на сумата от по 12 498,30 лв.,
представляваща изражението на договорна неустойка начислена по смисъла на чл. 8 от договора. Основателността на
предявената за разглеждане претенция е поставена в зависимост от установяването
на следните предпоставки: наличието на сключен между страните договор за
изработка, по силата на който в тежест на ответниците по насрещния иск е
възникнало обезпечено с неустойка задължение; допуснато от страна на
ответниците неизпълнение от вида, за който е предвидено заплащането на
неустойка в претендирания размер.
Между страните не е спорно, като в хода на разглеждане на главните искове
по делото се установи, че между М.Р.Р. и Е.П.,
обединени в А.С.„Ъ.И Я.“, от една страна, в качеството им на изпълнители, и М.НА
З., от друга страна, в качеството му на възложител, са възникнали облигационни
отношения, произтичащи от сключен между тях договор № РД-11-395 от 18.09.2015
г., по силата на който за ответниците по насрещните искове е възникнало
задължение да изготвят правен анализ, необходим за разработвания от М.НА З.
проект за наредба за определяне на основния и допълнителния пакети медицинска
помощ, издавана на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване,
със съдържание съгласно чл. 1, ал. 1 т. 1.1. до 1.4. от договора, както и да
осъществяват подпомагане от правна страна при разработването на механизъм за
определяне на дейности от извънболнична медицинска помощ по приоритетни
заболявания, които да бъдат включени в основния и допълнителния пакети, и на
икономически анализ за определяне на необходимото финансиране за тях (чл. 1,
ал. 2, т. 2.1. от договора), и методология за остойностяване на клинични пътеки
(чл. 1, ал. 2, т. 2.2. от договора), което следва да бъде изпълнено в срок от
четири седмици, считано от датата на сключване на договора, т. е. в срок до
16.10.2015 г. В чл. 8 от договора е предвидено, че при виновно неизпълнение на
договорното задължение изпълнителите дължат на възложителя неустойка в размер
до 10% от договореното възнаграждение.
В случая по делото се установява, че на 12.02.2016 г. изпълнителите са
представили на М.НА З. окончателния вариант доклада по чл. 1, ал. 1 от
договора, като същият е бил приет от възложителя по реда на чл. 5, ал. 3 от
договора на 05.03.2016 г. Независимо от допуснатата забава – работата е
следвало да бъде изпълнена в срок от четири седмици от датата на сключване на
договора или до 16.10.2015 г., като
окончателният доклад е предаден едва на 12.02.2016 г. – уговорената в случая
неустойка не е заложена като санкция за вреди настъпили от забавено изпълнение,
а служи за обезщетяването на такива произлезли от допуснато пълно неизпълнение
на договорните задължения носени от изпълнителите по договора. В този контекст
доколкото видът на претендираната неустойка не кореспондира на вида на
допуснатото в случая неизпълнение предявеният от М.НА З. насрещен иск следва да
бъде отхвърлен, като недоказан в своето основание.
Относно
отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в
настоящото дело сезирания съд, приема следното:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда
единствено в полза на ищците по главните искове – М.Р.Р.
и Е.П. – които чрез процесуалния си представител своевременно са въвели
процесуално искане за присъждане на направените разноски за водене на делото,
придружено от доказателства за реалното им извършване. Общият размер на
заявените за присъждане в полза на ищците разноски възлиза на сумата от 21
348,98 лв., от които 12 852,98 лв. – държавна такса, 7 996,00 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 550,00 лв. – депозит за вещо лице. При
осъществена проверка на наличните по делото доказателства за реалната направа
на тези разходи визирани, като подлежащи на репариране разноски в полза на
ищеца, се констатира, че реално направени са разноските за държавна такса и
депозит за вещо лице, но не и тези за заплатен адвокатски хонорар относно
оказана адвокатска защита във връзка с процесуалното представителство на ищците
по делото. В материалите по делото са налице единствено пълномощни разкриващи
учредяването на представителната власт в полза на адвокат – Ч., но няма
доказателства за уговаряне, респективно заплащане на адвокатско възнаграждение
от двамата ищци в полза на техния процесуален представител по делото, което
изключва право им да получат присъждане на разноски твърдени от тях, като
такива сторени за покриването на адвокатски хонорар в размер на сумата от 7
996,00 лв. По тази причина на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право да
получат присъждане на разноски в размер на сумата от общо 13 402,98 лв.,
като доколкото същите са извършени поравно между двамата ищци, то в полза на
всеки от тях следва да бъде присъдена сума от по 6 701,49 лв. Предвид
неприсъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, то безпредметно се
явява обсъждането на своевременно въведеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.НА
З., с БУЛСТАТ *****, и адрес: гр. София, пл. „*****, да заплати в полза на М.Р.Р., с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 124 983,00 лв. – незаплатено и припадащо му се възнаграждение
по извършена дейност в качеството му на съдружник в А.С.„Ъ.И Я.“, с БУЛСТАТ *****свързана
с предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги с №
РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното
вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА М.НА З., с БУЛСТАТ *****, и адрес:
гр. София, пл. „*****, да заплати в полза на Е.П., гръцки гражданин, роден на ***
г., притежаващ паспорт № AN *****, издаден на *****г. от N.P.C, със съдебен
адрес ***, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 124 983,00 лв. – незаплатено и припадащо му се възнаграждение по
извършена дейност в качеството му на съдружник в А.С.„Ъ.И Я.“, с БУЛСТАТ *****свързана
с предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги с №
РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното
вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА М.НА З., БУЛСТАТ *****, с адрес:
гр. София, пл. „*****, да заплати в полза на М.Р.Р.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
в размер на 31 750,69 лв. – съставляваща припадащо му се обезщетение за
забава в качеството му на съдружник в А.С.„Ъ.И Я.“, с БУЛСТАТ *****, което
възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг /124 983,00
лв./, която е дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 04.05.2016
г. до 06.05.2016 г.
ОСЪЖДА
М.НА З., БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. София, пл. „*****, да заплати в полза на
Е.П.,
гръцки гражданин, роден на *** г., притежаващ паспорт № AN *****, издаден на *****г.
от N.P.C, със съдебен адрес ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 31 750,69 лв. – съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в
качеството му на съдружник в А.С.„Ъ.И Я.“, с БУЛСТАТ *****, което възлиза в
размер на законната лихва изчислена върху главния дълг /124 983,00 лв./, която
е дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 04.05.2016
г. до 06.05.2016 г.
ОСЪЖДА
М.НА З., с БУЛСТАТ *****, и адрес: гр. София, пл. „*****, да заплати в полза
на М.Р.Р., с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с
чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3 124,95 лв. – представляваща
подлежаща на възстановяване и припадаща му се част от внесена гаранция за добро
изпълнение, в качеството му на съдружник в А.С.„Ъ.И Я.“, с
БУЛСТАТ *****, която е уговорена във връзка със сключен договор за правни
услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главното
вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА
М.НА З., с БУЛСТАТ *****, и адрес: гр. София, пл. „*****, да заплати в полза
Е.П.,
гръцки гражданин, роден на *** г., притежаващ паспорт № AN *****, издаден на *****г.
от N.P.C, със съдебен адрес ***, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3 124,95 лв. – представляваща подлежаща на
възстановяване и припадаща му се част от внесена гаранция за добро изпълнение,
в качеството му на съдружник в А.С.„Ъ.И Я.“, с БУЛСТАТ *****, която е уговорена
във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от
16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА
М.НА З., БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. София, пл. „*****, да заплати в полза на М.Р.Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 788,62 лв. – съставляваща припадащо му се
обезщетение за забава в качеството му на съдружник в А.С.„Ъ.И Я.“, с БУЛСТАТ *****,
което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг /3
124,95 лв./, която е дължима за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.
ОСЪЖДА
М.НА З., БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. София, пл. „*****, да заплати в полза на
Е.П.,
гръцки гражданин, роден на *** г., притежаващ паспорт № AN *****, издаден на *****г.
от N.P.C, със съдебен адрес ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 788,62 лв. – съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в
качеството му на съдружник в А.С.„Ъ.И Я.“, с БУЛСТАТ *****, което възлиза в
размер на законната лихва изчислена върху главния дълг /3 124,95 лв./, която е
дължима за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.НА З., с БУЛСТАТ *****, и адрес: гр. София, пл. „*****, срещу М.Р.Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, насрещен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер от 12 498,30 лв. – представляваща договорна
неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 8 от сключения договор за
правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.НА З., с БУЛСТАТ *****, и адрес: гр. София, пл. „*****, срещу
Е.П.,
гръцки гражданин, роден на *** г., притежаващ паспорт № AN *****, издаден на *****г.
от N.P.C, със съдебен адрес ***, насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер от
12 498,30 лв. – представляваща договорна неустойка, която е уговорена по
смисъла на чл. 8 от сключения договор за правни услуги с № РД-11-395 от
18.09.2015 г.
ОСЪЖДА
М.НА З., БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. София, пл. „*****, да заплати в полза на М.Р.Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 6 701,49 лв. – представляваща
подлежащи на присъждане разноски сторени от страната във връзка с водене на
производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
М.НА З., БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. София, пл. „*****, да заплати в полза на
Е.П.,
гръцки гражданин, роден на *** г., притежаващ паспорт № AN *****, издаден на *****г.
от N.P.C, със съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 6 701,49 лв. – представляваща подлежащи на присъждане разноски
сторени от страната във връзка с водене на производството пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: