Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.09.2016
г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
РУБИЕВА
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
при участието на
секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Рубиева в.гр.дело № 4221 по
описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
чл.273 ГПК.
С решение № III-82-36 от
31.08.2015Г., постановено
по гр.д. №31194/2014г., по описа на
СРС, 82 с-в, „Н.А.С.“ ЕООД е осъдено да заплати на Е.А.М., действаща
като майка и законен представител на Л.А.И., сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане,
настъпило на 03.04.2014г. в специализиран детски клуб „Н.А.С.“, управляван и
стопанисван от ответното дружество, находящ се в търговски център „Скай Сити“,
гр. София, изразяващи се в болки, страдания, стрес и затруднения в ежедневието
от счупване на лявата ръка, ведно със законна лихва за забава, считано от
датата на увреждането – 03.04.2014г. до окончателното заплащане на сумата, като
предявеният иск е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 15 000 лева като неоснователен.
Решението-в отхвърлителната му част е
обжалвано от ищеца – Л.А.И., представляван
от
неговата майка и законен представител Е.А.М. с възражения за неправилност.
Ищецът, представляван от своята майка, релевира възражения, че първоинстанционния
съд е определил неоснователно занижен размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди. Твърди, че при определяне на обезщетението съдът не е
съобразил възрастта му, обстоятелството, че ще изпитва болки при промяна на
времето и натоварване на ръката за около двегодишен период от време,
отраженията на травмата върху психиката му, преживения силен дискомфорт и
неудобство от невъзможността му да се справя сам с обичайните си ежедневни
нужди, преживения стрес, настъпилите проблеми със съня, отказа му да контактува
с връстниците си. Прави искане решението в отхвърлителната му част да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена в
пълния предявен размер.
Решението-в осъдителната му част е
обжалвано от ответН.а по делото - „Н.А.С.“ ЕООД с възражения за неправилност.
Твърди, че първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал събраните
гласни доказателства при разпита на свидетеля И., която е единственият очевидец
на инцидента, като в същото време е кредитирал показанията на свидетеля С.З.,
която не е била очевидец на инцидента и е в близки приятелски отношения с
майката на пострадалия. Сочи, че именно детето на свидетелката С.З. е бутнало
ищеца, което действие е било единствена причина за настъпване на процесното
увреждане. Поддържа, че необосновано е прието, че в детския клуб е следвало да
се извършват единствено и изключително игри, свързани с творческа дейност и
изкуство, без това да е подкрепено от доказателствата по делото. Излага съображения,
че съдът не е извършил изчерпателен разпит на свидетеля Д. И., като единствено
е посочил, без Н.акви аргументи, че дейността по прескачане на възглавници била
нетипична за клуба, от което в частност е извел и основание за ангажиране
отговорността на ответното дружество. Навежда доводи, че процесната игра, при
която е настъпило процесното увреждане, е „скачане от/на възглавници“, а не
„прескачане на възглавници“, както е посочил първоинстанционният съд. Направено
е искане за преразпит на свидетелката Д. И. и допускането на разпит на лицето М.Н.
К.-К.. Жалбоподателят прави искане въззивният съд да отмени решението на
районния съд в обжалваната от дружеството част и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск.
Ищецът по делото - Л.А.И., чрез
неговата майка и законен представител Е.А.М., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозирал
отговор, в който е оспорил въззивната жалба на ответН.а с доводи, че решението
в обжалваната част е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Поддържа, че
показанията на свидетеля З. се отнасят до факти и обстоятелства, които не са
спорни по делото. Счита, че същите са логични, последователни и достоверни.
Твърди, че показанията на свидетеля Д. И. следва да се преценяват по правилата
на чл. 172 ГПК, доколкото тя е служител в ответното дружество и има интерес да
дава показания в полза на работодателя си, като отрича своята вина, обуславяща
отговорността на работодателя й по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Противопоставя се на искането за допускане на преразпит на свидетеля Д. И. и
разпит на М.Н.
К.-К. като преклудирано. Отделно от това твърди, че ответН.ът сам е посочил, че
Д. И. е била единствен очевидец на инцидента и в този смисъл е налице
противоречие в изложените във въззивната жалба твърдения, което навежда извода
за недобросъвестност от негова страна при ангажиране на доказателства в своя
защита. Поддържа, че в първоинстанционното производство е предоставена
възможност на ответН.а по делото да представи доказателства относно характера
на дейността на клуба, което не е сторено от негова страна, поради това счита,
че съвсем логично съдът е приел, че характера на дейност на подобен тип
заведение – детски клуб, включва дейности, свързани с творчество, изкуство и
игри, които са безопасни за здравето на посетителите.
С определение в о.с.з. на 30.06.2016г.
настоящият състав е допуснал разпит на лицето М.Н. К. – К..
В рамките на устните състезания страните
заявяват становище, с което поддържат подадените от тях въззивни жалби, като в
същото време оспорват жалбата на насрещната страна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на което
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложено, извършването на тази работа. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Лицата, които са възложили работата, във връзка с
която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност.
По делото не се спори, че на
03.04.2014г. ищецът е посетил специализиран детски клуб „Н.А.С.“, собственост
на ответН.а, находящ се в търговски център „Скай Сити“, където е бил под
надзора на служителка на ответН.а Д. И.. Не се спори между страните, че по
време на престоя си е претърпял телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявата предмишница без размествания. По делото не се спори, че Д. И. е била в
трудово правоотношение с ответН.а към датата на процесното увреждане.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД, като е счел, че доколкото увреждането не е
настъпило при използването на съоръжение, а при импровизирана игра,
служителката на ответН.а е следвало да използва методи за занимание на децата,
които клубът предлага на посетителите си и при които те не биха били изложени
на опасност от вреди.
По доводите в жалбата на ответН.а въззивният съд намира следното:
ВъззивН.ът - ответН.излага доводи, че първоинстанционният
съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля С.З., доколкото е в близки
приятелски отношения с майката на ищеца. От показанията на свидетеля С.З. се
установява единствено датата на процесното увреждане, както и че ищецът е
посетил детския център, собственост на ответН.а – обстоятелства, по отношение
на които не е налице спор между страните. В този смисъл,
кредитирането на тези показания не би оказало влияние върху решението по делото
и възражението на ответН.а в тази насока е неоснователно.
Във въззивната жалба на ответН.а се твърди, че
първоинстанционният съд, без да са налице доказателства за това, е приел, че в
детския клуб е следвало да се извършват единствено и изключително игри,
свързани с творческа дейност и изкуство, както и че заниманието по прескачане
на възглавници била нетипична за клуба, от което е извел и основанието за
ангажиране отговорността на ответното дружество. Настоящият състав намира
следното: В решението си първоинстанционният съд е приел, че служителят на
ответН.а, упражняващ надзор върху ищеца и другите деца, които са били в детския
център към момента на увреждане, е подбрал занимание, което
по същността си излага посетителите на клуба на риск от увреждане с оглед
възрастта им. Това е решаващият довод на съда и оглед него той е преценил, че е
налице вина у служителя Д. И.. Дори да се приеме, че въпросното занимание е
типично за клуба и че ответН.ът не се е задължил да предоставя занимания,
свързани с творческа дейност и изкуство, то значим за делото остава въпросът
дали поведението на служителя на ответН.а е виновно и в този смисъл - налице ли
са обстоятелства по делото, които да оборват въведената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция за виновност на поведението му.
За да се обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД следва да се докаже, че поведението на служителя на ответН.а съответства на
модела на дължимата грижа при упражняването на конкретния вид дейност, а именно
-осъществяването на надзор над деца. Нито в първоинстанционното производство,
нито пред настоящата инстанция е проведено доказване, което да установява със
степен на сигурност това обстоятелство. Още повече в конкретния случай са
налице данни, че служителят на ответН.а не е положил тази грижа при изпълнение
на трудовите си задължения. Децата, като субекти на правото по смисъла на чл. 2
от Закона за закрила на децата, се ползват със специална защита, чрез която
държавата гарантира тяхното нормално, спокойно израстване и оформяне като
личности. Останалите субекти на правото, които имат задължение да полагат грижи
за децата, следва да преценяват поведението си с оглед ранния етап на
психо-физическото им развитие. От показанията на служителката на ответН.а става
ясно, че тя е избрала занимание за децата, представляващо „подскачане върху
възглавници“, при което, по данни на служителката, докато е бил в процес на
скачане, ищецът е бил избутан от друго дете – посетител на детския клуб. Настоящият
състав счита, че избраното от служителката Д. И. занимание е рисково за
здравето на деца на видима, според показанията й, възраст между 3 и 6 години,
като се имат предвид нестабилната опора, която възглавниците създават и
ненапълно развитите опорно-двигателна система и двигателни умения на деца на
тази възраст. Още повече това занимание не се е осъществявало на предназначено
за ползването от деца специализирано съоръжение с предвидени за осигуряването
на безопасността им механизми, а чрез импровизираното нареждане на възглавници
на пода. От друга страна, служителката на ответН.а свидетелства, че докато е
нареждала останалите деца в редица е видяла с периферното си зрение как ищецът
пада на земята. От това обстоятелство може да се направи извода, че тя не е
осъществявала постоянен надзор върху децата, които са били в процес на скачане.
С оглед на това следва да се счете, че служителят на ответН.а Д. И., която е
осъществявала надзор над децата в детския център към момента на процесното
увреждане, не е положила дължимата грижа.
От ответН.а е наведено оплакване, че процесното
увреждане не е в причинна връзка с поведението на негов служител, а с това на
трето лице –дете, посетител на детския център. На първо място, настоящият съдебен
състав счита, че това възражение е неоснователно. Служителката на ответН.а е
имала задължение за осъществяване на надзор и по отношение на това дете, като
полага грижи то да не извършва опасни действия по отношение на себе си и
околните деца. В този смисъл ответН.ът не може да сочи обстоятелства, освобождаващи
го от отговорност, които са последица от негово противоправно поведение.
На
следващо място, това възражение е и недоказано. За установяването му са
ангажирани показанията на свидетелите Д. И. и М. К.-К.. Първата свидетелка е
служител на ответН.а и има пряк интерес предявеният иск да бъде отхвърлен, с
оглед на това показанията й на основание чл. 172 от ГПК не се кредитират от
въззивния съд. По отношение показанията на втората свидетелка, дадени пред
настоящия въззивен състав: Същите са допустими, на основание чл. 266, ал.2 от ГПК, с оглед изложеното от нея, че през месец септември 2015г. се е видяла със
собствеН.а на „Н.А.С.“ ЕООД и му е съобщила за случка, на която тя е
присъствала. Показанията на свидетелката обаче не съдържат данни за
релевантните по делото обстоятелства. Същата заявява, че не е посещавала
детския клуб на дата различна от четвърто число на съответния месец, докато
процесната случка е била на 03.04.2014г. На следващо място, свидетелката не е
сигурна за пола на децата, които е видяла да се блъскат, пресъздава видяното от
нея с „едно детенце блъсна друго“, „двете деца май бяха момченца“. С оглед на констатираното
несъответствие и несигурност, съдържащи се в показанията на тази свидетелка,
същите не могат да бъдат ценени. Ето защо, следва да се счете за недоказано
твърдението на ответното дружество, че ищецът е понесъл увреждане в следствие
на избутването му от страна на друго дете посетител на детския клуб. Предвид
гореизложеното следва да се приеме, че доколкото служителката на ответН.а Д. И.
е избрала неподходящо и опасно занимание за децата-посетители на детския клуб е
налице причинна връзка между поведението на служител на ответН.а и процесното
увреждане.
По отношение на следващата предпоставка
необходима, за да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество: От заключението
на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че ищецът е получил
травматологично увреждане - счупване на лява предмишница без размествания.
Установява се, че е проведено лечение, чрез поставяне на гипсова имобилизация
за 25 дни, като лицето е приемало болкоуспокояващи за съпровождащите силни
болки. След свалянето на гипса е проведена рехабилитация под контрол на
майката. По прогнози на вещото лице, ищецът ще изпитва болки при промяна на
времето и при по-голямо натоварване на лявата ръка за период около две години
след свалянето на гипса. От показанията на свидетеля Д.С.-вуйна на ищеца, се
установява, че по-време на възстановителния период ищецът не е могъл да се
обслужва, като е разчитал изцяло на майка си - не можел да се храни и облича,
нито да ходи до тоалетната, без нейна помощ. От показанията й се установява, че
ищецът е ограничил контактите си с други деца и е станал по-предпазлив, като постоянно
е предпазвал ръката си, както и че е изпитвал болки
при промяна на времето. Съдът изцяло кредитира тези показания, тъй като същите
са дадени в резултат на преки впечатления и не противоречат на останалите
събрани по делото доказателства. Въпреки роднинските отношения на този свидетел
с ищеца, за наличието на неимуществени вреди непосредствено впечатление имат
по-скоро близките хора на пострадалото лице, най-вече членове на неговото
семейство, отколкото лица извън този кръг – така Решение № 258 от 9.02.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 3802/2008 г., III г. о., ГК. С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът е понесъл неимуществени вреди от претърпяното на 03.04.2014г.
увреждане.
Предвид изложеното по делото са установени
всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД – ищецът е
претърпял увреждане, изразяващо се в счупване на лява предмишница, настъпило в
следствие на виновно и противоправно поведение на служител на ответН.а - Д. И..
С оглед на това въззивната жалба на ответното дружество е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
По въззивната жалба на ищеца:
Във въззивната жалба на ищеца е наведен довод,
че първоинстанционният съд е определил твърде ниско, с оглед обстоятелствата по
делото, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от ответното дружество,
както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по
справедливост. Размерът на претърпените от него болки, страдания и неудобства
следва да се определи към датата на увреждането – 03.04.2014г. Съдът съобрази
характера на увреждането – счупване на лява предмишница, без размествания;
ниската възраст на ищеца - същият е бил на 4 години; обстоятелството, че
лечението е продължило за 25 дни, съпроводено от силни болки,
за които се е налагало да се приемат болкоуспокоителни; че се очаква да изпитва
болки при промяна на времето в период от две години след настъпването на
увреждането; че във възстановителния период ищецът не е могъл да се обслужва
сам и е бил изцяло зависим от майка си. Следва да се имат предвид и
психологическите, и социални смущения настъпили у ищеца – той е станал
необщителен спрямо неговите връстници, както и предпазлив по отношение използването
на увредената си ръка. С оглед на посочените
обстоятелства и като съобрази актуалната съдебна практика, действала към
релевантния момент, и критериите в ППВС № 4/1968г., съдът счита, че дължимото
от ответН.а на ищеца обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер
на 10 000 лв., като
искът следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 15 000 лв.
Тъй като изводите на въззивния и първоинстанционния съд частично съвпадат,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която искът e отхвърлен за разликата над сумата от 3000 лв. до сумата от 10 000 лв., като разликата от 7000лв. ответН.ът
следва да бъде осъден да заплати. В останалата обжалвана част решението на СРС
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора пред въззивната
инстанция, право на разноски има въззивН.ът-ищец, с оглед уважената част на
въззивната жалба.
В о.с.з от 30.06.2016г. от страна на ответН.а е
направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за
правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 1000 лв. Минималното адвокатско възнаграждение, определено по
правилата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., е в размер на 980 лв. Незначителната
разлика между двете суми, както и обстоятелството, че делото демонстрира
фактическа сложност, не налагат намаляването му поради прекомерност. С оглед на
това възражението на ответН.а за прекомерност се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
При този изход на спора ответН.ът дължи на
ищеца заплащане на направените от последния разноски пред първата инстанция в
размер на още 382.67 лв., съобразно уважената част на иска, както направени
разноски пред въззивната инстанция в размер на 719.20 лв., съобразно изхода по
въззивната жалба. Ищецът дължи на ответН.а заплащане на направените от
последния разноски пред първата инстанция в размер на 323.33 лв., съобразно
отхвърлената част на иска, като над тази сума решението на районния съд следва
да бъде отменено. ОтветН.ът не претендира присъждане на направените във
въззивното производство разноски. ОтветН.ът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 280лв., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № III-82-36 от 31.08.2015 год., постановено по гр.дело №31194/2014г., от СРС, 82 с-в, в следните
части:
-
в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Л.А.И., ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител Е.А.М., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес:***, чрез адвокат Л.Б. против "Н.
А.С." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
*********, ап. офис 2 иск за заплащане на основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. с
чл.52 ЗЗД на разликата над сумата от
3000 лв. до сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане,
настъпило на 03.04.2014 г. в специализиран детски клуб „Н.А. С.“, управляван и
стопанисван от ответН.а, изразяващи се в болки страдания, стрес и затруднения в
ежедневието от счупване на лявата ръка, ведно със законната лихва за забава
считано от датата на увреждането – 03.04.2014г. до окончателното заплащане на
сумата;
-
както и в частта, в която Л.А.И.,
представляван от своята майка и законен представител Е.А.М. е осъден да заплати
на „Н.А.С.“ ЕООД разноски по делото пред СРС, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
над сумата от 323.33лв. до присъдения размер от 776лв.
и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА "Н. А.С." ЕООД да заплати на Л.А.И., представляван от своята майка и
законен представител Е.А.М., на
основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 7 000 лв. /седем хиляди
лева/, представляваща разликата над сумата от 3 000 лв. до сумата от
10 000 лв., обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане, настъпило на 03.04.2014 г. в специализиран
детски клуб „Н.А. С.“, управляван и стопанисван от ответН.а, изразяващи се в
болки страдания, стрес и затруднения в ежедневието от счупване на лявата ръка,
ведно със законната лихва за забава считано от датата на увреждането –
03.04.2014г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА
"Н.А.С." ЕООД да заплати на Л.А.И.,
представляван от своята майка и законен представител Е.А.М., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от още 382.67 лв., сторени разноски по
делото пред СРС.
ОСЪЖДА
"Н.А.С." ЕООД да заплати на Л.А.И.,
представляван от своята майка и законен представител Е.А.М., на основание чл.
78, ал.1 ГПК, сумата от 719.20лв. –
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
"Н. А.С." ЕООД да заплати по сметка на СРС сумата от 280лв., на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/