РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 26 март 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И. Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 367 по описа за 2016 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 109 от ЗС,
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Подадена
е искова молба от В.И.В., ЕГН **********
и С.Д.В., ЕГН **********,*** чрез адв. С.С. *** против ответниците В.Н.И.
*** и И.Н.И. ***, с която са предявени обективно и субективно съединени искове:
осъдителен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС - за признаване за установено, че
ищците са собственици на 58 кв. м. в южната част на дворно място, цялото от 900
кв. м., представляващо парцел ІІІ-483 в кв. 17 по плана на с. Петревене при
съседи: от две страни улици, Н. И. П., В.В.М.,
Г.И.П., н.ци И.Б., н-ци Н. Н., както и на жилище, състоящо се от пет стаи и
мазе, представляващо самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, построена
в имот пл. № 483 в кв. 17 по плана на с. Петревене ведно с припадащите им се
общи части на сградата и с припадащата им се част от прохода под нея, находящ
се в с. Петревене на ул. "Х.Д." и за осъждане на ответниците да
отстъпят собствеността и предадат владението върху тези 58 кв. м., които са
отразени в комбинирана скица и обозначени в червен цвят; негаторен иск с правно основание чл. 109
от ЗС - за осъждане на ответниците
да осигурят достъп на ищците до жилището
и дворното им място през намиращия се проход под жилищната сграда, построена в
имот пл. № *** в кв. 17 по плана с. Петревене чрез отключване и премахване на
всички поставени от тях прегради като възстановят предишното положение;
установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - за
признаване за установено в отношенията с ответниците, че ищците са собственици
на самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл. № 483
в кв. 17 по плана на с. Петревене, както и че е допусната грешка в кадастралния
план на селото чрез невярното отразяване на тази сграда като две самостоятелни
двуетажни жилищни сгради с проход, принадлежащ само на сградата в парцел
VІІІ-483 в кв. 17 по плана на с. Петревене; акцесорно искане с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК - за отмяна или изменение на нотариален акт
№ 82 том І изд. по нот. дело № 1996 г. на Районен съд Луковит в частта му,
отнасяща се до описанието на построената в дворно място от 890 кв. м.
представляващо парцел VІІІ-483 в кв. 17 по плана на с. Петревене двуетажна
жилищна сграда, която невярно е отразена като самостоятелна жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв. м. и разгъната площ от 162 кв. м. вместо да бъде
отразена като самостоятелен обект /жилище/ в двуетажна жилищна сграда, попадаща
в имот пл. № 483 в кв. 17 по плана на с. Петревене, която не включва цялата
площ на прохода, а само припадащите се ид. части от него, съответстващи на
застроената площ на жилището на ответниците, както и да се заличи израза
"уредени регулационни отношения".
Ищците твърдят, че съгласно нот. акт № ***,
т. І, н. д. № 943/1933 г. на Районен съд Луковит са собственици на недвижим
имот: дворно място от 900 кв. м., представляващо парцел ІІІ-483 в кв. 17 по
плана на с. Петревене, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда
на два етажа със застроена площ от 55 кв. м., състояща се от пет стаи и мазе,
както и лятна кухня и стопански сгради, което дворно място е с уредени
регулационни сметки, при съседи: от две страни улици, Н. И. П., В.В.М., Г.И.П.а,
н-ци И.Б., н-ци Н. Н.. Твърди се, че ответниците са наследници на Н. И. П. и са собственици на съседния УПИ VІІІ-483 в
същия квартал по плана на с. Петревене съгласно нот. акт № **, т. І, н. д. №
174/1996 г. на РС Луковит. Твърди се, че ответниците преместили част от
оградата си между двата имота и по този начин заели 58 кв. м. от имота на ищците.
Въпреки, че ответниците били предупредени да освободят незаконно заетата част,
тъй като ищците имали издадени строителни книжа за изграждане на ограда по
регулационната линия с имота на ответниците, последните не сторили това. Твърди
се, че с решение по гр. д. № 415/2014 г. по описа на РС Луковит, потвърдено с
решение № 55/02.03.2016 г. по в. гр. д. № 638/2015 г. на ЛОС, бил отхвърлен
предявения от ответниците против В.И.В. (ищец по настоящето дело) иск по чл.
109 от ЗС за освобождаване на площ от 20 кв. м., представляваща обособен вход
откъм ул. "Х.Д." за жилищна сграда от складираните върху нея дърва и
багаж, която площ по плана на с.
Петревене е част от УПИ VІІІ-483 в кв.
17 (парцела на ответниците).
Навеждат се твърдения, че ищците и
ответниците са собственици на жилища, представляващи самостоятелни обекти в
една жилищна сграда в режим на етажна собственост, с обща конструкция и общ
покрив, като въпросната площ от 20 кв. м. представлява общ вход на сградата.
Твърди се, че в одобрения със заповед № 89/1991 г. дворищнорегулационен план на
с. Петревене невярно е отразено, че
съществуват две масивни жилищни сгради, попадащи съответно в парцел ІІІ (на
ищците) и в парцел VІІІ (на ответниците),
вместо действителното положение – съществува една жилищна сграда с общ
вход. Твърди се, че незаконосъобразно
общият вход е отразен като попадащ само в парцела на ответниците, което
е довело до неоснователно включване на квадратурата му в застроената площ на
жилищната сграда в парцела на ответниците. Във връзка с тези грешки в плана на
с. Петревене ищецът В.И.В. *** с искане за изменение на одобрения при
съществени закононарушения регулационен план, придружено с мотивирано
предложение за изменението. Отговор от Община Луковит не се получил, а само
писмо от кмета на Община Луковит на основание чл. 26 от АПК. Преди да подаде
заявлението Община Луковит уведомила ищеца В.И.В., че в случая е налице спор за
материално право, който следва да се реши по съдебен ред. Това мотивирало
ищците да считат, че е налице грешка в кадастралния план, която е предизвикала
грешка в регулационния план на селото.
Твърди се, че в предходния действащ
регулационен план на с. Петревене жилищната сграда на страните по делото не е
била отразена и имотът е бил общ, като
от него с новия план от 1991 г. са обособени два самостоятелни парцела. Твърди
се, че при прокарването на регулационната граница между съседните УПИ ІІІ и УПИ
VІІІ в кв. 17 нито са придавани, нито са отнемани площи от чужди имоти, за да е
налице необходимост от уреждане на регулационни отношения, както било посочено
в нотариалния акт на ответниците. В тази връзка се твърди, че нотариалният акт
на ответниците № **, т. І, н. д. № 174/1996 г. на РС Луковит съдържа неверни
факти и обстоятелства относно правото на собственост, изразяващи се в неточно
посочване на квадратурата на жилищната сграда като застроена площ и като разгъната
застроена площ, както и в неточното посочване, че са уредени регулационни
отношения.
Твърди се, че след приключване на
съдебния спор по гр. д. 415/2014 г. на
РС Луковит, ответниците поставили
катинар на входната врата на общия вход и заявили на ищците, че нямат право да
го ползват, тъй като същият попада в
техния парцел. Освен това паркирали лек автомобил в прохода, поставили тухли в
дъното му и сложили там бюфет с цел да осуетят възможността на ищците да
ползват входа за достъп до двора и жилището си. По повод спорната площ и двете
страни сезирали РП Луковит, където била образувана преписка № 425/2016 г., по
която с постановление от 23.08.2016 г. бил постановен отказ да се образува
досъдебно производство. Тъй като през лятото на 2016 г. ответниците многократно
осуетявали достъпа на ищците през входа откъм ул. „Х.Д.“, който се твърди да е
единственият подход към жилището на ищците, последните изпратили покана до
ответниците да възстановят предишното положение, като осигурят на ищците достъп
до общия вход , както и да възстановят предишното положение на ажурната ограда
в дворното място. Поканата била изпратена по пощата с обратна разписка и била
получена от ответниците, но отговор на нея нямало. Ответниците заявили по
отношение на ищците и претенция да освободят застроената площ, която попада над
общия вход, която представлява част от стая към жилището на ответниците, и
която ищците ползвали заедно с общия вход повече от 70 години.
С отговора на исковата молба се изразява
становище за недопустимост на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР с възражението, че
не била проведена административна
процедура пред АГКК, която да е отказала да извърши изменение в кадастралната карта като я попълни или
отстрани грешка в нея поради наличието на спор за материално право.
Възражението е неоснователно, съобразявайки ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. №
8/2014 г., ОСГК, т. 3 - допустимостта на
иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР не е обусловена от предварително провеждане на
административна процедура по констатиране на непълноти или грешки в
кадастралната карта. По същество се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че ищците са собственици на
УПИ ІІІ-483 в кв. 17 по плана на с.Петревене, а ответниците са собственици на
съседния УПИ VІІІ-483 в същия квартал по плана на селото, одобрен със заповед №
89/1991 г., собствеността върху който се твърди да са придобили по давностно
владение и наследство. Оспорва се правото на собственост на ищците досежно
спорната площ – проход от около 20 кв. м. от към ул. „Х.Д.“, тъй като същият
изцяло попада в регулационните граници на техния имот – УПИ VІІІ-483,
представлява единствен вход за този имот, докато за имота на ищците – УПИ
ІІІ-483 е обособен по плана друг вход от друга улица. Твърди се, че не са
завладели претендираните 58 кв. м. от имота на ищците, тъй като липсвало
документ от оторизиран орган по трасирането на регулационната граница между
имотите
В съдебното
заседание ищците вземат участие лично и с процесуалния си представител адв. С.С.
***, която поддържа исковите претенции и моли за уважаването им. Представя
писмени бележки, в които развива подробни съображения за основателността на
исковете.
Ответниците
чрез процесуалния си представител адв. А.З. от САК оспорват исковете и молят да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
Не е спорно, а и
се установява от писмените доказателства по делото, че ищците и ответниците са
собственици на два съседни имота в с. Петревене, обл. Ловеч – съответно УПИ
ІІІ-483 и УПИ VІІІ-483 в кв. 17 по плана на селото. Видно от нот. акт № 467, т.
І, дело № 493/1993 г. на Районен съд Луковит
ищецът В.И.В. е придобил от баща си И.В. П. на основание договор за
покупко-продажба на недвижим имот: дворно място от 900 кв. м. представляващо
парцел ІІІ-483 в кв. 17 по плана на с. Петревене, ведно с построените в това
дворно място жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 55 кв.м., състояща
се от пет стаи и мазе, както и лятна кухня и стопански сгради, което дворно
място е с уредени регулационни сметки и е при съседи: от две страни улица, Н. И.
П., В.В.М., Г.И.П.а, н-ци И.Б., н-ци Н. Н.. Видно от удостоверение за сключен
граждански брак - дубликат, изд. от Община Тетевен ищецът В.В. е придобил имота
в режим на СИО с ищцата С.Д.В..
Видно от нот.
акт № 82, том І, дело № 17/1996 г. на Районен съд Луковит, издаден въз основа
на обстоятелствена проверка, В.И.П.а и ответниците И.Н.И. и В.Н.И. са признати
за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот: дворно
място от 890 кв.м. в чертите на с. Петревене, представляващо парцел VІІІ-483 в
кв. 17 по плана на селото, ведно с потроената в това дворно място двуетажна
полумасивна жилищна сграда състояща се от пет стаи със застроена площ от 80
кв.м. и разгъната площ – 162 кв.м., който имот е с уредени регулационни сметки
и е при граници: шосе София-Плевен, В.И.В., н-ци на П.и Н. Н.и н-ци на М.М.К.. Видно от у-ние за наследници на Н. И.
П., неговата съпруга В.И.П. е починала на 13.02.2005 г. и е оставила за свои наследници
синовете си – ответниците И.Н.И. и В.Н.И..
По делото с
исковата молба е представена комбинирана скица, изработена от правоспособно
лице по геодезия и кадастър, на която е отразено съществуваща в УПИ ІІІ-483
ограда, колорирана в зелен цвят. Съгласно скицата площта, заключена между
оградата и южната регулационна линия на собствения на ищците УПИ ІІІ-483 е 58
кв.м.
По делото са
приложени строителни книжа относно обект
"Ажурна ограда от колове и мрежи, изцяло разположена в УПИ ІІІ-483, кв. 17
по ПУП на с. Петревене, по дворищно-регулационната линия към УПИ VІІІ-483"
- инвестиционен проект - част конструктивна, скица с виза за проектиране,
конструктивно становище и разрешение за строеж № 22/22.05.2014 г.
По делото е
приложен протокол от 14.07.2014 г. за трасиране, означаване и координиране
граница на УПИ ІІІ-483, кв. 17 по КРП на с. Петревене.
От приложеното
към настоящето гр. д. № 415/2014 г. по описа на РС Луковит се установява, че
през 2014 г. В.Н.И. и И.Н.И. (ответници по настоящето дело) са предявили
иск с правно основание чл. 109 от ЗС с
искане за осъждане на В.И.В. (ищец по настоящето дело) да освободи площта от 20
кв.м., част от УПИ VІІІ-483 пл. № 483, в кв. 17 по плана на с. Петревене,
представляваща оособен вход откъм ул. "Х.Д." за жилищна сграда, от
складираните върху нея дърва и багаж. Искът е отхвърлен с решение №
78/03.11.2015 г., потвърдено с решение № 55/02.03.2016 г. на ЛОС по в.гр.д. №
638/2015 г.
Установява се от
писмените доказателства, че ищецът В.И. ***-2937/02.06.2016 г. ведно със скица
и мотивирано предложение за изменение на ПУП - РП, съгласно което се предвижда
промяна на границата между УПИ ІІІ-483 и УПИ VІІІ-483 и предвиждане на тупикова
улица за сметка на УПИ ІІІ-483 и осигуряваща достъп до УПИ VІІІ-483. С
писмо до Община Луковит Вх. №
02-3463/01.07.2016 г. ответниците са заявили несъгласие да се променят
границите на двата УПИ.
От констатациите
и заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, извършена от вещи
лица архитект и геодезист, от приложената към нея комбинирана скица, както и от
обясненията на вещите лица при изслушването им в съдебно заседание, се
установява следното:
Имотът на ищците
и този на ответниците са образувани от един общ имот, който по действащия
регулационен план на с Петревене от 1991 г. представлява имот с пл. № 483 в кв.
17, с лице на две улици - главната улица "Х.Д." и улица с о.т.т.
197-220. Според кадастралния план, въз основа на който е изработен
регулационния план, имот пл. № 483 е застроен с две двуетажни жилищни сгради с
проход помежду им. Сградите и прохода са разположени на уличната регулационна
линия на главната улица и заемат цялото лице на имота. В имота е нанесена
вътрешна ограда, която започва от вътрешната среда на прохода и продължава към
дъното на имота. По този начин дворното място е било разделено на две части,
всяка от които е имала излаз едновременно на главната улица и на улица с о.т.т.
197-220. Проходът е с площ около 22 кв.м. При урегулирането имот пл. № 483 е разделен на два парцела - п.
ІІІ-483 и п. VІІІ-483, като регулационната линия между тях е прокарана по
северната страна на прохода, след това по съществуващата вътрешна ограда и
оттам е продължена до границата с поземлен имот 485. По този начин п. /УПИ/
ІІІ-483 получава лице откъм улицата с о.т.т. 197-220, но е лишен от вход откъм
главната улица, а п. /УПИ/ VІІІ-483 получава целия проход, но остава без
транспортен достъп, който преди това е имал откъм улицата с о.т.т. 197-220. Според
вещите лица по този начин на п. VІІІ-483
е осигурено минимално лице от 10 м съгл. чл. 54, ал. 3, т. 2 от ППЗТСУ (отм.),
но това не е било необходимо, тъй като с. Петревене е населено място от VІІ
функционален тип, а съгл. чл. 53, ал. 3
от ППЗТСУ (отм.) в населените места от четвърти, пети, шести, седми и осми
функционален тип регулационните линии на парцелите се прокарват по имотните
граници, без да се спазват установените размери за лице и повърхност, указани в
чл. 54, ал. 3, т. 1 и т. 2. Вещите лица са категорични, че няма придаваеми
места по отношение на регулационните граници, включително и по отношение на
регулационната граница, разделяща двата парцела /от обясненията на вещите лица
в съдебно заседание/. На приложената по
делото комбинирана скица вярно е отразено, че ответниците са присвоили 58 кв.м.
от парцела на ищците, които 58 кв.м. са обозначени с букви от А до Ж. По
предходния план на с. Петревене от 1923 г., който е и първи регулационен план
на селото, на имот пл. № 483 съответства имот пл. № 283 в кв. 17, чиито граници
почти съвпадат с тези на имот п. № 483. Имот 283 също е с лице на две улици -
главната и второстепенната. От имот 283 са образувани два парцела - п. ІХ, с лице към главната
улица, в който попадат всички съществуващи в имота сгради и п. Х, който е
празен, незастроен, с лице към второстепенната улица. Нанесените в имот пл. №
483 по действащия план две двуетажни жилищни сгради с проход помежду им не
фигурират в плана от 1923 г. В разписния лист към плана от 1923 г. имот 283 е
записан на И. П.. В документите за собственост на страните - нот. акт № **, том
І, дело № 17/1996 г. и нот. акт № 467,
т. І, дело № 493/1993 г. имотите са описани по действащия регулационен план на
с. Петревене от 1991 г. Следващи изменения по отношение УПИ ІІІ-483 и VІІІ-483
в кв. 17 по действащия регулационен план на сеото, не са правени. При огледа на
място, вещите лица са констатирали, че нанесените в плана две двуетажни жилищни
сгради с проход помежду им всъщност представляват една цяла сграда с проход по
средата.Сградата е на два етажа и се състои от две почти еднакви по площ
симетрични половини с проход по средата, което ясно се вижда на приложената
кобинирана скица. Всяка една половина представлява самостоятелно жилище на два
етажа, със симетрично разположени помещения спрямо една средна вертикална ос,
която в първия етаж минава по средата на прохода, а във втория етаж - по
средата на разделителната стена между двете жилища. Вертикалната ос на симетрия
личи и на фасадата към главната улица - всички отвори /прозорците и двете
балконски врати на втория етаж/ са разположени симетрично на прохода, което се
вижда и от приложената към експертизата снимка на главната фасада откъм ул.
"Х.Д.". Вижда се, че това е една цяла сграда, с оща конструкция, общ
покрив и проход. Проходът е разположен по средата на първия етаж. През него се
преминава от главната улица към дворното място, откъдето за всяка половина има
отделен вход /порта/. Във втория етаж и тавана двете жилища са отделени
вертикално с плътна разделителна стена. Откъм улицата от двете страни на
прохода има по едно помещение, съответно собственост на ищците и на
ответниците. Помещението на ответниите има директен достъп /врата/ към улицата,
а в това на ищците вратата е зазидана и оформена като прозорец. Избита е нова
врата в стената към прохода, по която по плана минава регулационната граница
между УПИ ІІІ-483 и УПИ VІІІ-483. Зад голямото поещение към улицата на първия
етаж има по още едно по-малко помещение и вътрешна стълба за втория етаж. На
втория етаж всяко жилище има по три помещения и тераса над прохода. Подовата
конструкция на терасите е обща. Терасите са отделени помежду си с ажурен
парапет, какъвто е и ограждащият. Измерени мащабно по плана площите на двете
жилища и на прохода са, както следва: жилище на ищците: Застроена площ /ЗП/ - 53 кв.м.,
разгъната застроена площ /РЗП/ - 106,5 кв.м., в които съгл. чл. 45, ал. 1 от
Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ, са включени 40% от площта на терасата; жилище
на ответниците: Застроена площ /ЗП/ - 60 кв.м, разгъната застроена площ
/РЗП/ - 120,5 кв.м., в които съгл. чл. 45, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ,
са включени 40% от площта на терасата; Проход: Застроена площ - 22 кв.м.
Няма грешка, отнасяща се до начина на отразяване на местонахождението на
прохода и жилищната сграда, находяща се на ул. "Х.Д." № 29 и
построени в имот пл. № 483 в кв. 17 по плана на селото. При урегулирането на
двата парцела обаче регулационната граница е прокарана по северната страна на
прохода, за да се осигури миниално лице на п. VІІІ-483, въпреки че в случая
това не е било необходимо съгласно цитианата разпоредба на чл. 53, ал. 3 от
ППЗТСУ (отм.). Вещите лица дават заключение, че прохода е функционално свързан
с двете жилища и по предназначение служи за подход към двете жилища и към двете
дворни места от главната улица "Х.Д.".
Над прохода са разположени части от стаи от жилищната сграда на ищците и на
ответниците /описани в техните нот. актове/. Разделителната стена между тях
минава по вертикалната ос над средата на прохода. Проходът попада в парцел
VІІІ-483 в кв. 17 /на ответниците/. Площта на прохода е 22 кв.м. и същата
прилизително вярно е отразена като част от жилищната сграда на ответниците в
нот. акт № 82/1996 г.. По предназначение проходът трява да е обща част,
ползваща се и от двете жилища. Квадратурата от 80 кв.м. ЗП на жилището на
ответниците и 162 кв.м. РЗС е приблизително вярна, която в действителност
включва 60 кв.м. ЗП на жилището и 22 кв.м. ЗП на целия проход. При огледа на
място вещите лица са констатирали, че пред портата в дъното на прохода, през
която ищците влизат в дворното си място, има изградена стена от единични тухли
с височина около 1,20 м, а пред нея - дървен шкаф.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц.П. И., В.П. П. и Б.М.Б..
Св. Ц.П. И. - съсед на имота, сочи, че, както тяхната
къща, така и на страните къщите са на главната улица "Х.Д.", която е
и пътят за София, че къщите са с един
общ покрив (...няма разделено, всичко е с един покрив, слепени са къщите една
до друга..."). Сочи, че къщите са строени преди тя да се е родила - в
периода 1947-1948 г. Свидетелства, че къщите на страните са били на двама
братя - В.И., който е дядо на ищеца В.В.,
и К., който е баща на ответниците.
Къщите са с общ покрив и общ вход, като в едната са живяли дядото и бабата на
ищеца, а в другата - бащата и майката на ответниците. Сочи, че от главната
улица има проход, порта голяма, откъдето са влизали и двете семейства.
Свидетелката описва прохода като тунелче, защото над него има стаи и балконче с
две отделни врати, а покривът е общ за двете жилища. В дъното на прохода има
две порти, а по средата опорна колона. Свидетелства, че в прохода, от страната
на ищците е имало мивка и бащата на ищеца изкопал помийна яма в началото на двора откъм страната
на ищците, като телената мрежа, която започвала от средата на тунела и деляла
дворното място, минавала покрай помийната яма. Покрай телената мрежа имало
пътека, по която спокойно можело да се минава до стопанските постройки в
мястото на ищците. Сочи, че сега също
има телена ограда, но била поставена непосредствено до стопанските постройки, а
помийната яма, която преди попадала
изцяло в мястото на ищците, сега една част от нея попадала в мястото на
ответниците. Свидетелката сочи, че първоначално и двете жилища са имали входни
врати откъм главната улица, но преди много години (повече от 50 години)
входната врата на жилището на ищците била зазидана, на нейно място направен
прозорец, а за жилището на ищците била отворена врата откъм прохода. Свидетелката сочи, че от Великден 2016 г.
ищците не могат да ползват прохода, за да влизат в дворното си място и в
жилището, тъй като ответниците заключили вратата на прохода с катинар, в дъното
му наредили тухли и поставили шкаф.
Св. В.П. П. сочи,
че е непосредствен съсед, като тяхната
къща е слепена с къщата на страните откъм ищците. Сочи, че тяхната къща е
еднаква с къщата на страните и има вход, еднакъв с техния.Свидетелства, че над
входа (прохода) има по средата стена, която дели жилищата на страните, над
прохода има стаи, съответно на ищците и на ответниците. Над прохода има балкон,
който е общ, но е разделен с желязна преграда, за балкона има две врати - от
всяко жилище има врата. Вътре в прохода има врата за жилището на ищците, която
врата е преди повече от 48 години, когато свидетелката е отишла да живее в с.
Петревене. Сочи, че дворът е разделен по
средата от дъното на прохода, като прохода никога не е бил разделян. В прохода
има порти към двора, които са се ползвали до преди една година. Свидетелката
сочи, че от една година ответниците не пускат ищците да влизат в двора през
прохода, тъй като ответниците държат своята кола в прохода и го ползват за
гараж. Ответниците са заключили външната порта на прохода, за да не минават
ищците през него, а в дъното на прохода са изградили стена. Сочи, че ответникът
В. е преградил част от дворното
място на ищците - според нея около 40
кв.м.
Св. Б.М.Б. живее
близо до къщата на страните. Сочи, че къщата на страните е строена през
1947-1948 г., когато е строена и неговата къща. Сочи, че всички къщи в реда са
с общ покрив и общ вход и са общо четири къщи по двойки, като представляват
огледален образ една на друга. Свидетелства, че над общия вход има обща тераса
с две врати - едната към едната къща, а другата към другата къща, които са
врати от две стаи, всяка от които съответно на ищците и на ответниците. Над
прохода има стена, която дели двете къщи. Според него и подпокривното
пространство е разделено със стена. Проходът има обща врата, но в дъното на
прохода не може превозно средство да премине и да везе в двора, защото там винаги е имало
ограда по средата, която продължава в двора назад, има две вратички, малки,
пешеходни, през които са влизали
съответно ищците и ответниците. Проходът се е ползвал като общ до преди около
една година. Свидетелят доколкото знае
от майката на ищеца В., че В. е затворил централния вход със заварка отвътре,
чул е от съседи, че ответниците са зазидали прохода в дъното към двора.
Съдът кредитира показанията на свидетелите – същите
имат непосредствени впечатления относно процесните имоти, тъй като живеят в
съседство, а и показанията им са в съответствие с писмените доказателства и със
заключението на комплексната СТЕ, което съдът кредитира като обосновано и пълно.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 109 от ЗС,
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
По иска с правно основание чл.
108 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.
108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание ча това. Фактическият състав на иска по чл. 108
ЗС съдържа три кумулативни предпоставки - доказване на правото на собственост
на ищците, осъществяване на владение или държане върху спорната вещ от
ответниците и липсата на правно основание за това. И трите елемента следва да
се установят от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване.
Между страните няма спор, че
ищците са собственици на УПИ ІІІ-483, а ответниците са собственици на УПИ
VІІІ-483, което се установява и от представените нотариални актове. Предмет на
настоящето производство са 58 кв.м., част от УПИ ІІІ-483 в южната част на
имота, заключени между южната регулационна граница на горепосочения имот и
поставената от ответниците ограда. От свидетелските показания се установява, че
поставената от ответниците нова телена ограда не е на мястото на старата, а
навлиза в имота на ищците. От представената комбинирана скица, изработена от
правоспособно лице по геодезия и кадастър, се установява, че с поставената
ограда ответниците са превзели площ от 58 кв.м. от имота на ищците. Съгласно заключението на комплексната СТЕ, на приложената по делото комбинирана
скица вярно е отразено, че ответниците са присвоили 58 кв.м. от парцела на
ищците, които 58 кв.м. са обозначени с букви от А до Ж. Налице е и следващата
предпоставка, а именно, че площта от 58 кв.м. в южната част на дворното място
на ищците, заключена между южната регулационна граница на собствения на ищците
имот и поставената от ответниците ограда се владее от ответниците. Съдът
намира, че следва да отбележи, че фактът на осъществяване на фактическата власт
от ответниците, не се оспорва от последните. Налице е и третата предпоставка, а
именно, че ответниците владеят площта от 58 кв.м. в южната част на дворното
място на ищците без основание за това. От заключението на СТЕ и обясненията на
вещите лица в съдебно заседание се установява, че по отношение на спорната
регулационна граница между парцела на ищците и този на ответниците не може да
става въпрос за придадени по регулация места, тъй като по действащия
регулационен план двата парцела са образувани от един общ имот - имот пл. № 483
. Липсват данни за уреждане на регулационни сметки, а и въпрос за такива не
може да става, защото няма придаваеми места. По делото е категорично доказано
навлизането в имота на ищците от страна на ответниците с преместването на
оградата. Предвид изложеното съдът намира предявения ревандикационен иск в тази
му част за основателен.
В
частта, в която е поискано установяване на правото на собственост на ищците по
отношение на жилището, съдът намира, че липсва абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска. От твърденията и събраните доказателства
не се установява наличието на правен спор по отношение на жилището на ищците,
което да налага произнасяне на съда. При този извод се налага претенцията в
тази част да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС.
За
уважаване на този иск ищците следва да докажат, че притежават право на
собственост върху жилищния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда,
както и върху ид. ч. от общите части на сградата, вкл. върху спорния проход.
Втората предпоставка, която следва да се докаже е неправомерно въздействие от
страна на ответниците, с което се смущава упражняването на правото на
собственост на ищците.
От приетото заключение на
СТЕ по категоричен начин се установи, че нанесените в кадастралния и
регулационен план две двуетажни жилищни сгради с проход помежду им в
конструктивно отношение всъщност представляват една цяла сграда с обща
конструкция, общ покрив и проход по средата. Сградата е на два етажа и се състои от две почти еднакви
по площ симетрични половини с проход по средата, всяка една половина
представлява самостоятелно жилище на два етажа, със симетрично разположени
помещения спрямо една вертикална ос, която в първия етаж минава по средата на
прохода, а във втория етаж – по средата на разделителната стена между двете
жилища. Откъм улицата от двете страни на прохода има по едно помещение,
съответно собственост на ищците и на ответниците. Зад голямото помещение към
улицата на първия етаж има по още едно по-малко помещение и вътрешна стълба за
втория етаж. На втория етаж всяко жилище има по три помещения и тераса над
прохода, която е с обща подова конструкция. При тези фактически данни се
обосновава извод, че изградената в имот пл. №
483 в кв. 17 по плана на с. Петревене двуетажна жилищна сграда е в режим
на етажна собственост, тъй като страните са собственици на индивидуални обекти
в нея – ищците са собственици на жилище, състоящо се от пет стаи, със застроена площ
съгласно СТЕ от 53 кв.м и разгъната застроена площ – 106,5 кв.м., а ответниците са собственици на жилище,
състоящо се от пет стаи, със застроена площ съгласно заключението на СТЕ от 60
кв.м. и разгъната застроена площ – 120,5 кв.м. Като собственици на индивидуални
обекти в сградата ищците и ответниците
са собственици на припадащите се идеални части от общите части на сградата, а
анализът на фактическите данни по делото обосновават извод, че процесният
проход, представлява по предназначението
си обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС. Вещите лица дават категорично
заключение, че проходът е функционално свързан с двете жилища и по
предназначение служи за подход към двете жилища и към двете дворни места откъм
главната улица „Х.Д.“. От свидетелските показания се установява, че от
построяването на сградата преди 70 години проходът се е ползвал от
наследодателите на двете страни за достъп до дворното място и до самостоятелните
жилища в сградата.
Установява се от
заключението на СТЕ, че по регулационния план от 1991 г. проходът, който е обща
част по см. на чл. 38 от ЗС, попада в
регулационните граници на парцел VІІІ-483 /на ответниците/ и площта му е
включена в застроената площ на жилището на ответниците. Съгласно заключението площта
на прохода е 22 кв.м. и същата приблизително вярно е отразена като част от жилищната
сграда на ответниците, описана в нот. акт № 82/1996 г. По предназначение
проходът трябва да е обща част, ползваща се от двете жилища. Квадратурата от 80
кв.м. ЗП на жилището на ответниците и 162 кв.м. РЗП е приблизително вярна,
която в действителност включва 60 кв.м. застроена площ на жилището и 22 кв.м.
застроена площ на целия проход.
При действието на ЗТСУ
дворищно-регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие –
трансформира се собствеността върху имотите, които се урегулират, в собственост
върху отредените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към
маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени
парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти (чл. 30 от ЗТСУ).
Настоящият случай обаче не е такъв. Както бе посочено по-горе, няма придаваеми
места по регулация, тъй като двата парцела са образувани от един общ имот,
съответно няма и не може да има уреждане на регулационни отношения, поради и
което в случая няма отчуждително действие.
По тези съображения съдът
счита, че ищците, независимо от начина на отразяване в регулационния план са
собственици на самостоятелен обект в сграда – жилището, подробно описано в
заключението на вещите лица, заедно с припадащите му се части от общите части на
сградата. Установи се, че по предназначение спорният проход представлява обща
част на сградата, която неправилно е отразена като част от застроената площ,
записана на ответниците в регулационния план.
От свидетелските показания и
от заключението на вещите лица, възприели факктическото положение към датата на
огледа, се установява, че ответниците чрез действията си смущават правото на
ищците да ползват прохода чрез заключване на външната врата на прохода,
изграждане на тухлена стена в дъното му и поставяне на дървен шкаф пред нея. Поради изложеното
предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По претенцията с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
Правният
интерес от провеждането на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се свързва с възможността
въз основа на влязлото в сила решение да бъде изменен кадастралния план, респ.
кадастралната карта, като спорния имот или част от имот бъдат отразени в
граници, съответстващи на обема на действително притежаваното от ищеца право на
собственост. С този иск се цели да се установи безспорно пространствения обхват
на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралния план,
респ. кадастралната карта, за териториите с одобрена по реда на ЗКИР такава.
По
делото се установи, че в действащия кадастрален план невярно са отразени две
отделни двуетажни жилищни сгради, построени в имот пл. № 483 в кв. 17, за който
с регулационния план са отредени парцели ІІІ-483 и VІІІ-483 в кв. 17, вместо една двуетажна жилищна
сграда, което е довело и до неправилно отразяване в регулационния план на
прохода като принадлежащ само на едната жилищна сграда. С кадастралния план
притежаваните от ищците и ответниците обекти са заснети като два отделни,
несъществуващи в режим на етажна собственост обекти и е създаден режим на
собственост, различен от действителните права на страните. Налице е
несъответствие спрямо действителното състояние на недвижимите имоти.
Като
последица от уважаването на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е и уважаването на
акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищците следва да се
присъдят направените по делото разноски в общ размер от 1430 лв.,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 150 лева, възнаграждение за
вещи лица в размер на 480 лева и 800 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.И. с ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН ********** *** че
В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН **********,***
са собственици на 58 кв.м., обозначени с букви от А до Ж съгласно комбинирана
скица приложение към приетата СТЕ, в южната част на дворно място, цялото от 900
кв.м., представляващо УПИ ІІІ-483 в кв.
17 по плана на с. Петревене, обл. Ловеч
при съседи: улица с о.т.т. 197-220, ул. "Х.Д.", УПИ VІІІ-483, УПИ
ІІ-485, УПИ V-484, УПИ VІ-484 и УПИ VІІ-484 като ОСЪЖДА В.Н.И. с ЕГН **********
*** и И.Н.И. с ЕГН ********** *** да предадат на В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН **********,*** владението върху описаната площ от 58 кв.м., обозначени с
букви от А до Ж съгласно комбинирана скица на л. 114 приложение към приетата
СТЕ, представляваща неразделна част от съдебното решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
иск с правно основание чл. 108 от ЗС в частта му относно искането за признаване
за установено по отношение на ответниците В.Н.И. и И.Н.И., че ищците В.И.В. и С.Д.В.
са собственици на жилище, състоящо се от пет стаи и мазе, представляващо
самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл. № 483 в
кв. 17 по плана на с. Петревене ведно с припадащите им се части от сградата и с
припадащата им се част от прохода под нея като недопустим и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ОСЪЖДА В.Н.И. с ЕГН ********** *** и
И.Н.И. с ЕГН ********** *** да осигурят достъп на ищците В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН **********,*** през намиращия
се проход под двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл. № 483 в кв. 17
по плана на с. Петревене до жилището на ищците в същата сграда и дворното място,
съставляващо УПИ ІІІ-483 по плана на с. Петревене чрез отключване на външната
врата на прохода, премахване на изградената в дъното на прохода тухлена стена и
премахване на дървен шкаф.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответниците В.Н.И. с ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН ********** ***, че
ищците В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В.,
ЕГН **********,*** са собственици на самостоятелен обект от двуетажна жилищна
сграда, построена в имот пл. № 483 в кв. 17 по плана на с. Петревене, както и
че е допусната грешка в действащия кадастралния план чрез невярното отразяване
на тази сграда като две самостоятелни двуетажни жилищни сгради с проход,
принадлежащ само към сградата в парцел VІІІ-483 в кв. 17 по плана на с.
Петревене.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост
на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № **,том І, дело №
17/1996 г. на Районен съд Луковит както следва: на ред 2 отдолу нагоре вместо „ведно с
построената в това дворно място двуетажна полумасивна жилищна сграда състояща
се от пет стаи със застроена площ от 80 кв.м. и разгъната площ – 162 кв.м.,
който имот е с уредени регуларъчни сметки“ да се чете – ведно със жилище,
състоящо се от пет стаи, със застроена площ от 60 кв.м. и разгъната застроена
площ – 120,5 кв.м., представляващо самостоятелен обект от двуетажна жилищна
сграда, попадаща в имот пл. № 483 в кв. 17 по плана на с. Петревене ведно с
припадащите му се общи части от сградата и прохода под нея.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Н.И.
с ЕГН ********** *** и И.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на В.И.В., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН **********,*** да заплатят
сумата от общо 1430 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 150
лева, възнаграждение за вещи лица в размер на 480 лева и 800 лева адвокатско
възнаграждение.
Р`ЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: