Решение по дело №594/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  08.07.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Мариана Георгиева

                                                                        Любомир Луканов  

при секретаря Е.Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 594 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.09.2018 г. по гр.дело № 41888/16 г., СРС, І ГО, 44 състав е осъдил Столична община, с адрес: гр.София, ул. „*******да заплати на Д.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 7500 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми в резултат от нараняване при падане в дупка на трамвайно трасе при състоял се на 20.03.2015г. инцидент в гр. София, като е отхвърлил иска за разликата над 7500 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв. Осъдил е Столична община, е адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на Д.Ж.Е., ЕГН **********, е адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 925 лв. - деловодни разноски. Осъдил е  Д.Ж.Е., ЕГН **********, е адрес: ***, да заплати на Столична община, с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 75 лв. - деловодни разноски.

Решението е обжалвано с  въззивна жалба от ответника СО, представлявана от Кмета на СО Й.Ф., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.Г., с адрес: гр.София, ул.“*******с мотиви изложени в жалбата. Сочи, че неправилно съдът не е взел предвид възражението на процесуалния представител на СО за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Сочи още, че по делото е подаден отговор  на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, който е бил 27.02.2017 г. Видно от обратната разписка с № 331376, отговорът на исковата молба е предадена на куриер на 27.02.2017 г., т.е. срокът е спазен.  Съдът неправилно е възприел изложената фактическа обстановка по отношение на причината за получаване на травмата на ищцата.  Счита, че е възможно ищцата да е възприела пристигането на трамвая и това да я е мотивирало да забърза ход, което да понижи степента й на внимание. Прави се извод, че травмата е настъпила вследствие на външни фактори, които са понижили вниманието на ищцата, като за процесното място СО не е била сигнализирана с жалби и сигнали от пострадали лица, което според жалбоподателя означава, че при нормална степен на внимание от страна на пешеходците не възникват инциденти. Съдът неправилно е определил обезщетение, без да е ясно доказана реалната фактическа обстановка на инцидента. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното и да отхвърли изцяло иска срещу СО. Алтернативно моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, което счита за прекомерен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д.Ж.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат З.А.от САК оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество  неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищцата в резултат на получени травми от нараняване при инцидент на 20.03.2015 г., представляващ падане в дупка на трамвайно трасе.

Ищцата Д.Ж.Е. твърди, че на 20.03.2015г. в гр. София, при пресичане на пешеходна пътека се спънала в дупка, находяща се между тротоара на бул. „Скобелев“ и платното за движение на трамваите в района на кръстовище „Петте кьошета“, където поради липса на асфалт стърчели непокрити железни пръчки. При падането е наранила дясната си ръка, като след преглед във Военномедицинска академия е установено счупване на две места на радиалната кост с разместване. Ръката й е била обездвижена с гипсова шина в продължение на един месец. След сваляне на гипсовата шина се установило, че ръката е зараснала неправилно, поради което се наложило повторно гипсиране. Сочи, че в продължение на повече от шест месеца е провеждала рехабилитационни процедури, но и към настоящия момент не се е възстановила напълно, а продължава да изпитва болки и затруднение в движението на ръката си. След претърпения инцидент не можела да се грижи сама за себе си, а използвала  помощта на своята дъщеря за обслужването си в ежедневни дейности, не можела да пази равновесие, придвижвала се бавно и несигурно. Счита, че отговорност за полученото увреждане носи ответната община, която има задължението да поддържа улиците в състояние, позволяващо безопасното им ползване.

Ответникът СО е оспорил предявения иск по основание и размер.

Съдът констатира следното:

По делото са били разпитани като свидетели М.Л.и Ж.М.. Свидетелката Л.твърди, че в края на месец март 2015г. заедно е ищцата, с която са приятелки, и с дъщерята на последната вървели по ул. „Прага“ в гр. София. При пресичане на трамвайното трасе на зелен сигнал на светофарната уредба ищцата се спънала в открити на изкопан участък железа между трамвайната релса и тротоара, залитнала и извъртайки се встрани паднала на ръката си, удряйки се в тротоара. В същото време срещу тях потеглял трамвай, чийто ватман успял да спре веднага. Заедно със събрали се на мястото на инцидента хора помогнали на ищцата да се изправи. След като станала ищцата се оплакала от болка в ръката си, плачела и изглеждала уплашена. Дъщеря й я откарала с такси в болница. Свидетелката твърди, че възстановяването на ищцата след инцидента продължило пет месеца, като същата посещавала и рехабилитационен курс в Първа градска болница. През целият възстановителен период се налагало дъщеря й постоянно да се грижи за нея, тъй като не можела сама да се обслужва. След инцидента ищцата се страхувала да излиза сама навън, като се оплаквала, че и понастоящем изпитва страх когато се движи по улицата, освен това не може да вдига тежко. Свидетелката М., дъщеря на ищцата, твърди, че в края на месец март 2015г. заедно с майка й и нейната приятелка М.Л.вървели по ул. „Прага“ в посока бул. „Патриарх Евтимий“. На зелен светофар тръгнали да пресичат трамвайната линия, като ищцата вървяла пред тях. В този момент ищцата се спънала в участъка между трамвайната релса и тротоара, където имало дупки в асфалта и от тях стърчели оголени железа. Ищцата паднала на тротоара, удряйки дясната си ръка, която поела тежестта на тялото при падането. Тръгналият непосредствено преди това насреща им трамвай спрял навреме. Свидетелката откарала ищцата с такси във Военномедицинска академия, където след преглед било установено счупване на пострадалата й ръка и й бил поставен гипс. След свалянето на гипса се оказало, че ръката е зараснала накриво, което наложило ново гипсиране, но ищцата отказала. Ищцата се възстановявала дълго време-около шест месеца, провеждайки и рехабилитационни процедури. Изпитвала болки в ръката, поради което приемала болкоуспокоителни. По време на възстановяването си ищцата имала нужда от помощта й в ежедневното си обслужване, както и за да бъде придружавана до болничното заведение за рехабилитация. Инцидентът й се отразил зле психически, споделяла, че се страхува да излиза навън, за да не падне отново по улицата. Към настоящия момент при промяна на времето изпитвала болка в ръката, продължавала и да има страх от падане  По делото е била приета СМЕ, според която в резултат от процесния инцидент ищцата е получила счупване на дясната лъчева кост на типично място в областта на гривнената става на ръката. Проведено е консервативно лечение, изразяващо се в ръчно наместване на счупването и фиксиране е гипсова имобилизация за период от 30 дни, през което време, както и през първите 10 дни след свалянето й, част от функциите на обездвижената ръка са били поети от другата. След свалянето на гипса е било установено неправилно зарастване на ръката, но няма данни да е поставяна нова имобилизация. Съгласно констатациите на експерта възстановяването от подобен вид увреждане обичайно продължава около 5-6 месеца, през които е било наложително и провеждане на рехабилитация. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице допълва, че след проведеното лечение ищцата се е възстановила напълно, като са налице само остатъчни болки при крайните движения. С оглед давността на увреждането според експерта най- вероятна прогноза занапред е оплакванията от болки да продължат, като се проявяват при смяна на времето и при леки движения.

По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:

         Относно искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения срещу Столична община за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. Чл.45, ал.1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Столична община чрез своето действие или бездействие.

Настоящата инстанция приема за установено, че са налице всички  предпоставки на визираната правна норма: подхлъзване на ищцата и падането й в дупка, находяща се между тротоара на бул. „Скобелев“ и платното за движение на трамваите в района на кръстовище „Петте кьошета“, където поради липса на асфалт стърчели непокрити железни пръчки, причинно-следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди, бездействие на служители на ответника по ремонт и поддръжка на общинските пътища. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища по смисъла на чл. 8 от ЗП се осъществява от съответната община. Нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Между неизпълнението на законовото задължение на общината и претърпяното увреждане от ищцата- спъване и падане, вследствие на което ищцата е получила травма на дясната си ръка, изразяваща се в счупване на лъчева кост в областта на гривнената става, съществува пряка причинна връзка, поради което е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД.

СГС намира, че отговорът на ответника е депозиран в срока по чл.131 ГПК. Ето защо следва да бъде разгледан довода му за наличието или не съпричиняване от страна на пострадалата.

В константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а и в създадената по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК  практика /решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г.  на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т.д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др./, Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169 /28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. С ТР № 1/2014г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 1/2014г. се прие, че „Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения-обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В конкретния казус ответникът борави с предположение, че е „абсолютно възможно ищцата да е възприела пристигането на трамвая и това да я е мотивирало да забърза ход, което да понижи степента й на внимание“, за да стигне до извода, че травмата е настъпила вследствие на външни фактори, които са понижили вниманието на ищцата. Тези твърдения от една страна се явяват недоказани, а от друга и предвид гореизложеното не обосновават наличието на твърдения принос за настъпване на вредоносния резултат.  

Относно размерът на обезщетението:

Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата е причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост в областта на гривнената става на ръката. Било е проведено консервативно лечение, изразяващо се в ръчно наместване на счупването и фиксиране е гипсова имобилизация за период от 30 дни, през което време, както и през първите 10 дни след свалянето й, част от функциите на обездвижената ръка са били поети от другата. След свалянето на гипса е било установено неправилно зарастване на ръката, но няма данни да е поставяна нова имобилизация. Съгласно констатациите на експерта възстановяването от подобен вид увреждане обичайно продължава около 5-6 месеца, през които е било наложително и провеждане на рехабилитация.

При тези данни, определената от съда сума в размер на 7500 лв. за тази травма се явява аконосъобразна и този размер на обезщетението отговаря на критериите за справедливост.

Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемата адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 705 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.09.2018 г. по гр.д. № 41888/2016г. на СРС, І ГО, 44 състав.

ОСЪЖДА СО, представлявана от Кмета Й.Ф., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.Г., с адрес: гр.София, ул.“*******да заплати на адвокат З.А.от САК на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 705 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.