Решение по дело №90/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2022 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20227160700090
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 95

 

гр. Перник, 01.06.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                                                 КИРИЛ ЧАКЪРОВ

                                                                                                                           

при секретаря Е. В. и с участието на прокурор Б. К.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 90 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.Ц.И.,***, против решение № 280 от 17.12.2021 г., постановено по АНД № **/2021 г. по описа на Районен съд – П..

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3083915, издаден от ОД на МВР – П.**, с който на И.Ц.И., на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лв.

Недоволен от решението на районния съд, И.Ц.И. го обжалва, като излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени електронния фиш.

Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР – П.**. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, и не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, се представлява от гл. юрисконсулт З. В.**. Оспорва касационната жалба. Иска от съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – П.** като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 14.10.2019 г. в 13:55 часа, в гр. П., на ул. „***“, до фирма „***“ ЕООД, в посока към кв. „***“, лек автомобил „***“, с рег. №  **, собственост на И.Ц.И., е управляван със скорост от 74 км/ч., при валидно за процесния участък ограничение за движение в населено място със скорост от 50 км/ч. Нарушението е установено при измерване, осъществявано с автоматизирано техническо средство СПУКС № 11743d0 – система за скорост, чийто скоростомер автоматично измерва скоростта на преминаващите моторни превозни средства (МПС). След изтичане времето за контрол, е попълнен Протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 16.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата), в който е отразено мястото на проверката, използваното техническо средство, данни за служителя оперирал със същото и дата на проверката. Впоследствие, при снемане на записаната информация от системата за скорост е установено, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 77 км/ч, което превишавало с 27 км/ч разрешената скорост от 50км/ч. съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването, превишаването на скоростта е редуцирано до 24 км/ч. Въз основа на справка ЦБД – МВР е установено, че превозното средство, чиято скорост е отчетена, е собственост на касатора. На основание разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП срещу последния е издаден процесният ЕФ, с който му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр.  чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Тези факти районният съд приел за установени по несъмнен начин въз основа на приетите по делото писмени доказателства, представляващи преписката по издаване на оспорвания ЕФ, които решаващият състав кредитирал в цялост. 

Настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания ЕФ по отношение условията за издаването му и изискванията към съдържанието на същия, заложени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържанието му позволява формирането на несъмнен извод относно правилност на дадената правна квалификация на нарушението. Районният съд мотивирано е отхвърлил доводите на жалбоподателя за непълно описание на нарушението, като е приел, че посочено е мястото на ограничението, превишаването на скоростта, времето на извършване на нарушението, както и е индивидуализирано МПС, с което същото е извършено. Въз основа на тези си изводи решаващият състав е приел, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон. Въз основа на това е направен извод, че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно - установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч в населено място според категорията на превозното средство. Прието за безспорно доказано по делото е, че жалбоподателят е субект на установеното административно нарушение и същият следва да понесе отговорност за извършването му съгласно чл. 188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, тъй като не се е възползвал от възможността в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и законосъобразно е ангажирана отговорността му. С тези мотиви ЕФ е потвърден.

Решението е правилно.

При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно за правилно приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите жалбата.

По доводите в касационната жалба:

Без основание са изложените от касатора доводи свързани със системата за заснемане. От доказателствата по делото е безспорно, каквото е прието и в обжалваното решение, че за установяване на процесното нарушение е използвана автоматична система за скорост (АТС) СПУКС № 11743d0, чийто скоростомер автоматично измерва скоростта на преминаващите МПС. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП „при нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и нарушител...“ Разпоредбата е приложима във всички случаи на нарушения на ЗДвП, установени посредством използването на АТС. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, ... които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“ Следователно, на първо място законът позволява използването вкл. на мобилни АТС, като на следващо място при използването на мобилните системи за контрол контролният орган, независимо че „присъства“, не се намесва в работата на средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на контрола го демонтира. Що се отнася до израза „в отсъствието“, използван в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, с оглед систематичното му място в изречение първо на цитираната разпоредба, и предвид граматическо тълкуване на текста, същият следва да се възприема като отнасящ се до издаването на ЕФ ( т. е. след установяване на нарушението) – в отсъствието както на контролен орган, така и на нарушител.

Без основание са и оплакванията в касационната жалба за неправилни изводи на районния съд за доказаност по делото къде е била монтирана табелата, обозначаваща начало и край на населеното място. Съвкупността от доказателства по делото (снимков материал и генерираните в същия GPS данни, съставения за използване на АТС протокол, приложеното изображение за използване на АТС) безспорно установяват, че пътният участък, в който нарушението е регистрирано, се намира в рамките на населеното място гр. П.**.

Във връзка с горното неоснователно е и оплакването на касатора, че по делото не е доказано, че използваното за установяване на процесното нарушение техническо средство е било предварително обозначено и че е стационарно. На първо място нормативно изискване за предварително обозначаване за използването на АТС към настоящия момент, както и към датата на регистриране и извършване на процесното нарушение не е разписано. На следващо място, както вече се посочи, конкретни нарушения на ЗДвП могат да бъдат установявани както с мобилни, така и със стационарни АТС, като, както също се посочи, по делото е безспорно установено, че за установяване на процесното нарушение е използвана мобилна АТС, видно от данните в съставения за използването й протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., които данни кореспондират със съдържанието на издадения ЕФ. В тази връзка позоваването в жалбата на ТР № 1 от 26.02.2014 година на ВАС, постановено по ТД № 1/2013 г. към настоящия момент е без основание. Със ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) в закона е регламентирано използването на „автоматизирани технически средства или системи“ за установяване на нарушения на ЗДвП, с което законодателно разрешение са съобразени изцяло мотивите на цитирания от касатора тълкувателен акт на ВАС.

С оглед горното, противно на доводите в жалбата, правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че производството по издаване на ЕФ не е опорочено, включително не е ограничено правото на защита на наказания водач. От доказателствата по делото се приема, че на 14.10.2019 г. в 13:55 часа, в гр. П., на ул. „***“, до фирма „***“ ЕООД, в посока към кв. „**“, лек автомобил „***“, с рег. №  ***, собственост на И.Ц.И., е бил управляван със скорост от 74 км/ч. (изчислена след толеранс в полза на водача/собственика от -3 км/ч), при валидно за посочения пътен участък общо ограничение за движение в населено място със скорост от 50 км/ч.

По приложимия материален закон:

Отговорността на касатора правилно е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Извършената от касационния съд служебно проверка за правилно приложение на материалния закон не доведе до различен извод, който да обоснове касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Управлението на ППС със скорост от 77 км/ч в населено място, за което валидно е общо ограничение на скоростта до 50 км/ч, съставлява нарушаване на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За същото в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, в хипотезата на т. 3 от ЗДвП – превишаване на максималната разрешена скорост със стойности в диапазона от 21 до 30 км/ч, или в случая с 24 км/ч, е предвидено налагането на административно наказание „глоба“, налагано по административен ред. Т.е. деянието съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. За същото е предвидено в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, каквото по вид и в какъвто размер наказание с процесния ЕФ е наложено на касатора  в качеството му на собственик на МПС, с което нарушението е извършено (чл. 188, ал. 1 от ЗДвП). Решението е съответно на приложимия материален закон.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на съдебния акт не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 280 от 17.12.2021 г., постановено по АНД № ***/2021 г. по описа на Районен съд – П..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

   ЧЛЕНОВЕ:/п/    /п/