ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2413
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502461 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „А1 България“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; против Разпореждане от 02,09,2022 г., постановено по ч. гр. д. №
12169/2022 г., на РС Пловдив, 4 гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
67610/24,08,2022 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник „А енд Х импорт -
експорт“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; за заплащане на следните суми: сумата
от 3882,04 лв. – начислена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
използване на мобилни услуги № М 6820188, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяване на заявлението до окончателното й изплащане; както и
сумата от 84,19 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка, дължима за
периода 29,01,2022 г. до 23,08,2022 г., както и за сумата от 2 лв. – обезщетение за
обработка на просрочени задължения.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно,
като оспорва формирания от РС извод за противоречие на претендираната неустойка с
добрите нрави, както и извода, че длъжникът има качеството на потребител. Счита, че
са налице всички законови изисквания за дължимост на претендираното вземане,
поради което иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното разпореждане и
да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
1
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по посоченото по-горе
заявление от „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу посочения длъжник за суми, дължими въз
основа на сключен между тях договор за мобилни услуги, сред които и описаните по-
горе вземания.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта за спорната
пред настоящата инстанция неустойка като е приел, че претенциите се основават на
нищожни клаузи.
Настоящата инстанция също приема, че са налице основания за отхвърляне на
заявлението в частта относно претендираните неустойка и обезщетение за обработка на
просрочени задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът
следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на
закона или добрите нрави. Съгласно формираната съдебната практика (напр. Решение
№ 229/21,01,2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т.о.; Решение № 178/26,02,2015 г.
на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о.) при произнасяне по претенция за неустойка
съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите
нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена.
В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане
за неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за
мобилни услуги, предвиждащ че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът
бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока на
ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни
такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер до изтичане на съответния срок на ползване. Така уговорена неустойката е в
нарушение на принципа за справедливост и надхвърля присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в средство за неоснователна
обогатяване за оператора, който получава правото да претендира и получи уговорените
месечни абонаментни такси по техния т. нар. „стандартен“ размер, който е по-висок от
уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях.
Следователно налице е хипотезата на чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК – искането за
издаване на заповед за изпълнение на посочените по-горе вземания противоречи на
закона и добрите нрави, и на това основание заявлението в тази част следва да се
отхвърли. Без значение в този случай е обстоятелството дали длъжникът има
качеството на потребител или не, поради което изложените в частната жалба
възражения в тази насока са неотносими.
С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се приеме за
законосъобразно и да се потвърди. Затова съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 02,09,2022 г., постановено по ч. гр. д. №
12169/2022 г., на РС Пловдив, 4 гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
67610/24,08,2022 г. от „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на
заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник „А енд Х
импорт - експорт“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; за заплащане на следните
суми: сумата от 3882,04 лв. – начислена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за използване на мобилни услуги № М 6820188, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на заявлението до окончателното й
изплащане; както и сумата от 84,19 лв. – мораторна лихва върху вземането за
неустойка, дължима за периода 29,01,2022 г. до 23,08,2022 г., както и за сумата от 2 лв.
– обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3