Р Е Ш Е Н И Е №2564
27.06.2018 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 14382/2017 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Конститутивни искове на Т.С.Т., ЕГН
**********, и М.С.Д., **********, и двете със съдебен адрес ***, против С.С.М.,
ЕГН **********,*** и И.М.П., ЕГН **********,***, с правно
основание в чл. 135 от
Закона за задълженията и договорите .
Според ищците, те са кредитори на първия
ответник.
Вземанията им произтичат от съдебно решение
по производство за съдебна делба, проведено по гражданско дело № 3862 по описа
на ПРС за 2007г., под номер 3204/17.07.2013г., изменено частично с решение №
248 /04.02.2014г., в сила от 04.03.2014г. С решението е извършена съдебна делба на съсобствени между
М. и двете ищци недвижими имоти , представляващи жилища - апартамент № 1 с площ 92,56 кв. м.
състоящ се от две тераси, предверие, коридор, баня с тоалетна, дневна, спалня,
вестибюл и кухня, находящ се в източната част на първи жилищен етаж от триетажна жилищна
сграда, заснета в кадастралната основа на действащия план на гр. Х., със
застроена площ от 133 кв.м., изградена в дворно място ПИ № *** от кв. 69 по
кадастралния план на гр. Х., одобрен със заповед № 516/1971 г., ведно със 10.12 % от дворното място с площ от
203.75 кв .метра и избено помещение с площ от 10.68 кв. метра, и апартамент № 2 , с площ от 39.44 кв. метра
, с 9.96 % от общите части на сградата, ведно със западно избено помещение с
площ от 6.51 кв метра и 29.88 % от дворното място. М. бил осъден да заплати на всяка от ищците
по 3989.55 лева за уравняване на дяловете им от съсобствена вещ – жилище , и по
5856.42 лева за уравняване на дяловете им от полагащите се на жилището идеални
части от дворното място. Бил осъден да заплаща на двете ищци и по 29 лева
месечно , представляващи обезщетение за времето, през което те били лишени от
ползването на делбените имоти имот, и
разноски по производството в размер на
3400 лева.
В
производството по № 3862 по описа на ПРС за 2007г. като съделител в първата му
фаза участвал и втория ответник И.П. , но по отношение на него, искът за делба
бил отхвърлен
Решението било в сила от 04.03.2014г., като
на двете ищци се издал изпълнителен лист за присъдените им суми и те образували
изпълнително дело под номер **по описа на ЧСИ към ПОС **** за ***г .
Въпреки че И.П. знаел за воденото делбено
производство, на дата 25.06.2014г първия ответник му продал, с нотариален акт
рег.№ **, том **, нот. дело ********** г. на Службата по вписванията, ( нот
акт. ***** рег. номер **** , нот . дело № **** по описа на нотариус ****** при
ПРС ) жилището , представляващо апартамент с площ 92,56 кв. м. състоящ се от
две тераси, предверие, коридор, баня с тоалетна, дневна, спалня, вестибюл и
кухня, находящ се в източната част на
първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, заснета в кадастралната
основа на действащия план на гр. Х., със застроена площ от 133 кв.м., изградена в дворно място ПИ № ***
от кв. 69 по кадастралния план на гр. Х.,
ведно със ½ ид . част от самото дворно място, срещу цена от 9500
лева. Към този момент липсвали изплатени
от М. суми, включително в хода на изпълнителното дело.
Тъй като ответникът М. не разполагал с друго
имущество, от което двамата ищци да се удовлетворят като кредитори, то се иска
съдът да постанови решение, с което да обяви договора, обективиран в нот акт. №
* т. * рег. номер **** , нот . дело № **** по описа на нотариус **** при ПРС,
за относително недействителен спрямо двете ищци, тъй като договорът имал за
единствена цел да ги увреди.
Ответниците са депозирали своевременни
отговори. Искът се оспорва като неоснователен и недоказан.
И.П. оспорва сделката да е извършена с
единствената цел да увреди кредитора, тъй като не е знаел, че се увреждат
интересите на ищците. Признава да е бил страна в делбеното производство , но
твърди , че не е знаел С.М. да има задължения , тъй като той бил изключен от
съделителите в първата й фаза. Възразява , че е собственик на имота още от 2005
г , когато га закупил за първи път.
Ответникът С.М. оспорва иска най-напред като
недопустим, тъй като ищците нямали правен интерес от предявяването му. Искът се
оспорва и като неоснователен. Излагат се правни аргументи, че хипотезата на чл.
135 ЗЗД не е налице, тъй като не само ищците са кредитори спрямо него, а и той
бил кредитор спрямо тях отново въз основа на същото решение по съдебна делба.
Оспорва извършеното разпореждане да има единствена цел увреда на кредитора.
Навежда твърдение за извършено
прихващане, както и че разполагал с
друго имущество , което предложил на
основание чл. 440 от ГПК да бъде осребрено в хода на изпълнението за
удовлетворение на кредиторите , но те отказали. Поддържа се аргументът на П. , че участието му приключило във фазата по
допускането, тъй щото той не знаел за наличието на задължения на съконтрагента
си. Излагат се аргументи за кредиторова забава на двете ищци по вземанията между страните и се моли искът да бъде
отхвърлен с присъждане на разноски в негова полза.
Допустими два обективно и субективно
съединени като иска между същите страни с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Съдът , за да се произнесе , съобрази
следното :
Според чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите , „Кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага
до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. Когато действието е извършено преди възникване на
вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.”
По делото са безспорни няколко факта:
двамата ищци са кредитори на първия ответник, по силата на съдебното решение за
извършване на съдебната делба, което решение е под номер 3204/17.07.2013г., постановено е по
гражданско дело № 3862 по описа на ПРС за 2007г. и е в
сила от 04.03.2014г. От тази дата , вземанията на ищците като
кредитори са ликвидни и изискуеми, първият ответник като длъжник е в забава да
плати. Не се спори също така , че за
събирането на вземанията си ищците са образували изпълнителното производство
под номер ******, ЧСИ *******.
Съществуването на договора за покупко – продажба от дата 25.06.2014г.,
обективиран в нот акт. № * т.* рег. номер ***** , нот . дело № *** по описа на
нотариус ****** при ПРС, респ,. нот .
акт № **, том **, нот. дело ******** г.
по описа на Службата по вписванията също
е безспорно , и сключването на договора е действие на длъжника по смисъла на
чл. 135 от ЗЗД.
Така извършеното действие обаче не уврежда
интересите на кредиторите. В качеството си на договор , то не поражда вещно
действие и не може да прехвърли право на
собственост върху продадения имот. Ищците като взискатели по изпълнителното
дело няма да могат да се удовлетворят от стойността на имота, тъй като за
собственик на същия ще се легитимира трето лице , на основание , различно от
оспорената сделка.
Между страните по процесната сделка има и
друга такава , обективирана в нотариален акт № ** т. ** , рег. номер ** , нот .
дело **** по описа за **** г на нотариус
***** при ПРС , с която С.М. продава на И.П. ½ ид . част от
дворното място с площ от 581.13 кв.
метра, представляващо УПИ № *** в кв. 69
по плана на Х. , утвърден със заповед №
РД -02-14 -2299 / 29.12.2000г., ведно с целия първи жилищен етаж от построената
в този имот жилищна сграда. В хода на производството по съдебна делба на същите
имоти , двете ищци са се позовали на
относителната недействителност ( според чл. 76 от Закона за наследството ) на
тази сделка по отношение на тях, като извършена от само един от наследниците на
съсобствената вещ, и то - в полза на
трето на съсобствеността лице, каквото е
И.П.. Актовете на
разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при
делбата, гласи чл. 76 от Закона за
наследството. Възражението им е било уважено от въззивния съд по допускането на
делбата, и това е довело до изключването
на П. от кръга на съделителите , като по отношение на същия иска за делба е бил
отхвърлен и тя е извършена без негово участие. В отношенията между страните по
сделката обаче, тя е валидна, макар
прехвърлянето правото на собственост върху продадения имот да е обусловено от
настъпването на отлагателно условие –
поставянето на имота в дял на прехвърлителя при делбата. ( срв. и Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК са обявени за изгубили сила т.
1, т. 2 (предложение последно) и т. 4 от Тълкувателно решение № 72 от 9.IV.1986
г. по гр. д. № 36/85 г., ОСГК). Именно това условие се е сбъднало, след като при
извършването, същия имот, предмет както на разпореждането от 2005 г , така и на
процесната такова , се пада в дял на С.М., като решението по извършването е в
сила преди дата 25.06.2014г. Затова и на основанието по чл. 76 от ЗН , предл.
ІІ , сделката от 2005 г. между същите страни поражда вещен ефект от датата на
влизане на решението за възлагането на имота на продавача , което е станало на
14.08.2013г ( решението за извършването на делбата е под номер 3204/
17.07.2013г , постановено по дело № 3826/2007г , като не е било обжалвано от
никоя от страните в частта относно избрания от съда способ за извършване на
делбата). Или , на 14.08.2013г., П. е станал
собственик на имота, като от своя страна М. е прехвърлил това право , не
го притежава повече и затова и не може
да го прехвърли втори път с оспорената
сделка. Възражението в този смисъл на втория ответник е основателно.
За пълнота , трябва да се каже , че няма
пълно съвпадение по обем на прехвърлените права на собственост с двата
коментирани нотариални акта; процесната сделка прехвърля по – малко като обем
такива права, и това е така , тъй като в
рамките на съдебната делба е одобрен инвестиционен проект за разделянето на
жилищния етаж на две отделни жилища. При всички положения обаче, прехвърленото
през 2005г е повече от това, оспорено по реда на чл. 135 от ЗЗД , тоест, не
може да се приеме, че процесния договор
е породил каквото и да било вещно действие.
На следващо място, не се установи по делото
знание на П. за това , че при извършване на сделката е възможно да бъдат
увредени имуществени права на двете ищци.
Знанието е необходим елемент на състава на чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите , тъй като оспореното по този ред действие ( на
разпореждане ) от страна на М. е възмездно , и същевременно липсват данни, П. да е „ ........низходящ,
възходящ или брат .........на длъжника”. То като обективен факт следва да бъде
доказано от ищците, които се позовават на него, съобразно общото разпределение
на доказателствената тежест в процеса. Това не е направено. С решението на ВКС
, с което приключва фазата по допускането на делбата, участието на П. в процеса
е приключило , и това се е случило на
дата 18.11.2011г. Оттам нататък, на същия не са изпращи съобщения или каквито и
да било книжа по делото , не е бил
призован да участва в извършването на делбата. От делбеното производство не
могат да се извлекат каквито и да било данни за знание на П. , че
разпореждането има за цел да увреди Т. и Д. В рамките на настоящото дело също
не бяха ангажирани годни доказателства , от които да личи такова знание. Знание
твърди свидетелят Д., но показанията му не могат да бъдат възприети безкритично
, тъй като той е съпруг на една от ищците , и като такъв – заинтересован по
смисъла на чл. 172 от ГПК от изхода на спора. На следващо място, такова твърди
и свид. В., като го мотивира с това , че
И. още като непълнолетен бил воден на заседанията на съда по делбеното
производство от баща си М. Сам по себе си обаче , факта на присъствието на И.П.
на тези заседания не може да бъде приравнен на знание за намерение на М. да
увреди кредиторите си, доколкото към датите на тези заседания И.П. е бил
непълнолетен, а между последното заседание и влизане на решението в сила има
значителен период от време. На следващо
място, качеството на кредитори двете ищци придобиват едва с влизане на
решението по извършването в сила, като възникването на това качество е
факултативно , в зависимост от това какъв способ за извършването съдът ще
възприеме. Затова и присъствието, ако и доказано от показанията на В., не
означава и знание за намерение за увреда от страна на М..
В тази връзка , следва и да се каже , че
намерението на М. да увреди кредиторите си се опровергава и от факта , че
същият – след извършването на процесното разпореждане - е предложил на съдебния изпълнител да насочи
изпълнение към друг негов имот, и от факта , че по искане на негов процесуален
представител, е извършена компенсация на насрещните вземания на страните до
размера на по – малкото от тях, като по този начин е погасена основната част от
вземанията на двете ищци. За последните
два факта са представени надлежни писмени доказателства – молба и протокол на ЧСИ
за извършеното прихващане, които са неоспорени от насрещната страна касателно
доказателствената им годност и затова и съдът ги кредитира.
Затова предпоставките на чл. 135 от ЗЗД не
са осъществени по отношение на който и да било от ищците. Исковете им са
неоснователни и следва да се отхвърлят с присъждане на разноски в тяхна тежест.
Възражението за прекомерност на договореното от процесуалния представител на
отв. М. възнаграждение е немотивирано , и няма как да бъде споделено предвид
значителната фактическа, ( а оттам – и
правна) сложност на производството и материалния интерес по него. И.П.
не е искал присъждане на разноски. Т. Т. е освободена единствено от такси, но
не и от разноски по делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на Т.С.Т., ЕГН **********, и М.С.Д., **********,
и двете със съдебен адрес ***, против С.С.М., ЕГН **********,*** и И.М.П., ЕГН
**********,***, с правно основание в чл. 135 от Закона за задълженията и
договорите, да се обяви за относително
недействителен по отношение на ищците договора за покупко - продажба на имота , представляващ
апартамент с площ от 92.56 кв. метра , състоящ се от две тераси , преддверие ,
коридор , баня с тоалетна , дневна , спалня , вестибюл и кухня, находящ се в
източната част на първия жилищен етаж от триетажна жилищна сграда , заснета в
кадастралната основа на действащия план на Х. ,
област Пловдив като „4ЗМЖ „ със застроена площ от 133 кв. метра ,
изградена в дворно място ПИ № *** от кв. 69 по кадастралния план на гр. Х., утвърден със заповед № РД -02-14 -2299 / 29.12.2000г.,
ведно със избено помещение с площ от 10.68 кв. метра в югозападния ъгъл на
жилищната сграда , ведно със 23.37 % ид . части от общите части на сградата ,
ведно със 70.12.% от ½ ид. част
от дворно място , за която продажба е съставен нот. акт. № * т. * рег. номер
****, нот . дело № *** по описа на нотариус ***** при ПРС, респ,. нот . акт № ***, том ***, нот. дело ******.**** г. по
описа на Службата по вписванията при ПРС
, като неоснователни.
Осъжда Т.С.Т., ЕГН **********, и М.С.Д.,
**********, и двете със съдебен адрес ***, да заплатят на С.С.М., ЕГН
**********,*** , сумата от 800 лева разноски по делото – хонорар на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ