Р
Е Ш Е Н И Е
№………./01.11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 293 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ФЗ ВАСИЛ КОСТОВ” ООД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 327 ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против ЕТ „А. – Б.А.”, както и конститутивни искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД против Б. А.Н. и П.Б.Н. както следва:
I.) обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 327 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против ЕТ „А. – Б.А.” за сумата от 77 094,04 лева - представляваща
дължима сума по договор за доставка на фуражи от 10.04.2009 г. и издадени въз
основа на него фактура № *. /остатък от 3361.00 лева/ с падеж 06.12.2015 г., фактура
№ */15.09.2015г., с падеж 13.12.2015 г. фактура № */22.09.2015 г. с падеж
20.12.2015 г., фактура № */29.09.2015 г. с падеж 27.12.2015 г., фактура № */06.10.2015
г. с падеж 03.01.2016 г., фактура № */13.10.2015г. с падеж 10.01.2016 г., фактура
№ */20.10.2015г. с падеж 17.01.2016 г., фактура № */27.10.2015 г. с падеж
24.01.2016 г., фактура № */03.11.2015 г. с падеж 31.01.2016 г., фактура № */10.11.2015
г. с падеж 07.02.2016 г., фактура № */17.11.2015 г. с падеж 14.02.2016 г., фактура
№ */24.11.2015 г. с падеж 21.02.2016 г., фактура № */01.12.2015 г. с падеж
28.02.2016 г., фактура № */08.12.2015 г. с падеж 06.03.2016г., фактура № */15.12.2015
г. с падеж 13.03.2016 г., фактура № */23.12.2015 г. с падеж 21.03.2016 г. и фактура
№ */29.12.2015 г. с падеж 27.03.2016 г., както и за сумата от 23 300,00 лв. -
представляваща част от сумата в размер на 24 131,25 лв., представляваща общ
размер на мораторна лихва върху дължимата главница по гореописаните фактури,
считано от деня следващ падежа по-горе до 20.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението;
II.) субективно съединени
конститутивни искове с правно основание чл. 135 ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД против Б. А.Н.
и П.Б.Н. да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на ищеца
следните разпоредителни сделки:
1.) Дарение на ½ идеална част от Апартамент №. 23 (двадесет и трети), с площ; 57,55 (петдесет и седем цяло петдесет и пет стотни) кв. м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: тр. площ, ап. 24, ап. 22, ведно с прилежащото му избено помещение № 23 (двадесет и три), с площ 2,59 (две цяло петдесет и девет стотни) кв. м., както и 0,4776% (нула цяло четири хиляди седемстотин седемдесет и шест десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, с идентификатор 10135.3514.31.2.23 (десет хиляди сто тридесет и пет точка три хиляди петстотин и четиринадесет точка тридесет и едно точка две точка двадесет и три), с адрес: гр. Варна, обл. Варна, район Младост, ул. „Младежка", бл. 55 (петдесет и пет), вх. В, ет. 6 (шести), ап. 23 (двадесет и три), находящ се в сграда № 1(едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.31 (десет хиляди сто тридесет и пет точка три хиляди петстотин и четиринадесет точка тридесет и едно), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, извършено с Нотариален акт № *, том II, per. № *, дело № 313 от 2017г. на ; нотариус П. М.с per. № 4***с район на действие - Районен съд гр. Варна;
2.) Продажба на ½ идеална част Апартамент № 73 (седемдесет и три), състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79,89 (седемдесет и девет цяло осемдесет и девет стотни) кв. м., при съседи: изток - В. Г. М., запад - С. А. Т., север - зелени площи, юг - зелени площи, горе - Я. Т. Я., долу - А. Н. М., заедно с прилежащото му избено помещение № 73 (седемдесет и три), както и 0,9351 % (нула цяло девет хиляди триста петдесет и една десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с идентификатор 10135.2553.84.2.73 с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „Подвис“, бл. 30 (тридесет), вх.Б ет. 5 (пети), ап, 73 (седемдесет и три), находящ се в, сграда № 2 (две), разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2553.84 (едно нула едно три пет точка две пет пет три точка осем четири), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, извършено с Нотариален; акт № 9, том I, per. № 358, дело № 7 от 2018г. на нотариус П. М.с per. № 4***с район на действие - Районен съд гр. Варна
В
исковата си молба ищецът твърди, че между него и ЕТ „А. - Б.А. на 10.04.2009 г.
е сключен договор за доставка на фуражи, по силата на който той, в качеството
си на доставчик, се задължил да извърши доставки на комбинирани фуражи на
ответника, който от своя страна, в качеството си на купувач, е поел задължение
да заплати тяхната цена. Страните са уговорили предаването на стоката да се
извършва в склада на доставчика, за което последният издава данъчна фактура,
ведно с кантарна бележка към нея, в която се отразява вида и количеството на
предадената стока, товарния автомобил, с който се превозва стоката, мястото на
получаване и получател на стоката. Купувачът от своя страна приема стоката с
полагане на подписи върху фактурата и кантарната бележка.
Сочи
още, че за удостоверяване на извършените доставки за периода между 08.09.2015 г
до 09.07.2018 г. били издадени фактури, ведно с приложени към тях кантарни
бележки за сумата от 479012,56 лева. Съгласно чл. 17 от сключения договор за
доставка на фуражи падежът на всяка фактура настъпва с изтичане на 90-дневен
срок от издаването й. Твърди, че ответникът е извършил само едно частично плащане
по фактура № *. в размер на 5399,96 лв., като е останал задължен по нея за
сумата в размер на 3361,00 лв., а по останалите фактури не извършил плащания. С
горното твърдение обосновава правния си интерес от предявяването на осъдителен
иск с цена 77 094.04 лева за заплащане на неизпълнените задължения на
ответника по издадените през 2015 г. фактури, а именно: фактура № *., фактура №
*/15.09.2015г., фактура № */22.09.2015 г., фактура № */29.09.2015 г., фактура №
*/06.10.2015 г., фактура № */13.10.2015г., фактура № */20.10.2015г., фактура №
*/27.10.2015 г., фактура № */03.11.2015 г., фактура № */10.11.2015 г., фактура
№ 4347/17.11.2015 г., фактура № */24.11.2015 г., фактура № */01.12.2015 г., фактура
№ */08.12.2015 г., фактура № */15.12.2015 г., фактура № */23.12.2015 г. и фактура
№ */29.12.2015 г., както и част от дължимата законна лихва върху сумата в
размер на 24131,25 лева, за периода от 07.12.2015г. до 20.02.2019г.
След
извършена справка в Имотния регистър към Агенция по вписванията ищецът
установил, че на 22.12.2017г. с
Нотариален акт № *, том II, per.
№ *, дело № 313 от 2017г. на нотариус П. М.с per. № 4***с район на действие
-Районен съд гр. Варна, длъжникът, заедно със своята съпруга, дарили на сина си
П.Б.Н. апартамент. Установил още, че на
11.01.2018г. Б.Н. и съпругата му с договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 9, том I, per. № 358, дело
№ 7 от 2018г. на нотариус П. М.с per. № 4***с район на действие -
Районен съд гр. Варна, продали на сина си и втори недвижим имот.
Ищецът
сочи, че с извършването на разпоредителните сделки ответникът се лишава от
активите си, с които отговаря за задълженията си, съответно същите са извършени
между свързани лица с цел да увредят кредитора. Излага твърдения още, че „ФЗ
Васил Костов" ООД е кредитор на длъжника ЕТ „А. - Б.А., за чиито
задължения отговоря и физическото лице Б.А.Н.. Неплатената главница по
процесния договор за доставка на фуражи и спорните фактури са вземания,
възникнали преди разпоредителните сделки. С прехвърляне на собствеността на
горепосочените обекти неминуемо се увреждат интересите на кредитора, доколкото
длъжникът се е лишава от имущество, срещу което да бъде насочено принудителното
изпълнение на паричните му задължения. Счита, че дарението и продажбата са
съзнателно извършени, поради което е налице знание у длъжника, че с тези сделки
ще се увредят кредиторите му, като за умисъла свидетелствали големият размер на
задълженията на ЕТ „А. - Б.А.", които и до настоящия момент не били
изпълнени. Що се касае до последната предпоставка по чл. 135, ал.1 от ЗЗД -
знанието на приобретателя за увреждането - в случая твърди, че се предполага,
защото третото лице е низходящ (син) на длъжника. Предвид изложеното и с оглед
факта, че имотите са в режим на съпружеска имуществена общност претендира
обявяването на сделките по отношение на ½ ид.ч. на всеки един от тях за
относително недействителни по отношение на него.
Правна квалификация на правата: чл.
327 ТЗ вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 135 ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД.
В
отговора си на искова молба ответникът Б.А.Н., в лично качество и като
представляващ ЕТ „А.-Б.А.“ излага становище за допустимост и частична
основателност на предявените искове. Не оспорва факта, че на 10.04.2009 г.
между него, в качеството му на представляващ ЕТ „А.-Б.А.“ и ищеца е сключен
договор за доставка, както и, че в периода 08.09.2015 г. до 29.12.2015 г. „ФЗ
Васил Костов“ ООД извършил уговорените доставки на фуражи, за което били
издадени посочените в исковата молба фактури. Признава факта, че всички фактури
са осчетоводени, отразени в дневниците за покупки и по тях е ползван данъчен
кредит. Не оспорва факта, че общата дължима сума по доставките е в размер на
77 094.04 лева, и че същата не е заплатена. Твърди, че по устна договорка
с ищеца били извършвани плащания в просрочие, като последното било от м. април
2018 г. Забавата се дължала на настъпили през м. юли 2018 г. финансови
затруднения, свързани с извършена кражба в птицеферма, стопанисвана от
ответника. Същите били преодолени, поради което длъжникът щял да възстанови
плащанията си.
Оспорва
твърдението на ищеца, че е извършвал разпоредителни сделки с недвижимото си
имущество с цел да осуети евентуално принудително изпълнение срещу себе си.
Решението на него и съпругата му да надарят
сина си П.Б.Н. е продиктувано от желанието на двамата да му се
отблагодарят за оказаната помощ при влошаване на здравословното състояние на
ответника. Продажбата на апартамента, находящ се в гр. Варна, ул. „Подвис“ бл.
30 била осъществена по настояване на майка му. Собствеността Б.Н. придобил
срещу задължение за издръжка и гледане, но тъй като всички възприемали, че
бабата е собственик на имота, доколкото го ползва, се съобразили с нейното
желание. Оспорва намерение да осуети заплащането на задълженията си към ищеца,
а за сина му твърди, че не е запознат с търговската дейност на ЕТ и никога не
се е запознавал с конкретни финансови взаимоотношения.
Ответникът
по исковете с правно основание чл. 135 от ЗЗД П.Б.Н. оспорва същите в отговора
си на исковата молба, като неоснователни. На първо място релевира възражение,
че по отношение на тях е изтекла погасителната давност. В условията на
евентуалност, признава твърдението, че другият ответник му е баща и че е
собственик и представляващ ЕТ „А. - Б.А.",
но твърди че не е запознат с управлението на ЕТ и с делата на баща му както в
цялост, така и в подробности, включително досежно процесния договор и
задълженията на ЕТ към ищеца. Между него и баща му не е воден разговор и той не
го е информирал кога, с кого и какви договори подписва, и респективно какви
задължения поема по тях. Сочи, че инициативата за извършеното прехвърляне на
собствеността чрез покупко-продажба е била изцяло на неговата баба П. Б. Д. -
майка на баща му, която дълго време преди прехвърлянето изразявала желание
родителите да му прехвърлят жилището. В крайна сметка в началото на миналата
година след пореден разговор с нея, родителите му се съгласили да му прехвърлят
собствеността върху жилището след цена, която е заплатена от него в качеството
му на купувач.
Що се
касае за дарението на семейното жилище на родителите му, твърди, че решението
им е продиктувано от претърпените от баща му сериозни лични здравословни
проблеми, като благодарност за помощта и подкрепата. За задълженията на баща си
разбрал от подадената искова молба. Закупувайки едното жилище и приемайки
дарението на другото жилище, не е осъзнавал, че е възможно да се увредят нечии
интереси, действал е напълно добросъвестно - не знаел, че купува и приема
имоти, който биха могли да се приемат като предмет на увреждащо кредиторите на
баща му действия. Предвид на гореизложеното, счита, твърдението на ищеца, че от
негова страна сделките са извършени с умисъл за евентуално осуетяване и
увреждане на кредитора „ФЗ Васил Костов" ООД е напълно неоснователни и
недоказано, поради което претендира отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание всяка от
страните, чрез процесуален представител, а ищеца и чрез законния представител
на дружеството, поддържа собствените си доводи и съответно отправени искания.
В писмена защита процесуалният
представител на ищеца акцентира, че ответниците, в частност П.Н. не е оборил
презумпцията по чл. 135 ал.2 от ЗЗД, тъй като и от гласните доказателства се
установява, че е запознат с търговската дейност на ЕТ.
В писмената защита ответниците, чрез
процесуални представители считат, че напротив ищецът не е доказал увреждащ
характер на сделката и че ответникът - длъжник не притежава друго имущество, а
гласните доказателства не са доказали знание у Н., че знае за задълженията на
ЕТ към ищеца и оттам знание за увреждането.
Съдът, като съобрази предметните
предели на спора и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено следното:
1. По
осъдителните претенции
с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Установява се, че ищецът „ФЗ Васил
Костов“ ООД е встъпил в търговски правоотношения с ответника ЕТ „А. – Б.А.“ по
договор за доставка на фуражи от 10.04.2009 г. и е задължен за сумата от 77 094.04
лева по издадените през 2015 г. фактури, а именно: фактура № *., фактура № */15.09.2015г.,
фактура № */22.09.2015 г., фактура № */29.09.2015 г., фактура № */06.10.2015
г., фактура № */13.10.2015г., фактура № */20.10.2015г., фактура № */27.10.2015
г., фактура № */03.11.2015 г., фактура № */10.11.2015 г., фактура №
4347/17.11.2015 г., фактура № */24.11.2015 г., фактура № */01.12.2015 г., фактура
№ */08.12.2015 г., фактура № */15.12.2015 г., фактура № */23.12.2015 г. и фактура
№ */29.12.2015 г.;
Задълженията
по главници се признават по основание и размер чрез процесуален представител в
писмен отговор и в съдебно заседание при валидно учредени права по чл.34 ал.3
от ГПК.
Върху
главницата ищецът претендира и част от натрупаната лихва за периода от
07.12.2015 г. до 20.02.2019 г., изчислена върху всяка от главниците по
фактурите с начален момент деня, следващ падежа. /така справка по чл.366 от ГПК, л.111 по делото/. Същата му се следва. Съгласно чл.17 от договора за
доставка на фуражи от 10.04.2009 г., плащането се извършва в 90 дневен срок от
фактурирането на доставката. Лихвата се претендира именно от деня, следващ
падежа до 20.02.2019г., а размерът, проверен от съда с помощта на програмен
продукт АПИС финанси е заявеният от ищеца – 24131.25 лева, в рамките на която
ще се присъди и исканата с петитума на ИМ – 23300 лева.
2. По конститутивните искове.
2.1.
Кредиторовото
качество на ищцовата страна се признава. Вземанията по договора от 10.04.2009
г., в частност за извършените продажби през 2015 г. са падежирали най-късно на
27.03.2016 г. /по последната фактура № */29.12.2015 г./.
2.2.
По
разпорежданията с имущество от ответника, след възникване вземането на ищеца:
На
22.12.2017 г. и на 11.01.2018 г. пред нотариус Полина Миткова, с рег. № 4***в
НК са изповядани две сделки за дарение на недвижими имоти, собственост на Б.А.Н.
и Миглена Атанасова Недялкова в полза на сина на дарителите – П.Б.Н..
Сделките
са обективирани съответно в нотариален акт за дарение № *, том II,рег. № *, дело № 313/2017 г., и нотариален акт за дарение № 9, том I, рег. № 358, дело № 7/2018 г. по описа на
нотариуса.
2.3.
По
увреждането като елемент от фактическия състав по чл.135 от ЗЗД.
С
оглед правния режим на ЕТ – разширява се правоспособността на физическото лице
без да възниква нов правен субект и предвид факта, че с имуществото си като
физическо лице отговаря и за задълженията на търговеца, и след като ЕТ не
оспорва, че има задължения по възникналите правоотношения с ищеца, съдът
приема, че сделките, извършени от собственика на ЕТ, по разпореждане с лично
имущество увреждат интереса на кредитора.
Увреждане е налице когато разпореждането
се извършва със секвестируемо имущество, при което имуществото на длъжника се
намалява и това затруднява кредитора във възможността безпрепятствено да
осъществи правата си спрямо длъжника. Противно на соченото в писмената защита
от процесуалния представител на П.Н., правноирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава имущество и на каква стойност.
2.4.
По знанието за увреждане като
субективен елемент от фактическия състав по чл. 135 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба –
знанието се предполага до доказване на противното, ако лицето с което длъжника
договаря е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
В случая надарен е сина на Б.Н. – П.Н.
и негова е тежестта да обори презумпцията
на закона.
От гласните доказателства, ангажирани
в процеса чрез разпит на свидетелите на ответниците се установява, че
ответникът Б.Н. е получил инфаркт в края на 2015г., началото на 2016 г., което
е наложило синът П.Н. да помага на баща си в дружествените дела и основно в
разноса на продукция. Според свидетеля на ищцовата страна – служител в магазин
на дружеството, П.Н. един-два пъти през 2017 г. и 2018 г. е посещавал магазина
с цел предаване на парични суми, във връзка със задължения към ищцовото
дружество.
Според свидетелите на ответните
страни, мотива за извършените дарения на недвижими имоти е желание на
прехвърлителите да се отблагодарят на сина за положените грижи след претърпяния
инфаркт от Б.Н.. Отделно единият свидетел М. твърди, че майката на Б.Н.
многократно е споделяла, включително и пред свидетеля, че желае апартамента на
ул. „Подвис“ да е за внука П.Н.. Другият свидетел А. сочи, че дарението на
имота в жк. „Младост“ е последица от споделено пред свидетеля намерение от
страна на Б.Н. да създаде подходящи условия при бъдещо задомяване на сина.
Съдът счита следното: приобретателят
на имотите е запознат с дружествените дела на баща си след като в продължителен
период от време /след претърпяния инфаркт/ е поел основна част от работата в
предприятието. След като синът се е занимавал с организация по разнос на
продукция, включително товарене, разтоварване на стока и т.н., житейски
нелогично е да не води разговори с баща си и относно финансовото състояние на
търговеца в това число задълженията. За това индиция е и факта, че е предавал
парични суми към ищеца чрез служител във фирмения магазин на дружеството, които
предвид търговските взаимоотношения между страните, при липса на данни за
друго, очевидно са за заплащане на задължения към доставчика. Поради тази
причина съдът не приема презумпцията по чл. 135 ал.2 от ЗЗД за оборена.
В допълнение на горното съдът маркира,
че приобретателят е наясно с увреждащия характер на сделката и по причина, че е един син /така
свидетелските показания на свид. М./. Върху последното съдът акцентира с оглед
семейноправната връзка с праводателя, който факт разколебава необходимостта от
даряване на имоти към единствен
наследник от първи ред.
И накрая, прехвърлянето на имотите в
един значително по-далечен времеви период /въпреки че това е субективна
преценка на съда/ след падежиране и на задължението по последната фактура №
24260/29.12.2015 г., също не може да разколебае извода на съда за наличие на
знание у страните относно увреждащия характер. Точно обратното, всъщност и по
твърдения на ответника-търговец, задължения към ищцовото дружество са
възниквали и в следващи периоди, а последното плащане по твърдения в отговора
на ИМ е в м.04.2018 г. Т.е. ЕТ, а и приобретателя, който подпомага родителя в
бизнеса и към момента по данни на свидетеля А., са наясно не само за процесните
задължения, предмет на спора по осъдителния иск, но и че последващи такива
вероятно са натрупани.
В контекста на изложеното, настоящата
инстанция намира, че Павловият иск следва да бъде уважен.
3. По
разноските:
На ищцовата страна се следва
присъждане разходите за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които ще
бъдат възложени в тежест на ответниците както следва:
По осъдителните искове – в цялост
държавната такса и част от адвокатско възражение като при общ материален
интерес от 100394.04 лева минималното възнаграждение по чл. 7 ал.2 т.5 от
Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 3537.88
лева. Макар договореното и заплатено да е в размер на 4000 лева, т.е. не много
над минималния, предвид признанието на иска съдът приема възражението на
ответника за прекомерност за основателно и редуцира до минималния.
По конститутивния иск: ответниците
следва да заплатят по равно държавната такса и адвокатското възнаграждение. При
цена на иска общо 40623.65 лева минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1748.70 лева. Делото не се
характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност, което води до преценка
на съда за основателност на възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което следва да се редуцира за заплащане от ответниците до 2000
лева, или по 1000 лева всеки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „А. – Б.А.”*** да заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД, ЕИК *********,
гр. София сумата от 77094,04 /седемдесет
и седем хиляди и деветдесет и четири и 0.04/ лева - представляваща дължима
сума по договор за доставка на фуражи от 10.04.2009 г. и издадени въз основа на
него фактура № *. /остатък от 3361.00 лева/ с падеж 06.12.2015 г., фактура № */15.09.2015г.,
с падеж 13.12.2015 г. фактура № */22.09.2015 г. с падеж 20.12.2015 г., фактура
№ */29.09.2015 г. с падеж 27.12.2015 г., фактура № */06.10.2015 г. с падеж
03.01.2016 г., фактура № */13.10.2015г. с падеж 10.01.2016 г., фактура № */20.10.2015г.
с падеж 17.01.2016 г., фактура № */27.10.2015 г. с падеж 24.01.2016 г., фактура
№ */03.11.2015 г. с падеж 31.01.2016 г., фактура № */10.11.2015 г. с падеж
07.02.2016 г., фактура № */17.11.2015 г. с падеж 14.02.2016 г., фактура № */24.11.2015
г. с падеж 21.02.2016 г., фактура № */01.12.2015 г. с падеж 28.02.2016 г., фактура
№ */08.12.2015 г. с падеж 06.03.2016г., фактура № */15.12.2015 г. с падеж
13.03.2016 г., фактура № */23.12.2015 г. с падеж 21.03.2016 г. и фактура № */29.12.2015
г. с падеж 27.03.2016 г., на осн. чл. 327 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД, сумата от 23 300,00 /двадесет и три хиляди и триста/
лева, представляваща част от сумата в размер на 24 131,25 лв. - общ
размер на мораторна лихва върху дължимата главница по гореописаните фактури,
считано от деня следващ падежа по-горе до 20.02.2019 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
22.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 7553.64 /седем хиляди петстотин петдесет и три и
0.64/ лева разноски в производството за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ
спрямо „ФЗ Васил Костов“ ООД, ЕИК *********, гр. София сделки за дарение на
½ ид.ч. от недвижими имоти с
праводател Б.А.Н., ЕГН **********,*** и приобретател по същите П.Б.Н., ЕГН **********,***
между както следва:
1.) Дарение на ½ идеална част от Апартамент №. 23 (двадесет и трети), с площ; 57,55 (петдесет и седем цяло петдесет и пет стотни) кв. м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: тр. площ, ап. 24, ап. 22, ведно с прилежащото му избено помещение № 23 (двадесет и три), с площ 2,59 (две цяло петдесет и девет стотни) кв. м., както и 0,4776% (нула цяло четири хиляди седемстотин седемдесет и шест десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, с идентификатор 10135.3514.31.2.23 (десет хиляди сто тридесет и пет точка три хиляди петстотин и четиринадесет точка тридесет и едно точка две точка двадесет и три), с адрес: гр. Варна, обл. Варна, район Младост, ул. „Младежка", бл. 55 (петдесет и пет), вх. В, ет. 6 (шести), ап. 23 (двадесет и три), находящ се в сграда № 1(едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.31 (десет хиляди сто тридесет и пет точка три хиляди петстотин и четиринадесет точка тридесет и едно), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, извършено с Нотариален акт № *, том II, per. № *, дело № 313 от 2017г. на ; нотариус П. М.с per. № 4***с район на действие - Районен съд гр. Варна;
2.) Продажба на
½ идеална част Апартамент № 73 (седемдесет
и три), състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 79,89 (седемдесет и девет цяло осемдесет и девет стотни) кв. м., при съседи:
изток - В. Г. М., запад - С. А. Т., север - зелени площи, юг - зелени площи,
горе - Я. Т. Я., долу - А. Н. М., заедно с прилежащото му избено помещение № 73
(седемдесет и три), както и 0,9351 % (нула цяло девет хиляди триста петдесет и
една десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, с идентификатор 10135.2553.84.2.73 с адрес:
гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „Подвис“, бл. 30 (тридесет), вх.Б ет. 5
(пети), ап, 73 (седемдесет и три), находящ се в, сграда № 2 (две), разположена
в поземлен имот с идентификатор 10135.2553.84 (едно нула едно три пет точка две
пет пет три точка осем четири), с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, извършено с Нотариален; акт № 9, том I, per. № 358, дело №
7 от 2018г. на нотариус П. М.с per. № 4***с район на действие - Районен съд гр.
Варна, по иск на „ФЗ Васил Костов“
ООД, ЕИК *********, гр. София срещу Б.А.Н., ЕГН **********,*** и П.Б.Н., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 135 ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.А.Н., ЕГН **********,*** да заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД, ЕИК
*********, гр. София сумата от 1203.12
/хиляда двеста и три и 0.12/ лева, разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Б.Н., ЕГН **********,*** да заплати на „ФЗ Васил Костов“ ООД, ЕИК
*********, гр. София сумата от 1203.12
/хиляда двеста и три и 0.12/ лева, разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: