Р Е
Ш Е Н
И Е
№8
Гр.Нови пазар,19.01.2018г.
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно
заседание,проведено на двадесет и първи
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия
:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1105 по описа за 2017 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Предявени са обективно и съединени искове с
правно основание чл.127 ал.2 от СК и по чл.127а ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД,от А.Х.С. с ЕГН:**********,с настоящ адрес:с***,действаща чрез
пълномощника си адв.Г.К. –ШАК против С.Р.Х. ***.
В исковата молба се твърди,че ищцата и
ответника са родители на ненавършилите пълнолетие деца С. С.Р.,ЕГН:**********
и Т. С.Р.,ЕГН:**********.Поради
непреодолими семейни причини,преди година и половина родителите на децата се
разделили и преустановили фактическото си съжителство.Децата останА. да живеят
при своя баща в с.Б..Ищцата заминала на работа в Кралство Н. ,където живеела и
понастоящем работела в ресторант.Децата се отглеждА. понастоящем от бащата със
съдействието на родителите му в с.Б.,обл.Ш..
От раздялата си със съжителя си си,ищцата
успяла да осъществи контакт с децата си два пъти.От страна на ответника се
създавА. проблеми,които наложили да се търси съдействието на полицията.Децата
били пуснати да се видят с майка си след поредица скандА. и тормоз.
Независимо,че живеела далече от децата
си,ищцата не прекъснала контактите си с тях.Към настоящия момент С. и Т. били
ученици в ОУ „***“с.Б..Независимо,че тя имала желание да живее с тях и по
възможност да им осигури да продължат образованието си в Н.,ищцата уважила
желанието на по-големия си син Т. да остане да учи в България и приела и
по-малкият й син да остане да учи в България и да не се откъсва от своята
семейна среда.
След раздялата си с ответника,ищцата по
време на престоя си в България,отсядала в дома на своята майка в с.Ж.,обл.Д..Децата
посещавА. дома на своята баба по бащина линия,който бил съвременно обзаведен и
разполагал с необходимите удобства.Ответникът създавал затруднения пряко на
майката,така и на децата си да контактуват пълноценно с баба си по майчина
линия.
Липсата на определен и регламентиран
родителски контакт създавал затруднения както за ищцата,така и за самите
деца.На децата следвало да се осигури и възможност да гостуват през лятната
ваканция на своята майка по настоящото й местоживеене в кралство Н..Доколкото
ответникът не поддържал с ищцата каквито и да е добри отношения и не би дал
съгласие за пътуване на децата,придружавани от своята майка,за ищцата бил нА.це
правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК във
вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Към датата на предявяване на иска,децата
имА. вА.дно издадени паспорти за задгранични пътувания,но същите били с
определен срок на вА.дност.Доколкото са непълнолетни,следвало молба за издаване
на нови задгранични паспорти,да бъде подадена и от двамата родители.Същевременно,сочи
ищцата,нямало законни пречки,да бъде поискано издаването на паспорт и преди да
е изтекла вА.дността на предишния/чл.36 ал.5 от ЗБЛД/.При тази законова
уредба,предявеният иск с правно основание чл.123 ал.2 от СК с искане да бъде
заместено съгласието на бащата на ненавършилите пълнолетие С. и Т. за издаване
на паспорт,не се явявал преждевременно предявен.
Предвид гореизложеното,ищцата моли да
бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени
в исковата молба,съдът постанови решение,с което да определи режим на лични
отношения на ищцата А.Х.С. с ненавършилите й пълнолетие деца С. С.Р.,ЕГН:**********
и Т. С.Р.,ЕГН:********** ,както следва:
1/всяка нечетна седмица от месеца от 16.00часа в петък до 18.00часа в неделя с
преспиване в дома на майката,находящ се в с.Ж.,общ.Д.,обл.Д., 2/ на нечетна
година първата половина на ученическата зимна ваканция ,втората половина на
ученическата пролетна ваканция,първия ден на мюсюлманския религиозен празник
„Рамазан байрям“ ,втория ден на мюсюлманския религиозен празник „Курбан байрям“
от 9.00часа до 18.00часа и рождения ден на детето С. Р. -06.09.2003г.-от
12.00чсдо 18.00часа., 3/на четна година
:втората половина от ученическата пролетна ваканция,втория ден на мюсюлманския
религиозен празник „Рамазан байрям“,първия ден от мюсюлманския религиозен
празник „Курбан байрям“ от 09.00часа до 18.00часа и рожденния ден на детето Т. Р.
-04.09.2007г.от 12.00ч.до 18.00часа,
4/30 дни през лятото,с право на майката да води децата С. Р. и Т. Р. по настоящото си местопребиваване в Кралство Н.,преминавайки
през страни –членки на ЕС и през Република Сърбия,както и пътувания на майката
с децата до РТурция след съгласуване на периода с бащата на децата С.Р.Х..При
непостигане на съгласие или изразен отказ от страна на бащата,режима на лични
отношения на майката с децата през летния сезон в период от 30 дни да се
осъществява във времето от 01 юли до 01 август –за нечетна година и от 01
август до 01 септември –за четна година.
Моли,съдът да разреши по реда на чл.127а
ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД, Областна дирекция на МВР гр.Ш. да издаде
паспорти за задгранично пътуване на непълнолетния С. С.Р.,ЕГН:********** и Т. С.Р.,ЕГН:**********,без да е необходимо
съгласието на ответника –бащата С.Р.Х.,ЕГН:**********.
Моли съдът да разреши по реда на чл.127а
ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД на ненавършилите пълнолетие деца С. С.Р.,ЕГН:**********
и Т. С.Р.,ЕГН:********** да пътуват
ежегодно в периода от 01 юли до 01 септември извън пределите на РБългария до
кралство Н., ,преминавайки през страни –членки на ЕС и през Република
Сърбия,както и до Република Турция,придружавани от своя родител майката А.Х.С.,ЕГН:**********,без
да е необходимо съгласието на бащата С.Р.Х.,ЕГН:-**********.
Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са връчени на ответника,като в срока по чл.131 от ГПК,същият не е
депозирал писмен отговор на предявения иск.
В
съдебно заседание ищцата не се явява.Представлява се по пълномощие от
адв.Г.Каменов –ШАК,който поддържа изцяло предявените искове.
Ответникът,редовно призован,не се явява,не
изпраща представител.
Контролиращата
страна –ДСП К. е депозирала писмено становище по случая.Явява се и Незиха М.-
началник „ОЗД“при ДСП К..
Съдът като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото А.Х.С. и С.Р.Х. са
родители на непълнолетното дете С. С.Р. с ЕГН:********** и на малолетното дете Т.
С.Р. с ЕГН:********** /заверени копия от удостоверения за раждане на л.8 и 9 по
делото/.Децата са ученици в Обединено
училище „***“с.Б.,общ.К. ,обл.Ш. и посещават редовно учебните занятия /служебна
бележка с изх.№13 и 14 /21.12.2017г./.Този факт се установява и от приетия по
делото социален доклад,изготвен от ДСП К..
Пак от същия доклад/в частта му за проведен
разговор с ответника по делото/,както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели М. Х. С. и Л. А. А. /брат и майка на ищцата/,се установява,че
страните за живели на семейни начала около петнадесет години,в село Б.,на ул.“***“№36,заедно
с родителите на ответника.През месец януари 2015 година ,ищцата и ответникът се
скарА. помежду си,което се случило ,според свидетелите,поради физическо насилие
от страна на мъжа,при което ищцата напуснала семейното жилище и се установила
да живее при майка си в с.Ж.,общ.Д..По-късно се установила да живее и работи в
Холандия.На 25.05.2016г. е регистрирана в Община Хага,район Център /видно от
писмо от 25.05.2016г.,изпратено по имейл
от кмета на Хага до ищцата,представено в заверен превод от холандски на
български език на л.53 /.Ищцата е назначена по трудов договор в Кадир Ресторант
Б.В,Хага ,на длъжността „кухненски работник“,за периода от 10.09.2017г.до
08.03.2018г.
Според св.А. ,квартирата,в която живеела
дъщеря й била хубава,имало условия да
отглежда децата си там през ваканцията лятото.
Децата С. и Т. останА. да живеят
при баща си в семейното жилище,находящо се в с.Б..
Според свидетелите С. и А. ,майката не е
абдикирала от родителските си задължения,постоянно поддържала контакти с децата
си по телефона,изпращала им пари чрез майка си –св.Л.А./според св.С./,а според
св.А. –ищцата изпращала пари за децата си чрез куриерска фирма,на името на
бабата и дядото по бащина линия,тъй като нямала доверие на ответника.
Когато се приберяла в България,ищцата отсядала
при майка си в с.Ж. и вземала децата си по време на престоя си ,като ответникът
не се противопоставял на тези контакти.През месец септември 2017г./на
01.09./ищцата,заедно с брат си –св.С.,отишла
при ответника,за да вземе децата си за около една седмица,тъй като толкова
траел престоя й в България,но баща им отказал да ги пусне.
На основание чл.176 от ГПК,на ответника
бяха поставени въпроси от ищцата:1/Възпрепятствал ли е майката А.С. относно
възможността да се среща и осъществява лични контакти с децата си,след
раздялата им ? ,2/Осъществява ли се по телефон или друго техническо средство
контакт на майката с ненавършилите пълнолетие деца?, 3/Поставял ли е ответникът
под условие,осъществяването на срещите с децата с получаването на помощи или
социални добавки по чл.7 от ЗСПД?
На
ответника е указано,че в случай,че не се яви ,за да отговори на поставените
въпроси,съдът може да приеме за доказани обстоятелствата,на които ответникът не
се е явил,за да отговори.
Доколкото ответникът,редовно призован,не се
яви по делото,за да отговори на постановените му въпроси,на основание чл.176
ал.3 от ГПК,съдът приема за доказани твърденията на ищцата в тази им част,а
именно:че ответникът възпрепятства майката А.С. относно възможността да се среща
и осъществява лични контакти с децата си след раздялата на родителите им,както
и,че ответникът е поставял под условие
осъществяването на срещите на децата с тяхната майка с оглед получаването на
помощи или социални добавки по чл.7 от ЗСПД.
Предвид
показанията на св.С. ,сочен от ищцата ,че децата контактуват свободно с
майка си по телефона, съдът приема,че ответникът не създава препятствия в тази
насока.
По делото бяха изслушани и самите деца С. и
Т.,в присъствието на Н.М. –Началник ОЗД при ДСП гр.К..Децата заявяват,че майка
им работи в Холандия ,в ресторант, баща им заминал да работи в Германия. В момента те се
отглеждА. от своите баба и дядо по бащина линия.Според социалния
доклад,изготвен от ДСП К. ,каквото и становище заявява и Н.М. ,децата се отглеждат при много добри
жилищно-битови и хигиенни условия,като за тях се полагат адекватни грижи.Между
тях и бабата и дядото съществува силна емоционална връзка,което се долавя и от
обясненията на самите деца.
По-голямото дете заявява,че когато майка
му е в България,иска да бъдат заедно с нея,но не желае да ходят в Холандия,нито
през летните ваканции,нито през останалото време.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно и съединени искове
с правно основание чл.127 ал.2 от СК /за определяне на режим за лични контакти
между родител и деца/ и по чл.127а ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД,от А.Х.С.
с ЕГН:**********,с настоящ адрес:с***,действаща чрез пълномощника си адв.Г.К.
–ШАК против С.Р.Х. ***.
Безспорно се установява,че ищцата и
ответникът не живеят заедно и не упражняват съвместно родителските права спрямо
децата си С. С.Р. с ЕГН:********** и на малолетното дете Т. С.Р. с ЕГН:**********.Децата
живеят при своя баща в село Б.,ул.“Радецки“ №36 и между него и майката очевидно
не съществува спор по въпроса кой от двамата упражнява родителските права и
къде да бъде постоянното местоживеене по въпроса. Доколкото обаче е предявен иск за определяне
на режим на лични контакти,който е една от кумулативно изброените в чл.127 ал.2
от СК хипотези,по които съдът следва да се произнесе,тъй като очевидно се касае
за спор за елемент от съвкупността въпроси,включващи упражняване на
родителските права ,то съдът следва да се произнесе с решението си относно
упражняването на родителските права,местоживеенето на децата,личните отношения
и издръжката,която им се дължи.
От анА.за на доказателствата по делото се
установява,че ищцата е напуснала семейното жилище и се е установила да живее и
работи в Н..Децата са останА. да живеят при своя баща ,който е поел
непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание,подпомаган от своите
родители.Нито майката,нито бащата са абдикирА. от родителските си задължения,като
ищцата почти ежедневно ги е търсила по телефона,по скайп.Не се установи синдрома на родителско отчуждение спрямо
който и да е от двамата родители.
Отчитайки,че от раждането си до настоящия
момент,децата трайно живеят в дома,в който живее техния баща, привързани са към
него и към своите баба и дядо по бащина линия, майката не заявява претенции и
не навежда доказателства,че е по-пригодна от бащата да се грижи,отглежда и
възпитава синовете си,поради което,съдът намира,че следва да предостави упражняването
на родителските права по отношение на същите на ответника ,като постанови
местоживеенето на децата да е при него.
На майката следва да се определи подходящ
режим за лични контакти с децата й,така,както е претендирано с исковата
молба,като ,независимо от заявеното нежелание от страна на едното дете да
посещават за определен период от време чужда държава –Н.,предвид това,че ищцата
все пак живее и работи там и осигурява прехраната си,вкл. и средства за
издръжка на самите деца, то съдът намира,че следва да се уважи искането й в
частта му ,в която се претендира осъществяване
на режим за лични контакти :30 дни през лятото,с право на майката да води
децата С. Р. и Т. Р. по настоящото си
местопребиваване в Кралство Н.,преминавайки през страни –членки на ЕС и през
Република Сърбия.
Не се установи необходимост от това децата
да пътуват с нея до Република Турция /поне не бяха наведени конкретни
обстоятелства,обуславящи пътуване до тази държава –пр.живущи там роднини,близки,
за конкретно обучение,почивка и т.н./,а съгласно трайно установената съдебна
практика,за да се даде разрешение на детето,ненавършило пълнолетие,да пътува в
чужбина само с единия от родителите си,трайната съдебна практика се е
произнесла ,че такова разрешение не може да се дава по принцип,а като се
изследва интереса на самото дете .Съдът е властен да разреши конкретни
пътувания ,в определен период ,до определени държави,като се изследва всеки
отделен случай ,за който е направено искането за пътуване.
В случая не се събраха достатъчно
категорични доказателства,налагащи необходимостта от пътуване на децата на
страните в Република Турция през посочения период от време,поради което,в тази
му част,искът следва да се отхвърли.
Режимът на лични отношения на майката с
децата през летния сезон в период от 30 дни следва да се осъществява във
времето от 01 юли до 01 август –за нечетна година и от 01 август до 01
септември –за четна година.
Съдът е задължен служебно да се произнесе
по въпроса за дължима на децата издръжка,която следва да им се осигурява от
двамата родители.Съгласно законовите и морални норми,родителите са длъжни да
осигуряват ежемесечна издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,независимо
дА. са трудоспособни и дА. могат да се издържат от имуществото си./чл.143 ал.2
от СК/.Предвид възрастта на С. и Т.,индицията,че с оглед възрастта на
родителите им и липсата на данни за тяхно влошено здравословно състояние,което
би им попречило да реА.зират трудови доходи в размер на поне минималната
работна заплата,установена в страната ,с оглед разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК,съдът намира,че децата се нуждаят от ежемесечна издръжка в размер на поне
250.00-300.00лв.месечно.От тази сума,родителят ,който не упражнява родителските
права –в случая ищцата,следва да бъде осъден да им заплаща ежемесечна издръжка
в размер на 150.00лв.на детето С. и 130.00лв.на детето Т.,начиная от влизане на
решението в законна сила,с падеж всяко 30.то число на месеца,за който се дължи
издръжката,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,до настъпване
на законни причини за изменяването или прекратяването на издръжката.
Следва да се уважи предявения иск с правно
основание чл.127а ал.2 от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД ,като бъде разрешено
,ОДМВР гр.Ш. да издаде паспорти за задгранично пътуване на двете деца,без
съгласието на техния баща,както и да им бъде разрешено да пътуват ежегодно в
периода от 01 юли до 01 септември извън пределите на РБългария до кралство Н.,
,преминавайки през страни –членки на ЕС и през Република С.,придружавани от
своя родител майката А.Х.С.,ЕГН:**********,без да е необходимо съгласието на
бащата С.Р.Х.,ЕГН:-**********.
Поради изложените по-горе
съображения,следва да се отхвърли искането в частта му за даване на разрешение
на основание чл.127а ал.2 от СК да бъде разрешено на С. С.Р. с ЕГН:********** и
на малолетното дете Т. С.Р. с ЕГН:********** да пътуват ежегодно в периода от
01 юли до 01 септември извън пределите на РБългария до Република Турция,придружавани от своя родител
майката А.Х.С.,ЕГН:**********,без да е необходимо съгласието на бащата С.Р.Х.,ЕГН:-**********.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК във вр.чл.1
от Тарифа за ДТССГПК,ищцата следва да
бъде осъдена да заплати върху исковете
за присъдена издръжка,държавна такса в размер на 403.20лв.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца С. С.Р.
с ЕГН:********** и на малолетното дете Т. С.Р. с ЕГН:********** на техния баща С.Р.Х.
с ЕГН:**********,*** и ПОСТАНОВЯВА
местоживеенето на децата да бъде на този адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим за лични
контакти на децата С. С.Р. с ЕГН:********** и на малолетното дете Т. С.Р. с
ЕГН:********** с тяхната майка А.Х.С. с ЕГН:**********,***,както следва::
1/всяка нечетна седмица от месеца от 16.00часа в петък до 18.00часа в неделя с
преспиване в дома на майката,находящ се в с.Ж.,общ.Д.,обл.Д., 2/ на нечетна
година първата половина на ученическата зимна ваканция ,втората половина на
ученическата пролетна ваканция,първия ден на мюсюлманския религиозен празник
„Рамазан байрям“ ,втория ден на мюсюлманския религиозен празник „Курбан байрям“
от 9.00часа до 18.00часа и рождения ден на детето С. Р. -06.09.2003г.-от
12.00чсдо 18.00часа., 3/на четна година
:втората половина от ученическата пролетна ваканция,втория ден на мюсюлманския
религиозен празник „Рамазан байрям“,първия ден от мюсюлманския религиозен празник
„Курбан байрям“ от 09.00часа до 18.00часа и рожденния ден на детето Т. Р.
-04.09.2007г.от 12.00ч.до 18.00часа,
4/30 /тридесет дни/ дни през лятото,с право на майката да води децата С.
Р. и Т. Р. по настоящото си
местопребиваване в Кралство Н.,преминавайки през страни –членки на ЕС и през
Република С.,както следва: за нечетна година-за времето от 01 юли до 01 август –и за четна
година –за времето от 01 август до 01 септември .
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.127
ал.2 от СК,с който е претендиран режим за лични контакти на ищцата с децата й ,в частта му,в която е претендирано, режимът
за лични контакти на ищцата с децата й да се осъществява за срок от 30
/тридесет дни/ дни през лятото,с право на майката да води децата С. Р. и Т. Р. в Република Т.,както следва: за нечетна
година-за времето от 01 юли до 01
август –и за четна година –за времето от 01 август до 01 септември .
На основание 127а ал.2 от СК във вр.чл.76
т.9 от ЗБЛД РАЗРЕШАВА
Областна
дирекция на МВР гр.Ш. да издаде паспорти за задгранично пътуване на
непълнолетния С. С.Р.,ЕГН:********** и Т.
С.Р.,ЕГН:**********,без да е необходимо съгласието на ответника –бащата С.Р.Х.,ЕГН:**********.
На основание чл.127а ал.2 от СК РАЗРЕШАВА на ненавършилите пълнолетие
деца С. С.Р.,ЕГН:********** и Т. С.Р.,ЕГН:**********
да пътуват ежегодно в периода от 01 юли до 01 септември извън пределите на
РБългария до кралство Н., ,преминавайки през страни –членки на ЕС и през
Република С., придружавани от своя родител майката А.Х.С.,ЕГН:**********,без да
е необходимо съгласието на бащата С.Р.Х.,ЕГН:-**********.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК,в частта му,в която се иска да бъде
дадено разрешение на ненавършилите пълнолетие деца С. С.Р.,ЕГН:**********
и Т. С.Р.,ЕГН:********** да пътуват
ежегодно в периода от 01 юли до 01 септември извън пределите на РБългария до
Република Т.,придружавани от своя родител майката А.Х.С.,ЕГН:**********,без да
е необходимо съгласието на бащата С.Р.Х.,ЕГН:-**********.
ОСЪЖДА ищцата А.Х.С. с ЕГН:**********,***
да заплаща на непълнолетния си син С. С.Р. с ЕГН:**********,действащ със
съгласието на своя баща и законен представител С.Р.Х. с ЕГН:**********,***
ежемесечна издръжка в размер на 150.00лв./сто
и петдесет лева /,начиная от влизане
на решението в законна сила,с падеж всяко 30.то число на месеца,за който се
дължи издръжката,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,до
настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на издръжката.
ОСЪЖДА
ищцата А.Х.С. с ЕГН:**********,*** да заплаща на малолетния си син Т. С.Р. с
ЕГН:**********,чрез неговия баща и законен представител С.Р.Х. с ЕГН:**********,***
ежемесечна издръжка в размер на 130.00лв./сто
и тридесет лева /,начиная от влизане на решението в законна сила,с падеж
всяко 30.то число на месеца,за който се дължи издръжката,ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска,до настъпване на законни причини за
изменяването или прекратяването на издръжката.
ОСЪЖДА
ищцата А.Х.С. с ЕГН:**********,*** да заплати върху присъдената издръжка
,държавна такса в размер на 403.20лв./четиристотин и три лева и двадесет
стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: