Р Е Ш Е Н И Е
№......3288.......
гр. Варна, 24.06.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
юни две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15836 по описа на ВРС за 2013-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.318 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е
предявен от Н.Н.П., ЕГН**********, иск с правно основание чл.49, ал.1 СК
за прекратяване на сключения на 17.04.1994г. брак с И.Д.П., ЕГН**********,
без произнасяне по вината.
Предявени са също и
кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.2 СК за предоставяне
упражняването на родителските права
по отношение на непълнолетното дете * * П., ЕГН**********, на майката, при
предложен от ищеца режим на лични
отношения на детето с другия родител;
с правно основание чл.59, ал.2 СК за определяне местоживеене на детето при майката, на
адрес гр.*;
с правно основание чл.56,
ал.1, СК за предоставяне на майката и непълнолетното дете на семейното жилище - ап.22, находящ се в
сграда с административен адрес гр.*;
с правно основание чл.59,
ал.2 СК вр. чл.150 СК за осъждане на ответника да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 150.00лв. месечно с падеж пето число на месеца, за който се
дължат, считано от подаване на исковата молба – 25.10.2013г. до настъпване на
законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от подаване на исковата молба – 25.10.2013г. до окончателното
й изплащане.
Отправено и искане за запазване на брачното фамилно име
на съпругата, което същата не е променяла.
Ищцата твърди, че с ответника
са съпрузи, сключили граждански брак на 17.04.1994г. От брака си имат две деца,
едно от които – * - е непълнолетно. Семейното жилище е собственост на другото
им дете – * (пълнолетна към настоящия момент).
Пълноценните съпружески
отношения се влошили след 2009г., когато зачестили скандалите,
неразбирателството и липсата на взаимно уважение и зачитане. След 2009г.
ответникът започнал да работи продължително време в чужбина, а когато се прибирал
демонстрирал абсолютна незаинтересованост към нуждите на семейството, напротив
– държал се грубо и нетолерантно с тях и съпругата си. Последната от своя страна
поела изцяло грижите и издръжката на децата. С оглед на това счита брачната
връзка за изчерпана от съдържание.
Ищцата твърди още, че в
дома й са налице необходимите битови условия и обкръжаваща среда за отглеждане
на детето, което е силно привързано към нея и по отношение на което бащата
почти не полага грижи. Твърди също, че нуждите на непълнолетното дете
предполагат издръжка в претендирания размер, който е съобразен с възможностите
на ответника.
С оглед на изложеното счита, че бракът е изпразнен от
житейското си съдържание и моли за прекратяването му без произнасяне по вината,
при уважаване и на останалите искове. В о.с.з. поддържа становището си.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва брачната връзка между
страните и нейното състояние, но оспорва да е станал причина за това.
По същество не оспорва
исковете за развод, за предоставяне родителските права на ищцата, за
предоставяне на същата и на семейното жилище. Не оспорва по основание и
задължението си за издръжка.
Възразява единствено срещу режима на лични отношения с
детето, като моли за постановяване на обичаен такъв, както и срещу размера на
издръжката, която счита, че има финансова възможност да заплаща в размер на
100.00лв. В о.с.з. страната поддържа становището си.
Контролиращата страна ДСП – Варна с писмена молба
изразява становище за основателност на исковата молба, предвид интересите на
детето.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че
страните са съпрузи, че бракът им е изчерпан от житейското си съдържание, че
съпрузите са родители на непълнолетното дете Ясен, както и че процесният
апартамент има характер на семейно жилище – собствено на другото им дете. Тези
обстоятелства се потвърждават и от приложените удостоверение от 17.04.1994г. за
граждански брак, удостоверения от община Варна за раждане, НА
№153/20.10.2006г., том 8, н.д. №1525/2006г. и декларации за гражданско състояние.
Безспорно е още
задължението на бащата за заплащане на издръжка в полза на детето в размер на
100.00лв. месечно; не се спори и относно родителските права и местоживеенето на
детето.
Видно от
удостоверение от ТД на НАП – Варна, отв. Ив. П. няма регистриран
трудов договор към настоящия момент.
В от
медицинско удостоверение от 13.05.2014г. са констатирани травматични
увреждания, отоци и кръвонасядания, по лицето на ищцата Н. П., които са
резултат от удари с предмети без ръбове или с юмруци.
Представени
са също договори за банкови кредити и споразумения с ищцата за разсрочването
им.
От
показанията на св. С. *, които съдът цени като обективни и непосредствени се
установява, че през последните 10 години бащата И.П. не е присъствал на никакви
семейни празници, включително на рожденни дни на
децата. От години ответникът не живее със семейството си и не полага нито
лични, нито материални грижи за децата. Свидетелката лично е помагала финансово
на ищцата за отглеждането на децата й. Непълнолетното дете * ходи на училище,
като освен това посещава и извънкласни мероприятия, като школа по шах и други.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.49, ал.1 СК: Разводът представлява способ за
прекратяване по съдебен ред на брака между съпрузите, по причини възникнали
след сключването му.
В настоящия случай е безспорно, а се потвърждава и от
гласните доказателства, че брачната връзка е изпразнена от житейското си
съдържание и не изпълнява своята социална функция. При това положение
запазването й не би било полезно нито за съпрузите, нито за децата, което
налага уважаване на иска, без изследване на вината – предвид волята на
страните.
По въпросите за упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето и ползването на семейното жилище липсва спор,
напротив – от съвкупния анализ на ангажираните доказателства се изясни, че
бащата системно не полага нито лични, нито материални грижи за семейството и
децата си, както и че домът, в който и към момента живеят майката и малолетното
дете, е собствен на другото такова и разполага с неоходимите
условия за отглеждане на детето. При това положение исковете следва да се
уважат изцяло, в който смисъл е и становището на ДСП.
Разпоредбата на чл.53 СК гарантира правото на
съпруга, придобил след сключване на брака фамилното име на съпруга си, да
поиска да бъде възстановено предбрачното му име. Ето
защо при липса на такова искане, съпругата следва да запази брачното си име.
По иска по чл.59, ал.5 СК вр. чл.143 СК: Нормата на чл.143, ал.1 СК
вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете. По
отношение на размера й следва да бъдат съобразени потребностите на детето,
възможностите на родителите и обстоятелството кой от тях полага непосредствена
грижа за детето.
В настоящия случай се
изясни, че детето е на девет години, посещава училище и допълнителни спортно –
интелектуални извънучилищни мероприятия. С оглед на това и при отчитане на
възрастта му, съдът намира за адекватен за нуждите му общ размер на издръжката
от 225.00лв.
Доколкото майката полага
непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на
издръжката бащата следва да поеме сумата от 150.00лв. месечно, а майката –
разликата.
Размерът на дължимата издръжка предполага преценка и на
материалните възможности на двамата родители, при отчитане на възможностите и
на лицата, които съжителстват с тях. В случая не се установи действителния
доход на ответника, но е безспорно, че същият е в трудоспособна възраст и без
доказани здравословни противопоказания, т.е. не е възпрепятстван по никакъв
начин да реализира доходи чрез престиране на зависим
труд. Нещо повече – налице е изрично признание, че ответникът работи „в частния
сектор”, което презюмира наличието на доходи от труд.
Ето защо съдът намира, че определеният размер на издръжката е съобразен и с
възможностите на ответника и следва да бъде присъден, още повече, че той не
надвишава драстично размера, относно който е налице и признание от ответника.
По режима на лични контакти: По делото се установи, че бащата системно не полага нито лични, нито
материални грижи за семейството и децата си, като през последните 10 години
почти не е присъствал на семейни празници, включително на рожденни
дни на децата. Следователно бащата необосновано се е дистанцирал от своето
малолетно дете, като е пренебрегнал потребностите му пред своите. Ето защо към
настоящия момент обичаен режим, включващ преспиване при ответника, съдът намира
за необоснован, в който смисъл е и становището на ДСП, още повече при
абсолютната неустановеност къде фактически живее отвеника
и какви са условията в дома му.
Въпреки горното нуждата от пълноценен контакт да детето с
баща му не може да се отрече, поради което предложеният режим следва да бъде
разширен чрез увеличаване продължителността на лични контакти до 18.00часа на
съответния почивен ден. Така съдът намира, че при актуалната ситуация в интерес
на детето е да бъде определен следният режим: всяка първа и трета събота и
неделя на месеца, от 9.00часа до 18.00часа на същия ден, без преспиване; две
седмици през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва правото си на
платен годишен отпуск.
Предвид изхода по спора и
на осн. чл.329, ал.1 ГПК всяка от страните следва да
понесе сторените от нея до момента разноски, като следва да заплати по 25.00лв.
– държавна такса, на осн. чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ
по ГПК.
Ответникът следва да
заплати по см. на ВРС и 216.00лв. – държавна такса по определения размер на
издръжката на детето, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.Н.П., ЕГН********** и И.Д.П.,
ЕГН**********, сключен на 17.04.1994г., поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по вината, на осн. чл.49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по
отношение на детето * * П., ЕГН**********,
на майката Н.Н.П., ЕГН**********, на
осн. чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на личните контакти с детето * * П., ЕГН**********, с бащата И.Д.П., ЕГН**********, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя на месеца, от 9.00часа до 18.00часа на същия ден, без
преспиване; две седмици през лятната ваканция на детето, когато майката не
ползва правото си на платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето * * П., ЕГН**********, при майката Н.Н.П., ЕГН**********, на адрес ***.
ОСЪЖДА И.Д.П.,
ЕГН**********, да заплаща издръжка в
полза на детето * * П., ЕГН**********,
чрез неговата майка Н.Н.П., ЕГН**********, в размер 150.00лв. месечно, платими с падеж 5-то число на месеца, за който
се дължат, считано от предявяване на исковата молба – 25.10.2013г., до настъпване на промяна в обстоятелствата, обосновали
задължението, ведно със законната
лихва върху всяка неплатена вноска от предявяване на исковата молба –
25.10.2013г. до заплащането й, на осн. чл.143 СК вр. чл.86 ЗЗД.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище – апартамент №22, находящ
се в гр.*, на майката Н.Н.П., ЕГН**********
и детето * * П., ЕГН**********.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Н.Н.П., ЕГН**********, да носи брачното си фамилно име – П., на осн. чл.53 СК.
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
сумата 216.00лв. – държавна такса по
иска за издръжка на детето, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 25.00лв. – държавна такса, на
осн. чл.329, ал.1 ГПК вр. чл.6,
т.2 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
ОСЪЖДА Н.Н.П., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 25.00лв. – държавна такса, на
осн. чл.329, ал.1 ГПК вр. чл.6,
т.2 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………