Решение по дело №1140/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 66
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20171100901140
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..........................

гр. София, 09.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1140 по описа за 2017г. и взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с която при условията на обективно евентуално, но субективно кумулативно съединяване са предявени искове по чл. 57, ал. 3 ЗБН за солидарното осъждане на Л.И.В. и Ю.Т.П. да заплатят сумата 620 000,00 евро – обезщетение за имуществени вреди на банката, настъпили от неизпълнение на задължения на ответниците като администратори на банката при сключване и изпълнение на договор за банков кредит от 29.01.2008г. между „К.т.б.“ АД и „И.А.“ ЕООД.

            Главните искове за солидарното осъждане на ответниците са предявени за ангажиране на деликтната им отговорност при основанието на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а евентуалните искове – за ангажиране на договорната им отговорност при основанията на чл. 240, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Ответниците оспорват исковете с възражения за липса на осъществен състав на деликтна или договорна отговорност за действията/бездействията, за които се иска ангажиране на отговорността им по реда на чл. 57, ал. 3 ЗБН (оспорват се всички елементи от фактическия състав и на двата вида отговорност, включително противоправни действия/бездействия при сключването и изпълнението на договора за кредит; настъпила имуществена вреда за банката; пряка и непосредствена причинна връзка между действия/бездействия на ответниците и вредата за банката, за чието обезщетяване са предявени исковете) и възражения за изтекла погасителна давност (възражението за давност на ответника Л.И.В. е заявено след изтичане на срока за отговор срещу исковата молба).

Ответникът Ю.Т.П. оспорва исковете срещу него и с възражение, че с решение на общото събрание на акционерите в „К.т.б.“ АД е освободен от отговорност за действията му като прокурист на банката.

Процесният договор за отпускане на банкова кредитна линия от 29.01.2008г. между „К.т.б.“ АД и „И.А.“ ЕООД (приет като писмено доказателство по делото) е сключен и подписан от името на банката от Л.И.В. в качеството му на изпълнителен директор и ответника Ю.Т.П. в качеството му на прокурист.

Съгласно клаузите на договора банката отпуска на „И.А.“ ЕООД кредит в размер на 620 000,00 евро (чл. 1 от договора) за покупка на акции от капитала на трети лица и за други разходи, свързани със сделките (чл. 2 от договора), срещу задължения на кредитополучателя за връщане на главницата и плащане на възнаградителна годишна лихва в размер на 8% от усвоените суми по кредита (чл. 10 от договора) с уговорен 24 месечен гратисен период и краен срок за погасяване на задълженията до 25.12.2010г. (чл. 18.1 от договора).

С чл. 31 от договора е предвидено, че кредитополучателят се задължава в срок до 29.02.2008г. да учреди особен залог на закупените с кредита акции, които ще бъдат индивидуализирани в отделен договор за залог на акции.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че предоставеният кредит по договора от 29.01.2008г. е усвоен в пълния му уговорен размер, като основната част от кредита (а именно сума в размер на 606 600,00 евро) е усвоена от кредитополучателя „И.А.“ ЕООД на 30.01.2008г.

Договор за особен залог върху акции не е сключен между банката и „И.А.“ ЕООД, но на 12.02.2008г. между банката и „И. – Б.Т.“ АД е сключен договор (също приет като писмено доказателство по делото и също подписан от ответниците от името на банката), с който за обезпечение на задълженията на „И.А.“ ЕООД по договора за банков кредит от 29.01.2008г. е учреден реален залог върху поименни акции от капитала на „С.П.“ АД с обща номинална стойност 1 200 000,00 лв.

С анекс №1 от 22.01.2010г. към договора за кредит между „К.т.б.“ АД и „И.А.“ ЕООД е определен нов краен срок за погасяване на кредита до 25.12.2011г., като задължението за връщане на главницата в размер 620 000,00 евро е разсрочено на 12 месечни вноски с падежи от 25.01.2011г. до 25.12.2011г.

С анекс №2 от 27.10.2010г. е определен нов краен срок за погасяване на кредита до 25.12.2012г. и задължението за връщане на главницата в размер 620 000,00 евро е разсрочено на 12 месечни вноски с падежи от 25.01.2012г. до 25.12.2012г.

С анекс №3 от 10.01.2012г. е  определен нов краен срок за погасяване на кредита до 25.12.2013г. и задължението за връщане на главницата в размер 620 000,00 евро е разсрочено на 12 месечни вноски с падежи от 25.01.2013г. до 25.12.2013г.

С анекс №4 от 18.01.2013г. е  определен нов краен срок за погасяване на кредита до 25.12.2014г. и задължението за връщане на главницата в размер 620 000,00 евро е разсрочено на 12 месечни вноски с падежи от 25.01.2014г. до 25.12.2014г.

От цитираните анекси (също приети като писмени доказателства по делото) не може да бъде направен извод кои конкретни лица от изброените в титулната част на анексите изпълнителни директори и прокуристи на банката са подписали анексите от името на банката, но несъмнено анексите не са подписани от ответника Л.И.В., а анекс №3 и анекс №4 не са подписани от ответника Ю.Т.П., което е видно от съдържанието на самите анекси, но и защото от писмените доказателства по делото, а и от записите по партидата на „К.т.б.“ АД в търговския регистър се установява, че правомощията на ответника Л.И.В. като изпълнителен директор на банката са прекратени на 19.12.2008г., а правомощията на ответника Ю.Т.П. като прокурист на банката са прекратени на 15.11.2011г.

По делото не са събрани доказателства (а не са ангажирани и твърдения) за пълно или частично изпълнение на задължението на „И.А.“ ЕООД за връщане на главницата по процесния договор за кредит след изтичане на падежите, определени с анекс №4 от 18.01.2013г., поради което, но и въз основа на заключението на счетоводната експертиза, следва да се приеме, че и към настоящия момент дружеството дължи на банката пълния размер на главницата от 620 000,00 евро.

Не са събрани обаче и доказателства, от които с изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване да се установи, че вземането на банката в посочения размер не може да бъде удовлетворено от имуществото на „И.А.“ ЕООД (представени са доказателства за образувано изпълнително дело от банката за принудително изпълнение на вземането, не и доказателства за конкретните изпълнителни действия, предприети по изпълнителното дело, чиито неуспешен резултат да може да обуслови поне косвен извод за невъзможност за удовлетворяване на вземането от имуществото на кредитополучателя).

При описаните установени по делото факти предявените осъдителни искове се явяват недоказани по основание и подлежат на отхвърляне.

Несъмнено процесният договор за кредит е сключен от ответниците в качеството им на администратори на банката по смисъла на чл. 57, ал. 3, вр. §1, т. 2 ЗБН.

Също така несъмнено и само съдържанието на договора за кредит предпоставя нарушение на задълженията на ответниците за полагане на грижата на добър банкер при сключване на договора (достатъчно в тази връзка е да се посочи, че договорът не индивидуализира конкретната инвестиция на кредитополучателя, за чието финансиране е сключен, респективно не индивидуализира и уговореното обезпечение на кредита, а освен това предвижда усвояване на кредита преди учредяването на самото обезпечение).

Подробни съображения в тази насока съдът не намира необходимо да излага, тъй като доказателствата по делото не установяват останалите елементи от фактическия състав на вземанията, за които са предявени осъдителните искове срещу ответниците – наличие на имуществена вреда за банката от сключването на договора за кредит и пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответниците по сключване на договора за кредит и настъпването на имуществената вреда.         

Сключването на договора за кредит и предоставянето на сумите по кредита на кредитополучателя неизбежно водят до намаление на паричните средства на банката, но и до увеличение на актива й с вземане срещу кредитополучателя в размер на предоставените паричните средства, поради което сами по себе си не водят до намаление на патримониума на банката, респективно до настъпване на имуществена вреда.

Такава ще е налице в случай, че вземането на банката срещу кредитополучателя за връщане на кредита не може да бъде удовлетворено от имуществото му или от учреденото (макар и след сключване на договора за кредит) обезпечение на кредита, но по гореизложените съображения доказателствата по делото не установяват невъзможност за изпълнение или принудително събиране на вземанията на банката по процесния договор за кредит.

При последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК (указани на ищеца с доклада на делото) изложеното е достатъчно както главните искове за ангажиране на деликтна отговорност на ответниците, така и евентуалните искове за ангажиране на договорната им отговорност, да се приемат за неоснователни при липса на основния елемент от фактическия състав на вземанията, за които са предявени – настъпила имуществена вреда за банката.

По-съществено в случая е, че доказателствата по делото не само не установяват, а дори опровергават възможността вредата на банката, за чието обезщетяване са предявени исковете, да настъпи като пряка и непосредствена последица от действията на ответниците по сключване на процесния договор за кредит или като бездействия при упражняване на контрол върху изпълнението му.

Пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответниците по сключване на договора и вреди на банката от неизпълнение на договора ще е налице в случай, че неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, респективно вредите на банката от това неизпълнение са настъпили в рамките на уговорените с договора срокове за изпълнение на задълженията на кредитополучателя, а пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнение на задължения на ответниците за упражняване на контрол върху изпълнението на договора за кредит и вреди на банката от неупражнения контрол поначало може да бъде налице само за вреди, настъпили от обстоятелства, осъществени по времето, през което ответниците имат задължения за упражняване на такъв контрол в качеството им на администратори на банката по смисъла на чл. §1, т. 2 ЗБН.

Както се посочи по-горе след сключването на процесния договор, а и след прекратяване на правоотношенията между ответниците и банката, но преди изтичането на определените с договора срокове за връщане на главницата по кредита, към договора за кредит са сключени четири анекса, с които между банката и кредитополучателя са уговорени изцяло нови срокове за връщане на кредита.

По съществото си последиците от цитираните анекси представляват последици на нови договори за кредит, за чието неизпълнение ответниците не могат да носят отговорност към банката, доколкото не са участвали при сключване на анексите, а в уговорените с анексите срокове за изпълнение на договорите не са и администратори на банката със задължения за контрол върху изпълнението им, но това, което е от съществено значение в случая е, че сключването на анексите и определянето на напълно нови срокове за връщане на главницата по кредита поначало изключва възможността за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответниците по сключване на процесния договор за кредит и настъпването на вредата за банката от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за връщане на главницата по кредита, за чието обезщетяване са предявени исковете по делото.

            По изложените съображения исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като при този изход на делото и съгласно чл. 77 ГПК, вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН държавната такса, дължима за разглеждането им, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД, а с оглед заявената претенция от ответника Л.И.В. и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на посочения ответник следва да бъдат присъдени разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение за защита срещу исковете.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за солидарното осъждане на Л.И.В. с ЕГН ********** и адрес *** и Ю.Т.П. с ЕГН ********** и адрес *** да заплатят сумата 620 000,00 евро – обезщетение за имуществени вреди, настъпили от неизпълнение на задължения на ответниците като администратори на банката при сключване и изпълнение на договор за банков кредит от 29.01.2008г. между „К.т.б.“ АД и „И.А.“ ЕООД.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Л.И.В. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 35 000,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН по сметка на Софийски градски съд сумата 48 504,57 лв. – държавна такса за съдебното производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                              

               

           СЪДИЯ: