Присъда по НОХД №428/2024 на Районен съд - Велико Търново

М О Т И В И към НОХД № 428/2024 год. на ВТРС

Обвинението е срещу подсъдимия Д. М. Д., ЕГН: **********, роден на
*** г. в гр. ***, постоянен адрес: гр. ***, *** и адрес за призоваване: гр. ***,
***, българско гражданство, *** за това, че на 28.09.2023г. в гр. Велико
Търново, управлявал моторно превозно средство лек автомобил *** с рег. №
***, собственост на И. Д. И., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда - 1,90 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510" с фабр. № ARDM0240 - престъпление по чл.343б ал.1
от НК.
В съдебно заседание представителят на ВТРП подържа обвинението.
Смята, че е доказано по несъмнен начин. Отправя искане за налагане на
наказание в рамките на предвиденото в закона - лишаване от свобода с
приложение на чл.66ал.1 от НК, глоба в минимален размер и лишаване от
право да управлява МПС, като се зачете времето, през което е лишен от това
право по адм.ред.
Подсъдимият не дава обяснения в хода на съдебното следствие. В
съдебните прения не отрича, че е управлявал процесния автомобил след
употреба на алкохол. Твърди, че се наложило да премести паркирания от него
автомобил в зона за неплатено паркиране. При това по невнимание причинил
ПТП, като блъснал друг паркиран в района автомобил в центъра на
гр.В.Търново. Напуснал мястото на ПТП, поради създалата се ситуация, като
паркирал пред ***, а при слизане от автомобила установил, че са налице
деформации по предна лява част на л.а.*** с рег. № ***. Не останал на място,
като решил да издири свой познат, работещ в близко заведение. След
известно време бил установен пред заведение *** от органите на полицията.
Бил съпроводен до мястото, където паркирал ударения автомобил ***, където
бил собственика на другия ударен автомобил. Тестван бил с техн.средство за
алкохол, впоследствие откаран в болнично заведение за кръвна проба, която
отказал. Твърди, че не помни подробности за този период. След това бил
задържан. На другия ден веднага се обадил на собственика на управлявания от
него автомобил *** с рег. № ***, като предложил да му възстанови вредите.
Твърди, че не е извършил умишлено деянието. Отделно от това счита, че не
следва да се присъжда равностойността на лекия автомобил, тъй като това
наказание било непропорционално. Отправя искане за оправдателна присъда,
респ. налагане на минимално наказание.
Защитникът адв.И. счита, че обвинението не било доказано по
несъмнен начин. Подс.Д. след слизането му от управлявания от него
автомобил пред *** се отправил в посока заведение ***. Едва впоследствие е
установен от органите на полицията и тестван след около 20 минути за
употреба на алкохол с техн.средство. Не оспорва, че преди това подсъдимият е
1

причинил ПТП. Не останал на място, а решил да продължи и спре на осветено
място, като потърси помощ от свой познат и след това уведоми органите на
полицията. Тестван бил за употреба на алкохол едва 20 минути, след като
преустановил управлението на МПС. Липсвали надлежни доказателства
относно начина на установяване на алкохолното съдържание в кръвта. Не
ставало ясно кои длъжностни лица от МВР могат за използват техн.средства.
Необходимо било тези служители да са преминали специализирано обучение.
Отделно от това не ставало ясно дали конкретното техн. средство е одобрен
вид за измерване, при това оспорва годността периодичната му проверка.
Отправя искане за оправдателна присъда, а алтернативно да се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Относно
лишаването от право да управлява МПС да се съобрази продължителния срок
на отнемането по адм.ред от датата на деянието в размер на 18 месеца.
Относно приложението на чл.343б ал.5 от НК отправя искане съдът да се
съобрази с обстоятелството, че е налице висящо дело пред съда на
Европейския съюз по преюдициално запитване по конкретно наказателно
дело. При това макар и КС да не е обявил за противоконституционна тази
нормативна разпоредба, следва да се съобрази право на ЕС. Присъждане на
равностойността на лекия автомобил е непропорционална мярка с оглед
младата възраст и имущественото състояние на подсъдимия. При това не
следвало да се присъжда пазарната стойност на лекия автомобил.
Защитникът възходящ М. М. твърди, че деянието не е извършено
умишлено. Не отрича употребата на алкохол от подсъдимия, но имал за цел да
премести автомобила. Счита свидетелските показания за противоречиви, като
не била установена в пълното фактическата обстановка по делото. Записите от
камери в районна на произшествието, не допринасяли за изясняване на
фактическата обстановка. Твърди, че нормата предвиждаща отнемане на МПС
или присъждане на равностойността на МПС противоречала на
Конституцията на РБ. Санкцията била абсолютно определена. Плащането на
такава голяма сума била непосилна за подсъдимия, като не отговаряла на
имущ.състояние.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства намери
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. М. Д. е с постоянен адрес в гр.***, като е ***. Видно
от справката му за съдимост не е осъждан, а от характеристичната справка се
установява, че няма криминалистически регистрации.
Подсъдимият Д. М. Д. се познавал със св. И. Д. И.. На 27.09.2023г.
подсъдимият Д. пътувал от гр. *** към гр.В.Търново, като шофирал
предоставения му от св. И. лек автомобил *** с рег. № ***. Същият ден,
подс. Д. употребил алкохол и на 28.09.2023 г. в гр.В. Търново, около ***.,
управлявайки лекия автомобил по ул. ***, загубил контрол над управлението
и ударил с предна лява част в задната лява част, паркиран зад сградата на ***
лек автомобил - *** с рег. № ***, който от удара се изместил настрани. Ударът
2

между двата автомобила бил възприет от рецепционистката на *** - св. Б.,
която помислила, че е блъсната кола на някой от гостите на хотела, паркирани
наблизо, както и от св. Д., който се движел на юг по улицата до парк „Марно
поле“. Св. Д. и св. Б. видели, че управляваният от подсъдимия автомобил се
движи в насрещното движение в посока юг по ул. *** и завива по ул. ***.
Подаден бил сигнал на ЕЕН112. От настъпилите повреди в предната лява част,
автомобилът *** с рег. № *** издавал силен шум при движение. Св. Д.
тръгнал след автомобила, като видял, че водачът му завива по ул. ***.
Подсъдимият Д. паркирал автомобила на ***, пред ***. Покрай подс. Д.
минавал св. С. Д. със свой познат св.С. и видял подс. Д. в колата си с работещ
двигател, след което подсъдимият излязъл от лекия автомобил. Св.Д. възприел
и деформациите в предната лява част на автомобила. Тези обстоятелства за
деформирания автомобил *** били възприети и от св. Н. Т., работещ като
рецепционист в ***. По същото време дошъл и св. Д. който заварил
подсъдимия Д. да излиза от колата си, заговорил го, а подс. Д. му казал, че е
ударил кола, като според Д. подсъдимият бил употребил алкохол. След това
подсъдимият заключил автомобила и тръгнал към заведение *** в западна
посока. Тези обстоятелства се потвърждават от съдържанието на записа от
камера на фасадата на ***, предмет на оглед съгласно протокол за оглед на
веществено доказателство – СД диск, приложен на л.47 от ДП. Съдържанието
на останалите ВД – СД дискове – записи от камери, не допринасят за
установяване на фактическата обстановка по делото.
Впоследствие на мястото до паркирания лекият автомобил *** с рег. №
*** пристигнал полицейски екип от служители на „Пътна полиция" в състав
св.А.И. и св.Л.М. които разговаряли със свидетелите и подс. Д.. На място
подсъдимият заявил, че употребил вино по-рано вечерта и при управление на
този автомобил блъснал друг лек автомобил. Подсъдимият Д. бил тестван на
място с техническо средство „Дрегер 7510" с фабр. № ARDM-0240, който
отчел 1,90 на хиляда алкохол. На Д. Д. бил издаден талон за изследване №***.
Видно от приложената по делото разпечатка от паметта на техническото
средство за 28.09.2023год. за “Дрегер 7510” с фабр. № ARDM0240, подс.Д. е
тестван в *** часа. Техническото средство е преминало периодичен
метрологичен контрол, което е видно от протокол рег.№***год. на ГД
"НП"/лист 66 от делото/. За констатираното нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия ***, който Д. подписал,
без конкретни възражения. Било иззето и свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. Бил му издаден и талон за медицинско изследване
№***, след което бил съпроводен до Центъра за спешна медицинска помощ в
град Велико Търново, където Д. отказал да даде кръв за лабораторно
изследване. Последното е удостоверено от дежурен лекар в Спешно отделение
при МОБАЛ В.Търново в протокол за медицинско изследване./лист 72 от ДП/.
При това положение съдържанието на алкохол в кръвта се установява от
показанията на техн.средство.
Подсъдимият Д. М. Д. е правоспособен водач на моторно превозно
3

средство с категории "В", "М" и "АМ". Не е осъждан. Наказван е по
административен ред за извършени нарушения на Закона за движение по
пътищата, което е видно от приложената справка от Сектор ПП при ОД МВР
В.Търново.
Несъстоятелно е твърдението, че калибрирането и последващата
проверка на техн.средство е извършвана от лаборатория към МВР, което било
в противоречие със Закона за измерванията. При това лабораторията към ГД
"Национална полиция" МВР е акредитирана да извършва подобни проверки.
При така установеното от фактическа страна Д. М. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от
НК.
От обективна страна на 28.09.2023г. в гр. Велико Търново, управлявал
моторно превозно средство лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на И.
Д. И., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,90 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510" с фабр. № ARDM0240.
Установено е управлението от подсъдимия на лекия автомобил, оценено
като всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторни превозни средства или машини, както и задължителните
разпореждания на оправомощеното лице, независимо дали превозното
средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са
свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици
/Постановление № 1 от 17.01.1983 год. по н.д.№ 8/1982 год., Пленум на ВС; Р
№ 233/ 1976 год., III н.о. на ВС и Р № 142/1980 год, III н.о. на ВС/. При това
подс.Д. управлявал МПС след употребата на алкохол със съставомерната
концентрация в кръвта. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства, трамваи, или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Това е редът съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на
Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
Министъра на правосъдието за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози. Съгласно чл. 1, ал. 3 от
Наредба 1/2017 г. употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози се установява чрез използване на технически средства и
медицински изследвания, а ал. 1 указва, че с нея се урежда редът, по който се
установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от водачите на моторни превозни средства /МПС/, трамваи и
самоходни машини. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 предвижда, че при извършване
на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се
установява с техническо средство. В този смисъл, чрез използваното в случая
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510" с фабр. № ARDM0240 е
установена концентрация на алкохол 1.90 промила в кръвта на подс.Д. Д..
Спазен е редът на Наредбата относно фактически извършената проба и
4

попълването на талон за изследване по образец, водачът е съпроводен до
мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологична
проба /чл. 7, ал. 1 от Наредбата/ и там отказал предоставянето на кръвна
проба. В случаи на отказ да се даде проба за изследване, чл. 6, ал. 9, пр.
последно от Наредба № 1/2017 г. предвижда употребата на алкохол да се
установява въз основа на показанията на техническото средство. Без правно
значение в случая е обстоятелството, че след управлението на МПС, водачът
Д. е напуснал превозното средство и е бил установен от органите на Сектор
ПП впоследствие, като е тестван с техническото средство след около 20
минути. При това същият сам се е поставил в тази ситуация, тъй като е
напуснал мястото на ПТП и не е уведомил контролните органи. Отделно от
това няма доказателства по делото да е употребил алкохол в този период след
преустановяване управлението на МПС. По късното тестване го поставя в по-
благоприятно положение, тъй като организмът абсорбира във времето
алкохола и това дови до по-ниска концентрация в кръвта. При това е спазена
Наредба №1, като му е дадена възможност да даде кръвна проба в срока по
чл.6ал.6т.2. Тестването на водача Д. за употреба на алкохол е извършено от
служители на Сектор ПП/св.И. и св.М./, които притежават материална
компетентност.
Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като за
съставомерността на деянието законът не изисква настъпването на други
общественоопасни последици извън самото деяние - управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 1.2 промила в
кръвта. За съставомерността на деянието е без значение били ли са налице и
констатирани ли са от околните признаци на повлияване или не/ в случая са
налице свидетелски показания в този смисъл/, още по-малко какви са били
субективните усещания на водача за въздействие от употребата му. Такава
концентрация свидетелства за промени в съзнанието, които влияят върху
способността за шофиране, а оттам и за поставяне в опасност на живота и
здравето на останалите участници в движението, както и за имуществото им,
т.е. деянието притежава основното неюридическо свойство да е обществено
опасно.
Управлението на МПС е съзнателна и волева дейност, като по делото
се установява по несъмнен начин, че подсъдимият Д. е осъществил
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и от субективна страна при форма на
вина пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, обективиран в
конкретните му действия - съзнавал е общественоопасния характер на
деянието - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимото, предвиждал е общественоопасните последици, а именно
поставянето в опасност живота, здравето и имуществото на останалите
участници в движението и е целял настъпването на престъпния резултат -
управлението на лек автомобил, въпреки употребата на алкохол, като
съзнаването на това обстоятелство не го е мотивирало да не го извърши.
Твърдението на защитника възходящ М. М., че деянието е извършено по
непредпазливост е неотносимо, тъй като същият го съотнася към настъпилото
5

ПТП и неговите последици, които в случая не са елемент от състава на
престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
Без правно значение за съставомерността на процесното деяние са
фактическите отношения на подсъдимия Д. със собствениците на
управлявания от него лек автомобил *** с рег. № *** – св.И. Д. И. и на лек
автомобил - *** с рег. № *** – св. М. А., преди и след ПТП. Това са
обстоятелства извън предмета на доказване по делото. В този смисъл са и
наведените твърдения за обстоятелствата по декларираната стойност при
вноса на лекия автомобил ***.
Причини и условия за извършване на престъплението - незачитане
правилата за движение по пътищата по ЗДвП.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало, млада възраст, продължителност на процеса и добросъвестно
процесуално поведение.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – налаганите
адм.наказания по ЗДвП и причиненото ПТП.
Като взема предвид горното, съдът намира, че обществената
опасност на деянието е висока, предвид на това, че се засягат обществените
отношения, които осигуряват нормалните условия за безопасност при
движение по пътищата. Обществената опасност на подсъдимия не е висока.
С оглед изложеното и като взема предвид личността на
подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на деянието,
многобройните смекчаващите и наличието на отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, съдът счита, че следва да бъде наложени
наказания за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК при условията на
чл.36 и 55ал.1т.1 и ал.2 от НК, а именно:
- шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66ал.1 от НК
отлага изпълнението за срок от три години.
- глоба сто лева.
На основание чл.343г от НК налага наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като зачита и приспада
на осн.чл.59ал.4 от НК времето, пред което подсъдимият е бил лишен от това
право по административен ред считано от 28.09.2023год. По аргумент от
чл.49ал.2 от НК и във връзка с ТР №23/1988год. на ОСНК ВС, когато се налага
наказание лишаване от права, заедно с наказание лишаване от свобода, срокът
на лишаване от права не може да бъде по-кратък от срока на лишаването от
свобода. Няма значение дали наложеното наказание лишаване от свобода е
ефективно.
Видно от приложената по делото справка от Сектор ПП при ОД
МВР В.Търново/л.64 от ДП/, лек автомобил ***, с peг. №*** към момента на
деянието 28.09.2023год. е собственост на И. Д. И. от гр.***. Също се явява
средство за извършване на престъплението, като следва да се присъди в полза
6

на държавата неговата равностойност. От оценъчната експертиза е видно, че
пазарната стойност на МПС е 21800 лв. Предвид на това съдът осъжда, на
основание чл. 343б, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК, подсъдимия Д. М. Д., да
заплати в полза на държавата по сметка на ВТРС, сумата от 21800.00 лв.
/двадесети една хиляди и осемстотин лева/, представляваща равностойността
на МПС – ***, с peг. №***, послужило за извършване на престъплението. Под
равностойност на лекия автомобил, когато не е собственост на дееца, следва
да се има предвид пазарната стойност на МПС към момента на деянието. В
случая това е оценката по повторната експертиза, която е по-благоприятна за
дееца с по-ниска стойност. Не следва да се взема предвид стойността след
настъпилото ПТП, тъй като това е последяващо обстоятелство.
По отношение разноските осъжда, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, подсъдимия Д. М. Д., да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд – В. Търново, разноските по делото в размер на 438.50, както и
сумата от 5.00 лв., представляваща държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	37
Дата:	16 септември 2025 г.
Съдия:	Димитър Кръстев

Дело:	20244110200428
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 март 2024 г.

Присъда по НОХД №428/2024 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите