Определение по дело №396/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл ГПК е образувано по въззивна жалба на „. – И. О. със седалище и адрес на управление Г.Я., У.”Р.” № *, П. от И. К. О. насочена против Решение № 2057/10.05.2007 г., постановено по Г.д. № 432/2008 г. по описа на РС Р.

В жалба се навеждат подробни доводи за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, както и за необоснованост и се иска отмяната му и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което се уважат изцяло кумулативно заявените осъдителни претенции от въззивника-ищец.

Въззиваемото дружество не е направило отговор по въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, въззивната инстанция намира, че е налице пречка за произнасяне по същество по въззивната жалба, предвид следното:

Основателно е оплакването във въззивната жалба, че първостепенният съд не се е произнесъл по предявения при условието на обективно съединяване иск по чл.82 ЗЗД в диспозитива на съдебното решение.

Въпреки че в мотивите към същото съдът е изложил подробни съображения защо приема, че този иск е неоснователен, той е пропуснал да се произнесе в диспозитива на решението по същия, като постанови отхвърлянето му.

Установено е в доктрината и практиката, че диспозитивът на съдебното решение представлява източника на силата на пресъдено нещо.

Последното се налага и според изричната разпоредба на чл.236 ГПК, тълкуването на която навежда на извода, че мотивите към решението не са част от него. Те не са и част от спорния предмет и затова не са могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението /така Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТР № 1/2000 г., ОСГК, Бюлетин на ВКС, бр.4/2000, стр.17/.

От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи /в този смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по Г.д. № 1124/84 г., ІІ г.о., Съдебна практика на ВС на НРБ – Г.колегия, С., Наука и изкуство, 1985 г./.

С оглед изложеното налага се изводът, че в конкретния казус е налице описаната хипотеза по отношение на произнасянето на първоинстанционния съд по иска по чл.82 ЗЗД.

По арг от чл. 247, ал.1 ГПК последното налага прекратяване на въззивното производство и изпращане на делото на РС Разлог за поправка на допуснатата от него очевидна фактическа грешка в диспозитива на атакувания съдъбен акт в частта му, касаеща иска по чл.82 ЗЗД.

След изчерпване на процедурата по отстраняване на очевидната фактическа грешка делото следва да се изпрати отново на въззивната инстанция за произнасяне по същество на въззивната жалба.

Мотивиран от горното и на осн.чл.269 ГПК, Б. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ свое определение за даване ход на устните състезания по в.Г.д.№ 211/2011 година по описа на ОС Б.

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.Г.д.№ 211/2011 година по описа на ОС Б.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.Г.д.№ 211/2011 година по описа на ОС Б.

ИЗПРАЩА делото на РС Р. за изпълнение на процедурата по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа в диспозитива на Решение № 2057/10.05.2007 г., постановено по Г.д. № 432/2008 г. по описа на РС Р. в частта му, касаеща иска по чл.82 ЗЗД.

След изчерпване на горна‗а процедура делото да се изпрати на ОС Б. за произнасяне по съществото на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: