Решение по дело №96/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260195
Дата: 8 август 2022 г. (в сила от 28 март 2023 г.)
Съдия: Таня Борисова Георгиева
Дело: 20215300900096
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260195                           08.08.2022 Година                    Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение,   ХVІІ състав

 

На   07.07.2022  Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

 

 

Секретар: Мая Крушева

 

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

търговско дело номер 96 по описа за 2021 година

намери за установено следното:

 

            Иск с правно основание чл.432 от КЗ.

            Производството е образувано по искова молба, подадена от И.Т.Д. ***, представляван по пълномощие от адв.Д. ***, с която са предявени искове против ЗАД„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София за заплащане на обезщетение по застраховка гражданска отговорност за имуществени и неимуществените вреди- болки и страдания, причинени на ищеца в резултат на ПТП на 29.07.2019 г. по вина на водача на застрахования автомобил Опел Зафира с ДКН ******* в размер на 1200 лв., от които 1000 лв. платен адвокатски хонорар за досъдебно и съдебно производство, 40 лв. закупени аналгетици и 160 лв. стойността на платена физиотерапия, както и  в размер на 80 000 лв. за причинените болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.07.2019 г.

            Твърди се в исковата молба, че на 29.07.2019 г. в гр.Пловдив ищецът , като пътник в автобус № 66 с рег.№ *******от градския транспорт, претърпял ПТП, настъпило по вина на водача на л.а. Опел Зафира с рег.№ *******, който, на кръстовището на ул.*** № **, извършвайки маневра- десен завой, отнел предимството на движещия се по пътя с предимство автобус.  След ПТП пострадалият ищец бил откаран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- първа клиника по хирургия, където било установено, че има счупване на малко пищялната кост и травма на други вътрешно коремни органи, че открита рава в корема и травма на главата. Престоял в болницата три дни и му била поставена гипсова лонгета, която носил 35 дни. Имал много силни болки и взимал обезболяващи- паратрамол и аналгин. В началото само лежал, по-късно започнал да се обслужва и сам с патерици. След премахването на гипса на 35-тия ден болките продължили. Ходел на физиотерапия два пъти. След 4 месеца започнал да ходи нормално, без да куца и без да пое болкоуспокояващи. В момента имал увреждане на кръста и след ЯМР се установило, че това е ексцес на удара / който не е предмет на настоящата претенция/. Освен това Д. имал болки и в корема от причинените при ПТП травма на вътрешнокоремни органи без открита рана в продължение на около един месец. За тях също приемал болкоуспокояващи. Болки за период от около 10 дни търпял и от охлузването и отока на главата, за които също приемал налагетици. През период от около 3 месеца Д. не ходел на училище, поради което пропуснал учебен материал и единствено благодарение на майка си успял да го навакса.

 Водачът на л.а. Опел Зафира Ц.Н.Д. бил признат за виновен с влязло в сила Решение № 260562/17.11.2020 г. по АНД № 3221/20 г. на ПРС, постановено по реда на чл.78а НК.

            За управлявания от него автомобил имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, действаща към момента на ПТП. Ищецът отправил претенцията си към застрахователя- на 21.08.2020г., но застрахователят отказал да изплати обезщетение.

            При тези твърдения ищецът е предявил осъдителните искове.

 

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ на водача на л.а. Опел Зафира с рег.№ *******, действаща към датата на ПТП. Оспорва твърденията , че ПТП е настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, като поддържа, че изцяло вина за произшествието имал водачът на автобуса, който нарушил правилата за движение по пътищата. Поради това счита, че за вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП, отговорност носи застрахователя по застраховката „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт. Оспорва описаните в ИМ увреждания , както и причинноследствената им врзка с произшествието. Оспорва твърдяните болки и страдания, като възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва и настъпването на претендираните имуществени такива. Възразява, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който нарушил нормата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, както и че стоял прав при липсата на обособени места за правостоящи и при наличието на свободна седалка, оборудвана с колан. 

Ищецът не е подал допълнителна искова молба в срока за това, респ.не е взел становище по възраженията и твърденията на ответника.

Третото лице-помагач- ЗК „Евроинс“ АД, гр.София, конституирано на страната на ответника, е подало становище по иска, с което възразява за наличието на  правно основание за привличането му в процеса. По същество излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва твърденията на ответника за противоправно поведение на водача на автобуса- А.А., като изтъква, че вината на другия участник в ПТП- водачът на Опел Зафира е призната в слязло в сила решение на наказателния съд. Също повдига възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като се присъединява към възраженията на ответника. Оспорва и размера на претенциите като силно завишени.

            Съдът, като обсъди събраните в хода на делото доказателства и във връзка със становищата , доводите и възраженията на страните, прие следното:

Искът по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е процесуално допустим , тъй като е предявен след отправена покана от пострадалия до застрахователя, получена на 21.08.2020 г. и при отказ на застрахователя да заплати обезщетение/ л.18, 21 по делото/, с което спазено изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

            С влязло в сила съдебно решение, постановено по приложеното НАХД № 3221/ 2020 г. по описа на ПРС, VІІІ н.с., Ц.Н.Д. е признат за виновен в това, че на 29.07.2019 г. в гр.Пловдив, при управление на МПС- л.а. Опел Зафира с рег.№ ******, е нарушил правилата за движение- чл.5, ал.1, т.1, чл.25, ал.1 и чл.35, ал.3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищеца И.Т.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата малкопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, като на осн.чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и  му е наложено административно наказание.  Освобождаването на дееца от наказателна отговорност не заличава неговата виновност и противоправността на извършеното деяние, поради което и в настоящия случай намира приложение разпоредбата на чл.300 от ГПК, с оглед на което тези факти, както и причиненото телесно увреждане на ищеца, посочено в присъдата, са доказани по делото.

            От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице д-р М. от състава на КСМАТЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация и извършен личен преглед на ищеца, се установява следното: Непосредствено след инцидента ищецът е бил приет по спешност в СО на УМБАЛ «Св.Георги» ЕАД, гр.Пловдив, където след преглед от съответните специалисти и направени образни изследвания се установило счупване на малкопищялната кост в горната й част на лява подбедрица; контузия на корема; контузия на главата и екскуриации по кожата на горните и долни крайници. Поставена е била гипсова шина за един месец и ищецът е приет в Първа клиника по хирургия за наблюдение. Проведена е била реанимационна, антитромботична, антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Изписан е на 02.08.2019 г. и е насчен към ортопед-травматолог за проследяване. Провеждал е контролни прегледи , като на 18.09.2019 г. се отбелязва болки и затруднени болезнени движения, свалена е гипсовата имобилизация, констатиран е оток и се движил с две помощни средства. Проведено е физикално лечение от 26.09.2019 г., при което е отбелязано ограничени и болезнени движения в лява глезенна и коленна стави. Поради продължаващи оплаквания от ограничени и болезнени движения в прилежащите фрактурата стави ищецът провел отново курс физиотерапия от 14.10.2019 г. Поради нестихващи оплаквания в областта на лявата подбедрица и продължаващи затруднени движения ищецът отново е бил прегледан на 07.02.2020 г. и се насочва към скенер, който е бил извършен на 11.02.2020 г. При извършения от вещото лице преглед на ищеца на 15.12.2021 г. се е установило, че е напълно възстановен с изключение на оплаквания от болки в левия долен крайник и кръста след продължително натоварване и промяна на времето. Заключението на вещото лице е, че има причинно-следствена връзка между травматичните увреждания на ищеца и процесното произшествие. Причинена е била болка със силно изразен характер. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпял, са били силно изразени поради затрудненото предвиждане и обслужване по време на лечението. Според експертното мнение при тези увреждания болките отшумяват в рамките на 1 до 2 месеца при нормално протичане на оздравителния процес, а страданията в зависимост от типа нервна система на лицето и участието му в оздравителния процес. 

Претърпените от ищеца болки и страдания се потвърждават и от  показанията на ****- негова майка , които съдът напълно кредитира като кореспорндиращи със заключението на вещото лице. Така свидетелят съобщава, че след ПТП синът й бил откаран в УМБАЛ Св.Георги, където било направено рентгеново изследване , кракът му бил гипсиран и впоследствие бил приет в Първа хирургия на болницата. Имал много силни болки, които продължавали и досега. Приема болкоуспокояващи-аналгин и трамалгин. Престоял 35 дни с гипс, след което започнал раздвижване. Посещавал физиотерапия с направление от личния лекар. Не можел да се обслужва сам. Пострадалият крак бил постоянно изтръпнал. Поради продължаващите болки правили скенер. 

                        По воденото досъдебно производство ищецът като пострадал е бил представляван от упълномощен адвокат, за което е заплатил възнаграждение в размер на 800 лв. съгласно приложения по ДП договор за правна защита и съдействие / л.139 от ДП/.

                        Въз основа на обсъдените дотук доказателства съдът приема за установено, че в резултат на противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства, които са били с интензивен характер първите 1-2 месеца, както и че е извършил разходи, представляващи пряка последица от процесното произшествие и настъпилото телесно увреждане- във връзка с конституирането му като пострадал в досъдебното производство, както и за лечението си. Доказани се явяват разходите за лекарства- болкоуспокояващи, чийто размер , поради липса на писмени доказателства, съдът определя на стойност 40 лв. на осн.чл.162 ГПК. Не се установява от доказателствата ищецът да е заплатил проведената физиотерапия на стойност 160 лв. Следователно, претърпените от ищеца имуществен ивреди се доказват до общия размер от 840 лв., като до пълния претендиран от 1200 лв. подлежат на отхвърляне като недоказани. Наред с това, установява се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди , подлежащи на обезщетяване.

                        Възражението на ответника по чл.52, ал.2 ЗЗД, че ищецът също е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, е неоснователно. Обстоятелството, че ищецът е бил правостоящ в автобуса от една страна не представлява закононарушение, тъй като според заключението на КСМАТЕ автобусът е предвиден за превозване и на правостоящи пътници, а от друга- не може да се направи категоричен извод, че при друга позиция в превозното средство и при настъпване на същия удар ищецът не би получил идентични увреждания.

                        Неоснователно е и правоизключващото възражение на ответника, че той не отговаря за вредите поради наличието на друга задължителна застраховка «Злополука на пътниците в обществения транспорт» , сключена с третото лице-помагач , покриваща риска от настъпилото застрахвателно събитие. Законът не е изключил отговорността на застрахователя по задължителната застраховка «Гражданска отговорност» в такава хипотеза. Право на пострадалия е да избере от кой застраховател да получи обезвреда.

                      Относно размера, в който следва да бъде присъдено обезщетението за неимуществените вреди:

                        Съдът, като се ръководи от критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД и взема предвид възрастта на ищеца към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, вземайки предвид характера и броя на получените при ПТП травматични увреждания, на степента на засягане на здравословното му състояние вследствие на тях, на силата, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства, отчитайки също така, че лицето не е напълно възстановено/ според в.л.д-р М. болките в крака не са отзвучали и се засилват при натоварване и при промяна на атмосферните условия/, както и прогнозата за пълно възстановяване, приема, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 25 000 лв., отк които 20 000 лв. за причинатата фрактура на малкопищялната кост, 3000 лв. за травмата на вътрешнокоремните органи и 2000 лв. за контузията на главата, като претенциите до пълния предявен общ размер от 80 000 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 21.08.2020 г. , а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо за периода от 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението за претърпените имуществени и неимуществени вреди искът за заплащане на обезщетение за забава е основателен. За предходния период- от датата на увреждането, искането следва да се отхвърли като неоснователно.

При този изход на спора на страните се следват разноски по съразмерност.

Ищецът не е е направил разноски, като е бил освободена от заплащането на ДТ и разноски на осн.чл.83 ГПК. Представлявана е от адвокат, за което е заплатила възнаграждение в размер на 3260 лв. от Тази сума ще се присъдят 1037,42 лв.съразмерно с уважената част от исковете. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като същото е определено съобразно минимума по чл.7, ал.2 от Нареда № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на иска, възлизащи на 327,25 лв. от общо направените такива на стойност 480 лв. Присъжда се на осн.чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. , определено на осн.чл.25 от НЗПП.

На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да възстанови разноските , направени за сметка на БС , в  размер на 442,50 лв. възнаграждения за вещите лица, както и да заплати ДТ съобразно уважената част от иска в размер на 1033,60 лв.

 

Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

                ОСЪЖДА ЗАД„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Д.“ №1 , да заплати на И.Т.Д. ЕГН ********** *** обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2019 г. в гр. Пловдив, виновно причинено от Ц.Н.Д. в качеството й на водач на л.а.“Опел Зафира“,  рег.№ *******, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, в размер на 25 000 лв., от които 20 000 лв. за причиненото счупване на лявата малкопищялна кост, 3000 лв. за причинената травма на други вътрешнокоремни органи без открита рана в корема и 2000 лв. за контузия на главата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер от 840 лв., от които 800 лв. платено адвокатско възнаграждение за представителство в досъдебното производство и 40 лв. закупени лекарства, ведно със законна лихва върху горните суми, считано от 21.08.2020 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 1037,42 лв. деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен общ размер от 80 000 лв., претенцията за имуществени вреди от 160 лв. за заплатена физиотерапия и до пълния размер от 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, както и искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на увреждането- 29.07.2019 г. до 20.08.2020 г.вкл.

             Решението е постановено при участието на ЗД „Евроинс“ АД, гр.София, ЕИК ********* кат отрато лице-помагач на ответника ЗАД„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********.

ОСЪЖДА И.Т.Д. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София сумата 327,25 лв. направени деловодни разноски и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА ЗАД„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Д.“ №1 да заплати сумата от на 442,50 лв. разноски и сумата от 1033,60 лв. ДТ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    СЪДИЯ: