Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2021 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, І-ви
касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми януари през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Добринка Долчинкова и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД №
2696/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез главен юрисконсулт
Ошавкова против Решение № 260329/02.11.2020 г. постановено по НАХД № 3822/2020
г. по описа на Районен съд-Варна, с
което е отменено Наказателно постановление № 03–004528/08.04.2015г. издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Ланнас“ ЕООД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса
на труда за нарушение на чл. 149, ал. 2 от Кодекса на труда. Навеждат се доводи
за допуснато от Районен съд-Варна нарушение
на материалния закон, представляващо касационно основание , съгласно чл.348
ал.1 т.1 от НПК. Сочи се, че районен съд неправилно тълкува абсолютната давност
и приема, че е изтекла към момента. Твърди се, че съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗАНН е посочено, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, а не както е предвидено в НК от момента на извършване на деянието. Твърди
се също, че би следвало с всяко действие по събиране на санкцията в ТД на НАП и
търсене на нарушителя давността да се прекъсва и да започва да тече нова. В
тази връзка се сочи, че давността е прекъсната с действията на Окръжната
следствена служба и е приложена разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, и срокът тече от
узнаването на нарушението, а не от неговото извършване. Моли се за отмяна на
решението и потвърждаване на
наказателното постановление. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа
касационната жалба, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът – „Ланнас“ ЕООД чрез
процесуален представител оспорва жалбата, моли решението на Районен съд-Варна да бъде потвърдено, в условия на евентуалност
да бъде върнато за ново разглеждане. Отправя искане за присъждане на сторените
по делото разноски, съобразно списък, който представя.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт.
По
основателността на касационната жалба съдът намира следното:
С обжалваното решение районният съд е
отменил наказателно постановление № 03-004528/08.04.2015 г. издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Ланнас“ ЕООД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл. 149, ал. 2 от Кодекса на труда.
Районен
съд-Варна е приел от фактическа страна, че дружеството е санкционирано заради
това, че в качеството си на работодател не е подало в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна до 31.01.2015г., информация за
положения извънреден труд от работника Н.а, работеща на длъжност
продавач-консултант, работила при сумирано изчисляване на работното време, като
лицето е положило труд през м. септември 2014г. 8 смени с по 8 часов работен
ден-144 часа , при часова норма от 128 часа. Нарушението е установено в резултат
на извършена проверка на „Ланнас“ ЕООД на 25.02.2015г., за спазване на
трудовото законодателство. Констатациите от проверката били отразени в Протокол
№ ПР004967/25.02.2015 г. Срещу дружеството бил съставен АУАН № 03-004528/25.02.2015
г. за допуснатото нарушение по чл. 149, ал. 2 от КТ, извършено на 03.02.2015 г.,
към който момент е трябвало да бъде отчетен положения труд. Въз основа на АУАН
било издадено и наказателното постановление, предмет на проверка от въззивния
съд. Посочената фактическа обстановка е установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства и същата е приета за безспорна от Районен
съд-Варна.
От правна страна, Районен съд-Варна е
приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, досежно спазването на давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН и пълнотата на описанието на нарушението. Приел е, че
са посочени доказателствата, подкрепящи нарушението, поради което в хода на АНП
не е било ограничено правото на защита на нарушителя и не е нарушена нормата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. За да отмени наказателното
постановление е приел, че не са изпълнени предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приложи цитираната норма. Приел е също, че изпращането на писмо
с обратна разписка не е достатъчно, за да се обоснове извод, че лицето не е
намерено на адреса. Първоинстанционният съд сочи, че в настоящия случай следва
субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за
връчване на наказателно постановление тече обикновена давност в размер на 3
години. Приема също, че не следва да се прилага чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението
му би довело до смешение на двата основни вида давност – преследвателна и
изпълнителна. Позовавайки се на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на
ВКС и ВАС районен съд приема, че преди връчването и влизането в сила на
наказателното постановление не тече изпълнителната давност по чл. 82 ЗАНН, а
общата преследвателна давност по НК. С оглед изложеното сочи, че по силата на
препращащата норма на чл. 11 ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност
в размер на 4,5 години, на основание чл. 81, ал. 3 НК.
Решението
на Районен съд-Варна е правилно.
Основното възражение на касатора в
настоящото дело е, че първоинстанционният съд неправилно тълкува абсолютната
давност, като я приема за изтекла към настоящия момент. ВРС е изложил подробни мотиви в тази
насока, поради което не следва тяхното преповтаряне. Допълнително настоящата
инстанция намира за необходимо да посочи следното:
Член 11 ЗАНН, който препраща към НК по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не е предвидено
друго, препраща и към института на абсолютната давност. Изтичането на
абсолютната давност е именно от кръга обстоятелства, изключващи отговорността,
т.е. по отношение на тях, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, следва да се
прилагат правилата на НК. Правилно Районен съд – Варна приема, че абсолютната
погасителна давност е четири години и половина, която е изтекла на 03.08.2019г.
Настоящата съдебна инстанция приема, че правилата за давност и абсолютна
давност, предвидени в НК следва да се прилагат и в административнонаказателното
производство. С оглед, на изложеното настоящата съдебна инстанция приема
възраженията, направени с жалбата за неоснователни.
Районен съд-Варна е установил правилно
фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при спазване
на процесуалните изисквания. При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218
ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за обезсилване или обявяване на нищожност на решението.
При този изход на делото, претенцията на ответника по чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна - по делото е осъществено процесуално представителство и защита от адвокат Б.Д.. Според приложеният на л. 12 от делото договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021 г., имащ характера и на разписка за плащане, платеното от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 370 лв. Същото е под минималния размер по чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на касатора за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното, както и на основание
чл.221 ал.1, предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административният съд,
І-ви касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260329/02.11.2020
г. постановено по НАХД № 3822/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-004528/08.04.2015 г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Ланнас“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 149, ал. 2 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна да заплати на „Ланнас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа“ №8, ет. 3, ап. 5, представлявано от
управителя С.М.Н. сумата от 370,00 лева, представляваща заплатен адвокатски
хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.