№ 256
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Маврова
Членове:Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело №
20211100506717 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника Г.Ф. срещу
постановление от 10.05.2021 г. на ЧСИ Й.М., по изпълнително дело №
20219200400150 на ЧСИ Й.М., с което е отказано да бъде редуциран размера
на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
В жалбата се поддържа, че претендираното възнаграждение е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Също така, се поддържа, че
претендираното възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е
правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, и с извършените до
момента изпълнителни действия за събиране на претендираната сума, които
от страна на взискателя се състоят единствено в изготвяне на молба за
образуване на изпълнително дело, а изпълнителните действия на съдебния
изпълнител се състоят само в налагането на запор върху вземания по банкови
сметки, открити в „У.Б.“ АД. Сочи, че Г.Ф. е юридическо лице с
обезщетителна и обезпечителна функция, с публична дейност, и събирането
на дължимите думи от него не е свързано с никаква фактическа или правна
сложност, като издирване на длъжник или проверка за налично имущество
или парични средства, запориране на банкови сметки и т. н. Спрямо Г.Ф. не
се налага осъществяването на каквито и да е било принудителни действия, за
реализиране на вземанията. Счита адвокатският хонорар за прекомерен, като
следва да бъде намален до размер от 200 лв., съответно променена и таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
1
Взискателите по изпълнителното дело А.В.П., И.В.П. и П.Д. Б. са
депозирали отговор на частната жалба, в който я оспорват, като
неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа,
че жалбата е неоснователна, защото оспорените суми са съобразени с НМРАВ
и ТТР към ЗЧСИ, като адвокатското възнаграждение не е прекомерно, с оглед
размера на вземането. Доколкото не е основателно искането за редуциране на
адвокатския хонорар, не следва да се уважи и искането пропорционално да се
намали размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото,
настоящият състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г.), а разгледана по същество и е
основателна.
Изпълнително дело № 20219200400150 на ЧСИ Й.М., е образувано на
21.04.2021 г. по молба от А.В.П., И.В.П. и П.Д. Б., за събиране на вземане от
Г.Ф., обективирано в изпълнителен лист от 02.04.2021 г., издаден по в. гр. д.
№ 3962 от 2020 г. на САС, 12 с-в, за присъждане на ищците поравно на
сумата от 126 000 лв., ведно със законна лихва от 18.07.2014 г. до
окончателното плащане. Към молбата за образуване на изпълнителното дело
са представени три договора за правна защита и съдействие поотделно, с
договорена сума от 240 лв.
На Г.Ф., е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на
26.04.2021 г., в която е посочено, че задълженията по изпълнителното дело
възлизат на сумата от 222 753,14 лв., което включва освен вземането по
изпълнителният лист, и сумата от 720 лв. разноски по изпълнението и сумата
от 9 085,03 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Заедно с поканата за доброволно изпълнение е изпратено и запорно
съобщение до „У.Б.“ АД. На 05.05.2021 г., в срока за доброволно изпълнение,
сумата посочена в поканата за доброволно изпълнение, е преведена изцяло на
частния съдебен изпълнител.
С обжалваното постановление от 10.05.2021 г. на ЧСИ Й.М., е отказано
да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение, поради
прекомерност, съответно е отказано редуциране на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, без да е посочен размера й.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че
разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете
2
сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на
адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в
релевантната на договаряне на адвокатското възнаграждение дата - ДВ. бр. 68
от 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от
НМРАВ. Безспорно дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв., като доколкото се касае за вземане,
което произтича от един и същ правопораждащ юридически факт, сумата е
дължима общо на тримата взискатели в този размер, а не поотделно за всеки
един от взискателите. Не е налице обаче извършването на изпълнителни
действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел
удовлетворяването на вземането, поради което за разликата над 200 лв. до
претендираните 720 лв. разноски за адвокатско възнаграждение не се
дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че е наложен запор,
доколкото това действие е извършено в срока за доброволно изпълнение и не
може да се приеме за същинско такова по водене на изпълнителното дело по
смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Доколкото нито в поканата за доброволно изпълнение е посочен
размера на таксата по т. 26 от ТТПЗЧСИ от съдебния изпълнител, нито в
постановлението от 10.05.2021 г. (няма и сметка на ЧСИ), при определяне на
размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител
следва да преизчисли размера й, като вземе предвид, че в базата за
изчисляването й, не се включват разноските за възнаграждението за адвокат
по изпълнителното дело.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу
акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови
действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в
производството по обжалване действията на органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Г.Ф. по изпълнително дело №
20219200400150 на ЧСИ Й.М., постановление от 10.05.2021 г. на ЧСИ Й.М., с
което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране в полза на
взискателя разноски за адвокатски хонорар от 720 лв. до 200 лв. и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
3
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско
възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателите А.В.П., И.В.П. и
П.Д. Б., до размера от общо 200 лв. , дължимо за образуване на изпълнително
дело № 20219200400150 на ЧСИ Й.М..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ Й.М. за преизчисляване на размера на
дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето
решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4