Р Е Ш Е Н И Е
№………./23.07.2019 год.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1032 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на
разглеждане по реда на чл.530, вр. гл. 21 ГПК и чл.
25 ал.4 ЗТР.
Образувано е по жалба на К.д.Ф.В., поданик на
Кралство Нидерландия, в качеството си на управител на „АЙ ТИ - ФЪРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Глаголица“, к-с „Свети Иван Рилски“, бл. 61, вх. А, ет.2, чрез пълномощника адв.
Панайот Панайотов, срещу отказ на Агенция по вписванията № 20190523164241/14.06.2019
год. за вписване на обстоятелства
по заявление образец № Б7 с вх.№ 20190523164241 относно
действителни собственици по партидата на дружеството.
Поддържа се в жалбата, че
постановеният отказ е незаконосъобразен. Жалбоподателят
счита за неправилен отказа, който е мотивиран с обстоятелството, че от
посоченото в представената декларация описание на притежаваните права не става
ясно какво е действителното участие на лицата в дружеството, също че в
декларацията не е посочено основанието за вписване на лицата като действителни
собственици по см. на § 2 ДР на ЗМИП, както и липсват документи, установяващи
съществуването на юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол върху дружеството – заявител и документи, удостоверяващи лицата, които
ги представляват по националния им закон, съгласно чл. 50а, ал. 2, т.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър. Изложени са оплаквания във връзка
с липса на дадени указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТР за представяне на липсващите документи. По
същество, жалбоподателят моли съда да отмени
обжалвания отказ и да укаже на АВ да извърши исканото вписване.
Жалбата е представена в
официално заверено копие, придружено с копие от приложените документи към
заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗТР,
депозирана е пред АВ на 21.06.2019 год., или в рамките на
срока по чл. 25, ал. 1 ЗТР, предвид данните за датата на връчване на обжалвания
отказ. Сезирането изхожда от легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания, представените при
регистрацията на заявлението доказателства и въз основа на справка с данните на
електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление за вписване на действителни
собственици на дружеството по силата на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, вр.
§ 2 ДР на ЗМИП. Внесена е дължимата за производството държавна такса, а
заявлението е подадено от оправомощено да иска
вписване по партидата на дружеството лице. Приложена е и изискуемата по чл. 13,
ал. 4 ЗТР декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното
лице по регистрацията /ДЛР/ проверява дали е подадено заявление за исканото
вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и
ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или
представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър,
дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали
към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон,
съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР ,
дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7,
ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се
съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и
съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи
съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.
Анализът
на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши ДЛР е
формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното
вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според
изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което
осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на
административно съдействие.
Изложеното обуславя извода на настоящия състав на
ВОС, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към
заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно
съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. А същите, съответно на
заявените за вписване обстоятелства, се определят според изискванията на чл.
50а, ал. 2, т. 1, 3 и 4 от Наредбата, а именно: декларация по чл. 63, ал 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; документите, установяващи съществуването на юридическите лица или
други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол и
удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не
са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; нотариално
заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63,
ал. 4, т. 3 ЗМИП.
В конкретния случай, задължението за вписване на
действителните собственици по партидата на „АЙ ТИ ФЪРМ“ ЕООД е възникнало в
хипотезата на чл. 63, ал. 5 ЗМИП. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП,
в съответния регистър се вписват данните, изброени в т. 1-3, съгласно
декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на
закона. Съобразно разпоредбата на чл. 38 от ППЗМИП, при заявяване на
обстоятелствата по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП лицата подават декларация с нотариална
заверка на подписа, съдържаща реквизитите, съгл. Приложение № 3.
При извършено съпоставяне на утвърдения образец по
Приложение № 3 и подадената декларация от жалбоподателя,
съдът установи, че в полетата, предназначени за отбелязване основанието за
вписване на деклараторите като действителни собственици не е отбелязано нищо, а
всички полета са маркирани с латинската буква „V”. Също така, непосредствено след посочените полета,
липсва напечатан текста „описание на притежаваните права“, който е
добавен ръкописно, като и за двете лица, подписали декларацията е посочено, че
притежават по „50 % от капитала на дружеството“, без да са изложени
направените с настоящата жалба уточнения относно членството на другите две
собствени на деклараторите холандски дружества във „В+Б Технолоджи“
ООД– едноличен собственик на капитала на заявителя. На следващо място, в утвърдения образец се съдържа раздел III - „Лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП“, а в
депозираната декларация такъв раздел липсва. Доколкото от данните по партидата
на дружеството - заявител не може да се направи извод за наличие на постоянно
пребиваващ на територията на страната законен представител и по силата на чл. 63,
ал. 4, т. 3 ЗМИП в подадената декларация следва да се включат данни за
физическо лице за контакт, както и да се приложи нотариално заверено съгласие
на лицето, което в случая не е сторено.
В
този смисъл, депозирания образец на декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП не
съответства по форма на утвърдения образец.
Констатирано от длъжностното лице е също, че липсват документи, установяващи съществуването
на юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху
дружеството – заявител и документи, удостоверяващи лицата, които ги
представляват по националния им закон, съгласно чл. 50а, ал. 2, т.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър, както и че не е платена дължимата
държавна такса за регистърното производство съгласно
чл.7 от Наредбата. В същото време с настоящата жалба са представени
доказателства за платена държавна такса по сметка на Агенцията, което следва да бъде взето предвид от съда при
постановяване на решението, съгласно чл. 25, ал. 5 ЗТР, поради което релевантни остават останалите
посочени нередовности на заявлението.
Съдът намира, че посочените пороци са отстраними по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТР, каквито
указания не са били давани на заявителя, с което е била препятствана
възможността за прилагане на утвърдения съгласно Приложение № 3 от ППЗМИП
образец на декларация, правилно попълнена съобразно съдържащите в Правилника
указания, както и за прилагане на липсващите документи за съществуването на юридическите лица, чрез които
пряко или непряко се упражнява контрол върху дружеството и нотариално заверено
съгласие на физическото лице контакт.
Предвид изложеното съдът приема, че като постановен в противоречие на
закона отказът на длъжностното лице по регистрация е неправилен и
незаконосъобразен.
Разноски не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя, съобразно разпоредбата на чл. 541 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Отказ № 20190523164241/14.06.2019
год. на длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по
подадено заявление образец
№ Б7 вх.№ 20190523164241, чрез адв. Панайот Панайотов, за вписване на действителни собственици по
партидата на „АЙ ТИ - ФЪРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Глаголица“, к-с „Свети Иван
Рилски“, бл. 61, вх. А, ет.2, представлявано от
управителя К.д.Ф.В..
ВРЪЩА преписката по заявление образец B7 вх.№ 20190523164241 за даване на
указания до заявителя за отстраняване на констатираните по заявлението нередовности – за представяне на декларация по чл. 63, ал.
4 ЗМИП съобразно утвърдения образец и за прилагане на изискуемите документи, установяващи
съществуването на юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол върху дружеството – заявител и документи, удостоверяващи лицата, които
ги представляват по националния им закон, както и нотариално заверено съгласие
на физическото лице за контакт с дружеството, като се спази срока визиран в нормата на чл. 22, ал. 5
ЗТР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.