Р Е
Ш Е Н
И Е № 1947
гр. Пловдив, 15.06.2020
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета
година
Председател:
Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 15190 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Р.И.А.,
ЕГН **********,*** чрез адв. М. против
„СИЕНИТ ИНВЕСТ”АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н
Тракия. Югоизточна промишлена зона. ул.”инж. Ас. Й.“ № *”, представлявано от П.
Ц. П. за осъждане на ответника да заплати на ищца сумата от 7 200 евро неустойка за периода
от 10.10.2016 г. до 10.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху нея от дата на подаване на исковата молба до окончателно
плащане на сумата. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищаца е собственик на правото на строеж на магазин
№ *, находящ се на * - ви етаж на сграда, в гр. П., ул. „Ц. Б. **** О”. Той възложил на
„СИЕНИТ ИНВЕСТ” ООД, ЕИК ********* да построи и въведе в експлоатация магазина
и сградата в която същия се намира. Подписан
е договор за строителство. Ищеца е заплатил цената за възложените на CMP, - 20 000 лева. Изпълнителят се е задължил да снабди обекта и сградата, в
която се намира той с акт образец 15 в срок от 38 месеца след дата на подписване на договора. Поел е и задължение за
снабдяване с разрешение за
ползване в срок до 2 месеца след снабдяване на сградата с акт образец 15. Срока е изтекъл на 27.12.2014г. Към
настоящия момента задълженията на Изпълнителя не са
изпълнени-сградата не е изградена до акт 15 и не е
въведена в експлоатация. В чл. 2.8.2 от договора е предвидено при забава на изпълнителя да изгради обекта
в договорения срок, последният да дължи неустойка в
размер на 200 евро месечно, с падеж 5-то число на съответния месец-до
получаване на разрешение за ползване на магазина и сградата. В чл.2.8.3. от договора, страните са
уговорили 14-дневен безпенален срок, в който срок неустойката за забава не се
дължи. Следователно по договора неустойката за забава следва да бъде с начален
момент от 10.01.2015г. От 10.01.2015г. до
10.09.2019г. са изминали 56 месеца, в които Дружеството - Изпълнител не е
изпълнило задължението си за снабдяване на сградата с акт образец 15 и
въвеждане в експлоатация. Неустойка за забавено
изпълнение възлиза
на 11 200 евро- 56 месеца по 200 евро за всеки месец.
В срока по чл.131 от ГПК ответника
оспорва иска. Твърди изтичане на погасителна три годишна давност за
притендираното вземане. Твърди прекомерност на притендираната неустойка.
Оспорва притенцията за лихва върху неустойката. Признава плащането на сумата от
20000 лв.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени документи – НА № ***, том **, рег. № ****, дело №
***/**** г., договор от **.**.**** г. ; се установява, че на **.**.**** г.
ищцата е закупила от ответника право на строеж на Магазин №
*/***/ на I-първия/партерен/етаж на сградата /кота +0,00м./, със
застроена площ от 31.46кв.м.при граници: от север -офис № *; от изток - магазин
№ *, от юг -вътрешен проход на сградата, и от запад - магазин № 5, ведно с
0.435%/нула цяло и четиристотин тридесет и пет хилядни процента/идеални части
от общите части на сградата, представляващи 2.51/две цяло и петдесет и една
стотни/кв.м., предвиден за построяване в „Бизнес сграда”, за която е одобрен
Инвестиционен проект - фаза „Технически проект” на 30.09.2011г. Община
Пловдив/съгласно Ситуационен план от 02.02.2010 г. на УПИ І-321,
общ.обслужване и жил.застрояване, кв.662 по плана на V-та градска част на гр. Пловдив, въз основа на Заповед
**-**** от **.**.****г., Заповед ****-**** от **.**.****г., и Обемно-устройствено
проучване, съгласувано на 24.06.2009г. от Община Пловдив/, предвидена за
изграждане в Поземлен имот е идентификатор № 56784.506.1324 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, общ.Пловдив, обл.Пловдив,
одобрени със Заповед № РД-**-**/**.**.****г. на Изп.директор на АГКК, находящ
се в гр.Пловдив, п.к.4000. ул.Цар Борис III Обединител”, с площ от 2006 кв.м.,
с начин на трайно предназначение на територията:урбанизирана, с начин на трайно
ползване: Високо застрояване /над 15м./. На същата дата между страните е
подписан и договор за строителство на самостоятелния обект съответен на придобитото
от ищцата право на строеж в бъдеща сграда строителството, на която ще се
осъществи от ответника. Срока за изпълнение на строителството е 36 месеца от 27.12.2011 г., което се удостоверява с акт обр. 15 и в двумесечен срок
сградата следв ада бъде въведена в експлоатация. Обекта следва да бъде предаден в завършен
вид-стени на шпакловка, подова настилка-теракота или гранитогрес, поставена
дограма, ВиК до тапа, ел. исталация –прекарана и съъс зареждане, с поставен
електромер, ключове и контакти, общи части напълно завършени и луксозно
изпълнени. Цената на изпълнението е определена на 20000 лева, платима в
14-дневен срок от 27.12.2011 г. Отказът на стоителя да изпълни услугата в
уговорения вид поражда право на възложителя за неустойка в размер от 40000
евро, а забавата му за изпълнение в срок –неустойка от 200 евро месечно,
дължима на 5-то число на съответния месец до получаване на разрешение за
ползване. Договорено е при забава за изпълнение на задължението на строителя до
14 дни неустойка да не се дължи.
От представената нотариална покана от 15.05.2019 г. се установява, че на
15.05.2019 г. ответника е уведомен, че дължи на ищцата сумата от 10400 евро
неустойка за забавено предаване на обекта в период от 4 г. и 4 м. считано от
10.01.2015 г.
От представените писмени документи-удостоверение № ****/**.**.**** г.; констативен
протокол от **.**.*** г. и акт за приемане на конструкция от 10.10.2016 г. е
видно, че към 13.09.2018 г. сградата с процесния обект е завършена в груб вид.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна
следното.
Уважаването на
заявената претенция налага установяване от страна на ищеца
при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно правоотношение с
ответника по заявения договор за строителство от 27.12.2011 г., изпълнение на поетите от него
задължения-заплащане на цената от 20000 лв., наличие на неустоечна
клауза- при неизпълнение на задължението на ответника
да осъществи възложеното в срок от 36 м., считано от
27.12.2011 г., а именно дължимост на неустойка в размер на по 200 евро
- за всеки просрочен месец. В тази връзка следва да се отбележи, че не е
налице спор относно плащане на дължимата сума от ищцата-възложител по договора,
както и наличието на клауза пораждаща отговорност за изпълнителя при забава на
изпълнение на задължението му в размер от по 200 евро на месец за периода и.
Доколкото ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за изпълнение на договорното си задължение - за реализиране на
строителството във вида, уговорен в договора от 27.12.2011
г. към момента на приключването на съдебното дирене пред настоящата
инстанция, а напротив представените от него писмени доказателства
сочат, че сградата е построена в груб вид, което е пречка за въвеждането и в
експлоатация, съда
намира, че същия е неизправна
страна по сключения
договор от 27.12.2011 г., поради което се явяват доказани елементите от
фактическия състав на претенцията за периода от 10.10.2016 г. до 10.09.2019 г. Съобразно броя на месеците включващи се в периода -35 и размера на уговорената месечна
неустойка –
200 евро дължимата неустойка възлиза на сумата от 7000
евро. Същата попада в размера на притенцията, поради което искът
следва да се уважи до установения размер от 7000 евро,
като за разликата над него до притендирания такъв от 7200 евро да се отхвърли.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението
за прекомерност на неустойката. Възможността да се намали неустойката поради
прекомерност е само по отношение на нетърговци.
В настоящия случай е сключена търговска сделка, по която едната от страните е
търговец-изпълнител, а другата възложител-нетърговец. Право да иска намяляване
на неустойката по общия ред, т. е. по реда на ЗЗД има нетърговеца, който в случая се явява ищец. Възражението обаче се отправя от
търговеца, който не разполага стова право.
Освен това прекомерната неустойка
поначало е действително задължение, което може само да бъде намалявано, без
обаче да отпада изцяло. Преценката за това следва да се прави при всеки
конкретен случай, като намаляването трябва да става с оглед съотношението на
действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички
случаи неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна
функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато
вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно
в този случай кредиторът не се обезщетява, защото е
претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за
неговото неизпълнение. Уговорената неустойка за забава е предназначена да
обезпечи изпълнение на задължение на стойност
20000 лв., като начинът, по който е уговорена200 евро за всеки месец на забава, не може да обоснове извод,
че единствената цел на тази уговорка е неустойката да излезе извън присъщите и
по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Сравнена с размера
на задължението изпълнението, на което обезпечава, размерът на неустойката 200
евро на месец, е пъти по-нисък от размера на
обезпеченото с нея основно задължение, а нарастването на този размер, поради
натрупване на месеци забава, е обстоятелство, което изцяло зависи от
поведението на длъжника и би могло да бъде предотвратено, при точното и
своевременно изпълнение на поетото от негова страна основно задължение, каквото
се следва по закон.
Предвид уважаване на иска и съобразно отправената притенция за присъждане на законна лихва върху
притендираната сума от подаване на исковата молба до окончателното плащане
съдът намира, че следва да се уважи като законна
последица и това искане.
Съобразно изхода на спора ответника дължи заплащане на ищеца на сторените и
притендирани разноски, съобразно приложения списък от 2076,21 лв., съразмерно
на уважената част от иска или 547,63 лв. за държавна такса и 940,72 лв. за
адвокатско възнаграждение, с оглед направеното възражение за прекомерност от
страна на ответника и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвот.катските възнаграждения в редакцията и след
изменението от 15.05.2020 г., в сила от
15.05.2020 г.
На ответника се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска или сумата от 21,20 лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИЕНИТ
ИНВЕСТ”АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н Тракия.
Югоизточна промишлена зона. ул.”инж. Ас. Й.“ № *”, представлявано от П. Ц. П. да
заплати на Р.И.А., ЕГН **********,***
сумата от 7 000 (седем хиляди) евро
неустойка за периода от
10.10.2016 г. до 10.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху нея от дата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата , както и сумата от 1 488.35 лв. (хиляда четиристотин осемдесет
и осем лева и тридесет и пет ст. ) за разносни по производството.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.И.А.,
ЕГН **********,*** против „СИЕНИТ ИНВЕСТ”АД,ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
р-н Тракия, Югоизточна промишлена зона ул.”инж. Ас.
Й.“ № *”, представлявано от П. Ц. П. иск за заплащане на
сумата над 7000 (седе хиляди) евро до сумата от 7200 (седем хиляди и двеста)
евро- неустойка за периода от 10.10.2016
г. до 10.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху нея от дата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.И.А., ЕГН **********,*** да заплати на „СИЕНИТ ИНВЕСТ”АД,ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, р-н Тракия. Югоизточна промишлена зона. ул.”инж. Ас. Й.“
№ *”, представлявано от П. Ц. П. сумата от 21,20 лв. (двадесет и един лева и двадесет ст. ) за разносни по
производството.
Решението
подлежи на обжалвано с въззивна жалба пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
Д. Д.