№ 151
гр. Русе, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20254500500193 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София, чрез
редовно упълномощен процесуален представител против решение № 1541/14.11.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 3051/2024 г. по описа на РРС, в частта, с която е отхвърлен
предявения против ответника иск за заплащане на договорно възнаграждение в размер на
362.96 лв. по договор за потребителски кредит №**********. Излага съображения за
неправилност на съдебното решение в обжалваната част. Считат за неправилни изводите на
съда, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен поради противоречие
с разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и 10 вр чл.23 ЗПК. Кредитополучателят е
получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр, така и със
сключване на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне, така и с необективиране на желание да се откаже от договора. В договора ясно била
посочена методиката на формиране на годишен процент на разходите. Считат, че няма
изискване в закона в договора за потребителски кредит да се посочено как се формира
годишния лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи общите условия
препращат към Приложение № 1 на ЗПК. Относително осведомен потребител, който е
наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да прецени
напълно точно ефекта за него от сключване на договор за потребителски кредит, ведно със
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Предвид изложеното в
1
жалбата счита, че договорът за потребителски кредит е действителен и е породил своите
правни последици за страните. С оглед наличието на действително договорно
правоотношение между страните и действителността на клаузата, уговяраща договорното
възнаграждение, следва на ищецът да бъде присъдени дължимо задължение за договорно
възнаграждение. Иска от въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част и да постанови друго, с което П. С. да бъде осъден да им заплати
договорно възнаграждение по процесния договор в размер на 362.96 лв. Претендират се
съдебните разноски.
Въззиваемият П. И. С. не е подал отговор на въззивната жалба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството по гр.д.№ 3051/2024 г. по описа на РРС е образувано от предявен от
„Профи кредит България“ ЕООД – гр.София иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 1755.11 лв., включваща: 362.96 лв. -
договорно възнаграждение за периода 20.07.2019 г.- 11.08.2020 г., 704.94 лв.-възнаграждение
за закупен и използван пакет от допълнителни услуги, 76.82 лв.-лихва за забава за периода
21.05.2019 г. - 11.08.2020 г. и 610.39 лв.- законна лихва за периода 11.08.2020 г. - 30.10.2023
г., всички дължими се във връзка със сключен договор за потребителски кредит
№**********, за които суми е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5645/2023 г. по описа на РРС, което е отхвърлено от съда с
разпореждане № 9013/01.11.2023 г., потвърдено с определение № 1261/28.12.2023 по в.ч.гр.д.
№ 764/2023 г. по описа на РОС. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК е издадена на 01.11.2023 г. за сумата от 748.10 лв.- главница, ведно със законната лихва
от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането и разноски.
Страните по делото са сключили договор за потребителски кредит, като длъжника
има качеството на потребител. С оглед на това съдът по силата на чл.7, ал.3 ГПК е задължен
са извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора. В настоящият
случай съдът следва да извърши проверка за съответствието на договор за потребителски
кредит с повелителни норми на ЗЗП и приложимия ЗПК. Това задължение на съда произтича
и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната
процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.
Настоящият съдебен състав счита, че в процесния договор за кредит липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти
точно са включени в него и как се формира ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на същия закон е дадена легална
дефиниция на понятието „общи разходи по кредита“ - това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
2
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В процесния договор ГПР е посочен в
размер от 49,90 %, а ГЛП е определен на 41,17 %. Липсват данни за други разходи по
кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран
по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него освен договорната лихва. От
доказателствата по делото може да се изведе извод, че възнаграждението за допълнителен
пакет услуги в размер на 793.80 лв. при кредит от 800.00 лв. не е включено при изчисляване
на ГПР. Заплащането на тази такса е пряк разход, свързан с кредита, защото се заплаща
едновременно с погасителните вноски и оскъпява неговата стойност, поради което следва да
бъде включена в изчисляването на ГПР. Посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния, налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при сключване на процесния
договор за кредит. Поради това правилен е изводът на районния съд за недействителност на
договора на основание чл. 22 ЗПК и правилно е приложена разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
съгласно която потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. По изложените съображения, обжалваното решение се
явява правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Въззиваемият не е претендирал разноски за въззивната инстанция, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1541/14.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 3051/2024
г. по описа на РРС, в частта, в която е отхвърлен осъдителния иск на „Профи кредит
България“ ЕООД срещу П. И. С. за сумата от 362.96 лв. -договорно възнаграждение за
периода 20.07.2019 г.- 11.08.2020 г. по договор за потребителски кредит №**********.
Решението на първоинстанционния съд в останалата част като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3