№ 158
гр. Варна, 03.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно
търговско дело № 20213001000739 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Въззивникът Г. ПЛ. П., редовно призована, явява се лично и с адв. Ж.К. и адв. К. К.,
редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД гр. София, редовно призована,
юрисконсулт Б.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице Св. В. В., редовно призован, явява се лично.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Юрисконсулт Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпи към изслушване заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ
и снемане на самоличността му: Св. В. В. - 44 год., неосъждан, без родство и дела със
страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде
обективно и безпристрастно заключение.
В.л. В.: Подал съм заключение в срок, което поддържам.
Адв. К.: На стр. 7 от експертизата излагате, че обикновено има приемане на
реалността на загубата около 6 месеца и рядко надхвърля 12 месеца. В тази връзка, повече
от две години вече са минали от процесното ПТП, според Вас на какво се дължи в
конкретния случай продължителността на това приемане на загубата, по отношение на
1
състоянието на освидетелстваната П.?
В.л. В.: От една страна трябва да се изтъкне, че това са обичайните срокове, но те все
пак са ориентировъчни и приблизителни, няма фиксиран срок в който човек престава да
скърби за близките си. Като факторите, които могат да обусловят по-голяма
продължителност на този период обикновено са няколко, естествено значение има
личностните особености на лицето, което е засегнато в случая на г-жа П., както и на
взаимоотношенията приживе, които са били между близките хора преди загубата.
Комплексни са причините, най-вероятно съчетание между нейните личностни особености и
възможността й да се справи със стреса от загубата и съответно близките им отношения
преди това да се случи.
Адв. К.: Мога ли да приема, че колкото по-близки са били отношенията, толкова по-
дълъг ще бъде периода в конкретния случай при нея – имали са изключително близки
отношения.
Юрисконсулт Д.: Противопоставям се на въпроса.
В.л. В.: Няма такава зависимост. Има хора в изключително близки отношения и
съумяват в рамките на обичайния срок да преодолеят скръбта, така че директно такава
зависимост не може да се изведе.
Съдът уточнява, че въпросът е следвало да бъде отклонен.
Адв. К.: Би ли се развила според Вас такава реакция на скръб каквато виждаме при
освидетелстваната П. ако отношенията й с починалите не бяха на такова емоционално и
близко ниво, каквото се установи по делото? Ако бяха в някаква вражда, ако не бяха
контактували по този начин, ако не бяха в такава взаимност?
Юрисконсулт Д.:Това е отново въпрос, който не касае предмета на настоящото
заключение.
Адв. К.: Не смятам така. Говорим за изключителност в отношенията, които са
повлияли на начина по който тя възприема и състоянието й, което е към момента.
Адв. К. на въпрос на съда: Въпросът ми към вещото лице е: Отношенията, които са
имали приживе повлияли ли са по този начин тя да възприема по този дълъг начин, този
интензитет на преживяванията и този период от време, който се удължава. Вещото лице би
следвало да знае какви са им отношенията, доколкото знам се е запознало със всички
материали по делото.
Съдът отклонява въпроса на адв. К..
Адв. К.:Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Адв. К.: Нямам въпроси.
Юрисконсулт Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да се приеме
заключението.
Съдът намира, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза следва да се
приеме, затова
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на съдебно-психиатричната експертиза, като
определя възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, които да се изплатят от
внесения депозит.
Съдът връчва разходен касов ордер за сумата на вещото лице.
Адв.К.:Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноските по
чл. 38 от ЗА.
Юрисконсулт Д.: Няма да соча други доказателства. Няма да представям списък на
разноските.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. К.: Считам, че в хода на съдебния процес безспорно се доказаха предпоставките
обусловяващи наличието на чл. 45 ЗЗД, а именно виновно противоправно поведение и
увреждане, което е в причинно следствена - връзка с това противоправно поведение.
Безспорно по делото е, че на доверителката ми са й причинени неимуществени вреди,
представляващи значима психотравма и изразяващи се в диагнозата на „остра стресова
реакция“. При наличието на така претърпяно и търпимо към момента увреждане, безспорно
вредите от увреждането подлежат на обезщетяване. Т.е. за доверителката ми безспорно се е
породило правото на обезщетение като следствие от нанесените неимуществени вреди.
Изхождайки от това, както и при пълен анализ на доказателствата, събрани в хода на
производството считам, че правилният извод следва да бъде, че отношенията между
доверителката ми и починалите са надхвърлили присъщото за съответната родствена връзка,
което води до извода, че спрямо доверителката ми следва да се присъди справедливо
обезщетение. Видно от приетата в днешното съдебно заседание СПЕ, а това се потвърждава
и от предходните съдебни медицински експертизи, които са направени е, че приемането
загубата на близки хора става обикновено над 6 месеца, рядко надхвърля 12 месеца, но аз
считам, че в процесния случай не се касае нито за обикновено нито за рядко, защото това
състояние за приемане на загубата е вече повече от две години. Говорим за изключителност
в отношенията. Изключителност в едни много близки отношения, които са извън
стандартната, надхвърлящи обичайната родствена връзка. Поради това считам, че
предявения иск е основателен и обоснован. Подробни правни мотиви и съображения в този
смисъл съм изложила и във въззивната жалба пред Вас, поради което моля да вземете
предвид и тях при решаване на делото. Предвид това, Ви моля да постановите решение, с
което да отмените първоинстанционното решение и да постановите друго, с което да
уважите изцяло предявените от доверителката ми искове като основателни, обосновани и
доказани. Моля, да й присъдите и разноски, включително и адвокатски хонорар за двете
инстанции.
Адв. К.: Споделям и се присъединявам към становището изразено от колегата К.. Аз
3
също считам, че събраните по делото доказателства недвусмислено навеждат на извода за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка, както между ищцата и сестра й,
така и със зет й и племенниците. Връзка много и съществено различна от обичайните за тези
родствени отношения. По делото са налице доказателства за изключителни обстоятелства не
само в отношенията между ищцата и починалите, но и в житейските обстоятелства при
конкретната загуба. Предвид на това считам, че изводите в първоинстанционното решение
са неправилни и поради това Ви моля да го отмените изцяло и да уважите исковата
претенция, както е предявена. Моля, за решение в този смисъл.
Въззивникът Г.П. : От деня в който разбрах за катастрофата и когато полицаите
дойдоха на вратата ми пред двете ми деца и ми казаха, че вече нямам сестра, нямам
племенници наведнъж, животът ми се обърна по най-жестокият начин. От тогава нищо не е
същото, нямам мечти, нямам нищо. Гледам колкото месеца да мине и е свързано с
ангажиментите ми с децата. Не може, не разрешавам на никой да води двете ми деца заедно.
Когато аз шофирам и някое дете е с мен, си представям всички всичкия ужас, който сестра
ми е изживяла в последните си секунди. Това ме преследва. На погребението не ми
разрешиха дори да ги видим. Четири човека погребах и от тогава животът е наполовина,
нещо в мен умря. Тя беше най-близкият ми човек. Първа видя дъщеря ми след като аз родих.
Аз съм в операционната, а тя я видя първа. Винаги е била до мен. Дойде при първата ми
бременност на ехограф, водила е децата ми на лекар. Не ми беше само сестра, беше ми като
майка. На сватбата застанах на вратата и казах: Имам златна сестра. Чудя се как да
продължа. Днес бях в къщата им, видях календара, последния месец от работа, тя си е
отбелязала дните и той календара стои мъртъв, няма да го скъсат. За всеки рожден ден на
децата купувам подарък и го оставям на леглото, защото те бяха като мои деца, обичах ги
като мои и сега тях ги няма. Няма никой в тази къща. Аз я поддържам, но няма да се върнат.
Представям Ви писмени бележки.
Юрисконсулт Д.: Моля, да оставите въззивната жалба без уважение и потвърдите
първоинстанционното решение. По отношение на липсата на пороци в решението на
първоинстанционния съд, релевирам към отговора на въззивна жалба. Считам същото така
обаче че събраните в днешното съдебно заседание доказателства, изслушаното заключение
на вещото лице по естеството си подкрепя фактическите изводи на Окръжен съд – Варна.
Претендираме разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 15:45 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4