№ 944
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100501005 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 17411/15.03.2022 г., подадена от СТ. В. АТ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, ап. 12, чрез
адвокат Л.Ш., срещу Решение № 324/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 6660/2021 г. по
описа на РС - Варна, IX състав, в частта, с която СТ. В. АТ., ЕГН **********, е осъдена, на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, ап. 12, сумата в общ размер от 11
056,13 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/3 ид. ч.
от следния недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“,
бл. 29, вх. Б, ет. 4, състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня, коридор
и два балкона, със застроена площ от 91,35 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение с
площ от 6,20 кв. м, както и 2.1103% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху държавна земя, при граници за жилището по документ за собственост: тревна площ,
вход А, тревна площ, стълбище, коридор и Апартамент № 11, за периода от 12.05.2016 г. до
30.04.20121 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 12.05.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата в общ размер от 4380,13 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена върху всяко дължимо плащане за главница за периода от 12.05.2018 г. до
12.05.2021 г.
Жалбоподателката счита постановеното решение в обжалваната част за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано и настоява за неговата отмяна. Счита, че
ищецът не е доказал при пълно и главно доказване, че същият не е допускан до
съсобствения имот. Заявява, че в представените в първоинстанционното производство
нотариални покани не се посочва кои имоти се ползват от С.А., както и до кои имоти ищецът
няма достъп или му е възпрепятствано ползването. Нотариалните покани са изпратени през
1
2010 г. и не сочат възпрепятстване на ползване към 2016 г. и следващите. Твърди, че на С.А.
не е била изпратена покана и същата не е получавала покана, съдържаща искане за
заплащане на обезщетение в определен размер. Счита, че съдът неправилно е кредитирал
показанията на свидетеля С. относно връчването на поканата. В тази връзка застъпва, че
показанията на свидетеля следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото
същият е заинтересован от изхода на спора и изводите на съда, тъй като той е лицето, което
би отговаряло за невярно удостоверяване. Сочи, че никога не е било отправяно искане за
ползване на част от жилището, нито жалбоподателката е отказвала предоставяне на
ключове.
Счита, че претенцията е погасена по давност за плащания върху главницата от
01.11.2012 г. до 30.04.2018 г.
Отделно застъпва, че отправената нотариална покана е от преди дванадесет години и
възникналото вземане на 10.12.2009 г. не може да бъде претендирано след изтичане на
десетгодишна абсолютна давност.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено
друго, с което предявената претенция да бъде отхвърлена изцяло, евентуално да бъде
уважена само за тригодишния период преди завеждането на исковата молба.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от В.В., чрез адвокат Д.П., с
който оспорва въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение не страда от
пороците, посочени в същата. Настоява за потвърждаване на атакуваното решение и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата СТ. В. АТ., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Л.Ш.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседания въззиваемият В. Д. В., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д.П.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. Д. В., ЕГН
**********, срещу СТ. В. АТ., ЕГН **********, първоначално обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 1) сумата в общ
размер от 16 936,45 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване по
отношение на 2/3 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в
гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня,
тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91,35 кв.м, ведно с
прилежащото избено помещение с площ от 6,20 кв. м, както и 2.1103% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при граници за жилището по
документ за собственост: тревна площ, вход А, тревна площ, стълбище, коридор и
апартамент № 11, за периода от 12.05.2016 г. до 30.04.20121 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.05.2021
г., до окончателното погасяване на задължението, и 2) сумата в общ размер от 7329,84 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху всяко плащане за главница за периода от
01.11.2012 г. до 12.05.2021 г.
В исковата молба вх. № 8949/12.05.2021 г. се излага, че ищецът и ответницата са
съсобственици на гореописания недвижим имот, придобит по време на прекратения между
тях брак, при следните квоти: 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за ответницата. Поддържа, че
след преустановяване на брака имотът се използва изцяло от ответницата. Предвид
последното, ищецът е поканил ответницата да му заплаща обезщетение за ползата, от която е
лишен. Твърди, че поканата е връчена на 23.03.2010 г. чрез нотариус В.Г., т.е. че
обезщетението е дължимо от 23.03.2010 г.
Твърди, че между страните вече е воден съдебен спор с предмет, идентичен на този
2
по настоящото производство, приключил с влязло в сила решение, въз основа на което
ответницата е била осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер от 3971,44 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствените на ищеца
ид. ч. от процесния недвижим имот за периода от 24.03.2010 г. до 11.10.2012 г., ведно с
акцесорното вземане за обезщетение за забавеното плащане на главницата до окончателното
погасяване на вземането и мораторна лихва в общ размер от 783,23 лева за периода от
24.03.2010 г. до 18.10.2012 г.
Заявява, че въпреки отправената покана и последващото осъдително решение,
ответницата не изпълнявала задължението си да заплаща обезщетение на лишения от
ползване ищец.
Поддържа, че размерът на обезщетението за лишаване от правото на ползване по
отношение на 2/3 ид. ч. от съсобствения недвижим имот за един календарен месец възлиза
на 165 лева. Сочи, че тъй като за периода от 12.10.2012 г. – деня, следващ края на
предходния период, за който е присъдено обезщетение, до 30.04.2021 г. са изминали 102
месеца и 20 дни, общо дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС възлиза на 16 936,45
лева. Навеждат и доводи, че доколкото ответницата е в забава, същата дължи и заплащане
на обезщетение в размер на законната лихва, чийто общ размер възлиза на 7329,84 лева за
периода от 01.11.2012 г. – денят, следващ деня, на който е следвало да се плати първата
главница (последното число на календарния месец), до повторното сезиране на съда –
12.05.2021 г.
Настоява исковете да бъдат уважени по основание и размер. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С.А. е депозирала писмен отговор. Не
оспорва, че страните са бивши съпрузи, както и че е налице съсобственост между тях,
учредена върху процесния недвижим имот, придобит по време на прекратения брак, при
квоти 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за ответницата. Исковете обаче се оспорват по
основание и размер.
Ответницата твърди, че не е препятствала достъпа на ищеца до имота, напротив,
самият ищец не е пожелал ползването на притежаваните от него ид. ч. от апартамента. Сочи
се, че последният не е отправял покана за ползване на имота и искане за заплащане на
обезщетение в определен размер за ползите, от които е лишен, доколкото от ангажираната
разписка на л. 26 не ставало ясно, че на ответника е връчена представената по делото
нотариална покана на л. 25, тъй като текстът на разписката е бил поправен – не съдържал
последната цифра на рег. номер на нот. покана, а именно „2“; годината била изписана
печатно „2010 г.“, но впоследствие текстът бил поправен на ръка на „2009 г.“, включително
бил поправен и томът от „1“ на „4“. Инвокирано е възражение за изтекла в полза на
ответницата кратка погасителна давност по отношение както на мораторната лихва, така и
на главницата, като последната обосновава възражението с довод, че вземанията на ищеца
за обезщетения за лишаване от правото на ползване по своята правна същност представляват
периодични плащания, доколкото имат характер на наем.
Настоява исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор № 15105 за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, на 22.08.1990 г., въз основа на заповед № 1286 от
01.08.1990 г., В. Д. В. и С.В. В.а са закупили недвижим имот, ведомствен на СКС, находящ
се в к-с „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, представляващ апартамент 12, състоящ се от три
стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор, 2 балкона, със застроена площ 91,35 кв.
м, с принадлежащо избено помещение с полезна площ 6,20 кв. м, както и 2,1103 % ид. ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. В т. 5 от договора е посочено,
че съгласно чл. 18 от ЗС, договорът прехвърля правото на собственост върху недвижимия
имот, като нотариална форма не е необходима.
3
С Решение № 560 от 05.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1535/2008 г. по описа на
ВКС, I гр. о., съдът е отменил решение от 10.01.2008 г. по гр. д. № 1195/2004 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, и е признал за установено по отношение на СТ. В. АТ., че В. Д. В. е
собственик на 2/3 ид. ч. от имуществото, придобито по време на брака, включващо и
апартамент № 12, намиращ се в бл. 29, вх. Б, ет 4 в ж.к. „Възраждане“, гр. Варна, състоящ се
от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалетна, килер, пералня, коридор и два балкона, със
застроена площ от 91,35 кв.м, и с прилежащото избено помещение с площ от 6,20 кв. м,
както и 2.1103% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна
земя.
С Решение от 22.05.2015 г. по в. гр. д. № 2523/2014 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, е потвърдено Решение № 4061 по гр. д. 15347/2012 г. по описа на ВРС в частта, с
която СТ. В. АТ., ЕГН **********, е осъдена да заплати на В. Д. В., ЕГН **********,
сумата от 3971,44 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване по
отношение на 2/3 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в
гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня,
тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91,35 кв.м, и с
прилежащото избено помещение с площ от 6,20 кв. м, както и 2.1103% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, за периода от 24.03.2010 г. до
11.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.10.2012 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 738,23 лева – мораторна лихва
върху всяко плащане от деня, следващ деня, на който е следвало да се плати (последно
число на всеки месец), т. е всяко първо число на следващия месец, до внасяне на ИМ в съда
– 18.10.2013 г., като искът е отхвърлен за сумата над 3971,44 лева до 5343,26 лева –
главница. С Определение № 373 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 4484/2015 г. на ВКС решението
не е допуснато до касационно обжалване.
Видно от Нотариална покана от 10.12.2009 г., рег. № 11552, том 4, акт 40, със същата
В. Д. В., ЕГН **********, като собственик на 2/3 ид. ч. от недвижими имоти и движими
вещи, изброени изчерпателно във влязло в законна сила съдебно решение на ВКС по гр. д.
№ 1535/2008 г., е поканил СТ. В. АТ., ЕГН **********, да му заплаща ежемесечно наем в
размер на 650 лева, считано от датата на настоящата покана до окончателното ликвидиране
на съсобствеността между двамата, поради това, че е лишен от правото да ги ползва.
Видно от разписка на нотариус В.Г., горната покана е получена от адресата лично
срещу саморъчен подпис на 23.01.2010 г. Получаването на поканата на 23.10.2010 г. е
удостоверено с подпис на помощник-нотариуса и печат и на гърба на самата покана.
Видно от Нотариална покана от 10.11.2010 г., рег. № 10345, том 3, акт 132, със
същата В. Д. В., ЕГН **********, на основание влязло в законна сила съдебно решение от
05.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2008 г., като собственик на 2/3 ид. ч. от недвижим
имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29,
вх. Б, ет. 4, състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два
балкона, със застроена площ от 91,35 кв.м, и с прилежащото избено помещение с площ от
6,20 кв. м, както и 2.1103% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавна земя, предлага на СТ. В. АТ., ЕГН **********, като съсобственик на горния
имот, два варианта за ползване на същия от двамата съсобственици:
I вариант: на В. Д. В. – право на ползване и управление на хол с балкон и спалня,
разположена на изток, на СТ. В. АТ. - право на ползване и управление на спалня,
разположена на запад, и общо ползване на общите части – коридор, кухня с балкон, баня,
тоалетна, килер, пералня и избено помещение;
II вариант – повременно разпределение на правото на ползване съобразно
притежаваните от съсобствениците ид. ч. и ползването на имота до настоящия момент: от
14.04.2000 г. до 13.04.2011 г. – 11 години ползване и управление на целия имот от С.А., от
14.04.2011 г. до 13.04.2033 г. - 22 години ползване и управление на целия имот от В.В., и от
14.04.2033 г. до 13.04.2044 г. - 11 години ползване и управление на целия имот от С.А..
4
Посочено е, че при отказ на С.А. относно посочените начини на ползване и
управление на имота, от което ползване и управление В.В. е лишен от 14.04.2000 г.,
последният ще отнесе спора за ползването и управлението на същия пред компетентния съд.
Отбелязано е, че поканата, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ГПК, е изпратена чрез
куриерска служба „Еконт експрес“, с товарителница № 13627787, на 11.11.2010 г., като
същата е получена от адреста на 12.11.2010 г.
Видно от обратна разписка на „Еконт експрес“, пратка с товарителница № 13627787 е
получена от С.А. на 12.11.2010 г.
В заключението си по назначената съдебно-техническа експертиза вх. №
101/04.01.2022 г. вещото лице инж. М.А. е определила пазарната наемна цена на целия
процесен имот за периода 12.10.2012 г. – 30.04.2021 г., без неговото обзавеждане, на 28 185
лева; наемната цена (обезщетение) за 2/3 ид. ч. от апартамент № 12, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, за периода от 12.10.2012 г. до 30.04.2021 г. е
определена на 18 790 лева.
Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля СВ. Б. СП. – от ищцова страна. От показанията на същия се установява, че той е
помощник-нотариусът, връчил на ответницата нотариалната покана от 10.12.2009 г.
Свидетелят заявява, че след повече от 10 години не си спомня конкретния случай, но е
категоричен, че връчването на всички нотариални покани е извършвал лично в качеството
си на помощник-нотариус. Сочи, че почеркът, с който в разписката са попълнени номер, том
и акт на поканата, не е негов. Излага, че целият ръкописен текст в разписката, включително
датата и имената на получателя, се попълва от последния, а той, след като се прибере в
кантората, скрепва подписаната разписка с екземпляра на поканата, който е за кантората, и
подпечатва скрепеното на две места по средата, за да се установи после, че именно това е
поканата, която е връчена с разписката. Не си спомня дали е поискал лична карта на
получателката. Обяснява, че печатната цифра 2010 за годината е част от бланката, която е
именно за тази година, но тъй като конкретната покана е с дата от 2009 г., получателката я е
поправила; не е забелязал липсващата цифра в номера. Потвърждава, че подписът за
връчител на разписката е негов.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно възприетото в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на
ВКС, „Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление
за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата,
но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване
се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика.“
С Решение от 22.05.2015 г. по в.гр.д. № 2523/2014 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 373 от 28.10.2015 г. по гр. д.
№ 4484/2015 г. на ВКС, съдът се е произнесъл по предявената претенция на В.В. за
заплащане на обезщетение за лишаване на право от ползване на 2/3 ид. ч. от съсобствения
апартамент, съобразно квотата му в съсобствеността, за периода от 24.03.2010 г. до
11.10.2012 г. По горецитираното дело са съобразени нотариалните покани, приети в
настоящото производство. При това положение и като съобрази липсата на нови факти,
въведени пред настоящия състав за периода от 12.10.2012 г. до 30.04.2021 г., а именно, че
няма данни ответницата да е предоставила процесния имот за ползване на ищеца, съдът
следва да зачете обективираното изявление в представените нотариални покани на същия,
че ответницата ползва целия процесен имот, съответно ищецът е лишен от своето право и е
5
отправено искане за заплащане на обезщетение. Предвид горното, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Възражението на процесуалния представител на въззивницата, че нотариалната
покана от 10.12.2009 г. не съдържа искане за предоставяне на ползване на процесния
апартамент, поради което не покрива законовите изисквания за съдържание на покана по чл.
31, ал. 2 от ЗС, съдът намира за неоснователно. Както е посочено по-горе, законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл.
31, ал. 2 от ЗС. Отделно, съгласно трайната съдебна практика (Решение № 119 от 11.03.2009
г. по гр. д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ гр.о., Решение № 26 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 1411/2017
г., ВКС, II гр. о. и др.), фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква
ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ.
Не е основателно и възражението, че по делото не е доказано получаването на
нотариалната покана от 10.12.2009 г. , тъй като в приложената разписка, подписана от
въззивницата, е отразено получаване на покана № 1155, а не на № 11552, а изписаната
година 2010 е поправена ръкописно на 2009. Както беше посочено поканата е била
представена по в. гр. д. № 2523/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, както и по гр. д. №
15347/2012 г. по описа на ВРС. Изложеното води до обоснован извод, че дори и да не е
получила поканата на 23.01.2010 г., С.А., в качеството си на ответница по цитираните дела,
безспорно е получила поканата най-късно през 2012 г.
По направеното възражение за погасителна давност:
Настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено в Решение № 2254/1972
г. на ВС, I гр. о., Решение № 240 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1390/2010 г., ВКС, III гр. о.,
Решение № 450 от 19.01.2012 г. по гр.д. №1619/2011 г., ВКС, III гр. о., а именно, че
вземането за обезщетение не е за периодично плащане – чл.111, б. „в” от ЗЗД, и се погасява
с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. Същото становище е застъпено и в ТР № 7
от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид горното, доколкото с предявяването на иска на 12.05.2021 г. давността е
прекъсната, дължимо е обезщетение за периода от 12.05.2016 г. до 30.04.2021 г., възлизащо
на 11 056,13 лева, до която сума искът е основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция
за присъждането на законна лихва върху горната главница, считано от датата на депозиране
на исковата молба - 12.05.2021 г. , до окончателното изплащане на задължението.
Тъй като поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС, съдържаща искане за заплащане на
обезщетение, има характер и на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, основателен се явява и искът по
чл. 86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава (Решение № 81 от 26.05.2017 година по гр. д. № 3818/2016
г., ВКС, I гр. о., Решение № 269 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 1282/2012 г., ВКС, IV гр. о.) - в
случая изчислена върху всяко дължимо плащане, считано от деня, следващ деня, в който е
трябвало да бъде извършено (последно число на месеца), до 12.05.2021 г.
С оглед на направеното възражение за давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, дължима е
лихвата за забава върху обезщетенията за периода от 12.05.2018 г. (три години преди
предявяването на иска на 12.05.2021 г.) до 12.05.2021 г., изчислена в заключението на
вещото лице на 4380,13 лева, до която сума искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
въззивницата, че последната няма как да бъде санкционирана с лихва за забава върху сума,
чийто размер не й е бил известен, тъй като в нотариалната покана от 10.12.2009 г. е посочен
единствено размерът на исканото общо за всички имоти месечно обезщетение от 650 лева,
но не и конкретната сума за обезщетение за процесния апартамент. В този случай следва да
се приеме, че с поканата въззивницата е уведомена, че исканата лихва за забава е върху
сумата от 650 лева месечно, като предявената по делото претенция се явява частична по
отношение на горната сума, която й е известна.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението
6
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските.
По отношение на разноските пред настоящата инстанция:
При този изход на спора разноски за защита срещу неоснователна въззивна жалба се
следват на въззиваемия. Същият е представил Договор за правна зашита и съдействие за
процесуално представителство по делото с договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева, платени в брой, които следва да бъдат присъдени изцяло.
В Определение № 336 от 21.07.2016 г. по ч. т. д. № 874/2016 г., ВКС, I търг. о., е
прието, че присъждането на разноските за обезпечителното производство е обусловено и от
неговия изход, а не само от изхода на производството по предявения иск.
Предвид това, по отношение на претендираните 650 лева платено в брой адвокатско
възнаграждение в производството по обезпечение на иска, съдът намира, че доколкото
депозираната молба в това производство е уважена частично – само за единия от двата
имота, за които е поискано вписване на възбрана, сумата следва да бъде присъдена
наполовина – в размер на 325 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 324/14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 6660/2021 г.
по описа на РС - Варна, IX състав, в частта, с която СТ. В. АТ., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, ап. 12, е осъдена, на основание чл. 31, ал. 2
от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, ап. 12, сумата в общ размер от 11 056,13 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/3 ид. ч. от следния
недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б,
ет. 4, състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два
балкона, със застроена площ от 91,35 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение с площ
от 6,20 кв. м, както и 2.1103% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавна земя, при граници за жилището по документ за собственост: тревна площ, вход А,
тревна площ, стълбище, коридор и апартамент № 11, за периода от 12.05.2016 г. до
30.04.20121 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 12.05.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, и сумата в общ размер от 4380,13 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху всяко дължимо плащане за главница за периода от 12.05.2018 г. до
12.05.2021 г., както и в частта за разноските.
В отхвърлителната си част, като необжалвано, Решение № 324/14.02.2022 г.,
постановено по гр. д. № 6660/2021 г. по описа на РС - Варна, IX състав, е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, СТ. В. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, ап. 12, да заплати на В. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, ап. 12, сумата от 925,00 лева
(Деветстотин двадесет и пет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство и в производството по обезпечение на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
7
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8