Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 10.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК,
ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА В.
при участието
на секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1051 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК във вр. чл. 50 от СК.
Подадена е молба с правно основание чл. 50 от СК от И.В.С. и С.И.С., в
която молителите твърдят, че са сключили граждански брак на 03.02.2002 г., като
от брака имат родени две деца – И. С.С., ЕГН ********** и Н. С.С., ЕГН **********.
В молбата си молителите твърдят, че са постигнали взаимно, сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и че са уредили всички последици
от развода в споразумение по чл. 51 от СК, което представят по делото.
Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения помежду им брак с развод по взаимно
съгласие и да одобри постигнато между тях споразумение по чл. 51 от СК.
Молителите ангажират
писмени доказателства.
В съдебно заседание молителите заявяват, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и решението им за
развод е сериозно, непоколебимо и обмислено. Потвърждават постигнатото
между тях споразумение с измененията, които внасят в него в проведеното съдебно заседание, относно последиците от прекратяване на брака.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите са съпрузи, сключили граждански брак на 03.02.2002 г. в гр. Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак № 4 от 03.02.2002 г. на Община Септември.
Видно от представените по делото Удостоверение за раждане №
**********/13.12.2007 г., издадено от Община Пазарджик и Удостоверение за
раждане № 000544/26.04.2002 г., издадено от Община Пазарджи, от брака страните
имат едно пълнолетно дете - И. С.С., ЕГН **********, род. на *** г. и едно
малолетно дете – Н. С.С., ЕГН **********, род. на *** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име Б.. Съпрузите нямат семейно жилище. Представят споразумение по чл. 51 от СК, което поддържат
с направените в съдебно заседание промени.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата за
развод по взаимно съгласие е процесуално допустима и основателна.
Между
съпрузите е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това
мотивите за прекратяване на брака са без значение (чл. 50 от СК), поради което
съдът не следва да ги издирва. Наред с това съпрузите, молители в настоящото
производство, са представили споразумение по чл. 51 от СК, което с направените
в съдебно заседание промени, не противоречи нито на закона, нито на добрите
нрави. Молителите имат едно малолетно дете и едно пълнолетно дете, поради което
споразумението третира въпросите за родителските права, личните отношения на
малолетното дете с родителите, издръжката и местоживеенето му. По отношението на пълнолетното дете не се
налага обсъждането на тези въпроси.
С оглед
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, бракът между молителите
следва да бъде прекратен, а представеното споразумение, с промените внесени в
съдебно заседание, да бъде утвърдено на основание чл. 51, ал. 2 от СК.
По разноските:
Страните не претендират разноски.
На основание
чл. 6, т. 3 и чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК молителят С.И.С.
следва да заплати по сметка на Районен съд-Пазарджик съд сумата в размер на 15 лв. - допълнителна държавна такса по допускане на развода и
сумата в размер на 122,40 лв. - държавна такса
върху размера на издръжката.
На основание
чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК молителката И.В.С. следва да заплати по сметка на Районен
съд-Пазарджик сумата в размер на 15 лв. - допълнителна държавна такса по допускане на развода.
На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК
решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по взаимно съгласие брака между И.В.С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН **********, сключен на 03.02.2002 г. в гр. Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак № 4 от 03.02.2002 г. на Община Септември.
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по
чл. 51 от СК между съпрузите И.В.С., ЕГН **********
и С.И.С., ЕГН **********, съгласно
което:
Родителските права относно
роденото от брака малолетно дете Н. С.С., ЕГН **********, се предоставят
за упражняване на майката И.В.С., ЕГН **********, при която детето ще живее на адрес: ***
Бащата С.И.С., ЕГН **********,
ще има режим на лични отношения с детето Н. С.С., ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота на месеца от 10,00 часа на единия ден до 18,00 ч.
на следващия ден; през почивните дни на Великден и Коледа, както и един месец
от годината, който не съвпада с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време след уговорка с майката И.В.С., ЕГН **********.
Бащата С.И.С., ЕГН **********,
ще заплаща месечна издръжка на детето Н. С.С., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител И.В.С., ЕГН **********, в размер на 170 лв. (сто и седемдесет лева) месечно, считано от датата на влизане в сила на решението, до
настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи дължимата издръжка.
Относно ползването на семейното жилище – молителите С.И.С. и И.В.С. от
брака нямат семейно жилище.
Съпрузите не
си дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
По отношение на движимото и недвижимо имущество, придобито по време на брака - страните са постигнали доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията помежду си.
След прекратяване на брака
съпругата И.В.С. ще продължи да носи брачното си фамилно име С..
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
сумата в размер на 15,00 лв. – допълнителна държавна такса за допускане
на развода.
ОСЪЖДА С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата в
размер на 15 лв. - допълнителна държавна такса по допускане на развода и
122,40 лв. - държавна такса върху размера на издръжката.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: