Решение по дело №8/2019 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 07.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд                ІI наказателен състав,

на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова - Кутрова

 

при секретаря Петя В.

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 8 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № * от 22.11.2018 г. на Кмета на О.С. на В.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 2300 лева, за нарушение на чл. 178 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 70 ал. 1 т. 4 и чл. 71 ал. 1 т. 1 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.

Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното лице и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно. Оспорва да е извършил нарушението, излага съображения за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното- производство, накърнили правото му на защита. Алтернативно счита деянието за маловажен случай. В с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Органът, издал наказателното постановление, взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели Й.К., Д.Д., И.Н., Т.З., В.Н., В.П., Й. Й., М.М., както и приетите писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

         По повод сигнали на граждани, от служители на О.С.Й.К., И.Н. и Д.Д., на 27.09.2018г. била извършена проверка на уличното платно на ул. „В.“ в гр. С., при която било установено, че на северната фасада на къща, собственост на жалбоподателя И. *** монтирано тръбно метално скеле, служещо за извършване на строителни и монтажни работи. Същото заемало тротоара и част от платното за движение, не било сигнализирано и обезопасено. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол от същата дата и изготвен снимков материал. На 08.10.2018г. от служители на О.С. в присъствие на служител на РУ на МВР К. била извършена повторно проверка на ул. „В.“, при която било установено, че няма промяна в обстоятелствата при предходната проверка, установеното при нея тръбно скеле, заемащо тротоара и част от платното за движение не било обезопасено и сигнализирано. Бил съставен за установеното констативен протокол. На жалбоподателя била изпратена покана за явяване на 12.10.2018г. за съставяне на АУАН, връчена на 01.10.2019г. на съпругата му. На посочената дата от актосъставител К. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № **/ 12.10.2018г. в негово отсъствие, в който били отразени констатациите при проверките и с който било прието, че И. е осъществил нарушение на чл. 178 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 70 ал. 1 т. 4 и чл. 71 ал. 1 т. 1 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, тъй като на северната фасада на своя имот с КИ:68080.503.880, находящ се на ул. „В. № 2 е наредил да се постави тръбно метално скеле, което служи за извършване на строителни и монтажни работи, заема целия тротоар и част от платното за движение и не е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението.

         АУАН бил връчен чрез РУ на МВР К. на жалбоподателя на 07.11.2018г., като получил препис от него. В него вписал саморъчно обяснение, че не е нареждал никому да извършва нарушения на ЗДвП.

         Въз основа на съставения АУАН, на 22.11.2018 г. кметът на О.С. е издал атакуваното наказателно постановление, с което при идентични със съставения акт обстоятелства по нарушението, дата на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2300лв.

         Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непълно описание на нарушението. В изложените обстоятелства по извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление е посочено, че се касае до поставяне на тръбно метално скеле, заемащо целия тротоар и част от платното за движение пред № * на ул. В. в гр. С., което не е сигнализирано и не са предприети каквито и да било мерки за неговото обезопасяване. Посочено е, че съгласно чл. 70 ал. 1 т. 4 и чл. 71 ал. 1 т. 1 от Наредба № от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците  при извършване на дълготрайни СМР върху цялата широчина на тротоара и върху част от платното за движение на двулентова двупосочна улица, същите следва да се сигнализират съгласно приложение № 51 и № 52 от с.н. Според съда само препращането към разпоредба от нормативен акт или приложение към него не изпълва изискването за пълно и точно описание на нарушението. От съдържание на НП не става ясно според административно-наказващия орган с какви средства и позиционирани по какъв начин и на кое място е следвало нарушителят да обезопаси скелето, имайки предвид, че същото е било разположено, както на тротоара, така и на част от платното за движение, а схемите по приложение № 51 и № 52 от една страна са неидентични, а от друга разположението на средствата за обезопасяване по тях е различно. Това затруднява както правото на защита на жалбоподателя, така и съдебния контрол, като в случая следва да се съобрази и че предвиденото разстояние за поставянето на знаците за сигнализация, видно от представената от жалбоподателя схема на разположение на тротоари, уличното платно на ул. „В.“ и отстояние на имота от друга улица, попадат не на улицата, а в чужд недвижим имот.  На следващо място Наредбата, към която е извършено препращане, в чл. 4 ал. 4  предвижда „възложителите на СМР по чл. 1, ал. 1 да отговарят за изработването и съгласуването на проект за ВОБД в случаите на дълготрайни СМР, включително и за СМР по чл. 151 от Закона за устройство на територията“. Съгласно ал. 3 „проектът за ВОБД се изпълнява въз основа на договор между възложителя и лицата, които извършват СМР. Лицата, които извършват дълготрайни СМР, отговарят за поставянето и поддържането на сигнализацията в съответствие с проекта за ВОБД и за премахването й след отпадане на необходимостта от нея“. Видно е от посочените разпоредби, че лицето, задължено да осигури сигнализацията не е нейният възложител, а изпълнителят на работата, който не е жалбоподателят, а друго лице. И. като собственик на имота, след като не е извършил лично работата, може да отговаря за липсата на изготвен проект на ВОБД и несъгласуване по смисъла на чл. 178 ал. 1 т. 8 от ЗДвП с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя, на промяната на въведената организация на движение, предвид наличието на съоръжение на улицата и тротоара.

         На следваща място по делото остана недоказано от страна на издалия наказателното постановление орган, чиято е тежестта на доказване в процеса, именно И. да е лицето, наредило поставянето на скелето. Видно от представения договор за строителство, като възложител на строително-ремонтните дейности, не е жалбоподателят, а неговата съпруга М.И.. Посоченото се потвърждава и от показанията на свидетеля Захариев, работник на строежа, който заявява, че човекът, който е контактувал с него във връзка със строителството е съпругата на жалбоподателя, а не И. лично, а за монтиране на скеле не му е било нужно нарочно нареждане, тъй като поставянето на такова е било необходимо за него във връзка с процеса на работа, поради което го е монтирал. Допустителство за такъв вид нарушение не е предвидено от закона.

Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № * от 22.11.2018 г. на Кмета на О.С. с което на В.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 2300 лева, за нарушение на чл. 178 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 70 ал. 1 т. 4 и чл. 71 ал. 1 т. 1 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.