№ 437
гр. Б., 01.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20241200900171 по описа за 2024 година
Предмет на делото е искова молба с вх. № 11103/19.08.2024 г., подадена
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район „В.“, ул.“ОП“ №260, представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д., чрез адв. М. Ц.,
със съдебен адрес: гр.С., ул.“ССКМ“ №84, ет.4, срещу А. Т. Т., с ЕГН
********** и адрес: гр.Б., ул.“В.Л.“ №13, вх.В, ет.4, ап.8 и М. Г., с ЕГН
************ и адрес: гр.С., ул.“Д.Л.“ 5/1.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел, че на
същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 367 ГПК на
ответниците да бъде изпратен препис от нея, заедно с приложените към
същата писмени доказателства.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор само
от ответника А. Т. Т..
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба.
Съдът на основание чл. 140, ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от
ГПК изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на
страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на
изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, досежно нейните задължителни
реквизити по закон, като не са налице основания за съда да остави същата без
движение по реда на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са
формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се
1
основават, а също така е отправено ясно искане. Ищецът е направил
доказателствените си искания и е представил доказателствата, с които
разполага към момента на предявяването на исковата молба.
С оглед гореизложеното исковата молба следва да се разгледа в
открито съдебно заседание, а проектът за доклад по делото е следният:
1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения на страните:
Ищецът твърди, че ответниците А. Т. и М. Г. са ползвали банков кредит,
съгласно сключен с „Ю.Б.“ АД Договор за потребителски кредит N9
FL1312233. По договора за кредит като солидарен длъжник се е задължила и
М. Г..
Твърди се, че на 12.05.2023 г. кредитополучателите са преустановили
плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като са изпаднали в
забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и
за лихва, считано от датата на изпадане в забава - 12.05.2023 г. С оглед на
формираното просрочие по кредита банката е направила кредита изцяло и
предсрочно изискуем на дата 16.11.2023 г. с връчена Покана до длъжника. С
поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение
на задължението по кредита.
Твърди се, че към датата на настоящата искова молба, длъжникът не е
изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора
на „Ю.Б." АД, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на
осъдителен иск.
Сочи се, че освен задълженията произтичащи от процесния договор
длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на изпадане в забава
до датата на издаване на извлечението, както и направените съдебни разноски,
включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС,
поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.
Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба размерът на
вземането е:
- 35 022.07 лева, дължима главница за периода от 12.05.2023 - 04.08.2024
г.;
- 2310.22 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода от
2
12.05.2023 - 16.11.2023 г.;
- 5647.86 лв. мораторна лихва, дължима за периода от 12.05.2023 -
04.08.2024 г.
Посочените суми се претендират от „Ю.Б." АД като изцяло и
предсрочно изискуеми, считано от датата на връчване на поканата до
длъжника –16.11.2023 г.
По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците А. Т. и М. Г. да заплатят предсрочно изискуемото
вземане на „Ю.Б." АД, в общ размер 42 980.15 лв.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника по делото, с който оспорват предявените искове изцяло по
основание и размер.
Твърди се, че не е надлежно обявена предсрочна изискуемост на
задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит, тъй като
поканата за изпълнение, приложена към исковата молба не е надлежно
връчена. Същото е извършено чрез ЧСИ по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, който
може да удостоверява връчване на книжа само във връзка с образуваните пред
него изпълнителни дела, но не и удостоверява връчването на други книжа,
както е в настоящия случай. Сочи се също, че връчването не е надлежно и
поради това, че е извършено на адрес, различен от адреса на длъжника,
посочен в договора за кредит и в нарушение на разпоредбата на чл. 19 от
същия договор.
Твърди се, че поканата за изпълнение е връчена и в нарушение на
изискванията на чл. 47 от ГПК.
Излага се, че предсрочната изискуемост на кредита не може да се счита
за обявена и с изявлението на процесуалния представител на банката,
съдържащо се в исковата молба, тъй като същото изхожда от и е адресирано,
респ. получено, от лица които не са страни по кредитното правоотношение,
нито разполагат с такива правомощия имайки предвид и факта, че ответника
Т. се представлява от особен представител.
На следващо място твърди, че ответника не дължи плащане на
претендираното срещу него вземане в заявения от ищеца и посочен в исковата
молба размер.
3
Оспорва се посочения в исковата молба размер на дълга за главница,
размера претендираната възнаградителна лихва, както и претендираната
мораторна лихва. Твърди, че посочените в исковата молба суми не отговарят
на действителния размер на задълженията на ответника спрямо извършените
от него плащания по кредита.
Прави се възражение за нищожност на договора по реда на чл. 26, ал. 2,
изр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 5 от Закона за потребителския кредит ЗПК,
поради липса на изразено съгласие от кредитополучателя и липса на
информираност, тъй като ответника е чужденец и няма данни да е разбирал
български език, а договорът е сключен изцяло на български език, няма превод
или тълкуване на договора; не е присъствал преводач; лицето не е имало
възможност да се запознае със съдържанието и правните последици на
договора.
Оспорват се клаузите на договора за кредит и на общите условия,
предвиждащи възможност за едностранна промяна на лихвения процент по
кредита от страна на банката и моли за проверка за нищожност на тези клаузи.
Ако съдът приеме, че същите са нищожни твърди, че банката неоснователно
въз основа на тях е завишила размера на задължението по кредита и иска е
неоснователен в претендирания размер.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която се оспорват като неоснователни твърденията на ответника в отговора на
исковата молба. Твърди, че предсрочната изискуемост била обявена надлежно
от страна на ищеца.
Сочи се, че направеното оспорване на исковата молба по основание и
размер е бланкетно и същото следва да бъде оставено без разглеждане,
евентуално без уважение.
Счита направеното възражение за недействителност на договора, поради
липса на съгласие от кредитополучателя, тъй като същият не е разбирал
български език за неоснователно. А. Т. е български гражданин, който има
единен граждански номер за български гражданин, както и постоянен адрес в
България.
По повод направено възражение за недействителност на клаузите
относно договорната лихва по кредита, прави уточнение че въз основа на
същите изчисляването на договорната лихва по кредита не е била еднолично
4
изменяна, като същото ще бъде доказано с поисканата съдебно- счетоводна
експертиза.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се оспорва
изцяло допълнителната искова молба, доводите и аргументите в същата.
Оспорват се твърденията на ищеца, че предсрочната изискуемост на
вземанията по процесния кредит е надлежно обявена на длъжника съгласно
чл. 14, ал. 1 от Договора.
Поддържа се твърдението, че при връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост чрез ЧСИ по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ не е
изпълнена процедурата по чл. 47 от ГПК.
Поддържа се и твърдението, че предсрочната изискуемост на кредита не
може да се счита за обявена и с изявлението на процесуалния представител на
банката, съдържащо се в исковата молба, тъй като същото изхожда от и е
адресирано, респ. получено, от лица които не са страни по кредитното
правоотношение.
Поддържа се направеното възражение за нищожност на договора по реда
на чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 5 от Закона за потребителския
кредит ЗПК.
Поддържа се оспорването на клаузите на договора за кредит и на общите
условия, предвиждащи възможност за едностранна промяна на лихвения
процент по кредита от страна на Банката, както и искането си за извършване
на проверка за нищожност на тези клаузи.
С оглед изложеното оспорва допълнителната искова молба като
неоснователна.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – Няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – Няма такива.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на
доказване факти – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения /чл.154, ал.1 ГПК/. Не е необходимо
5
да се доказват факти, за които съществува установено от закона
предположение. Оборването на такива предположения се допуска във всички
случаи, освен когато това е забранено от закон /чл.154, ал.2 от ГПК/:
Ищецът следва да докаже наличието на валидна облигационно правна
връзка с ответника по делото, произтичащо от описания в исковата молба
договор, предоставянето на средствата, твърдяното просрочие/спиране на
плащането по дълга от длъжника и периода; размера на дълга; уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита; по възраженията за нищожност – факта
на наличие на подробна информация, на разбираем за кредитополучателя
език, преддоговорна, по кредита относно лихва, периоди, методика за
формиране на лихвата и разходите по кредита, предоставяне на тази
информация на клиента преди подписване на договора за кредит;
предоставяне на проекта на договор на клиента преди подписването на същия.
Ответникът следва да докаже – факта на плащане на вноските по
договора за кредит; факта на наличие на неравноправни клаузи в договора.
Относно доказателствените искания на страните:
Съгласно чл.374, ал.1 от ГПК след като провери редовността на
разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително
тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се
произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата.
Съдът, след като анализира представените от ищеца с исковата молба
писмени доказателства, както и направените доказателствени искания за
приемането им като доказателства, счита че същите са относими към предмета
на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и
необходими, досежно правно релевантните факти, които следва да бъдат
установени в настоящия исков процес. Ето защо на основание чл. 157, ал. 1
ГПК, същите следва да бъдат допуснати като доказателства с настоящето
определение.
Съдът намира, като допустимо и необходимо за изясняване предмета на
делото, че следва да уважи искането на ищцовата страна за допускане и
назначаване извършването на съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от
вещо лице икономист, което след като се запознае с материалите по делото и
извърши проверка в счетоводството на ищеца, а при нужда и другаде, да
6
отговори на подробно формулираните в исковата молба въпроси, а именно: 1.
Какъв е размерът на дължимата главница, мораторната лихва и договорната
лихва по договора за кредит към 04.08.2024 г. (датата на издаването на
извлечението от счетоводните книги), описани в исковата претенция?; 2.
Какви непогасени просрочия (с какви падежи и в какъв размер) са били
формирани по Договора за банков кредит към 16.11.2023 г. (датата на
предсрочна изискуемост), както и към датата на връчване на исковата молба
на ответника?; 3. Извършвани ли са погасявания след 04.08.2024 г., какъв е
източникът на сумите за тези погасявания и какви от претендираните
задължения са погасявани с тях?
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи
писмените доказателства в оригинал е допустимо и на основание чл. 183 от
ГПК следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за която
дата и час да бъдат призовани страните по делото и вещото лице.
Страните, следва да бъдат напътени към процедура по медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва на основание чл. 374, ал. 2 ГПК, на страните да бъде връчен
препис от настоящото определение, както и да им бъде обявен проекта за
доклад, изготвен от съдията докладчик.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 374, ал. 1 вр. с чл. 146
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 374, ал. 2 във връзка с чл. 146 от ГПК,
писмения си проект за доклад на страните по настоящето дело.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
представените от ищеца такива с исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 от ГПК до датата на
насроченото с.з. да представи доказателствата, които е представил с исковата
молба в оригинал или официално заверен препис от същите. При
неизпълнение на указанието те ще бъдат изключени от доказателствения
7
материал.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА извършването на съдебно – счетоводна
експертиза по делото от вещо лице икономист, което след като се запознае с
материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на ищеца, a при
нужда и другаде, да отговори формулираните от ищеца в исковата молба
въпроси, а именно: 1. Какъв е размерът на дължимата главница,
мораторната лихва и договорната лихва по договора за кредит към 04.08.2024
г. (датата на издаването на извлечението от счетоводните книги), описани в
исковата претенция?; 2. Какви непогасени просрочия (с какви падежи и в
какъв размер) са били формирани по Договора за банков кредит към
16.11.2023 г. (датата на предсрочна изискуемост), както и към датата на
връчване на исковата молба на ответника?; 3. Извършвани ли са
погасявания след 04.08.2024 г., какъв е източникът на сумите за тези
погасявания и какви от претендираните задължения са погасявани с тях?
НАЗНАЧАВА за вещо лице – С.Т.
ЕКСПЕРТИЗАТА да се изпълни при депозит от 300,00 лева, вносими
от ищеца, след внасянето на който да бъде призовано вещото лице.
ДАВА възможност на страните, в едноседмичен срок от получаването на
препис от определението и проекта за писмения доклад на съдията докладчик
по делото, да вземат писмено становище по същия.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 14.10.2025 г. от
14:20ч., за които дата и час да се призоват страните и вещото лице, след
представяне на доказателства за внесен депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
8