№ 27
гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
в присъствието на прокурора Д. В. К.
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102020 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искове на ПЛ. АНГ. АНГ., ЕГН********** с адрес
по делото гр. Провадия, ул. „***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, които искове са с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ за осъждане на
Прокуратурата на Република България, адрес гр.София, бул.„***“ №*, за
следните суми:
- 50 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяни: страх от осъждане и от обвинението и тежестта на наказанието за
него, душевни страдания, раздразнителност, главоболие, депресивност, липса
на сън, отчуждение от близки, приятели и семейство, уронване на доброто
име, загуба на работа, публично оповестяване на обвинението, сърцебиене,
тремор на крайници, шум в ушите, влошаване на отношенията със съпругата
и развод и други свързани с тях, като всичките от които – в резултат на
неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП
№143/2013г. по описа на ВОП на дата 01.06.2013г. и повдигането на
обвинение срещу него по НОХД №1411/2015г. на ВОС, за престъпление по
чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от 05.03.2013г. до
14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по
ДДС в особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС), за което
обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила (спрямо ищеца) на
22.12.2017г. присъда;
- ведно със законната лихва върху главницата от датата 22.12.2017г. до
1
пълното изплащане на сумата;
- 593.60лв. – обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в
пропуснатите възможности за ползване и реализиране на доходи от внесената
парична гаранция по ДП №143/2013г. по описа на ВОП , формирани от
законна лихва върху тази гаранция, като мярка за процесуална принуда по
соченото ДП, за времето от внасянето до връщането й на ищеца, а именно от
02.07.2013г. до 16.12.2014г. , също в резултат на неоснователното привличане
на ищеца като обвиняем по цитираното ДП, по което обвинение в крайна
сметка е оправдан.
Ищецът твърди, че на 01.06.2013г. бил привлечен като обвиняем по ДП
№143/2013г. по описа на ВОП за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2
и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от 05.03.2013г. до 14.06.2013г. избегнал
установяване и плащане на задължения по ДДС в особено големи размери,
чрез декларации и справки по ДДС). Твърди, че при привличането бил
задържан за 72 часа, след изтичането на които му била взета мярка „парична
гаранция“ от 4000лв., която внесъл на 02.07.2013г. Не сочи в случая какви по
вид и брой действия по ДП са били извършени с участието на обвиняемия.
Твърди, че на дата 14.05.2015г. на ищеца било повдигнато и обвинение за
престъпленията чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3, вр. ал.1 от НК. По този
обвинителен акт било образувано НОХД №1411/2015г. на ВОС, по което с
присъда от 25.11.2016г. подсъдимият е бил признат за виновен. След
обжалване с присъда от 07.12.2017г. на ВАпС е била отменена присъдата на
ВОС спрямо подсъдимия и той бил оправдан. На дата 22.12.2017г.
оправдателната присъда на ВАпС по ВНОХД №53/2017г. влязла в законна
сила спрямо настоящия ищец, след което наказателното производство срещу
ищеца приключило окончателно.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след
това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял
неблагоприятни преживявания и състояния – страх от осъждане и от
обвинението и тежестта на наказанието за него, душевни страдания,
раздразнителност, силно главоболие, депресивност, нарушения на съня,
отчуждение от близки,приятели и семейство, влошаване на отношенията със
съпругата и развод, уронване на доброто име, загуба на работа, публично
оповестяване на обвинението, сърцебиене, тремор на крайници, шум в ушите,
и други свързани с тях – но всички от които счита за пряка последица от
незаконно повдигнатото му обвинение.
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида
й, преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти
от ищеца и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на
НП върху ищеца като цяло, се моли за обезщетение в претендирания и
справедлив според него размер, като в подкрепа на искането развива правни
съображения.
Моли и за законна лихва върху обезщетението, от деня на оправдаване.
2
По отношение на имуществените вреди твърди, че за периода от
внасяне на определената по ДП парична гаранция до връщането на сумата на
ищеца, а именно за периода от 02.07.2013г. до 16.12.2014г., сегашния ищец е
бил лишен от възможността да се ползва и да реализира доходи от неговите
средства, но което в крайна сметка се оказало неоснователно, предвид
оправдаването му за възведеното му обвинение. Поради това счита, че му се
следва обезщетение в размер на законна лихва върху гаранцията, като мярка 2
за процесуална принуда по соченото ДП, за посочения период, в предявения
по делото размер.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като
в о.с.з. лично и чрез пълномощник поддържа исканията си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
не оспорва само привличането на ищеца за обвиняем, повдигането на
соченото обвинение срещу него и финалното оправдаване на ищеца по
обвинението.
Всички други предпоставки на исковете счита за недоказани, като с
оглед това навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на твърдяните от
ищеца имуществени инеимуществени вреди, по вид и по размер; 2/
недоказаност на причинната връзка между вредите и действията на ответника
по процесните ДП и НП; 3/несъответствие и силна завишеност на
претендираните неимуществени вреди със справедливостта и икономическият
стандарт в страната, с оглед на естеството на делото и обвинението, срока на
разглеждане на делото, вида и продължителността на мярката за
неотклонение и другите относими за случая по ДП и НП обстоятелства във
връзка с критерия по чл.52 ЗЗД; 4/ евентуалното медийно отразяване на
случая по ДП и НП няма връзка с действията на ПРБ по самото разследване и
обвинение; 5/ изтекла давност за евентуално дължимите лихви за период над
три години преди предявяване на иска; 6/ няма отношение към вредите по
чл.2 ЗОДОВ задържането за 72 часа; 7/ в процесния период срещу ищеца е
било водено и друго ДП - №24/2012г., по което той също е бил задържан,
които обстоятелства също са довели до неимуществени вреди, като не може
те да се разграничат от евентуалните от процесното ДП №143/2013г.; 8/ не
ДП, а споразумение между съпрузите, е причината за развода на ищеца; 9/
недоказана е загубата на работа на ищеца, особено и заради обвинението.
По същество моли за отхвърлително решение по исковете, като в о.с.з.
поддържа искането си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приетото в оригинал НОХД №1411/2015г. на
ВОС, ведно с ДП №143/2013г. на ВОП, на 01.06.2013г. ПЛ. АНГ. АНГ. бил
привлечен като обвиняем по ДП №143/2013г. на ВОП за престъпление по
чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 НК (че от 05.03.2013г. до
14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на задължения по ДДС в
3
особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС).
Видно е от цитираните материали, както и от приложените по
настоящото дело удостоверения от ГД „Изпълнение на наказанията“ - Варна
(л.8), че при привличането му П.А. бил задържан за 72 часа, след изтичането
на които на 04.06.2013г. му била взета мярка „парична гаранция“ от 4000лв., а
той бил освободен от ареста. Същевременно на 16.10.2012г. П.А. бил
задържан и по ДП №24/2014г. на БОП – Варна за друго деяние.
Видно е от цитираните материали, както и от приложения по
настоящото дело препис на платежно нареждане (л.20), че на 02.07.2013г.
П.А. е внесъл по сметка на ОД на МВР сумата 4000лв., като „парична
гаранция по ДП №143/2013г.“.
Видно е от материалите по приетото в оригинал НОХД №1411/2015г. на
ВОС, ведно с ДП №143/2013г. по описа на ВОП също, че гаранцията от
4000лв. е била върната в полза на П.А., на 16.12.2014г., по което всъщност
няма заявен спор от ответника.
Видно е от материалите по приетото в оригинал НОХД №1411/2015г. на
ВОС, ведно с ДП №143/2013г. по описа на ВОП, ВНОХД №53/2017г. на
ВАпС и КНД417/2018г. на ВКС и че през 2015г. на ищеца било повдигнато и
обвинение за престъпленията чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3, вр. ал.1 от
НК. По обвинителния акт било образувано НОХД №1411/2015г. на ВОС, по
което с присъда от 25.11.2016г. подсъдимият бил признат за виновен. След
обжалване с присъда от 07.12.2017г. на ВАпС е била отменена присъдата на
ВОС спрямо подсъдимия и той бил оправдан. На дата 22.12.2017г.
оправдателната присъда на ВАпС по ВНОХД №53/2017г. влязла в законна
сила спрямо настоящия ищец, след което наказателното производство срещу
ищеца приключило окончателно.
Видно от приетия препис на решение на ПрРС, с Решение от
17.04.2014г. по гр.д. №219/2014г. на РС-Провадия, бракът между ПЛ. АНГ.
АНГ. и С. Г. Д., сключен на 30.01.1999г., е бил прекратен чрез развод по
взаимно съгласие. Родителските права върху децата на съпрузите са били
предоставени на майката, а на бащата били определени РЛО и издръжка.
Показанията на св. С. Д. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но заедно
с това и като сравнително общи. От тях се установи само, че през 2012г. П.А.
бил задържан за първи път и оттогава започнали и проблемите между
съпрузите. Двамата спрели да говорят, П.А. бил затворен, престанал да
обръща внимание на децата, само влизал в конфликти. Общо два пъти А. е
бил задържан по време на брака, и двата пъти само за по няколко дни. Бракът
е бил прекратен по инициатива на съпругата, но по общо желание и съгласие
на двамата съпрузи. След развода съпрузите нямали никакво общуване, освен
само относно децата им.
Поисканият и допуснат на ищеца втори свидетел за доказване вредите
не беше ангажиран, без яснота за причините, което се цени по чл.161 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
4
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а
предпоставка за ангажирането й е фактът, че ищецът е бил обвинен в
извършване на престъплениe, като впоследствие не е била реализирана
наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези случаи
обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от
състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на
риска от такива действия на правозащитните органи, които в крайна сметка
не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това
са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
От горното следва, че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ е да докаже пълно и главно: 1/ наличието на обвинение спрямо него в
извършване на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен
акт, на обвиняемия и/или на подсъдимия за невиновен или прекратяване на
наказателното производство срещу него; 3/ конкретно претърпяни
имуществени и/или морални вреди; 4/ причинно-следствена връзка между
производството по реализиране на наказателната му отговорност и
претърпените вреди, която е от категорията на пряката и непосредствената; 5/
размер на обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.
В настоящия случай, както вече се мотивира, няма значим спор, като сe
и доказаха от представените писмени доказателства, в това число
материалите по относимите НОХД и ДП, първите две от предпоставките на
разглежданото субективно право, поради което тези обстоятелства се явяват
изяснени. Спорът между страните по делото е относно останалите три
елемента от състава на субективното право (вредите, причинната връзка и
размера) и по тях, с оглед на данните по делото, съдът намира следното:
Неимуществените вреди, като родово понятие, включват съвкупността
от накърнените или засегнати нематериални и лични аспекти от
физиологичната и психо-емоционалната сфера на едно лице, в това число
честта му и името му в обществото. Въпреки че се касае за засегнати морални
ценности на лицето, на общо основание те подлежат на доказване от ищеца.
Степента на доказване обаче е донякъде занижена спрямо всички други
обстоятелства от състава на предявеното право, доколкото моралният
характер на вредите предполага и известни житейски предположения макар и
базирани на обективни критерии. Конкретно за вредите по ЗОДОВ практиката
5
приема, че досежно базисните негативни изживявания от незаконно
повдигнато му обвинение ищецът може да се ползва от базисна
презумптивност. Но когато се претендира обезщетение за конкретни
негативни изживявания извън и над основните, тогава те следва да бъдат
пълно и главно доказани от ищеца. Като на самостоятелно и цялостно
доказване подлежи и пряката причинна връзка между вредите и деянието по
ЗОДОВ. Обобщено и аналитично изцяло в този смисъл е и съдебната
практика, от която само за пример: Решение №165 от 16.06.2015г. по гр.д.
№288/2015г. на 3-то ГО на ВКС; Решение №480 от 23.04.2013г. по гр.д.
№85/2012г., 4-то ГО на ВКС; Решение №288/19.01.2016г. по гр.д.
№6774/2014г., 3-то ГО на ВКС; и други).
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди
следва да бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта,
закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата предполага се обезвреда на всички телесни и
психологични увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях
физически и душевни болки и страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство,
дискомфорт и изобщо негативни емоционални усещания. Въведеният от
закона критерий изобщо не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация
в страната, общественото възприемане на справедливостта, характера на
вредите, конкретното им проявление върху личността, семейството и
социалната и работна среда на пострадалия, възрастта на последния,
изминалото от увреждането време, прогнозите за преодоляване на
последиците и други (така и Решение №229/15.07.2013г. по гр.д.
№1179/2012г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д.
№1328/2012г., 3-то ГО; Решение №115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д.
№593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по гр.дело № 1389/09г.на
ВКС и др.). Самата преценка е винаги конкретна за всеки случай, но моралния
характер на вредите логично предполага и известна презумптивност при
доказването им.
С оглед спецификата на отговорността по реда на чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, критерии при преценката за спаведливост са конкретно още и:
характерът на престъплението, за което подсъдимият е бил обвинен или
привлечен; периодът на наказателното преследване; извършените с негово
участие процесуални действия; вида на наложената мярка за процесуална
принуда; личността, средата и възрастта на увредения; положението му в
обществото; отражението на обвинението върху семейния, обществения и
професионалния живот на подсъдимия; данните за предишни противоправни
по НК прояви; начинът му на живот и обичайната му среда; и други(Решение
№113/12.11.2020г. по гр.д. №90 от 2020г. на ВКС, 3-то ГО; Решение
№236/19.10.2016г. по гр.д. № 1543/2016г. на ВКС, 4-то ГО; и други), които
следва да бъдат преценявани съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай.
В настоящия случай единствените ангажирани относно
неимуществените вреди и връзката им обвинението доказателства бяха
показанията на бившата съпруга на ищеца. При отчитане сравнително общия
6
характер на показанията и разпоредбата на чл.172 ГПК от тях може да се
приеме за изяснено единствено, че проблемите между съпрузите започнали
през 2012г., когато П.А. бил задържан за първи път. Оттогава съпрузите
спрели да говорят, А. станал затворен, престанал да обръща внимание на
децата, влизал в спорове, което продължило и до развода. Общо два пъти А. е
бил задържан по време на брака. Бракът бил прекратен по инициатива на
съпругата, но по общо желание и съгласие на двамата съпрузи. След развода
съпрузите общували само относно децата. Така обобщено – от показанията не
се установява почти нищо релевантно за състоянието на Пл. А. конкретно в
период от 01.06.2013г. до 22.12.2017г., освен общата затвореност и
дистанцираност от съпругата и децата, в резултат и на двете повдигнати му
обвинения. Абсолютно никакви други доказателства относно вредите не бяха
ангажирани от ищеца, като дори втория му допуснат свидетел не беше
доведен от него.
От горното следва, че на практика за основно релевантна следва да се
зачете приеманата в съдебната практика базисна презумптивност на вредите
от морален характер, при установена по основание отговорност по ЗОДОВ
(при повдигнато обвинение, за което в крайна сметка не е реализирана
пеналната отговорност на обвиняемия или подсъдимия, без гражданският съд
да може да тълкува причините за това), но на база на специфичните по
ЗОДОВ критерии, като характерът на престъплението, за което подсъдимият
е бил обвинен или привлечен; периодът на наказателното преследване; видът
на наложената мярка за процесуална принуда; личността, средата и възрастта
на увредения; положението му в обществото; данните за предишни
противоправни по НК прояви; резултатът от етапите на съдебното
производство; и други.
В настоящия случай участието на ищеца в наказателното производство,
като обвиняем и подсъдим, е продължило общо около 4 години и половина,
тъй като видно от материалите по ДП и НОХД, привличането на ищеца е
било на 01.06.2013г., а на 22.12.2017г. е влязла в сила оправдателната присъда
спрямо него. Този период от гледна точка на наказателното производство, е
обясним и разумен, с оглед на обема на производството, но от гледна точка на
ищеца е значителен като продължителност. На второ място повдигнатото
обвинение е за „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК престъпление (по
чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК). Така през около четири
години и половина ищецът е живял с мисълта, че може да бъде осъден на
„лишаване от свобода“ за дълъг период и за тежко престъпление. Което се е и
случило, тъй като с Присъда от 25.11.2016г. на първа инстанция е бил осъден
на това накзание, за срок от пет години, ефективно, при начално „строг
режим“. Тези обстоятелства неминуемо са от естество да предизвикат стрес и
притеснение у всеки човек, поради което презумптивно те се приемат от съда
за преживяни във връзка с обвинението. В известна връзка с обвинението (но
и с предишното) следва да се съобрази и дистанцирането на подсъдимия от
съпругата и децата му, както и последвалия след това развод. Това са всички
релевантни обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение, които следва
да се образят при определяне размера на обезщетението. Нищо друго не беше
7
доказано.
Като редуциращи обстоятелства следва да се зачетат: минимално лека
мярка за неотклонение (гаранция), при това отпаднала още преди внасянето
на обвинителния акт; липсата на мярка за неотклонение в съдебната фаза;
общ разумен срок на наказателното производство във всички фази; пълна
липса на доказване на всякакви вреди в насока сочените: раздразнителност,
главоболие, депресивност, липса на сън, сърцебиене, тремор на крайници,
шум в ушите, отчуждение от близки и приятели, уронване на доброто име,
загуба на работа и други заявени в исковата молба. А задържането на ищеца
за 72 часа от ПРБ не би следвало да се отчита досежно отговорността на
ответника по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в случая, тъй като не се касае до мярка за
неотклонение в досъдебното производство.
При обсъдените данни в заключение, отчитайки значимата недоказаност
от ищеца на останалите сочени вреди и основавайки се главно на обсъдената
житейска презюмираност на базисните негативни изживявания от повдигнато
обвинение в контекста на обективните релевантни обстоятелства относно НП
и личността на самия обвиняем и подсъдим, съдът в заключение намира, че на
ищеца се следва обезщетение по справедливост в размер на 3000.00лв. (тоест
по около 650.00лв. на година, което е стойност към средната месечна работна
заплата за страната в периода 2013-2017г.) Така искът следва да бъде уважен
до тази сума, над който да бъде отхвърлен.
Върху главницата се дължи и законна лихва до окончателно изплащане
на задължението и тъй като съобразно ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС,
отговорността на държавата по чл.2 ЗОДОВ възниква едва от влизането в
сила на оправдателната присъда за престъплението, от който момент
държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху присъденото
обезщетение, това е и началният момент, който следва да се разпореди в
случая – 22.12.2017г.
За имуществените вреди: Тези веди представляват, от принципна гледна
точка,намаляване на имуществото на едно лице в резултат от
неоснователните срещу него действия на ответника. В зависимост от вида им
се касае за реално претърпяни вреди(регистрирани пасиви) или за пропуснати
ползи (неувеличени сигурни активи). В настоящия случай се претендират
пропуснати ползи върху задържаната като парична гаранция парична сума,
предпоставките за на което вземане подлежи на пълно и главно доказване от
ищеца.
По въпроса е формирана практика на ВКС на РБ (Определение №131 от
15.02.2019г. по гр.д. №85/2017г. на ВКС, 4-то ГО; Решение
№281/04.10.2011г. на 3-то ГО на ВКС по чл.290 ГПК и други), според която
през целия период на задържане на паричната гаранция по ДП и НП, което в
крайна сметка се явило неоснователно, обвиняемият и подсъдимият е бил в
невъзможност да ползва средствата си, поради което му се дължи
обезщетение в размер на законната лихва. При тази практика и при липса на
изричен спор срещу търсения размер на иска за обезщетение за имуществени
вреди, както и срещу периода на иска, последният следва да бъде уважен
8
изцяло.
За пълнота – защото са претендирани обезщетения за вреди по ЗОДОВ,
а не „лихви“ по ЗЗД, възраженията относно изтекла давност са неоснователни,
тъй като приложим е общият давностен срок, считано от деня на влизане в
сила на оправдателната присъда, спазен в случая.
По разноските: Предвид липсата на списък по чл.80 ГПК и
доказателства за платени разходи, такива не се следват на ищеца в настоящия
случай.
Предвид липсата на направени от БСВ разноски по делото, такива не се
дължат в случая.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „***" №*, представлявана от Главния прокурор на РБ И. Г., да заплати
на ПЛ. АНГ. АНГ., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Провадия, ул. „***“
№*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 3000.00лв. (три хиляди лева), като обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни от ищеца: страх и
притеснение от осъждане и от обвинението и тежестта на наказанието за него
и влошаване на отношенията със съпругата и децата и развод, всичките – в
резултат на неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем
по ДП №143/2013г. по описа на ВОП на дата 01.06.2013г. и повдигането на
обвинение срещу него по НОХД №1411/2015г. на ВОС, за престъпление по
чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от 05.03.2013г. до
14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по
ДДС в особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС), за което
обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила (спрямо ищеца) на
22.12.2017г. присъда; ведно и със законната лихва върху главницата от датата
22.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 3000лв. до общо 50 000лв., както и за твърдяните за
претърпяни, като последица от НП, раздразнителност, главоболие,
депресивност, липса на сън, сърцебиене, тремор на крайници, шум в ушите,
отчуждение от близки и приятели, уронване на доброто име, загуба на
работа и други заявени, ведно със законната лихва върху разликата от
22.12.2017г. до пълно плащане на задължението,
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „***" №*, представлявана от Главния прокурор на РБ И. Г., да заплати
на ПЛ. АНГ. АНГ., ЕГН********** с адрес по делото гр. Провадия, ул. „***“
№*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 593.60лв., като обезщетение за имуществени
вреди, които се изразяват в пропуснатите възможности за ползване и
реализиране на доходи от внесената парична гаранция по ДП №143/2013г. по
9
описа на ВОП , формирани от законна лихва върху тази гаранция, като мярка
за процесуална принуда по соченото ДП, за времето от внасянето до
връщането й на ищеца, а именно от 02.07.2013г. до 16.12.2014г. , също в
резултат на неоснователното привличане на ищеца като обвиняем по ДП
№143/2013г. по описа на ВОП на 01.06.2013г. и повдигането на обвинение
срещу него по НОХД №1411/2015г. на ВОС, за престъпление по чл.253, ал.4
вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от 05.03.2013г. до 14.06.2013г.
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ДДС в особено
големи размери, чрез декларации и справки по ДДС), за което обвинение е
признат за невинен с влязла в законна сила (спрямо ищеца) на 22.12.2017г.
присъда,
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10