Решение по дело №655/2016 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 120                                          27.07.2016г.                               гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                            ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и седми юли                          две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

                                      Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

Гражданско дело № 655 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод молбата на А.Д.С. с ЕГН-********** ***  на основание чл.4, ал.2 ЗЗДН против Й.К.К. ***.

Моли се за издаване на заповед за защита по ЗЗДН. Към молбата е приложена декларация за извършено насилие по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН, като се сочат писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание, молителката лично и чрез своя процесуален представител поддържа молбата си, твърди се че ответникът е нарушил неколкократно съдебната заповед за незабавна защита, за което е сезирана Прокуратурата. Сочи нови доказателства.

Ответникът Й.К.К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не представя доказателства.

Съдът намира, че депозираната молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърски районен съд, като взе предвид молбата, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е надлежно сезиран, съгласно чл. 4, ал.2 от ЗЗДН за налагане на мярка за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие.

От изложението на обстоятелствата в молбата, поправената молба и приложените към нея писмени доказателства, събраните в с.з. гласни доказателства, включително и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се установява, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство от началото на годината под наем в гр.Варна, на ул.“Х.К.“ № *, където ответникът все още продължавал да живее. Поради системен психически и физически тормоз през месец април молителката избягала от жилището и към момента живее при родителите си в гр.Обзор на ул.Кокиче № 6. От тогава ответникът непрекъснато преследвал молителката, причаквал я пред дома й, посещавал я и я притеснявал на работното й място  на 27.06.2016г. и на 03.07.2016г. в офис на Теленор в МОЛ-Варна, където вдигал скандали и я компрометирал пред колети и клиенти, заплашвал я, че щял да я удари, да я сложи в багажника на колата и да я заключи някъде, където щял да я държи само на хляб и вода, заплашвал я с отвличане и убийство, непрекъснато й звънял по телефона, като на 01.07.2016г. телефонните му обаждания били над 60 на брой, изпращал й текстови съобщения със същите заплахи. От съдържанието на молбата и поправената такава става ясно, че описаното поведение е системно, като за два от случаите – на 27.06.2016г. и на 03.07.2016г. случили се на работното място на молителката са подадени сигнали съответно в второ РУП-Варна и на тел.112. Представен е в с.з. трудов договор № 4719/15.10.2015г., видно от който молителката е наета на длъжност продавач-консултант в Теленор България ЕАД. Видно от показанията на св.Й.Д.В. – колега на молителката, също работеща от месец април 2016г. в офис на Теленор в МОЛ-Варна, тя и останалите й колеги от офиса са ставали многократно свидетели на смущаващо поведение на ответника в офиса. Така св.В. твърди, че ответника К. посещава непрекъснато офиса, без да е клиент, търсел всеки път молителката, заставал на бюрото й и стоял така по много време, като повтарял само „излез, излез“-многократно, после настоявал на висок тон тя да излезе от офиса, като  понякога я хващал и дърпал за ръката. Свидетелката сочи, че това било причина многократно да търсят помощ от охранителната фирма на МОЛ-Варна, като действията на К. в офиса на два пъти така ескалирали, че била потърсена полиция. От показанията на В. се установява и че колегите на молителката в офиса стават свидетели на многократните телефонни обаждания и съобщения на К. до С., като последната пускала на високоговорител мобилния си апарат и всички колеги вкл. и св.В. чували: „Ще те убия и ще те излежа. Ще ти прережа спирачките на колата. Ще ти нарежа гумите. Ще те затворя в багажника, ако трябва“. Като около 15 минути след тези заплахи, К. отново звънял и св.В. и останалите колеги чували на високоговорителя как той със съвсем друг тон казвал на С.: „Моля те прибери се при мен. Кога ще се съберем. Кога ще си дойдеш.“. Св.В. посочва в с.з. на 27.07.2016г.: „Видимо А. е уплашена за живота и здравето си. Тя трепери постоянно. Мога да кажа че самата аз също съм уплашена за здравето си. Плашат ме действията му, начина по който той се държи в офиса, ние сме в офиса и сме около него. Той е много агресивен.“.

С оглед изложението на процесуалният представител на молителката в с.з. е необходимо отново да се посочи от съда, че визираният в молбата случай от 27.02.2016г. при който молителката е била жертва на физическо посегателство-ответникът й ударил шамар в лявата част на лицето, който съобразно разпоредбата на чл.10 от ЗЗДН поради пропущане на преклузивния едномесечен срок от инцидента до депозиране на молбата в съда не може да бъде разгледан от съда.

Извършеното от Й.К., така както е описано в молбата и приложената декларация по чл.9 ЗЗДН представлява акт на физическо  и психическо насилие и е домашно такова по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, извършено от лице по чл.3, т. 2 от ЗЗДН – лице, с което пострадалата е била във фактическо съпружеско съжителство. В тази връзка, следва да се има предвид, че съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само и единствено на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. Твърдяното насилие в случая се потвърждава и от събраните гласни доказателства, подробно изложени по-горе. Ето защо съдът намира, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителката и по отношение на нея следва да бъде наложена мярка за защита, като в случая ответника следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката С., както и да му бъде наложена забрана да приближава на по-малко от 100 метра пострадалата, жилището и местоработата на молителката за срок от  осемнадесет месеца.

Молителя С. желае и ограничаване на ответника да приближава местата за социални контакти и отдих на същата, но такива не са посочени и конкретизирани, поради което допускането на подобна мярка на практика би довело до необосновано ограничаване на ответника на практика да напуска дома си, тъй като няма яснота кое място молителката би припознала като такова за социални контакти и отдих.

С оглед на горните изводи и на основание императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, съдът счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата, като същия бъде предупреден, че при неизпълнение решението на съда, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

В заключение, съдът определя държавна такса в размер на 80 /осемдесет/ лева, която с оглед изхода по делото следва да бъде възложена на ответника Й.К.К..

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 15, ал.1 от ЗЗДН, Районен съд-Несебър

 

Р    Е    Ш    И:

 

НАЛАГА мярка за защита на А.Д.С. с ЕГН-********** ***  срещу домашно насилие, осъществено на на 27.06.2016г., 01.07.2016г. и на 03.07.2016г.  от Й.К.К. с ЕГН-********** ***, като за срок от  осемнадесет месеца:

ЗАДЪЛЖАВА Й.К.К. с ЕГН-********** да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу А.Д.С. с ЕГН-**********.

ЗАБРАНЯВА на Й.К.К. с ЕГН-********** да приближава на по-малко от 100 метра А.Д.С. с ЕГН-**********, както и жилището,  находящо се в гр.Обзор, ул.Кокиче № 6, общ.Несебър  обитавано от А.Д.С., както и местоработата й в офис на Теленор в МОЛ-Варна, гр.Варна. 

НАЛАГА на осн.чл.5, ал.4 от ЗЗДН на Й.К.К. с ЕГН-**********, ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита по ЗЗДН.

ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на осн.чл.21, ал.1 от ЗЗДН на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Й.К.К. с ЕГН-**********, че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Й.К.К. с ЕГН-********** *** да заплати по с/ка на РС-Несебър сума в размер на 80/осемдесет/лева, представляваща дължимата по делото държавна такса.

ЗАПОВЕДТА и препис от настоящото Решение да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по местоживеене на извършителя К. ***/, на ОД на МВР-Варна поради наличие на данни че понастоящем живее под наем на адрес гр.Варна, на ул.“Х.К.“ № */ и на пострадалото лице.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано  в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.     

                     

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: