Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 29.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на Шести
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия:
Евелина Карагенова
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа
докладването от съдията Гр. Д. № 665 по описа за 2019 год., на
Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от „АСВ,” ЕАД гр.*** , представлявано от Д. Б. с процесуален представител юрисконсулт
М.С. по предявени обективно съединени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК
вр.чл.86 от ЗЗД срещу Н.Д.Д. *** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд №
**/2019г на *РС. В исковата молба и в заявлението по чл.410 от ГПК се твърди,че
вземането произтича от сключен между „Сити кеш“ООД и длъжника договор за паричен заем № ***/24.08.2016г за сумата от 600лв. като с
подписването на договора заемателят е удостоверил получаването на сумата.
Уговорено е връщане на на сумата с
договорна лихва ощо 684.13лв. с
плащания на 34равни седмични погасителни
вноски от по 20.12лв. при първа погасителна вноска с падеж на 31.08.2016г и последна-
19.04.2017г по представен погасителен
план-неразделна част от договора. Краен срок за погасяване на задълженията-
19.04.2017г. Твърди се, че длъжникът не е
изпълнявал задълженията сипо договора в срок
и на основание чл.7 ал.4 от договора е настъпила автоматично предсрочна
изискуемост на кредита на 05.10.2016г – датата на шестата погасителна вноски,
тъй като длъжникът не е платил 4 бр. седмични погасителни вноски и на длъжника е начислена неустойка за
предсрочна изискуемост на кредита от 217.61лв., представляваща 20% от сумата
1088.05лв./ сбора на остатъците за главница, договорна лихва, неустойка,
дължими до края на срока на договора/.Уговорено е по договора обезпечаване
изпълнението на договора с поне 2 от посочени в договора
обезпечения:издаване запис на заповед от заемателя, поръчителство на 1 или 2
физически лица, отговарящи кумулативно на посочени условия,
залог върху движима вещ, оценена от лицензирани оценители, първа по ред ипотека, предоставяне на безусловна
банкова гаранция от лицензирана в БНБ търговска банка и поради неизпълнение на
длъжника в 3дневен срок от подписване на договора, му е начислена неустойка за
неизпълнение от 471.92лв., разсрочена на 34 равни вноски от по 13.88лв.,
платими на съответните платежни дати на погасителните вноски и увеличаващи
погасителната вноска на 34лв. В ОУ към
договора е посочено, че в случай на забаване плащане на погаситлна вноска,
длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на забавата
до окончателното изплащане и му е
начислено обезщетение за бава от 120.9.89лв. за периода 05.10.2016г до подаване
на заявлението в съда. Ответникът кредитополучател не е издължил изцяро паричния
заем. Същият е погасил частично задължението си като е заплатил сумата 68лв., с която са погасени 314лв. главница,
9.10лв. договорна лихва, 27.76лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение.
Твърди,че на 21.07.2017г е подписано
Приложение 1 към договор за цесия от същата дата между „С. К.“ ООД и „АСВ“ ЕАД. На ответника е
изпратено уведомление за цесията по
чл.99 ал.3 от ЗЗД от страна на кредитодателя посредством Български пощи ЕАД т 28.07.2017г и на известието за доставяне е
отбелязано „др. адрес“, изпратено е второ уведомително писмо от 29.08.2029г
чрез куриерска фирма като уведомлението е върнато в цялост с отбелязване, че на
адреса няма никой. Прилага копие от
уведомлението за цесията като приложение към
исковата молба с доказателствата. Моли съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че той дължи на
ищеца посочените суми . Претендира за
направени по заповедното производство разноски
и по настоящото производство разноски.
В едномесечния срок не е постъпил
писмен отговор от особения представител на ответника. По-късно е получено
писмено становище, потвърдено в съдебно заседание от същия, в което сочи, че
исковете са недопустими-ищецът не притежава легитимна материално правна
легитимация, тъй като е нарушен чл.99 ал.3 от ЗЗД. Респективно оспорва исковете
като неоснователни. Твърди,че процесният договор е недействителен на основание
чл.22 врчл.11 т.9-12 и т.20, чл.11 ал.2 от ЗПК. Няма счетоводно доказателство
за получаването от длъжника на главницата от 600лв., неоснователна е
претенцията за лихва, претенциите за неустойка са нищожни клаузи на договора,
тъй като са неравноправни по чл.146 ал.1 от ЗЗД, размерът им е прекомерен и
противоречи на закона и морала. Твърди,че ответникът не е подписвал общи
условия и не е поел задължение за обезщегение за забава.
Съдът като взе предвид събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Предявени са обеквно съединени искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.
Въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „АCB” ЕАД гр.*** е образувано ЧГрД№ ***/2018г на *РС, изпратено по компетеност на *РС и е образувано Чгрд.№**/2019г. по
описа на *РС, по което е издадена заповед №**/30.01.2019г, в която се разпорежда длъжникът да заплати на заявителя сумите 568.86лв.
главница от 14.09.2016г-19.04.2017г, 75.03лв договорна лихва за
14.09.2016г-19.04.2017г, 444.16лв. неустойка за неизпълнение от
14.09.2016г-19.04.2017г,217.61лв. неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена на 05.10.2016г, 120.89лв. обезщетение за забава от 06.10.2016г до
01.10.2018г и законната лихва върху главницата от 01.10.2018г до изплащане на
вземането и 78.53лв. направени разноски
Безспорно се установява, че между „С. К.“ООД и длъжника е подписан договор за паричен заем № ***/24.08.2016г за
сумата от 600лв. В чл.4 ал.1 от договора е посочено, че с полагане подписа си
под този договор, длъжникът удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната
сума от 600лв., която се задължава да
върне съобразно параметрите и сроковете, посочени в чл.3 от договора, а
именно:сумата от 684.13лв. с
плащания на 34равни седмични погасителни
вноски от по 20.12лв, с ден на плащане-сряда, ГПР 40.08%, при първа погасителна
вноска с падеж на 31.08.2016г и
последна- 19.04.2017г по представен погасителен план/ двустранно подписан от
страните/-неразделна част от договора и съгласно ОУ към договора, също
двустранно подписани от страните.Договорът е подписан след молба за сключване
на договор за паричен заем от страна на
ответника по делото от 24.08.2016.Приложен е СЕФ за предоставяне информация за
потребителските кредити, подписан от ответника.
На 27.01.2017г е подписано Приложение 1 към договор за цесия от същата
дата между „С. К.“ ООД и „АСВ“ ЕАД, с което взенията
на „Сити кеш“ ООД към ответника от
процесния договор са прехвърлени изцяло
с всички привилегии, обзпечения, лихви.
С изрично пълномощно
представляващия „С. К.“ООД е упълномощило „АСВ“ ЕАД -цесионера да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента и
за своя сметка. Ищецът е изпратил на
ответника 2 уведомителни писма чрез
Български пощи ЕАД и чрез
куриерска фирма като същите не са получени от ответника. С настоящата искова
молба ищецът е приложил като приложение към нея
уведомлението за извършената цесия, което е връчено на ответника чрез неговия
особен представител.
Съгласно решение № **/09.07.2014 г., постановено по
реда на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения
цесионер, макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 ГПК. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера,
упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея чрез назначения му особен представител,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът доказва материалноправната си легитимация
като кредитор по договора за заем по силата на договора за цесия, за който
длъжникът е надлежно уведомен.
Съдът намира, че подписания договор за заем от 24.08.2016г е действителен. Същият
е сключен при спазване на разпоредбите на
ЗЗД и ЗПК. Договорът съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.11
ал.1 и ал.2 от ЗПК., комплектуван е с погасителен план и ОУ- неразделна част от
него, подписани от страните:кредитодател и кредитополучател.
Видно от договора, при подписването му,
длъжникът е удостоверил получаването на сумата от 600лв.Започнал е плащане по него, видно от признанието на
ищеца в исковата молба. Следователно
съдът приема, че се установява по безспорен начин получаването от ответника на сумата главница
по договора за заем. Основателна се явява претенцията на ищеца за осъждане на длъжника за заплащане на
неплатената сума от 568.86лв. от главницата по кредита. В скючения договор за заем са уговорени
параметрите за връщане на заема, уговорен е ГПР и ГЛП, размера на погасителните
седмични вноски, броя им, сроковете за погасяване.В договора е уговорена сумата
за връщане от ответника. Ответникът се е съгласил с условията по договора по отношение на връщане на сумата по договора. Основателна се
явява претенцията за договорна лихва в размер на 75.03лв. за посочения период в
исковата молба.Длъжникът е престанал да заплаща дължимите погасителни вноски по
заема.Срокът на договора е изтекъл на 19.04.2017г.
По отношение на претендираната неустойка
за неизпълнение на на договорно задължение: съгласно договора в чл.6 е посочено, че договора се
обезпечава с поне две от посочените
обезпечения: запис на заповед от заемателя, банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на чл.9 ал.2 от ОУ . Ищецът твърди,че заемодателят не е предоставил
на заемодателя нито едно от договорните обезпечения и на основание чл.8 врчл.6
от договора , му е начислена неустойка Съдът намира, че тази уговорена в
договора неустойка е неравноправна клауза. Съдът намира, че за заемодателя няма валидно
сключено вземане за неустойка, тъй като клаузата, която я урежда е нищожна За
нищожността съдът следи служебно, когато е нарушена норма, предвидена в закона
в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е в
противоречие с дорите нрави и когато е налице неравноправна клауза. В този
смисъл е ТР №1/15.06.2010г на ОСТК на ВКС по тд №1/2009г на ОСТК. Съгласно
чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват. Освен
произтичащите пряко от закона обезпечителна и обезщетителна функция, по волята
на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция, но във всички
случаи уговорката между страните не следва
да нарушава указаните в чл.9 от ЗЗД граници на свобода на договаряне. В случая
страните по договора са уговорили заплащането на посочената по-горе неустойка.
Настоящият състав счита, че така
уговорена тази неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговореното в договора
неустоечно съглашение е предвидено да санкционира неизпълнението на задължение
на заемателя да представи в тридневен срок надлежно обезпечение. Това
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко
същинското задължение на заемателя за връщане на дадената в заем сума.
Задължението на длъжника по чл.6 от договора е уговорено по начин относно
изискванията към вида обезпечение и относно срока на изпълнението му,че да го
възпрепятства да го изпълни. Самото непредставяне на обезпечение не води до
претърпяване на вреди за кредитора и следователно типичните функции на
неустойката в случая стоят вън от
процесната неустоечна клауза. Освен това
уговорената в договора неустойка е близка до цята сума по заема и
доколкото към датата на сключване на договора заемодателят доброволно се е
съгласил да предостави заемната сума без да е учредено надлежно обезпечение,
този размер на неустойка от гледна точка на справедливостта и добросъвестността
е в разрез с присъщите й по закон функции. Посоченият размер на неустойката не
е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните
вреди от неспазване на срока за учредяване на обезпечението. Тази неустойка
има подчертано санкционен характер и
присъждането й в такъв размер би довело до несправедлив правен резултат
заемодателят да получи обратно в пълен размер на цялата отпусната сума, под формата на неустойка-несъвместим
с добрите нрави резултат. Така уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя по заема.. Така посочената
сума за неустойка се явява недължимо начислена въз основа на невалидно неустоечно съглашение. По аргумент
на чл.26 ал.4 от ЗЗД в тази част договорът за заем не е породил правно действие, за заемателя не е възникнало
задължение да заплаща неустойка като нищожността на тази клауза не влече
нищожност на целия договор и същият следва да се прилага без нея.
По отношение на предсрочната изискуемост на кредита:Ищецът
твърди,че поради неплащане от длъжника в срок на 4 бр. седмични погасителни вноски, кредиторът е приел ,че на 05.10.2016г е настъпила автоматична
предсрочна изискуемост на кредита, уговорена в чл 7 ал.4 от договора и ОУ като
съгласно тази разпоредба, кредитърът е
начислил на длъжника неустойка за предсрочна изискуемост без да уведомява
длъжника в размер на 217.61лв. Съгласно
т.18 от ТР №4/18.06.2014г по тд№4/2013 на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен
иск по чл.422 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става
изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост. Волеизявлението на кредитора следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл 60 ал.2
от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено. Тя настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора. В настоящия случай това решение на ВКС не намира приложение, тъй
като кредитът е отпуснат не от банкова
финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, която за разлика от
банката може да осъществява ограничен обем банкови дейности. Дейността на финансовите институции се урежда с подзаконов
нормативен акт – Наредба № 26/23.04.2009г.за финансовите институции,издадена от
БНБ/обн.ДВ,бр.36/15.05.2009г./Същите не подлежат на
лицензионен режим и по отношение на тях ЗКИ,респ.чл.60,ал.2 се явява
неприложим.Небанковите финансови институции не фигурират сред изчерпателно
посочените в чл.417,т.2 от ГПК субекти,поради което и предпоставките за
издаване на заповед за незабавно изпълнение,визирани в т.18 от ТР № 4/2013г.на
ВКС,следва да се прилагат единствено досежно вземания,произтичащи
от договори за банков кредит,без да се засягат заемни отношения,по които в
позицията на кредитор се явяват небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество. Становището,застъпено
в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №
99/01.02.2013г.на ВКС по т.д.№ 610/2011г.,I т.о,ТК,е,че в случаите,когато
заемът е предоставен от небанкова финансова институция,клаузата,включена в
договор за заем за потребление за предсрочна изискуемост,при настъпването на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума,не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД,като с
тази уговорка длъжникът изгубва преимуществото на срока и последиците за него
са аналогични на изгубването на това преимущество по чл.71 от ЗЗД.Повече от
това,в този случай настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.Правната рамка на
сключваните от небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество
договори за кредит обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на
Закона за потребителския кредит,като извън нея остават относимите към
банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ.Поради неприложимост на
чл.60,ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с
техните клиенти липсва нормативна опора за настъпване последиците на
автоматичната предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените. Следователно с
неплащането на 4бр седмични погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата
погасителна вноска при ежеседмично плащане е настъпила автоматично предсрочна
изискуемост на кредита от 05.10.2016г, за което на основание ч.7 ал.4 от
договора е начислена неустойка в размер
на 20% от дължимата до пълно погасяване на договора сума. В конкретния случай
заявлението е подадено след изтичане на срока по договора и случая не следва да
се уважава претенцията за неустойка за предсрочна изискуемост на кредита. Следва да се изтъкне, че
уважаването на иска поради настъпил падеж на вземането, а не поради предсрочна
изискуемост не означава промяна на основанието, доколкото правното основание,
на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на
предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за заем. Предсрочната
изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка
претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността
на кредитора да иска изпълнение на вземането. В този смисъл са мотивите на т.
1.1 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.Като законна последица от уважаване на иска
за главницата в посочения размер по-горе, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.10.2018
г., до окончателното й изплащане.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след
изтичане срока на договор. Съгласно съдебната практика в този случай ако не е
настъпила предсрочна изискуемост на остатъка
от кредита, са изискуеми само вземанията, представляващи вноски по кредита и др
акцесорни вземания/ за лихви/, които са
с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Неоснователна се явява претенцията за начислена неустойка за предсрочна изискуемост от 05.10.2016г в размер на
217.61лв.
Относно претенцията за обезщетение за
забава от 06.10.2016г-деня, следващ
датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до
входиране заявлението за издаване
заповед за изпълнение:Ищецът позовава претенцията си на основание на ОУ към
договора. В подписания договор за заем в чл. 7 ал.1 е предвидено заплащане от
длъжника на обезщетение при забава на
която и да е погасителна вноска,в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на
просрочието до неговото пълно погасяване. Видно е от доказателствата по делото,
че ответникът е прекратил плащането по
заема като е погасил частично
заема. Кредитът би станал предсрочно
изискуем автоматично на падежа на четвъртата
неплатена погасителна вноска. От следващата тази дата се претендира и
обезщетение за забава до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Претенцията се явява основателна и доказана и
следва да бъде уважена до пълния й размер 120.89лв. Размерът на тази сума не се
оспорва от ответната страна, а само се оспорва основателността на тази
претенция. Съдът намира, че ответникът е
подписал договора за заем с клаузата по чл.7 ал.1 от него, както и ОУ-неразделна
част от договора, при което е поел задължението при забава , да заплаща
обезщетение за това в посочения в договора размер и срок.
По разноските:
С оглед изхода
от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно
уважената част от иска. Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. По делото следва да се
присъдят сторените разноски за заповедното производство съобразно вземанията,
които са приети за установени в настоящото производство, а именно за
764.78лв. от претендираните 1426.55лв.. По ЧГрД№**/2019г на *РС
са направени 78.59лв. разноски.
Съобразно уважената част от иска следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 42.10лв.
По настоящото дело ищецът е направил следните
разноски: 221.47лв. платена ДТ, 329.86лв. платено възнаграждение за особен
представител на отсъстващия ответник. На основание осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 120 лева, в
пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Така определеният размер следва да се
съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от
иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 764.78лв. при претендиран 1426.55лв.
и общо признати разноски от 671.33лв, следва ответникът да заплати на ищеца 359.90лв.
направени разноски по настоящото производство съразмерно уважената част от
исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „АCB” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** , представлявано от изп
директор Д. Б. Б. против Н.Д.Д. с ЕГН ********** ***,
че ответникът ДЪЛЖИ на „АCB” ЕАД,
гр.*** сумите както следва: сумата от 568.86лв./петстотин
шестдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ главница, 75.03лв. / седемдесет и пет
лева и три стотинки/ договорна лихва за
период 14.09.2016г-19.04.2027г., 120.84лв./сто и двадесет лева и
осемдесет и четири стотинки/ обезщетение
за забава от 06.10.2016г- 01.10.2018г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението в съда -01.10.2018г до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „АCB” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** , представлявано от изп
директор Д. Б. Б. против
Н.Д.Д. с ЕГН ********** *** за сумите 444.16лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно дазължение от
14.09.2016г-19.04.2017г, 217.61лв.,
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост от 05.10.2016г, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
Н.Д.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АCB” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б.
Б. сумата от 40.10лв./четиридесет
лева и десет стотинки/ направени разноски по заповедното производство
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Д.Д.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АCB”
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б.
сумата от 359.90лв./триста петдесет и девет лева и деветдесет стотинки/
направени разноски съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ