№ 7010
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110174127 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК. Исковата молба е редовна, като няма
основания съдът да се съмнява в автентичността на подписа на ищеца, положен на
пълномощното на адвоката. Следва да се посочи. че ответникът не е лице, легитимирано да
оспорва представителната власт на адвоката на ищеца. Ето защо и искането му за
изслушване на СПЕ за установяване автентичността на подписа на ищеца следва да се
отхвърли. В случай че ответникът твърди ищецът да използва неистински документи, има
възможността да сигнализира компетентните органи – ПРБ, Адв. съвет.
Противно на възраженията на ответника, съдът счита, че е налице надлежно
упълномощаване на адвоката. Според постоянната и непротиворечива практика на ВКС,
/обективирана в Решение № 32 от 03.08.2020 г. по т. д. № 423 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение и др./ лице, което не спада към посочените в чл.
32 ГПК, не може лично да извърши, нито да приема процесуални действия вместо
представлявания, освен да предяви иска, с което се инициира съдебното производство
/решение № 586/96 г. на ВКС, 5-членен състав/. Ако такова лице все пак е било
упълномощено, може най-много да преупълномощи измежду изброените в чл. 32, т. 1 - т.
5 ГПК и то само ако представителната му власт включва преупълномощаване. В случая
представеното пълномощно конкретно предвижда възможността за упълномощаване на
адвокат.
Липсват твърдения в исковата молба за прехвърляне на предявеното право, поради
което и съдът намира, че не са налице противоречия в исковата молба, които следва да бъдат
отстранени. Останалите възражения касаят основателността, а не допустимостта на
исковете.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства. За да бъдат
приети обаче следва да са представени с превод на български език, ако са съставени на чужд
1
/чл. 185 ГПК/. Ето защо на ищеца следва да се укаже да представи превод на документите,
представени към исковата молба. След изпълнение на указанията съдът ще се произнесе по
искането за приемането им.
Противно на възраженията на ответника, представените към исковата молба
документи са заверени съобразно разпоредбите на чл. 183 и чл. 184 ГПК, поради което на
ищеца не следва да се указва да завери представените към исковата молба преписи на
документи /вкл. на възпроизведените на хартиен носител електронни документи/.
Производство по чл. 193 ГПК не следва да се открива, предвид възраженията на
ответника /не оспорва автентичността на писмено доказателство, което да е подписан
документ или съдържанието на официален документ/, или документ, който е легитимиран да
оспорва.
Исканията на ищеца за изслушване на СТЕ и за издаване на съдебно удостоверение
следва да бъдат отхвърлени, тъй като целят установяване на безспорни факти. Искането на
ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като не е необходимо представянето
на списък на допуснатите до полета пасажери.
Искането по чл. 190 ГПК на ответника за задължаване на ищеца да представи билет
следва да бъде отхвърлено, тъй като такъв е представен с исковата молба. Същото се отнася
и до искането за задължаване на ищеца да представи удостоверение от банка за
установяване титуляра на посочената в исковата молба сметка – това обстоятелство не е
релевангтно към предмета на делото /както беше посочено по-горе, ако се твърди
недобросъвестно поведение, за каквото няма очевидни по делото данни, ответникът е
свободен да сингнализира съответните компетентни органи/.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи превод на
български език на всички документи на чужд език, представени към исковата молба, към
които няма превод, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще отхвърли искането за
приемането им както писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изслушване на съдебна експертиза за отговор на
поставената в исковата молба задача, искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение с посоченото в исковата молба съдържание и искането на ищеца по чл. 190
ГПК за задължаване на ответника да представи списък на допуснатите до полета пътници.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника по чл. 190 ГПК и за изслушване на съдебно-
почеркова експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.4.2022 г. – 15.10 часа, за когато да се
призоват страните.
2
На страните да се изпрати препис от настоящото определение – а на ищеца и препис
от отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл.
7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям
закъснение на полети за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет
от Санкт Петербург до Варна на 06.8.2018 г. с повече от три часа, заедно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до погасяване, както и иск с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане за мораторна лихва.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет от Санкт Петербург до Варна, който следвало да бъде изпълнен на
06.8.2018 г., с час на пристигане в 11,40 часа. Твърди, че самолетът е пристигнал на летище
Варна със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди, че
вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в
размер на 400 евро съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., във връзка със
задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с разстояние от над 1500
км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение, но ответникът не се е
произнесъл по него.
Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение, оспорва ищецът да
се е явил за регистрация 45 м. преди началния час за излитане, да се е явил навреме за
полета. Счита, че вземането е прехвърлено на трето за спора лице. Сочи, че вземането е
погасено по давност. Оспорва да е получил показа за плащане на обезщетението.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с
ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил
възложения полет, за който ищеца има потвърдена резервация, със закъснение от над три
часа, както и размера на дължимото обезщетение, както и отправена и получена от
ответника покана за плащане на обезщетението.
Във връзка възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да установи,
че са налице основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116
ЗЗД, за който не сочи доказателства.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил дълга, или че отмяната се дължи на изключващи отговорността на превозвача
обстоятелства, както и че е взел всички необходими мерки за избягване на отменения полет,
за които за което не сочи доказателства
На основание чл. 153 ГПК като безспорни не подлежат на доказване
обстоятелствата, че ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за
3
опериране, че разстоянието между пункта на заминаване и на пристигане е над 1500
километра, че процесният полет е пристигнал със закъснение повече от 3 часа.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4