№ 1156
гр. Русе, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520101561 по описа за 2022 година
Я.Н. юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че ИВ. СТ. С. е абонат на
дружеството с клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен №..., в гр.Русе, ул.“М.“№105, вх.А, ап.3. В тази връзка
сочи, че на 29.05.2018г. е вписано обстоятелството, че ответникът придобил
електроснабдения имот чрез публичен търг, въз основа постановление за възлагане. В
нарушение разпоредбата на чл.17, т.3 от ОУ, едва на 27.02.2019г. подал заявление
№5058971 за продажба на ел.енергия за процесния обект на потребление.
Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на
това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според
разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е
лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична
покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в
забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 171.06 лева – главница за
1
консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 21.01.2019г. – 20.02.2019г.; 48.35
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 06.01.2022г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №93/18.01.2022г., издадена по ЧГД №201/2022г. по
описа на РРС срещу ИВ. СТ. С.. Предвид постъпилото по реда на чл.414 ГПК възражение,
съдът, на основание чл.415, ал.1 ГПК указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Явор Новаков моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ИВ. СТ. С., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс –
Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 171.06 лева – главница за консумирана
ел.енергия по фактури, издадени за периода 21.01.2019г. – 20.02.2019г.; 48.35 лева –
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 06.01.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2022г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №93/18.01.2022г., издадена на по
ЧГД №201/2022г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ИВ. СТ. С. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
На 29.05.2018г. ИВ. СТ. С. придобил чрез публичен търг собствеността върху
жилище с административен адрес: гр.Русе, ул.“М.“№105А, вх.1, ет.1, ап.3.
На 27.02.2019г. ответникът депозирал заявление, входирано под №5058971, за
откриване партида на негово име за снабдяване с електрическа енергия на обект на адрес:
гр.Русе, ул.“М.“№105А, ет.1, ап.3, използван до този момент от Нина Драганова Върбанова.
Съгласно извлечение от сметка по партида с кл.№**********, аб.№... за обект в
гр.Русе, ул.“М.“№105, вх.А, ап.3, към 28.02.2022г., задължението на клиента (ответник в
настоящото производство) възлиза на 171.06 лева –главница, по фактури, издадени в
периода 21.01.2019г. – 20.02.2019г.
Електроразпределителното дружество е представило фактурите, издадени в
процесния период, с които установява задължението на потребителя.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е
образувано ЧГД №201/2022г. и се снабдил със заповед №93/18.01.2022г. за изпълнение на
задължения по чл.410 ГПК срещу ИВ. СТ. С., ЕГН ********** за сумите: 171.06 лева –
главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 21.01.2019г. –
2
20.02.2019г.; 48.35 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
06.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2022г. до
окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид постъпилото възражение, заповедният съд указал на молителя възможността
да предяви иск за установяване вземането и го уведомил за последиците при непредявяване
на иска.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 171.06
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 21.01.2019г. –
20.02.2019г.; 48.35 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
06.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2022г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№93/18.01.2022г., издадена на по ЧГД №201/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
на 24.02.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес – запазване действието на заповедта за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 24.03.2022г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №201/2022г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 175 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за
процесуално представителство.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на
3
спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 75 лева – разноски по ЧГД
№201/2022г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че ИВ. СТ. С., ЕГН
********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав
Варненчик”№258 сумите: 171.06 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури,
издадени за периода 21.01.2019г. – 20.02.2019г.; 48.35 лева – мораторна лихва, за периода от
падежа на всяко задължение до 06.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.01.2022г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №93/18.01.2022г., издадена на по ЧГД №201/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. С., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 175 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. С., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №201/2022г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4