О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети август
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 565 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С определение от 17.05.2019 г. по гр. д. № 1 364/2017
г. по описа на РС– гр. Ихтиман производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявения иск.
Така постановения акт на съда е обжалван от ищеца Л.М.Д.
с доводи за неправилност и искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните
действия.
От ответната по частната жалба страна становище за
нейната неоснователност заявява само Д. В. З.. Останалите страни не са
депозирали отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, прие за установено следното.
Районен съд – гр. Ихтиман е сезиран с исковата молба с
вх. № 4 960/10.11.2017 г., в която ищецът Л.М.Д. е изложил твърдения, че по
силата на договор за дарение, оформен с нотариален акт № 113/1985 г., е придобил
от своя баща М.Ц.Д. правото на собственост върху дворно място с къща, цялото от
1 191 кв. м., образуващо парцел II – 150,
кв. 18, по плана на с. В., м. „П.“, урегулиран от 765 кв. м., с неуредени
регулационни сметки, при съседи: улица, В.П.Т. и наследници на П. С.
Праводателят му М.Ц.Д. е бил носител на правото на собственост
върху този имот по силата на договор за покупко-продажба от 06.09.1969 г.,
оформен с нотариален акт № 29/1969 година. От 1969 г. М.Ц.Д. установил владение
върху този имот, а след смъртта му владението било съществявано
непрекъснато и понастоящем от ищеца.
Твърди, че с решение № 0043/04.04.1995 г. на ПК – гр.
Ихтиман на наследниците на К. и Д.З.С. било възстановено правото на собственост
в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху изоставена нива от 3. 749
дка, находяща се в землището на с. П., м. „Г.“,
представляваща имот № 037003 по картата на землището. При справка в ОСЗ – гр.
Ихтиман ищецът установил, че имот проектен № 03750 попада върху имот № 037003
по КВС, част от който застъпва (попада) в имота на ищеца - УПИ II – 150, кв. 18, по плана на с. В., м. „П.“. Ищецът твърди, че никога не е губил правото
на собственост върху целия имот, който неправилно (в спорната част) бил възстановен на наследниците на К. и Д.З.С.. Ето
защо е поискал от съда да установи по отношение на В.Д.З. и останалите
наследници на К. и Д.З.С., че той е носител на основание договор за дарение на правото
на собственост върху УПИ II – 150, кв.
18, по плана на с. В., м. „П.“.
Исковата молба, с която е бил сезиран районният съд, е
била нередовна, като тази нередовност не е била отстранена до постановяване на
обжалвания в настоящото производство съдебен акт.
При въведени фактически твърдения, че част от имота на
ищеца неправилно е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ на ответниците,
съдът е следвало да укаже на ищеца да уточни спорната част (при възможност да онагледи това на скица, върху която
спорната част да бъде означена) и приведе петутима на исковата молба в съответствие с това
уточнение.
Исковата молба е била нередовна в частта по отношение
на страните, срещу които е насочена претенцията. Ето защо правилни са били
указанията на съда за посочване на лицата, освен В. Д.З., срещу които е
предявен искът. С молба вх. № 2427/19.06.2018 г. ищецът е посочил, че
ответникът В.Д. З. е починал преди предявяването на иска, поради което по
силата на законовото наследствено правопримество
участие като главни страни по делото следва да вземат наследниците му по закон В.Д.З.
и Д. Веселинов З., на които съдът е разпоредил да бъдат връчени преписи от
исковата молба и приложенията за писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК. Тези
действия на районния съд са неправилни макар да не се отразяват на правилността
на крайния съдебен акт в обсъжданата част, подложен на инстанционен
контрол, по изложените по-долу съображения.
Съгласно т. 2 от ТР № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1/2017 г., ОСГТК, процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална
предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което
посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е
недопустимо и подлежи на прекратяване поради начална липса на правоспособна
страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.
Смъртта прекратява съществуването на
физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност.
Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това
отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само
процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския
процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма
правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като
страна. Поради това предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече
е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално
правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване.
В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.
127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ.
да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на
недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна
страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на
чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на
процеса при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че
посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно
основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на
гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия
правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на
неговите правоприемници.
В този смисъл крайният извод на районния съд за
недопустимост на производството по отношение на В.Д.З. и Д. В. З. е правилен и
определението подлежи на потвърждаване в тази част, макар по различни от
изложените от районния съд съображения.
С молба вх. № 4415/30.10.2018 г. ищецът е уточнил
лицата, освен В.Д.З. и Д. В.З., срещу които насочва исковата претенция.
В отговорите на ответниците
са наведени възражения за липса на идентичност между претендирания
от ищеца имот и този, реституиран на наследниците на К. З.С. и Д.З.С., както и
възражения срещу допустимостта на производството.
С обжалваното в настоящото производство определение
съдът е отменил определението, с което е приключил съдебното дирене (непрецизно посочено като „хода по същество“, каквато
терминология действащият ГПК за разлика от ГПК (отм.) не познава) и е оставил без разглеждане предявените искове,
прекратявайки изцяло производството по делото.
За да постанови този акт, районният съд е приел, че за ищеца не
съществувал правен интерес от водене на делото, тъй като била налице
„административна процедура на ЗКИР за отстраняване на грешки в кадастралната
основа“.
Изводите на районния съд са неправилни.
При фактически твърдения на ищеца, че е носител на
правото на собственост на поддържаното в исковата молба придобивно
основание (в случая дарение, а в условията
на евентуалност 10 – годишна давност, започнала да тече от 1985 г., към която
при условията на евентуалност е присъединена и тази на праводателя,
установена още през 1969 г.) върху имот,
който или част от който неправилно е възстановен в стари реални граници като
имот на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, е налице правен
интерес от предявяване на положителен установителен
иск за собственост по отношение на тази част от имота. Касае се за граждански
спор относно притежанието на правото на собственост върху конкректо
обособен участък от земната повърхност (който следва да бъде уточнен от ищеца) между ищеца и лицата, в полза на които е постановено
позитивното решение на ПК – гр. Ихтиман от 1995 г., които лица в производството
по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК не са задължителни необходими другари,
а обикновени другари. Именно наличието на позитивно решение на органа по
земеделски реституция в полза на ответниците за имот,
който по твърдение на ищеца е негово притежание, обуславя правния му интерес от
водене на делото. В този смисъл заявеното в отговорите на ответниците,
че не оспорват правото на собственост на ищеца (тъй като възстановеният им имот попадал в землището на
друго населено място), не води до отпадане на правния
интерес на ищеца от съдебна защита.
Въпрос по основателност, а не допустимост, на претенцията е налице ли е
идентичност между имота, претендиран от ищеца, и
този, възстановен на ответниците от органа по
земеделска реституция.
По изложените съображения обжалваното определение
следва да бъде отменено в частта, в която производството по делото е прекратено
по отношение на ответниците Е.Д.З., Й.Б.Г., Л. Ш. М.,
Е.М.Д., В.В.С., Е.М.С., Д.М.С., И.Г.С., К.К.С., като делото следва да се върне
на районния съд за продължаване на процесуалните действия съобразно указаното
по-горе.
В останалата част то подлежи на потвърждаване по
изложените по-горе съображения.
Така мотивиран и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от
17.05.2019 г. по гр. д. № 1 364/2017 г. по описа на РС–
гр. Ихтиман В ЧАСТТА, в която
производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск,
насочен срещу ответниците Е.Д.З., Й.Б.Г., Л. Ш. М., Е.М.Д.,
В.В.С., Е.М.С., Д.М.С., И.Г.С., К.К.С., и
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Ихтиман за продължаване
на процесуалните действия съобразно указаното в мотивната
част на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.05.2019 г. по гр. д. № 1 364/2017 г.
по описа на РС– гр. Ихтиман В ЧАСТТА,
в която производството по делото е прекратено поради недопустимост на
предявения иск, насочен срещу В.Д.З. и Д. В.З.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд– гр. София в 1 – седмичен срок от съобщаването му на страните с препис само
в частта, в която определението на районния съд е потвърдено. В останалата (отменителна) част
определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.