Номер 14806.10.2020 г.Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.IV състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Явор П. Томов
Секретар:Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор П. Томов Административно наказателно
дело № 20203520200210 по описа за 2020 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е
образувано по жалба на „А. със седалище и адрес на управление гр.П., представлявано от
изпълнителния директор Н.К., чрез пълномощник адв.Н.В. от ТАК, против НП № **** г. на
Директора на РД”АА” гр.Р., с което и на осн. чл. 104 ал.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. /хиляда
лева/ за това, че „на 04.11.2019 г., около 12.39 ч., превозвачът „А. не е организирал
работата на водачите по такъв начин, че да са в състояние да спазват изискванията на
Глава II, чл.7 от Регламент (ЕО) **** е надвишил максимално допустимия период на
непрекъснато кормуване от 4 ч. и 30 минути – нарушението е 28 минути. Управлявал
т.а.“*** от категория N3, оборудван с дигитален тахограф Siemens *** със сериен номер
***. Нарушението е констатирано при извършена на 10.06.2020 г. комплексна проверка на
транспортната документация на „А. гр.П., извършваща превоз на товари за собствена
сметка, притежаваща лиценз за обществен превоз на територията на РБ № *** г.
Проверката е извършена в ОО“АА“ Р. на бул. “*** в присъствие на С.Д.С- упълномощено
лице“- нарушение по чл.10,§2,изр.1,пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78,ал.1,т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се
навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон
водещи до опорочаване на цялото производство по реализиране на административно
наказателната отговорност на превозвача. В с.з. жалбоподателят редовно призован, чрез адв.
Н.Василева от ТАК, поддържа жалбата на заявените основания, пледира за отмяна на
издаденото НП, претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – РД“АА“ Р., редовно уведомен, не изпраща
1
представител в с.з., в придружителното писмо посочва, че издаденото НП е
законосъобразно. На осн.чл.63,ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера,
предвиден в чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН,
не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят „А. бил превозвач по смисъла на ЗАвПр притежаващ лиценз за
обществен превоз на товари на територията на *** г. в сградата на ОО“АА“ – Р. на бул.“***,
служители от ИА“АА“ извършили проверка на предварително изискана транспортна
документация от превозвача „А.. В присъствие на упълномощен представител на
превозвача-С.Д.С било констатирано, че на 04.11.2019 г., около 12.39 ч., превозвачът не е
организирал работата на водачите по такъв начин, че да са в състояние да спазват
изискванията на Глава II, чл.7 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. Установено било, че водачът
Н.К.А. е надвишил максимално допустимия период на непрекъснато кормуване от 4 ч. и 30
минути – нарушение 28 минути, при управление на т.а. “*** от категория N3, оборудван с
дигитален тахограф Siemens *** със сериен номер ***. При тези обстоятелства било
преценено, че е изпълнен състава на нарушение по чл.10,§2,изр.1,пр.2 от Регламент 561/06
във вр. с чл.78,ал.1, т.1 от ЗАвПр, за което бил съставен АУАН № 274060 /приложен/, с
който и съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП против „А.. Актът
бил предявен на представителя С., който се запознал с него и го подписал без възражения,
като такива не били депозирани и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било
издадено и атакуваното в настоящия процес НП *** г. на Директора на РД“АА“ Р., връчено
лично на изпълнителния директор на ЮЛ на 05.08.2020 г. видно от направеното
отбелязване.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителя Х.М. и св.Г.М. /присъствал както установяване на
обстоятелствата във връзка с констатираното нарушение, така при съставяне и връчване на
акта/, както от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя
видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея наказващият
орган е ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при реализиране на
административно наказателната отговорност за извършеното нарушение са допуснати
2
съществени неотстраними нарушения процесуалните правила регламентирани в чл.42,т.4 и
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, поради следните съображения:
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, във връзка
приетото за осъществено нарушение е посочено, че дружеството-превозвач не е
организирало работата на водача Н.К.А. по такъв начин, че да спазва изискванията на Глава
II, чл.7 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г., във връзка с изискванията за нормална дневна
почивка. Нито в АУАН, нито в НП е посочена коя е конкретната разпоредба от цитирания
регламент, която не е спазена от страна на дружеството жалбоподател, респ. не са посочени
какви всъщност конкретни действия е следвало да извърши превозвача във връзка с
организиране работата на водача Н.А.. Отделно от това, като основателно следва да се
приеме и подробно мотивираното в жалбата твърдение за некоректно посочване на дата и
място на извършване на нарушението. Посочена е единствено датата, на която според
длъжностните лица от ИА“АА“ е извършено нарушението от страна на дружеството-
жалбоподател, респ. датата, на която водачът Ангелов е управлявал т.а., с което е
осъществил състава на нарушението, във връзка с периодите на почивка. За да бъде обаче
ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател, не е достатъчно само да бъде
установено, че водачът е осъществил състав на нарушение, а следва да бъдат посочени и
доказани конкретните действия или бездействия, които се твърди, че е извършило
дружеството-превозвач във връзка с организацията на работата на този водач. Неспазването
на императивните изисквания на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН винаги се явява съществен порок на
НП налагащ неговата отмяна, тъй като води до нарушение на правото на защита на
санкционираното лице да бъде запознато с всички приети от страна на
административнонаказващия орган, за осъществилите се факти, които се субсумират под
хипотезата на правната норма, за да сочат на осъществен състава на административното
нарушение, за което е ангажирана и отговорността на нарушителя. Липсата на ангажирани
фактически твърдения в АУАН и НП досежно факти включени в предмета на доказване,
очертан, чрез фактическото описание на нарушението лишава съда от възможността да
извърши дължимата по закон преценка на фактите, които административнонаказващият
орган е приел, че са се осъществили, а оттам и да бъде даден и отговор на въпроса, дали е
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател.
Независимо от посоченото по-горе самостоятелно процесуално основание за
отмяна на НП, за процесуална пълнота на изложението съдът намира, че и по същество
дружеството-превозвач „А. не е осъществило състава на вмененото му нарушение. Видно от
приложените по делото Заповед № 23/07.11.2016 г. на изпълнителния директор на
дружеството и издадена инструкция за спазване на изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 г., на 14.11.2016 г. водачът Н.К.А. е подписал декларация /приложена л.22/, в която
е отразил, че е запознат с посочената инструкция и се задължава да спазва указанията и
изискванията на ръководителите съгласно проведения инструктаж. Ето защо съдът намира,
3
че след като водачът Ангелов е удостоверил горното с подписа си, по този начин
дружеството-превозвач е изпълнило задълженията си във връзка със спазване на
изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 г.
С огледа изхода на делото, основателно се явява направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, за което е представен
списък на разноските.Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, съгласно чл.143,ал.1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на
АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. От приложеният по
делото Договор за правна защита и съдействие серия Т, № **** г. е видно, че направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение по делото са в размер на 300 лв.
Предвид изложеното, ИА“АА“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
посочената сума. С оглед разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, това е минималната сума дължима
при процесуално представителство, защита и съдействие при дела с подобен материален
интерес, поради което и направеното от наказващия орган възражение за прекомерност се
явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 38-0000838/21.07.2020 г. на Директора на РД“АА” гр.Р., с
което и на основание чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози, на „А. със седалище и
адрес на управление гр.П., ул.“*** представлявано от изпълнителния директор Н.К., чрез
адв.Н.В. от АК-Т., със съдебен адрес гр. Т., ул.“.., за нарушение по чл.10,§2,изр.1,пр.2 от
Регламент 561/06 г. във вр. с чл.78,ал.1,т.1 ЗАвПр, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ със
седалище и адрес на управление гр.С*** да заплати на „А. със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.“*** представлявано от изпълнителния директор Н.К., чрез адв.Н.В. от
АК-Т., със съдебен адрес гр. Т., ул.“.., сумата 300 лв. /триста лева/ представляваща
направени по делото разноски – адвокатско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4