№ 579
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506132 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20012867 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 22115/2019 г. по
описа на СРС, 119 с-в, е признато за установено, че претендираното от „Т.С.“
ЕАД ЕИК*******, вземане за следните суми:
1 961.39 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2014
година до 30. IV.2016 година;
221.75 лева обезщетение за забава върху незаплатената топлинна
енергия за времето от 15. IX. 2015 година до 24. III. 2017 година;
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за времето от
подаването в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс на 07. VI. 2017 година до
окончателното изплащане на сумите,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 02. X. 2017 година по частно гражданско дело №37348 по
описа на Софийския районен съд за 2017 година против К. Г. Г.
ЕГН********** и ЕМ. Т. Г. ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. София
1
в жилищен комплекс Д. в блок ******* във вход ******* в апартамент XIII,
съществува при условията на разделност: по 1/2 за всеки от ответниците;
ОСЪДЕН е всеки от ответниците К. Г. Г. ЕГН********** и ЕМ. Т. Г.
ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. София в жилищен комплекс Д. в
блок ******* във вход ******* в апартамент XIII, да плати на „Т.С.“ ЕАД
ЕИК*******, разноски, както следва:
по водене на исковото производство в размер на по 228.17 лева;
по водене на заповедното производство в размер на по 46.83 лева.
ОТХВЪРЛЕН е иска на ЕМ. Т. Г. ЕГН**********, живеещ в гр. София
в жилищен комплекс Д. в блок ******* във вход ******* в апартамент XIII,
за ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.С.“ ЕАД
ЕИК*******, че между същите не съществува облигационно
правоотношение, по силата на което се дължи доставка и плащане на
топлинна енергия;
ОСЪДЕН е ЕМ. Т. Г. ЕГН**********, живеещ в гр. София в жилищен
комплекс Д. в блок ******* във вход ******* в апартамент XIII, да плати на
„Т.С.“ ЕАД ЕИК*******, разноски по инцидентния установителен иск в
размер от 100.00 лева.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Т.
С.“ ЕООД ЕИК*******.
Решението е обжалвано от ответниците ЕМ. Т. Г. и К. Г. Г. с излагане на
доводи, за това че е неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон. Заявяват, че претендираните вземания не са дължими, не е налице
облигационно отношение с ответниците във връзка с доставката на ТЕ в
имота. Ответницата К. Г. Г. оспорва пасивната си материалноправна
легитимация по спора и излага правни и фактически доводи за това.
Жалбоподателите отправят искане за отмяна на решението в посочената
част и отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД, в който е изразено становище за
неоснователност на същата. Излага доводи за правилност на постановеното от
СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване относно
съществуването на вземанията му. Отправя искане за потвърждаване на
решението като правилно. Претендира разноски.
2
Подпомагащата страна на ищеца - „Т. С.“ ЕООД не изразява становище
по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
неправилно в една част. Във връзка с доводите за неправилност във
въззивната жалба съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемост-та и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през
процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна-та станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното и
предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката. Съдържанието на
този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР,
които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не
се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито
данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
Настоящият състав споделя извода на СРС, че от съвкупната преценка
на представените по делото доказателства, а именно представеното писмо от
Централно военно окръжие при МО, списък на живущите в сградата лица,
протокол към договора за извършване на дялово разпределение, в които
ответника Г. е посочен като собственик и се е подписал в списъка на етажните
собственици, като е посочил отопляемия обем на имота, както и броя на
радиаторите, се установява, че по смисъла на посочената разпоредба
последният има качеството потребител на топлинна енергия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото
не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма
4
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира за
неотносими по отношение валидността на облигационната връзка между
страните, доводите не въззивника – ответник относно договора сключен
между етажната собственост и третото лице “Т. С.” ЕООД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на
въззивника-ответник по отношение липсата на договор между ищцовото
дружество и ФДР, поради следните съображения:
Съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда -
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.
151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея, а в чл. 36, ал.1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
топлоснабдителното дружество и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл.
13, ал.1, т.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.
139в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 ЗЕ между
5
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът
приема, че законът установява задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, в частта с която са уважени предявените искове срещу ответника
ЕМ. Т. Г..
Както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потреби-тели на топлинна енергия. Настоящият
състав споделя мотивите на СРС, че ищцовото дружество не е ангажирало
достатъчно косвени доказателства (при липсата на представен титул за
собственост), които да водят до извода, че ответницата К. Г. Г. е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на процесния имот. Неправилно
първоинстанционния съд е посочил, че представеното писмо от
Министерство на отбраната е годен документ установяващ правото на
собственост на ответницата Г., тъй като по делото липсват други
доказателства, доколкото ответницата не фигурира в представения списък на
етажни собственици, не са представени и други документи, от които да бъде
установен правно релевантния факт.
Тъй като СРС е достигнал до различни фактически изводи, обжалваното
решение следва да бъде отменено в посочената част и въззивната жалба на
ответницата К. Г. Г. бъде уважена.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции в една част,
постановеното решение от СРС следва да бъде отменено в частта на
уважаване на исковете срещу ответницата К. Г. Г. / в т.ч. в частта на
разноските поставени в нейна тежест/ и потвърдено в останалата част.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата К. Г. Г. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 25.00 лв.
за настоящата инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20012867 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 22115/2019
г. по описа на СРС, 119 с-в, В ЧАСТТА, с която на основание чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за
установено, че в полза на „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******* съществува парично
вземане срещу К. Г. Г. ЕГН********** за следните суми:
980.69 лв. /1/2 от 1 961.39 лева/ за незаплатена топлинна енергия за
времето от 01. V. 2014 година до 30. IV.2016 година;
110.87 лв. /1/2 от 221.75 лева/ обезщетение за забава върху
незаплатената топлинна енергия за времето от 15. IX. 2015 година до 24. III.
2017 година;
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за времето от
подаването в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс на 07. VI. 2017 година до
окончателното изплащане на сумите,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 02. X. 2017 година по частно гражданско дело №37348 по
описа на Софийския районен съд за 2017 година против К. Г. Г. ЕГН
********** и ЕМ. Т. Г. ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. София в
жилищен комплекс Д. в блок ******* във вход ******* в апартамент XIII,
съществува при условията на разделност: по 1/2 за всеки от ответниците;
ОСЪДЕН е всеки от ответниците К. Г. Г. ЕГН********** и ЕМ. Т. Г.
ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. София в жилищен комплекс Д. в
блок ******* във вход ******* в апартамент XIII, да плати на „Т.С.“ ЕАД
ЕИК*******, КАКТО И В ЧАСТТА, с която К. Г. Г. ЕГН********** е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК******* разноски, както следва:
по водене на исковото производство в размер на 228.17 лева;
по водене на заповедното производство в размер на 46.83 лева.
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20012867 от 12.01.2021 г. по гр.д. №
22115/2019 г. по описа на СРС, 119 с-в в останалата част, с която е признато за
установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Т.С.“ ЕАД ЕИК******* съществува
парично вземане срещу ЕМ. Т. Г. ЕГН********** за следните суми:
980.69 лв. /1/2 от 1 961.39 лева/ за незаплатена топлинна енергия за
времето от 01. V. 2014 година до 30. IV.2016 година;
110.87 лв. /1/2 от 221.75 лева/ обезщетение за забава върху
незаплатената топлинна енергия за времето от 15. IX. 2015 година до 24. III.
2017 година;
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за времето от
подаването в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс на 07. VI. 2017 година до
окончателното изплащане на сумите,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 02. X. 2017 година по частно гражданско дело №37348 по
описа на Софийския районен съд за 2017 година против К. Г. Г. ЕГН
********** и ЕМ. Т. Г. ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. София в
жилищен комплекс Д. в блок ******* във вход ******* в апартамент XIII,
съществува при условията на разделност: по 1/2 за всеки от ответниците;
ОСЪДЕН е всеки от ответниците К. Г. Г. ЕГН********** и ЕМ. Т. Г.
ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. София в жилищен комплекс Д. в
блок ******* във вход ******* в апартамент XIII, да плати на „Т.С.“ ЕАД
ЕИК*******, КАКТО И В ЧАСТТА, с която ЕМ. Т. Г. ЕГН********** е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК******* разноски, както следва:
по водене на исковото производство в размер на 228.17 лева;
по водене на заповедното производство в размер на 46.83 лева, както и
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения инцидентен установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК на ЕМ. Т. Г. ЕГН********** за признаване за установено
по отношение на „Т.С.“ ЕАД ЕИК*******, че между същите не съществува
облигационно правоотношение, по силата на което се дължи доставка и
плащане на топлинна енергия, както и В ЧАСТТА, с която е осъден ЕМ. Т. Г.
ЕГН**********, живеещ в гр. София в жилищен комплекс Д. в блок *******
във вход ******* в апартамент XIII, да плати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК*******,
8
разноски по инцидентния установителен иск в размер от 100.00 лева.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната
на ищеца – „Т. С.“ ЕООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9