РЕШЕНИЕ
№ 1735
гр. Русе, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520100281 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Юробанк България” АД срещу М. Х. А.,
в която се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит от ***г.
„Юробанк България“ АД като кредитор е предоставило на ответника като
длъжник кредит в размер на 16 512лв., като последният се задължил да върне
получената сума ведно с дължимите възнаградителни лихви, в сроковете и
при условията посочени в договора. В съответствие с последния, ответникът
усвоил предоставената в заем сума на 31.10.2019г., но не изпълнил
задълженията си да заплаща погасителните вноски съгласно погасителния
план към договора. Поради тази причина на ответника били начислени и
допълнителни такси и мораторни лихви следствие на забавата в плащанията
му, включително и разноски, които били необходими, за да се пристъпи към
предсрочна изискуемост на задължението по договора. Твърди се, че такава е
настъпила на 05.04.2022г.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено задължението на ответника, произтичащо от Договор
за потребителски кредит *** от 31.10.2019г., за сумата 19644.73 лв., от които:
1
15622,73 лв. - главница; 2916,49 лв. - възнаградителна лихва за периода от
20.02.2021г. до 05.04.2022г.; 921,27 лв. - мораторна лихва (обезщетение за
забава по чл. 9 от договора) за периода от 20.02.2021г. до 24.05.2022г.; 112,00
лв. - такси за периода от 20.02.2021г. до 24.05.2022г.; 72,00 лв. - обезщетение
за уведомяване за период от 23.02.2022г. до 24.05.2022г., за които в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
***/2022г. по описа на РС - Русе. Претендира се присъждане и на направените
разноски в исковото и в заповедно производства.
В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответника
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният
иск. Счита исковата претенция за недоказана, липсвали доказателства
относно това каква част от задължението си е погасил ответника. Прави се и
възражение за наличието на нищожни клаузи в процесния договор, както и че
същият не е изготвен с изискуемия от закона шрифт не по-малък от 12.
Счита, че направената от банката едностранна промяна на лихвата също е в
нарушение на нормативните изисквания на ЗПК.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2019г. между „Юробанк България“ АД и М. Х. А. е сключен
договор за потребителски кредит с №*******, по силата на който ищцовото
дружество е предоставило на ответника 16 512лв. Уговорената между
страните договорна лихва е променлива величина, сбор от референтен лихвен
процент (Прайм) плюс фиксирана надбавка от 8,050%. Към датата на
сключване на договора ГПР по кредита е в размер на 11,20%, а общата
дължима сума в размер на 23 379,41лв. Кредитът е следвало да бъде издължен
на 84 месечни вноски, последната с падеж 20.10.2026г.
Поради неиздължаване в срок на месечна вноска с падеж 20.02.2021г. и
следващите , ищцовата банка е обявила предсрочната изискуемост на цялото
си вземане по договора, като е изпратила покана на ответника, връчена му от
ЧСИ по реда на чл. 47, ал.5 ГПК на 05.04.2022г.
По депозирано от ищцовата банка заявление е образувано ч.гр.д.
№***/2022г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед
№***/02.06.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК за дължимите суми по процесния договор, а именно:
2
сумата 15 622,97лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за
период от 02.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 2 916,49лв.,
представляваща възнаградителна лихва за период от 20.02.2021г. до
05.04.2022г., сумата 72,00лв., представляваща обезщетение за уведомяване за
период от 23.02.2022г. до 24.05.2022г., сумата 921,27лв. мораторна лихва за
период от 20.02.2021г. до 24.05.2022г., сумата 112,00лв. такси за период от
20.02.2021г. до 24.05.2022г., 392,89лв. държавна такса по делото и 985,34лв.
адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК,
с оглед на което с определение №*** от 30.11.2022г. съдът по заповедното
производство е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, отпусната в заем сума от 16512лв. е преведена по сметка на
ответника на 31.10.2019г. За погасяване на задълженията си по договора,
ответникът е заплатил общо 2860лв., с които са погасени 889лв. от главницата
и 1827,51лв. възнаградителна лихва, дължима до 20.01.2021г. Непогасеното
задължение по договора възлиза на 15 622,97лв. за главница и 2916,49лв.
възнаградителна лихва за периода 20.02.2021г. до 05.04.2022г. За периода
20.02.2021г. до 24..05.2022г. Банката е начислила лихва за забава за
просрочените плащания в размер на 996,58лв., от които 75.31лв. са погасени,
а дължими са 921,27лв. За периода са начислени 14 бр. месечни такси за
обслужване на разплащателната сметка в общ размер на 49лв. (по 3,50лв.
всяка). Начислени са и 7 бр. такси за ограничаване на негативни последици за
просрочието на обща стойност 63лв. Начисленото обезщетение за
уведомяване, представляващо сбор от разходите на Банката във връзка с
връчване на покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредитното задължение е в размер на 72лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват възникването на твърдяното в исковата молба облигационно
3
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, както и
получаването от ответника на отпуснатата в заем сума.
Особеният представител на ответника е направил възражение за
недействителност на процесния договор поради нарушение на императивното
изискване на чл. 10, ал.1 ЗПК за минимален шрифт на договора. Визуалното
изследване на приложените по делото писмени доказателства не сочи на
основателност на това възражение. Всички елементи на договора, в това
число и приложения към него погасителен план и методология за изчисление
на референтния лихвен процент „Прайм“ са с видимо един и същи шрифт, за
който не може да се приеме, че е с размер по-малък от 12pt и е ясно четлив.
Въпреки липсата на други конкретни възражения, след извършена от
съда служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, на които да
се основава исковата претенция, тъй като тя произтича от договор за
потребителски банков кредит, съдът намира, че не са налице неравноправни
клаузи, които да водят до нищожност на процесния договор или на отделни
негови части. Претендираните договорна лихва и ГПР са съобразени както с
категорията „добри нрави“ така и с императивните ограничения на чл. 19,
ал.4 ЗПК. Няма данни за периода на действие на договора Банката
едностранно и в нарушение на уговорената с договора методология за
изчисляване на дължимата възнаградителна лихва да е променяла размера на
същата. След обявяване на предсрочната изискуемост Банката в съответствие
с установената и задължителна съдебна практика е преустановила
начисляването на договорна лихва и е претендирала единствено обезщетение
за забава. Претендираните допълнителни плащания за такси въпреки, че не
са изрично уговорени в процесния договор са дължими по силата на
действащите през процесния период тарифи на Банката, към които и
препраща договора. Безспорно обслужването на банковата сметка и
предприемането на действия по обявяване на предсрочната изискуемост са
свързани с направата на разноски и за това обосновано се претендират такси,
предварително определени от Банката. Също така извършването на тези
действия (по обявяване на предсрочната изискуемост) са в интерес и на
длъжника, доколкото за него отпада задължението за заплащане на договорна
лихва, каквато съгласно чл. 9 от процесния договор при просрочие на вноски
щеше да дължи същата заедно и с обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
4
Съобразявайки изложеното и установеното от вещото лице по
изготвената експертиза, следва да се приеме, че предявените искове са изцяло
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за
настоящото производство в размер на 4580,30лв., както и тези за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе в размер на
1378,23лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Х. А. ЕГН********** с адрес
гр. **********, дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК000694749, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от изп. директор Димитър Шумаров и прокуриста Милена
Ванева сумите: 15 622,97лв., главница по договор за потребителски кредит от
31.10.2019г., ведно със законна лихва за период от 02.06.2022 г. до
изплащане на вземането, 2 916,49лв. възнаградителна лихва за период от
20.02.2021г. до 05.04.2022г., 72,00лв., представляваща обезщетение за
уведомяване за период от 23.02.2022г. до 24.05.2022г., 921,27лв. мораторна
лихва за период от 20.02.2021г. до 24.05.2022г., 112,00лв. такси за период от
20.02.2021г. до 24.05.2022г., за които суми е издадена Заповед
№***/02.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА М. Х. А. ЕГН********** с адрес гр. **********, да
заплати на „Юробанк България“ АД, с ЕИК000694749, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от изп. директор Димитър Шумаров и прокуриста Милена
Ванева, сумата от 4580,30лв. разноски за настоящото производство и сумата
от 1378,23лв. разноски по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6