Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 79
05.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева-Иванова
при участието на секретаря Ангелина Латунова и присъствието на прокурор Елеонора
Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян
АНД (К) №1429 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.М.Г. ***, срещу
Решение №196/18.11.2019г., постановено по АНД №344/2019г. по описа на Районен
съд – Харманли.
Касационният жалбоподател счита оспореното решение за
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на съдебната
практика. В оспорения съдебен акт липсвали аргументи за приетото от съда, че
наказанието „лишаването от право да се управлява МПС и отнемане на контролни
точки“ било адекватно и съизмеримо с деянието на нарушителя. Неясни и
противоречиви били показанията на свидетеля по делото. При издаването на акта
за установяване на административно нарушение били допуснати нарушения, които
опорочавали крайния акт. Съществено процесуално нарушение било неизясняването
на мястото времето на съставяне на АУАН. Допуснати били нарушения и при
връчването му. Сочи се, че в случая описаното в НП нарушение визирало
управление на МПС, което не било регистрирано по надлежния ред, а автомобилът,
който управлявал наказаното лице бил регистриран, с поставени регистрационни
табели. Твърди се, че съдът не коментирал възраженията за това, че АУАН и НП
били материално незаконосъобразни. В тази връзка се изтъква, че управлявания
автомобил бил регистриран и водачът не бил уведомяван за служебното
прекратяване на регистрацията, поради което липсвал умисъл при извършването на
нарушение по чл.140 от Закона за движението по пътищата. Липсвали и
доказателства за произтекли вреди от нарушението. Нямало коментар за това, дали
нарушението представлява маловажен случай. По изложените съображения се иска
решението на районния съд да бъде отменено.
В съдебно
заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната
жалба. Допълва, че АУАН не бил връчен на наказаното лице, нямало издадена
разписка за връчване и до момента той не бил запознат със съдържанието му.
Актът бил подписан, но не и връчен. Поради това, той не могъл да възрази срещу
него, като по този начин били накърнение правата му.
Ответникът – РУ
Харманли към ОД на МВР Хасково, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №196/18.11.2019г., постановено
по АНД №344/2019г., Районен съд – Харманли потвърдил Наказателно постановление
№19-0271-000616 от 06.06.2019г., издадено от ВПД началник РУ Харманли към ОД на
МВР – Хасково, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на Г.М.Г. е наложено
административно наказание „глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца“.
За да постанови решението съдът приел, че АУАН и НП са
издадени от материално компетентни органи, без да били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство. Спазени били разпоредбите на чл.42,
чл.43 и чл.57 от ЗАНН. Не била налице неяснота относно нарушението. Не
съществували съществени пороци, които да накърняват правото на защита на
жалбоподателя. Обективните признаци на извършеното, описани в НП напълно
съответствали на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна
разпоредба. Отразени били достатъчно факти относно дата, място и начин на
извършване на нарушението, което изчерпвало всички обстоятелства по
извършването му. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът стигнал
до извода, че наказаният осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. По несъмнен начин било
установено, че на 31.07.2018г. жалбоподателят придобил лек автомобил марка “БМВ
.. Д”, с рег. № Х .. КК, като в едномесечен срок не заявил за регистриране
промяната в собствеността, поради което на 01.10.2018г. регистрацията на
автомобила била служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Въпреки
това на 14.03.2019г. в гр.Харманли жалбоподателят управлявал процесното МПС,
което не било регистрирано по надлежния ред. Съдът, след като анализирал
разпоредбите на чл.18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. и чл.143, ал.15 от ЗДвП, отхвърлил възражението за неуведомяване на жалбоподателя за прекратената
регистрация на автомобила, като в тази връзка посочил, че прекратяването на
регистрацията настъпвало по силата на закона, а не по волята на
административния орган, поради което не било необходимо контролните органи да
го информират. Не споделил оплакването на оспорващия за липса на вина при
извършване на нарушението. При преценка на размера на наказанието съдът приел,
че са налице отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. На първо
място, това били множеството нарушения на правилата за движение по пътищата,
които съдът установил от приложената по делото справка за нарушител/водач. На
следващо място, посочил обстоятелството, че от закупуване на процесния
автомобил на 31.07.2018г. до извършване на нарушението на 14.03.2019г. бил
изминал сравнително продължителен период от време, през който жалбоподателят не
предприел действия в изпълнение на задължението си за регистриране на
автомобила.
След
извършената служебна проверка по реда на чл. 218 от АПК, съдът намира, че
решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са доводите на районният
съд, че в конкретният случай в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не са нарушени
изискванията за съдържание и реквизити на АУАН и НП, които са императивни по
характера си и са въведени от нормите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП (в приложимата редакция - Доп., ДВ, бр.11
от 2017г., в сила от 31.01.2017г., изм., бр.105 от 2018г., в сила от
1.01.2019г.), по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкционната
норма, чл.175, ал.3 от ЗДвП, която съдържа в себе си и материалноправните
разпоредби, нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата
наказание въвежда, две хипотези, при които е възможно налагане на
административно наказание на виновно лице, а именно: управление на МПС което не
е регистрирано по надлежния ред или при управление на МПС, което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Всяка една от тези две
хипотези съдържа в себе си отделно правило за поведение насочено към водачите
на превозни средства, неизпълнението на което води до осъществяване на отделно
административно нарушение. В конкретният случай, в АУАН описанието на
нарушението се свежда до това, че на посочената дата и място лицето Г.М.Г. е
управлявало моторно превозно средство – лек автомобил, който не е бил
регистриран по надлежния ред, т. е. налице е нарушение попадащо в приложното
поле на чл.175, ал.3, пр. 1-во от ЗДвП.
В
съответствие с цитираните разпоредби всички обстоятелства, с оглед на които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, според
настоящата инстанция са безспорно установени в съдебното производство.
Не се
установяват допуснати в хода на ангажирането на административнонаказателната
отговорност на лицето съществени нарушения на процесуалните правила. Мястото
времето на съставяне на АУАН са ясно посочени в акта, поради което няма как да
се приеме, че същите не са известни на наказаното лице. Не се установяват и
нарушения при връчването на акта. Видно от разписката в него, препис от същия е
връчен лично на нарушителя, срещу подпис и без възражения, в деня на съставянето
му – 14.03.2019г.
Без
правно значение е настоящия случай е твърдението на касатора за това, че автомобилът,
който управлявал бил регистриран, с поставени регистрационни табели. Дори това да
е вярно, то същото не попада в обхвата на чл.140, ал.1, респ. чл.175, ал.3,
пр.1, тъй като в случая отговорността е ангажирана не просто за нерегистрирано
МПС, а за нерегистрирано по надлежния
ред МПС, доколкото при проверката на контролните органи е установено, че
управляваният автомобил не е бил прехвърлен в законоустановения срок и е бил с
прекратена регистрация. Последните обстоятелства не се опровергават по делото и
предвид факта, че не е оборена доказателствената сила на АУАН, то следва да се
приеме, че изложеното в него отговаря на действителното фактическо положение
към датата 14.03.2019г. Следователно правилно и законосъобразно е била
ангажирана отговорността на наказаното лице.
Не може
да бъде споделено и оплакването, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП не е
извършено от касатора виновно. В тази насока районният съд е изложил подробни
мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и не счита, че следва да
бъдат преповтаряни.
Липсата
на коментар в оспорения съдебен акт за това, дали нарушението представлява
маловажен случай не води до незаконосъобразност на решението. След като съдът е
постановил акта си, излагайки мотиви за потвърждаване на наказателното
постановление, то безспорно следва да се приеме, че не е намерил основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид
гореизложеното като е приел, че нарушението е безспорно доказано, лисват данни
за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на НП, районният съд е постановил валидно и допустимо решение,
постановено при правилно приложение на материалния закон, и при правилна
преценка на всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№196/18.11.2019г., постановено по АНД №344/2019г. по описа на Районен съд –
Харманли..
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.