№ 1299
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501908 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца Н.
И. И. срещу Решение №1303 /15.03.2023г. по гр.д.№ 11824/21 по описа на
СГС, -I-12 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу
ЗК „Бул инс“ АД иск за присъждане на обезщетение над сумата 9 600 лв. до
размера от 26 000лв.
В жалбата си твърди, че е налице нарушение на материалния и
процесуалния закон и решението е необосновано.
Твърди, че неправилно е приложен принципа на чл. 52 от ЗЗД, като не
са съобразени всички обстоятелства за определяне на размера на дължимото
обезщетение. Не били обсъдени в пълнота доказателствата, не било
съобразено, че ищецът продължава да търпи вреди. Твърди, че размерът на
определеното обезщетение не съответства на съдебната практика в подобни
случаи, като прилага две съдебни решения, за които няма данни дали са
влезли в сила. Оспорва се извода на първоинстнационния съд за наличие на
съпричиняване.
1
Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което бъде
уважен предявения от него изцяло, ведно със законната лихва за забава и му
се присъдят направените разноски за двете инстанции. Не са направени
доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се
иска потъврждаване на решението в обжалваната част. Не се сочат нови
доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба
относно неговата неправилност в обжалваната му част.
С въззивната жалба не се оспорва механизма на настъпване на ПТП,
наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД относно противоправното
поведение на застрахованото лице, вредата, причинно- следствената връзка и
вината на застрахования водач.
Не се спори, че гражданската отговорност на причинителя е била
застрахована при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не е спорна и датата, на която е отправена
застрахователната претенция – 07.06.2021г., която дата е и тази, на която
ответника е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.
Във въззивната жалба се оспорва размера на присъденото обезщетение,
като се твърди, че то е несъответно на претърпените вреди и на принципа на
чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и извода на СГС, че е налице съпричиняване от
страна на увредения, изразяващо се в непоставяне на предпазния колан.
Във връзка със спорните въпроси, релевирани с въззивната жалба,
настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно приетото от първата инстанция заключение на изслушаната
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, претърпените
увреждания от ищеца се изразяват в луксация (изкълчване) на дясна раменна
става, контузия и охлузване на дясна подбедрица, охлузване на главата и
кръвонасядане на лявата буза. Тези травми са били получени от него в
причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
Получената луксация на дясна раменна става е довела до трайно
2
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок от 2 месеца, а от
контузията на дясната подбедрица са причинени само болки и страдания. По
спешност и под анестезия е било извършено наместване на раменната става на
ищеца, като крайникът е бил обездвижен с мека бинтова превръзка за срок от
1 месец, а охлузванията са били почистени и превързани. Охлузванията на
дясната подбедрица са зараснали за срок от 2 седмици. Оздравителният
период по отношение на луксацията на раменната става е продължил 2
месеца, като в този период ищецът е търпял болки и страдания, като
най[1]интензивни те са били през първите 2-3 седмици непосредствено след
злополуката, както и 2-3 седмици по време на провежданото раздвижване на
дясната раменна става. Извън тези периоди, ищецът е търпял само
периодично явяващи се болки при обща преумора и при настъпването на
рязка промяна на времето. По-късно той е търпял само единични болки при
продължително движение и преумора, тъй като всяко едно изкълчване е
съпроводено с частично разкъсване на ставната капсула. Тези болки са
отзвучали бързо след употребата на аналгитици. Наред с търпените болки до
края на втория месец след инцидента, ищецът не е могъл да движи десния си
горен крайник, което е затруднявало движението и обслужването му в
ежедневието.
Към момента на изготвянето на заключението, около година след
злополуката, общото състояние на ищеца е напълно възстановено.
Охлузванията на дясната подбедрица са зараснали окончателно и без дълбоки
козметични дефекти, изкълчената става е била наместена анатомично и
движенията й са вече в пълен обем и сила. Към настоящия момент при ищеца
няма невъзстановени увреждания и в бъдеще не се очакват някакви негативни
последствия или усложнения от процесните увреждания.
Съгласно заключението на комплексната експертиза, ищецът не е бил с
поставен предпазен колан, при което, ако е бил с такъв той не би претърпял
тези увреждания, а други в областта на ребрата.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. В.,
която свидетелства, че след катастрофата ищецът бил откаран в болница,
където той бил в шок и изпитвал много силна болка. След това в
продължение на два месеца бил с шина и изпитвал затруднение да използва
дясната си ръка. След това още 2-3 месеца е продължил рехабилитационния
3
период на раздвижване на ръката. Понастоящем при лошо време ищецът все
още изпитва болки в ръката.
Показаният на тази свидетелка, законосъобразно са кедитирани в
частта, в която същите се подкрепят от заключението на експертизата и не са
каредитирани в частта, в която се сочи, че обездвижването на ръката на
ищеца е била за срок от два месеца, а не както посочва вещото лице – един
месец, с оглед вероятната заинтересованост на този свидетел.
При наличието на изложените фактически констатации, настоящата
инстанция също приема, че обезщетение в размер на 12 000лв. е справедливо
и отчита всички обстоятелства, относими към неговото определяне.
При определяне на този размер се отчитат първоначалните интензивни
болки, които е търпял ищеца и които според вещото лице са отшумели след
първите 2-3 седмици, след което са били по-слаби. Отчетено е
обстоятелството, че за срок от един месец ищецът е бил с обездвижена ръка, а
за срок от два месеца не е можел да си служи пълноценно с нея. Взето е
предвид, че не е извършвана операция, а само наместване на ставата, че за
ищеца не са останали трайни последици за здравето, а същия е възстановен
напълно. Въпреки възраженията в жалбата в този смисъл, е отчетена
икономическата конюнктура към момента на увреждането и същото е
съобразено и с практиката на съдилищата при подобни увреждания. В тази
връзка, приложените към въззивната жалба актове, освен че писват
доказателства да са влезли в сила, касаят и в двата случая увреждания на
крайник, изразяващи се в счупване на същия, а не луксация.
По наведеното възражение да съпричиняване на вредоносния резултат,
поради непоставяне на предпазния колан:
Възражението за съпричиняване е доказано. От заключението на
изслушаната комплексна експертиза се установява по безспорен начин, че
ищецът е бил без поставен колан, тъй като в противен случай не би получил
описаните увреждания. Към момента на ПТП той е пътувал на задната
седалка на автомобила, в средата. От инерционните сили на удара на
автомобила, тялото на пострадалия ищец се е устремила напред и наляво,
като дясното рамо се е ударило в седалката на шофьора. При същия удар,
ищецът е получил и контузията и охлузването на дясната подбедрица. Според
заключението, ако ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан,
4
то тялото ме не би се придвижило напред повече от 9-10 сантиметра до
момента, когато заключващите устройства на колана ще блокират и тогава
ищецът не би получил травма на рамото от удар в облегалката на предната
седалка.
Тъй като показанията на разпитания свидетел Т. относно факта, че
ищецът е бил с поставен колан, противоречат на заключението на
комплексната експертиза по този въпрос, съдът намира, че следва да
кредитира заключението на експерта, което е обосновано.
При наличие на посоченото поведение на ищеца, което безспорно е
довело до настъпването на вредоносния резултат, присъденото му
обезщетение следва да бъде намалено. Правилен е извода на съда, че
намалението следва да бъде в размер на 20%.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция в обжалваната част,
съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено решението в обжалваната
част.
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат
направените разноски в пълен размер – 2 280лв. с ДДС.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1303/15.03.2023г. по гр.д.№ 11824/21 по
описа на СГС, -I-12 състав, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от
Н. И. И. с ЕГН ********** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ, в относно осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата над 9600 лв. до 26 000 лв., представляваща дължимо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в
следствие на ПТП от 29.05.2021г., причинено по вина на Х. Г. Н.- водач на
лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № ******** , ведно със
законната лихва върху сумата от над 9 600 лв. до 26 000 лв., считано от
08.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. И. И. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* сумата от 2 280 лв, представляваща разноски за въззивната
инстнация.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6