Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 09.03.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 744/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Т.И.Д. ***,
представлявана от кмета. Предявен е отрицателен установителен иск за собственост. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че
ответникът не е собственик на помещение № 5, представляващо самостоятелен обект
с предназначение „за склад”, заключено между точки :
1-2-3-4-1 по скиците на вещото лице, Приложение № 1 – л. 163 от делото и
Приложение № 2 – л. 164 от делото, с площ по документи от 21,43 кв.м. и с площ
по скицата от 21,67 кв.м., находящо се на първия етаж от масивна четириетажна
сграда, попадаща в УПИ I - 970 от кв. 105А по ПУП на гр. Своге. Твърди се в исковата
молба, че Д. е собственик на помещението по силата на договор за продажба от 31.01.2013г. Посочва се, че независимо от това Община Своге е актувала
помещението като имот частна общинска собственост и с Решение на Общинския
съвет е обявен публичен търг за продажбата му. Ишецът излага, че помещението не
е самостоятелен обект, а винаги е било част от книжарница – нейна собственост,
като тя го владее от 31.01.2013г. досега. В първото по делото заседание и във
връзка с указанията на съда и възражение на другата страна, пълномощникът на
ищеца уточни, че правото на собственост е придобито по силата на договора, а евентуално,
ако съдът не възприеме това, собствеността е придобита по давност за периода
след 31.01.2013г.
От страна на ответника, чрез кмета, е подаден писмен отговор. Не се оспорва
правото на собственост на Д. върху закупената от нея книжарница, но се твърди,
че помещение № 5, представляващо самостоятелен обект с предназначение „за
склад”, не е част от нея. Във връзка с изложеното се посочва, че за ищеца липсва
правен интерес от водене на настоящото дело. Наведени са подробни съображения
защо помещението не е собственост на Д.. Излага се, че с
АДС от 1970г. имотът е предоставен за оперативно управление на Общински народен
съвет – Своге и според § 10. (1) от ПЗР на
ЗОбС : „с влизането на закона в сила преминават в собственост на общините
обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни
съвети, или с доброволен труд и средства на населението”, а съгласно § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА
: „с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и
следните държавни имоти - обектите на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначени за административните потребности на общините, както и
за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване”. Въз основа на посочените правни норми ответната страна счита, че е
собственик на помещението. Излага се,
че отрицателният установителен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
– по съображения изложени в отговора. В открито съдебно заседание се посочва, че дори да е налице владение, то е
недобросъвестно и продължителността му не е достатъчна за придобиване на правото
на собственост.
В представени писмени защити пълномощниците на страните подробно
аргументират тезите си.
В хода на производството
са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и е приета и
изслушана съдебно-техническа експертиза.
Предявеният иск е допустим. Правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва ; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. При
отрицателния установителен иск ищецът доказва твърденията, с които обосновава
правния си интерес, представляващ абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска. Ищецът е длъжен да
докаже фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника,
като при недоказването им производството се прекратява, но тази постановка е приложима само за случаите, в които ищецът извежда правния си
интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което
той отрича на ответника. Когато ищецът
поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в
гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на
търсената защита, вкл. да се ограничи до отричане правото на ответника, т. е.
предявявайки отрицателен установителен иск за собственост. В този случай
доказването, че спорното право принадлежи на ищеца обаче е въпрос не на
процесуална, а на материална легитимация – въпросът за титулярството на правото
обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. По настоящото дело ищецът твърди, че е собственик на спорния имот на основание
покупко-продажба и евентуално по давностно
владение, поради което и е оспорил
правото на ответната община, удостоверено със съставения акт за общинска собственост,
следователно спорният въпрос относно
собствеността изисква произнасяне по същество на предявения отрицателен
установителен иск. Интерес от отрицателния установителен иск
за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права
върху един и същ обект. Правният интерес от предявения отрицателен установителен
иск произтича именно от твърдението на
ищеца, че притежава спорното право на собственост. Горните постановки са от Определение №
203/26.11.2019г. по ч.гр.д. № 4019/2019г., II г.о., постановено по идентичен случай.
Свогенският
районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки
приетите по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното
:
По силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 31.01.2013г. ищецът Т.Д. е закупила от
свидетеля В. Г. (станал собственик
предния ден) самостоятелен
търговски обект – книжарница със застроена площ от 173,30 кв.м., състоящ се от
търговска зала, офис, склад и санитарен възел. Обектът не е нанесен в
кадастъра, липсва скица (схема) за разположението на
цитираните помещения, като не посочена и площта на всяко от тях поотделно. По
същия начин е индивидуализирана книжарницата и в предходните документи за
собственост. Единствените две разлики са, че в първия нотариален акт от 1998г.,
както и в договора № РД 10-23/05.12.1996г. по описа на Министерството на културата,
е конкретизирано 19,65 % идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху имота, на който е построена сградата
представляващ общинска собственост. В последващите документи, които обективират
сделки, вече липсват процента идеални части и не е отразено обстоятелството кой
е собственик на имота, върху който е построена сградата. От втората страница на
АДС от 1970г. става ясно как са получени въпросните 19,65 % идеални части от общите
части на сградата и колко е площта на книжарницата.
Книжарницата
е закупена от Министерство на културата през 1996г., по реда на чл. 35, ал. 1,
т. 1 от ЗППДОбП (отм.). В проспекта от 1996г., неразделна
част от договора за изкупуване, е посочена търговска зала от 80 кв.м. + склад
от 93,03 кв.м. =
173,03
кв.м., като в склада има санитарен възел с площ от 3 кв.м. + офис от 8 кв.м. +
килер от 6 кв.м. =
17 кв.м.,
като никъде не се споменава самостоятелно помещение с площ от 21,43 кв.м.
Видно
от писмо с вх. № 275/03.02.2020г. в техническия архив на Община Своге не се
съхраняват одобрени строителни книжа за сградата. Ищецът е поискала
възстановяване на строителни книжа, за което са изготвени проекти. Скицата изготвена
от вещото лице на л. 163 от делото е изработена върху скица от тези проекти, а
скицата на л. 164 от делото върху скицата на л. 101 от делото.
Видно е
от скиците (схемите), от заключението на вещото лице и от
свидетелските показания, че към момента на място не съществуват помещенията,
които са описани в проспекта от 1996г., както и във всички последващи
нотариални актове, включително и в последния от 2013г. В същото време не са
налични каквито и да са проекти за извършени реконструкции на първия етаж от
въпросната сграда, включително вещото лице посочва, че няма данни за извършени съществени
преустройства през последните около десет години. Свидетелят С. твърди, че
всичко си е така, както е било през 2000г., а и преди това. При това положения
съдът счита, че не може да се приема за доказано придобиване на собственост
върху самостоятелен обект – склад с площ по документи от 21,43
кв.м. и с площ по скицата от 21,67 кв.м., който не е посочен като такъв и не
съществува в документите за собственост, с които се легитимира ищецът, както и
неговите праводатели.
Също
така в проспекта е посочено, че книжарницата е самостоятелно обособена и входът
и витрините на обекта са откъм ул. „Цар Симеон”. Никъде не е посочено
наличие на вход от друго място, а видно е от скиците на вещото лице, че складът,
за който е съставен акт за частна общинска собственост е с вход на гърба на
сградата, т.е. не е откъм ул. „Цар Симеон”. Според съда само
това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме с необходимата категоричност,
че спорното помещение не е закупено от Т.Д. по силата на договора от 2013г.,
нито е било собственост на нейните праводатели. В този смисъл са и показанията
на свидетелките К. и Е.
Съдът счита, че не са доказани и твърденията за придобиване
на правото на собственост по давност от страна на Д. за периода след 2013г. На
първо място в случая, ако се приеме че е налице владение, е нужно то да е със
срок от минимум десет години. На второ място изобщо не се доказа владение върху
имота от страна на ищеца.
Свидетелят
С. твърди, че само той има ключ за спорния склад и неговия вход е откъм залата (вътрешния вход) и не ползва външния вход. Посочва, че има договор за цялото помещение от 2000 г., но тогава фирмата е
била на съпругата му, от 2007 г. - 2008 г. той имал договор със старите собственици,
а Т.Д. му станала хазяин откакто е собственик. Според съда от неговите показания
единствено може да се установи, че той фактически ползва спорния имот и нищо
друго, тъй като липсва всякаква конкретика и думите му относно това, че държи
имота за ищеца, не могат да се потвърдят от никое друго доказателство по
делото. Ако Д. му е хазяин, тогава той е наемател и държател на вещта за наемодателя,
но свидетелят не посочи нито наемна вноска, нито за какъв период от време се
дължи, нито срок на договора, нито има някакви други доказателства за наличието
на договор за наем между него и ищеца, поради което съдът не кредитира неговите
показания в частта им, относно наличието на наемно правоотношение между него и Д..
Последната не представи и никакви доказателства да е получавала пари от свидетеля,
съответно да ги е декларирала пред компетентните органи и т.н. Освен това
наемодателят може и да не е собственик, поради което съдът не кредитира
показанията на С. в частта им, че той държи имота за Д.. Също така без да се
знае наемната цена не може да се каже дали са допустими свидетелските
показания. Други доказателства, които да установяват владение не се
представиха, а и както е посочено по-горе за придобиване на правото на
собственост по давност са необходими минимум десет години. В заключение, по
давност може да се придобие само самостоятелен обект на правото на собственост,
а ищецът твърди, че спорното помещение е част от книжарницата и следователно не
е самостоятелен обект.
По така
изложените съображения съдът приема, че не е доказано придобиване на правото на
собственост от страна на Д. върху спорния обект и по давност.
При предявен
отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже, че е носител на
правото на собственост върху спорния имот. Съдът приема, че Община Своге, чрез
лицата които я представляват, успя да докаже правото си на собственост.
Съображенията са следните :
По делото
не е спорно, че цялата сграда е изградена върху имот, който е общинска
собственост. Това е видно от проспекта (сградата е построена върху общинска земя с
право на строеж), нотариалния акт от
1998г., скицата на л. 23 от делото и цитирания там акт за частна общинска собственост.
Собственикът на земята е собственик и на сградата, освен ако не се установи
друго, а по делото не се установи това друго.
Освен
така изложеното, според § 10. (1) ПЗР
на ЗОбС : „с влизането на закона в сила преминават в собственост на общините
обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни
съвети, или с доброволен труд и средства на населението”, а съгласно § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР
на ЗМСМА : „с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините
и следните държавни имоти - обектите на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначени за административните потребности на общините, както и
за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване”. Въз основа на посочените правни норми ответната
страна е собственик на помещението, дори да не е станала по силата на правилото
на чл. 92 от Закона за собствеността.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да понесе направените от ответника разноски – според представения
списък.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Отхвърля предявения от Т.И.Д. ***, ЕГН **********,***, представлявана от … Е. К. И., иск за признаване
на установено по отношение на Т.И.Д., че общината не е
собственик на помещение
№ 5, представляващо самостоятелен обект с предназначение „за склад”, с площ по документи от 21,43 кв.м., находящо се на
първия етаж от масивна четириетажна сграда, изградена в УПИ I - 970 от кв. 105А по ПУП на гр.
Своге.
Осъжда Т.И.Д. ***, ЕГН **********,***, БУЛСТАТ : *********, представлявана от … Е. К. И., направените
по делото разноски в размер на 1100 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :