№ 19967
гр. С., 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г СТ. Т.
при участието на секретаря Г. Н. Б.
като разгледа докладваното от Г СТ. Т. Гражданско дело № 20241110122534
по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ЗЕАД "Б. В. И. Г." ЕАД срещу С.
о., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 160,90 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско"
за вредите, нанесени върху МПС марка "Ф.", модел "Ъп" с peг. № *********,
от ПТП, настъпило на 15.12.2023 г. в гр. С., на ул. „З. З.“ в участъка близо до
№ 14, при попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на
исковата молба – 17.04.2024 г., до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
на 15.12.2023 г., в град С., лек автомобил „Ф. ЪП", с рег. Nº*********,
управляван от Н. И. С., с ЕГН:**********, движейки се в кв. Д., по ул. „З. З." и
в участъка близо до №14, преминава през необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно като реализира ПТП, в резултат на което са причинени
имуществени вреди по автомобила: спукана предна дясна гума, посочена в
опис на претенция с реф. № 51-01600-19559/23 г. от 19.12.2023 г. За
настъпилото ПТП била съставена от водача на увредения автомобил
декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каското" и
съобразно общите условия на иццовото дружество / т. І. 6. т.6.3., раздел
„Изплащане на обезщетение при частични повреди" от Общите условия/,
подписана от един свидетел И. И. С., с ЕГН: **********. За увреденото при
ПТП-то МПС - лек автомобил „Ф. ЪП", с рег. № *********, собственост на Н.
И. С., с ЕГН:**********, имало сключена имуществена застраховка „Каското"
с ЗЕАД „Б. В. И. Г." ЕАД с полица № *****************, със срок на
действие от 31.05.2023 г. до 30.05.2024 г., валидна кьм датата на ПТП-то, при
покрит риск „Пълно Каско". При ЗЕАД "Б. В. И. Г." ЕАД, в качеството му на
1
застраховател по имуществена застраховка, постъпило заявление от
представител на собственика, с което се иска изплащане на застрахователно
обезщетение по покрит от застраховката риск / т.5. от раздел Х „Покрити
рискове", на стр.3 от Общите условия по застраховка „Каското"/, а именно за
причинените имуществени вреди по автомобила поради претърпяно ПТП.
При ЗЕАД "Б. В. И. Г." ЕАД била образувана щета №472523232300640, като
са събрани всички необходими документи за определяне на обезщетение.
Съставени били опис на претенция и опис-заключение с реф. № 51-01600-
19559/23 г. от 19.12.2023 г., с описание на имуществените вреди и посочване
на тяхната стойност. Направени били и снимки на увредените части. По
щетата с представена фактура за закупени гуми и фактура за извършена смяна
на гума, ведно с касов бон от 15.12.2023 г., като с доклад от 21.12.2023 г. било
признато и одобрено за изплащане застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в размер от 160.90 лв. съгласно експертната оценка,
посочена в опис[1]заключението по щетата. С платежно нареждане от
03.01.2024 г. било заплатено одобреното обезщетение в размер на 160.90 лв. на
собственика на увредения автомобил, като по този начин ЗЕАД „Б. В. И. Г.“
ЕАД, на основание чл. 386 във вр. с чл. 400, ал. 1 от КЗ, изпълнило
задълженията си като застраховател по имуществена застраховка за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
при ПТП. С изплащане на застрахователното обезщетение, по силата на
закона - чл. 410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, ЗЕАД „Б. В. И. Г." ЕАД
встъпило в правата на своя застрахован срешу причинителя на вредата - С. о..
Процесното ПТП е настъпило на територията на гр. С. поради необезопасено
и необозначено препятствие - дупка, находяща се на пътното платно, което на
основание чл.3, ал.3 от Закон за пътищата се явява общински път. На
основание чл.19, ал.1, т.2 и чл. 31 от Закон за пътищата, общината била
задължена да осъществява дейности по изграждането, ремонта и поддръжката
на общинските пътища. От друга страна, разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата задължавала лицата, стопанисващи
пътищата, да ги поддържат в изправност, да сигнализират за препятствия и да
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Задължение за означаване на
дупка, шахта без капак или с повреден и разместен капак или друго
препятствие с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението било въведено и с разпоредбата на чл.13 от 3ДвП.
Общината, като юридическо лице, осъществявала дейностите по чл.31 от 3П,
чл.13 и чл.167, ал.1 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. С. о., поради бездействие на своите служители по
неотстраняване, необезопасяване и необозначаване на препятствието на пътя,
допуснала причиняване на имуществени вреди, обезщетени от ищеца, поради
което и следвало да отговаря за тях. Ето защо ЗЕАД „Б. В. И. Г." ЕАД имало
право на регресен иск срещу ответника С. о. за платената като обезщетение
сума. С регресна покана - изх. №320 от 06.02.2024 г., ищецът поканил
ответника да възстанови изплатеното от ЗЕАД „Б. В. И. Г." ЕАД
застрахователно обезщетение в размер на 160.90 лв. Регресната покана била
получена на 12.02.2024 г.. С писмо от 14.02.2024 г. ответникът изрично
2
отказал да възстанови претендираната сума. Ето защо моли съда да уважи
предявения иск за сумата от 160,90 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Тодоров, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер, за
което излага подробни съображения. Не оспорва плащането на
застрахователното обезщетение от ищеца. Прави възражение за
съпричиняване. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Ангажирането на отговорността по 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки:
1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;
2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-
ищец;
3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са
причинени вследствие протИ.правно деяние /действие или бездействие/ при
или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.
Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е платил претендираното
вземане, както и наличието на съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК следните обстоятелства: че увреденият автомобил е застрахован при
ищеца към момента на настъпване на процесното ПТП въз основа на договор
за застраховка „Каското“, по която настъпилото ПТП представлява покрит
застрахователен риск; че ищецът е заплатил на 03.01.2024 г. на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 160,90 лв.; че
сумата от 15 лв. – ликвидационни разноски, попада в обичайния размер на
този вид разноски; че участъкът от пътя, на който е настъпило процесното
ПТП, е част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от ответника.
От представеното свидетелство за регистрация на МПС част II се установява,
че процесният увреден лек автомобил "Ф. Ъп" с рег. № ********* е
собственост на Н. И. С..
От приетата застрахователна полица по имуществена застраховка "Каско
стандарт" № ***************** от 24.05.2023 г. се установява, че между
3
ищцовото дружество и собственика на автомобила Н. И. С. е сключена
имуществена застраховка "Каско" при клаузи "пълно каско" и отстраняване на
вредите в доверен сервиз, със срок на действие от 31.05.2023 г. до 30.05.2024
г., която е била активна към датата на процесното ПТП – 15.12.2023 г.
От представените опис на претенция и опис-заключение се установява, че
увредените детайли са оценени от ищцовото дружество на 160,90 лева, като
видно от платежно нареждане от 03.01.2024 г. сумата от 160,90 лева е
изплатена от ищцовото дружество на Н. И..
На следващо място, въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието се изяснява от показанията на свидетеля Н. С. /водач на
увредения автомобил/ и свидетеля И. С. /пътник в увредения автомобил при
настъпването на ПТП/.
Пред СРС свидетелят Н. С. излага, че е собственик на автомобил „Ф. Ъп“ с
рег. №*********. Посочва, че през м. Декември 2023 г., пътувайки със
семейството си и приятели към ресторант в кв. Д., се натъкнал на дупка.
Инцидентът настъпил точно пред клон на „Първа инвестиционна банка“ АД
на ул. „З. З.“ в кв. Д.. Докато свидетелят се движил с автомобила навън валял
дъжд и суграшица, времето било лошо. Инцидентът настъпил към 19-20 ч.
Свидетелят посочва, че карал внимателно, но не видял една дупка на пътното
платно, която била в неговата лента. На платното нямало други автомобили.
Свидетелят карал с около 30 км./ч. Чул звук от пукване, след което спрял.
Обадил се на Пътна помощ, изчакал помощ, след което отишъл в сервиз, в
който сменили спуканата гума. Инцидентът настъпил в тъмната част на
денонощието. Дупката не била обезопасена или обозначена. Била пълна с
вода.
Разпитан като свидетел пред СРС И. С. посочва, че си спомня, че пътувал в
автомобил, управляван от Н. С., през декември 2023 г. между кв. Д. и кв. С.,
привечер, по тъмно, валял сняг и дъжд. Инцидентът настъпил пред офис на
„Първа инвестиционна банка“ АД. Автомобилът бил малък. Движели се доста
бавно, защото валяло и било тъмно. Свидетелят стоял до шофьора, на
пасажерското място. По плътното имало локви. Изведнъж автомобилът
ударил нещо и спрял. Гумата била спукана. Нямало никакво обозначение на
мястото, на което настъпил инцидента. Нямало и обезопасяване.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни, логични и
безпротИ.речиви, освен това същите намират подкрепа в експертното
заключение по САТЕ, чиито извод е, че при така описания механизъм,
настъпилите вреди се явяват в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието.
От декларацията за настъпване на застрахователно събитие и от заявлението
за изплащане на застрахователно обезщетение се установява, че мястото на
настъпване на процесното ПТП е в района на № 14 на ул. „З. З.“ в гр. С..
Така изложената доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и от нея
по категоричен начин се установява, че на 15.12.2023 г., между 19 и 20 ч., в гр.
С., при движение по ул. "З. З." при № 14, процесното МПС е попаднало в
4
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, която водачът не
могъл да види, защото било тъмно и валяло дъжд и сняг.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно
заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено
и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според
заключението на вещото лице щетите по МПС "Ф. Ъп" се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.12.2023 г. произшествие в
гр. С..
По делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Съгласно така кредитираното експертно заключение
по САТЕ стойността, необходима за възстановяване на МПС "Ф. Ъп",
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 196,80 лева.
На следващо място, по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на
която е реализирано произшествието, представлява част от уличната мрежа на
населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по
смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме, че задължен да
осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно
ответникът С. о.. В случая произшествието е настъпило в гр. С., на ул. "З. З.",
което е общински път и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е
именно ответникът. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В случая, установената дупка представлява препятствие по смисъла на
посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.
52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя,
когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в
тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното
съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път. Общината
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая
именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл.
във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране
на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
За този извод е без значение кое конкретно трето лице е причинило появата на
дупката, тъй като при всички положения нейното ремонтиране е отговорност
на общината и виновният субект за нарушаването на целостта на общинския
път отговаря спрямо общината, а не спрямо увреденото лице.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. На първо място, въведеното от ответника възражение е
бланкетно, доколкото се твърди, че препятствието е следвало да бъде
5
избегнато от водача и че същият се е движил с несъобразена скорост. Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния
случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било
данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и
техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника.
Напротив, установи се от свидетелските показания, че произшествието е
настъпило през тъмната част от денонощието, при валеж, поради което
дупката е била трудно забележима.
Следователно пълно и главно не се установява поведение на водача на
увредения автомобил, което да е допринесло за настъпване на процесното
ПТП, доколкото за него няма задължение да се съобразява с препятствия,
които не са видими.
На следващо място, както беше уточнено, по делото не се установи водачът на
увредения автомобил да е управлявал същия с превишена или несъобразена
скорост.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в
населено място – гр. С., от което ПТП са настъпили процесните вреди, които
са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу С.
о. за вредата до размера на платеното обезщетение.
В настоящата хипотеза стойността на вредите по средни пазарни цени към
датата на ПТП е 196,80 лева, която сума надхвърля размера на исковата
претенция от 160,90 лева, поради което предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е
сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за депозит за
призоваване на свидетели в размер на 100 лева, за депозит за възнаграждение
на вещо лице в размер на 250 лева, и за адвкоатско възнаграждение в размер
на 400 лева, изплатени изцяло по банков път, който размер не е прекомерен
предвид материалния интерес по делото и обичайното нИ. на правна и
фактическа сложност.
Общият размер на сторените от ищеца разноски е 800 лева, които следва да му
бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА С. о., ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. "М." № 33, да заплати на
ЗЕАД "Б. В. И. Г." ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. "П." № 5, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от
160,90 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка "Каско" за вредите, нанесени върху МПС марка
"Ф.", модел "Ъп" с peг. № *********, от ПТП, настъпило на 15.12.2023 г.
между 19 ч. и 20 ч. в гр. С., на ул. "З. З." срещу № 14, при попадане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва, считано от дата на исковата молба – 17.04.2024 г., до
окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 800 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7