№ 394
гр. П., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200404 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 14-21000011 от
07.01.2022г. (НП), издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
(Д „ИТ)-П., с което на „Славейко 2019” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Оборище” № 34, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв
(хиляда и петстотин лева) на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс, извършено на 01.12.2021г. в обект
на контрол– „автомивка на самообслужване”, находящ се в гр. П., кв.
„Църква”, ул. „Д.Р.”.
Дружеството-жалбоподател, по изложени в жалбата бланкетни доводи
чрез управителя си С.С.В., моли обжалваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В хода на съдебното производство се
представлява от пълномощника си адв.К.С. от ПАК, който претендира за
отмяна на издадения правораздавателен акт.
Административнонаказващият орган (АНО) Д „ИТ”-П. оспорва
жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от
1
ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
На 01.12.2021г. свидетелите П. Т. П. и Т. Б. Т. - инспектори в Д „ИТ”-
П., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на
контрол – „автомивка на самообслужване”, находящ се в гр. П., кв. „Църква”,
ул. „Д.Р.”, стопанисван от „Славейко 2019” ЕООД. Проверяващите
установили, че автомивката работи и че стойността на използваните услуги в
търговския обект се заплаща чрез автомати. Възприели, че същите се
обслужвали от св. В.К.Б., който осъществявал дейност, свързана с разваляне
на пари и осигуряване на необходимите монети за автоматите. Инспекторите
се легитимирали и провели разговор с лицето, което им обяснило, че работи в
обекта, който е на „Славейко 2019” ЕООД, като разваля монети и охранява
апаратите, за което получава трудово възнаграждение. Инспекторите се
легитимирали и с оглед правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ
предоставили на св. В.Б. да попълни декларация, с която да декларира факти
и обстоятелства, свързани с осъществяваната от него дейност. В 12:20 часа
В.Б. попълнил лично декларацията, в която вписал, че работи в дружеството-
жалбоподател като охрана в процесната автомивка, с работно време и трудово
възнаграждение. В графата където следвало да посочи дали има трудов
договор работникът вписал „не”. Представител на дружеството-жалбоподател
бил поканен да се яви в сградата на Д „ИТ”-П. за извършване на документа
проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство. Същата била
осъществена на 09.12.2021г., когато управителят на „Славейко 2019” ЕООД
разговарял с инспекторите, на които обяснил, че св. В.Б. е пенсионер, поради
което считал, че не е необходимо да сключва писмен трудов договор с
лицето.
Срещу санкционираното дружество, в присъствието на неговия
управител, бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 14-2100011 от 09.12.2021г., в който било прието, че
работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ,
тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с В.Б., който на
01.12.2021г. е полагал труд като охрана в процесната автомивка на
самообслужване. Управителят подписал акта без да направи възражения по
констатациите в него, след което получил препис от същия. В срока по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН не били депозирани и допълнителни писмени възражения.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН АНО приел, че са
налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на „Славейко 2019”
ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, за
нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, за което на основание чл. 414,
ал.3 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Процесното НП било връчено на 28.02.2022г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
2
по несъмнен начин, предвид протокол за извършена проверка №
ПР2139484/01.12.2021г., декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от св. В.Б.,
АУАН № 14-2100011 от 09.12.2021г., заповеди №№ З-0035 от 29.01.2014г. и
1260 от 18.12.2017г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда”.
По делото са разпитани като свидетели П. Т. П. и Т. Б. Т., които са
възприели непосредствено обстоятелствата, при които са извършили
проверката в обекта на работодателя, както и св. В.К.Б., за който е прието, че
е престирал работна сила без сключване на писмен трудов договор.
От правна страна:
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушението е описано
словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата и мястото
на извършване му и са изложени релевантните за извършването му
обстоятелства. Индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са
уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез
сключване на трудов договор в писмена форма, което в пълен обем описва
вмененото нарушение изразяващо се именно в посоченото бездействие от
страна на дружеството-жалбоподател.
Така направеното описание кореспондира на правилно дадената правна
квалификация - извършено нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй
като първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в
писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съдът прие за безспорно доказано нарушението за което е
санкционирано дружеството-жалбоподател, като съображенията са следните:
По делото не се спори, че св. В.К.Б. е бил заварен по време на
проверката в обект „автомивка за самообслужване”, която е стопанисвана от
дружеството-жалбоподател. Проверяващите са категорични, че към този
момент лицето е извършвало дейност, свързана с разваляне на пари с цел
осигуряване на монети за заплащане на използваните услуги. Съдът
кредитира показанията на свидетели П.П. и Т.Т., тъй като същите
непосредствено са възприели извършваната дейност от работника, както и
обстоятелствата при които той собственоръчно е попълнил и подписал
предоставената му декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ. Техните показания
са последователни, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
писмени доказателства - протокол за извършена проверка № ПР2139484 от
01.12.2021г. и попълнена декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от св. В.Б..
Факта, че проверяващите работят в Д „ИТ”-П. не налага извод, че лицата са
заинтересовани и субективни, тъй като те са изпълнявали служебните си
задължения при извършване на проверката, поради което съдът цени техните
показания и ги кредитира с доверие досежно обстоятелствата при които е
било констатирано нарушението.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на
свидетел В.К.Б., който в показанията си потвърждава, че се е намирал в
обекта на дружеството-жалбоподател по време на проверката. Същият е
категоричен, че многократно посещава автомивката. Твърди, че не е работил
в обекта, а е помагал на управителя на дружеството-жалбоподател, с който са
3
в приятелски отношения, тъй като живее в близост. Разказва, че личната си
карта е бил дал на собственика на автомивката, за да „подготви документите и
когато оздравея може да му помагам за някаква дейност”. Сочи, че сам е
попълнил декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, като в нейното съдържание
лично е посочил, че работи в „Славейко 2019” като охрана в автомивка,
намираща се в кв. „Църква”, с уговорено работно време от 09:00 часа до
21:00 часа, за извършената трудова дейност получава трудово
възнаграждение, като няма сключен трудов договор. Че уговорка за
заплащане на трудово възнаграждение от страна на дружеството-
жалбоподател в деня на проверката е имало съдът съди и от отбелязаното в
декларацията в т. 7 - „да”. Настоящият състав съобрази, че макар и
контролните органи да не са установили конкретния размер на уговореното
възнаграждение за труда, полаган от Б., с оглед направения от него запис, че
има такъв, то с оглед всички безспорно установени факти – полагането на
труд по време на извършване на проверката, установеното работно място и
посоченото работно време, изводът на АНО за осъществяване на вмененото
нарушение е правилен и законосъобразен. След като работещият е бил
подчинен на конкретни условия на труд обслужвал е автоматите в
автомивката, изпълнявайки функции по разваляне на пари, които
същевременно е и охранявал, следвало е да спазва определено работно време,
то безспорно отношенията е трябвало да се уредят посредством трудов
договор. Такъв не е бил сключен в писмена форма, което не се оспорва от
страните.
Неприемлива е тезата на Б., че поради влошеното си зрението той не е
бил наясно със съдържанието на декларацията, тъй като вписаното от него
съответства не само на непосредствено възприетите обстоятелства от
свидетелите П.П. и Т.Т. при извършване на проверката, но и на дадените
разяснения от лицето по време на проведения устен разговор, при който то е
разказало за изпълняваните от него функции и за възмездния им характер. Не
се доказа, че декларацията не е била попълнена самостоятелно от Б., предвид
неговите показания, че лично е изписал нейното съдържание, след което е
положил своя подпис. По делото не са налице каквито и да са надлежни
доказателства лицето да я е попълнило под чужд натиск и въздействие или
пък да не е било наясно със съдържанието й, поради което липсва основание
декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ да не бъде кредитирана и зачетена от
съда.
Същевременно, според показанията на самия Б., той е в приятелски
отношения с управителя на автомивката, което обстоятелство сочи на
заинтересованост от работника да не признае факта на полагана на труд за
санкционираното дружество. Освен това, от 28.02.2022г. той се намира в
трудово правоотношение с работодателя „Славейко 2019” ЕООД, предвид
приетата в хода на съдебното следствие справка от информационната система
на ИА „Г ИТ”, поради което показанията му се явяват и пристрастни, тъй като
са насочени към изграждане на защитна теза в полза на санкционираното
дружество, поради което съдът ги прие за недостоверни и не ги кредитира с
доверие в частта относно характера на изпълняваните от него функции по
време на проверката.
Предвид изложеното съдът счита, че от събрания в хода на съдебното
4
производство доказателствен материал, безспорно се установяват фактите,
включени в предмета на доказване, а именно: извършване на трудови
функции от В.Б. без сключен писмен договор, тъй като е уговорена възмездна
престация на работна сила за извършвана от работника конкретна дейност на
обекта, която е част от дейността на работодателя, подчинявайки се на
въведения режим на работа, спазвайки установено работно време, което също
е проявление на трудова дисциплина и говори за известна подчиненост и
зависимост. С оглед на посоченото следва да се приеме, че са налице всички
елементи за определяне на правоотношението като трудово. При това
положение работодателят е осъществил вменения състав на нарушение на
чл.62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По вида и размера на административната санкция:
Разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ предвижда имуществена санкция в
размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който е юридическо лице и е
нарушил задължението по чл. 62, ал.1 от същия кодекс. В конкретния случай
е наложен минимално предвидения в закона размер от 1500 лева, поради
което и същият не може да бъде допълнително редуциран от съда.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. На са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито изключителен характер на някое от тях, които в своята
съвкупност да обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този
вид деятелност.
От друга страна в КТ е предвидена специална норма, регламентираща
отговорността при маловажни нарушения – чл. 415в, ал.1 от КТ. Същата
предвижда по-леки санкции за нарушения на КТ, които са били отстранени
веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни
последици за работници и служители, но за процесното нарушение на чл. 62,
ал.1 от КТ законодателят изрично е регламентирал в ал.2 на чл. 415в от НК,
че не е маловажно по смисъла на ал.1 на същата разпоредба.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-21000011 от
07.01.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”, с
което на „Славейко 2019” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Оборище” № 34, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е
5
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева)
на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс, извършено на 01.12.2021г. в обект на контрол–
„автомивка на самообслужване”, находящ се в гр. П., кв. „Църква”, ул. „Д.Р.”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6